№ 1026
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20241000500611 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивни жалби с вх.№ 8337/24.01.2024 г. и с вх.№ 6130/18.01.2024 г. ( по
регистратурата на СГС ) и на двете страни по делото срещу неизгодните за тях
части от решение № 6569 от 20.12.2023 г. на СГС, I – 18 състав, по гр.д.№
773/2023 г., произнесено по искове по член 49 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за
вземане от обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва върху
него от датата на деликта.
Първата жалба е подадена от ищеца Е. Д. С. от град София чрез
пълномощника му – адвокат Т. Х. и е насочена срещу решението в частта
относно отхвърляне на иска за горницата над 20 000 лева до 30 000 лева.
Съдържа оплаквания, че присъденото обезщетение е в занижен размер поради
необсъждане на всички доказателства и несъобразяване на тежестта на
получените телесни увреждания, предприетото лечение, периода на временна
неработоспособност, търпените емоционални вреди и битови неудобства,
1
икономическата конюнктура и присъжданите от съдилищата размери на
обезщетения за неимуществени вреди при сходни увреди съобразно посочена
казуална практика на СГС и САС.
Втората жалба е подадена от ответника - Столична община - чрез
пълномощника му-Д. Х.,началник на ГРДИЧР, район„ Лозенец“ и е насочена
срещу решението в осъдителната му част . С нея се оспорват изводите на съда
за неоснователност на възражението по член 51, ал.2 от ЗЗД, основано на
факти, че скоростта и движението на ищеца - водач на електрическа
тротинетка- не са съобразени с изискванията на ЗДвП и той не е провел
рехабилитация и на възражението, че Общината не отговаря за
стопанисването на шахтата , като изведени в нарушение на член 12 и член 235
от ГПК - при липса на обсъждане на доказателствата, в т.ч. заключението на
вещото лице, поотделно и във взаимовръзка. Оспорен е изводът, че дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер от 20 000 лева, поради
невзимане под внимание на установените със СМЕ обстоятелства : травмата
не е оказала влияние върху нормалното извършване на обичайните дейности в
ежедневието; не е довела до промяна в трудовата активност и професионална
заетост на ищеца; болките не са били с висок интензитет и са отшумели след
30 дни ; произлезлите за ищеца затруднения не са били по – големи от
обичайните. Поддържа се, че липсва оценка за отражението на всяко едно от
обуславящите вредите обстоятелства при определяне на размера на
обезщетението .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК страните не са подали отговори .
В проведеното открито съдебно заседание всяка от тях е изразила
становище за неоснователност на подадената от насрещната страна въззивна
жалба .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във
въззивните жалби , изразените от процесуалните представители на страните в
в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК,
въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Обжалваното решение е произнесено по искове по член 49 във връзка с
член 52 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД на Е. Д. С. срещу Столична община за
осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от
30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2020 г. до
2
окончателно плащане по твърдения, че на 30.05.2020 г. в 21,30 часа при
движение с електрическа тротинетка в град София по улица „ Кораб планина“
№ 33 и преминаване през пропаднала ( под нивото на пътя ) шахта ищецът
загубил равновесие и паднал, получил счупване на горния край на раменната
кост, подкожен хематом и кръвонасядане в областта на кръста, дясна мишница
и по предна повърхност на гръдния кош вдясно , охлузвания в областта на
лявата ръка и китката на лявата ръка, поставена му била имобилизационна
превръзка тип „ Дезо“ ; имал затруднения в движението на крайника и болки;
между 30.05.2020 г. и 29.06.2020 г. бил в отпуск поради временна
неработоспособност; изживял емоционален дискомфорт и безспокойство,
получил като реакция на инцидента разстройство в адаптацията ; травмата му
попречила да изпълнява професионалните си ангажименти като фризьор и
ежедневните битови дейности ; ответната Община отговаря за бездействието
на служителите й при извършване на дейностите по член 31 от ЗП и член
167,ал.1 от ЗДвП, насочени към поддръжка на пътищата и улиците –
общинска собственост – в изправност, сигнализиране за препятствия и
нередности в техническите съоръжения по тях и отстраняването им във
възможно най – кратък срок и за произтеклите от него за ищеца
неимуществени вреди.
Ответникът оспорил исковете като недопустими и неоснователни ,
въвел възражение, че друг правен субект - „ Топлофикация София“ ЕАД - е
собственик на шахтата като част от топлоснабдителната система и отговорен
за поддръжката й, както и възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване
на вредите от ищеца поради движение не най – близо до дясната граница на
платното и непровеждане на рехабилитация и физикално лечение .
Според свидетелствата на Л. Б. ( очевидец ) инцидентът с ищеца
настъпил на 30.05.2020 г. при движението му с тротинетка по улица „Кораб
планина“ пред управлявания от свидетелката лек автомобил ; внезапно той
паднал и видимо притеснен, седнал на тротоара, отказал предложението на
свидетелката за обаждане на спешния телефон и изчакал пристигането с джип
на трето лице, което поело ангажимент да го закара до „ Пирогов“. Не са
оспорени констатациите в решението, че преди падането ищецът е преминал
през пропаднала шахта и получил счупване на горния край на раменната кост,
подкожен хематом и кръвонасядане в областта на кръста, дясна мишница и по
3
предна повърхност на гръдния кош вдясно, охлузвания в областта на лявата
ръка и китката на лявата ръка. Механизмът на ПТП, установен със
заключението на СМЕ , е следният : предното колело на управляваната от
ищеца тротинетка в попаднало в пропаднала шахта , ищецът паднал върху
терена при опънат и отведен встрани десен горен крайник, при което
крайникът понесъл цялата маса на телесното тегло в комбинация с
кинетичната енергия, придадена от ускорението от движението с
тротинетката, травматичните увреди по кожата на тялото са получени при
директен механизъм – в резултат на удар с или върху тъп и твърд предмет и
при плъзгане на тялото върху грапава повърхност .
Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза и
съдържащото се в него графично изображение, шахтата, през която ищецът е
преминал, е средната от общо трите шахти, разположена по – близо до оста на
улицата. Към извършения от вещото лице оглед тя продължава да е „ леко
пропаднала“ , с разлика от поне сантиметър между капака й и нивото на
пътната настилка ( отговор от вещото лице в съдебен протокол на л.101 от
делото на СГС). С тази шахта завършва подземен топлопровод с отклонения
за сгради в ЖК „ Лозенец “ в частта пред улица „Кораб планина“ № 33,
реконструиран въз основа на издадено на СО,район „Лозенец“ и
„Топлофикация София“ ЕАД разрешение за строеж № Б 010/17.04.2015 г.
Според действащата правна уредба – член 130,т.2 от ЗЕ и член 9,ал.1 от
Наредба № Е- РД -04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обнародвана
Дв,бр.25 от 20.03.2020 г. – топлопреносното предприятие поддържа обектите
и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите
правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация ,определени
в наредбите по член 83,ал.1,т.2 и член 125,ал.4 от ЗЕ . Топлопроводите и
технологичните съоръжения, разположени между границите на собственост
на топлопреносното предприятие с топлоизточника и / или с потребителите ,
служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите
са елементи от топлопреносната мрежа, която е част от топлоснабдителната
система - член 611, ал.1 от Наредба № 9 от за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи, издадена на основание член 83,ал.1,т.2 от ЗЕ,
обнародвана Дв,бр.72 от 17.08.2004 г. с последващи изменения и допълнения.
Трасетата на топлопреносната мрежа в урбанизираните територии се
4
разполагат в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 1999 за правила и
нормативи за разполагане на проводи и съоръжения в населените места – член
79,ал.1 на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи
за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия , издадена на
основание член 125,ал.4 от ЗЕ и обнародвана в Дв,бр.68 от 19.08.2005 г.
Според член 5,ал.2 от Наредба № 8/1999 г. (обн. Дв,бр.72 от 13.08.1999 г. в
сила от 14.09.1999 г. ) нивото на входните отвори на подземните технически
проводи, респ. капаците на шахтите трябва да съвпада с нивото на уличното
платно, тротоара или пешеходната зона .
Топлопреносното предприятие е длъжно да поддържа процесната шахта
и ако тя е пропаднала да я приведе в състояние, което отговаря на изискването
по член 5,ал.2 от Наредба № 8/1999 г. Но улицата е общинска собственост -
член 2,ал.1,т.1 от ЗОбС, управлява се и се стопанисва от Столична община –
член 11,ал.1 от ЗОбС. Тя има задължение по член 167, ал.1 от ЗДвП да
сигнализира незабавно за препятствията по уличното платно, макар друг
правен субект да е задължен с поддръжката на шахтата и с привеждането й в
съответствие с посоченото по – горе нормативно изискване. Фактът на
неизпълнението на задължението по член 167,ал.1 от ЗДвП от служителите ,
на които общината е възложила дейностите по стопанисването на улиците, е
изрично посочен като основание на иска за вземането от обезщетение . С
категоричност следва да се приеме, че е имало от тяхна страна бездействие ( и
след инцидента с ищеца, до края на 2023 година ) : не са сигнализирали за
наличната неравност, образувала се от пропадането на капака на
топлофикационната шахта под нивото на уличното платно и не са
организирали движението около нея по начин, осигуряващ нормалното
преминаване на участниците в движението . Бездействието е противоправно и
виновно, съставлява причина за получените от ищеца при пропадането в
шахтата травматични увреждания и обосновава отговорността на Столична
община за произлезлите за ищеца неимуществени вреди – член 49 от ЗЗД .
По делото е установено със заключението на СМЕ , че полученото от 33-
годишния ищец счупване на горния край на раменната кост е с дислокация на
туберкуларния фрагмент по – голяма от 5 мм, което наред със следващата от
младата възраст на пострадалия ежедневна трудова активност , е показание за
5
провеждане на оперативно лечение. При приложеното консервативно лечение
само - поставяне на имобилизираща превръзка за срок от 45 дни – фрактурата
е зарастнала в обичайния за това лечение срок от около 30 – 45 дни, общият
възстановителен период за фрактурата е продължил 2,5 – 3 месеца, а за
мекотъканните увреди – 14 до 21 дни ; ищецът е търпял болки, по – силни в
срок от около 30 дни, а след това намаляващи по интензитет , потвърдени със
свидетелствата на Н. Г.. Въпреки неизвършването на операция и
рехабилитация оздравителният процес е приключил успешно – десният горен
крайник е напълно анатомично и функционално възстановен , без хипотрофия
на мускулатурата, отоци, сетивни и циркулаторни смущения и към
освидетелстването от вещото лице на 2.06.2023 г. – ищецът е възстановил
трудовата си активност и професионалната си заетост . Но това са констатации
за актуалното - към посочената дата – негово състояние. По причина на
травмата ищецът преустановил временно , „ цяло лято“ работата си като
фризьор, имал нужда да бъде подпомаган в битов план , изпитвал
притеснения, че в най – активния сезон не може да работи , бил финансово
затруднен – показания на Г. . Трикратно – на 4.06.2020 г., 19.06.2020 г. и
21.07.2020 г. е търсил помощ при специалист – психиатър, който установил
наличие на разстройство в адаптацията и му предписал медикаментозна
терапия .
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични
увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при
които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици,
болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането
на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на
пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на
увреждането.
В конкретния случай въззивният съд отчита : характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, който на 33 – годишна възраст е получил
открито счупване горния край на раменната кост на водещата за него дясна
ръка и множество кръвонасядания и охлузвания по тялото и другия крайник ;
обусловените от травматичното увреждане болки от физическо естество,
6
които са обичайни - в рамките на месец , неудобства от ограниченията в
движението на крайника за около 3 месеца ; негативни изживявания от
загубата на работа и доходи ; чувство на несигурност и безспокойство с
оглед отражението на травмата върху професионалната му реализация . Макар
травматичното увреждане да е едно , болките и неудобствата да не
превишават обичайните при такава травма, оздравителният процес да е
приключил успешно за 3 месеца , при това без оперативна намеса , то е
засегнало целостта и функционирането на ръката, която е от съществено
значение за изпълнението на специфичните за работата на фризьора движения
и е провокирало депресивните изживявания за последиците от травмата върху
професионалната му дейност. При съобразяване на тези обуславящи по –
висок интензитет на вредите обстоятелства и конкретните икономически
условия в страната към 2020 г. , налага се извод, че определеното в
обжалваното решение обезщетение от 20 000 лева отговаря на законовия
критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост
претърпените от него физически болки, неудобства и негативни емоционални
изживявания.
По възражението за съпричиняване : към датата на инцидента правилото
на член 80а,т.3 от ЗДвП , вменяващо в задължение на водача на електрическото
пътно превозно средство движение възможно най- близко до дясната граница
на платното за движение , не е влязло в сила, то е влязло в сила на 7.07.2020 г.
Непровеждането на рехабилитация и физикално лечение ( както и на
оперативна намеса ) не е имало , с оглед обсъдените от въззивната инстанция
отговори в СМЕ , никакво значение върху протичането и продължителността
на оздравителния процес . Следователно , както правилно е преценил
първоинстанционният съд, основаните на съответните факти възражения на
ответника по член 51,ал.2 от ЗЗД са неоснователни и ищецът има право да
получи пълния размер на обезщетението .
В обобщение, решението, с което СГС е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 20 000 лева и е отхвърлил иска за горницата
до 30 000 лева е законосъобразен резултат и въззивният съд го потвърждава
изцяло .
При неоснователност на двете въззивни жалби , пълномощникът на
въззиваемия С., ангажиран с процесуално представителство при условията на
7
член 38, ал.1 от ЗА с договора от 3.04.2024 г. , има право на част от
възнаграждението по член 7,ал.2,т.4 от НМРАВ от 3 050 лева ,съразмерно на
интереса по неоснователната жалба на противната страна – от 2 033,33 лева,
но не повече от поисканото – в размер на 1300 лева. За осъществената от
юрисконсулт процесуална защита в полза на въззиваемата Столична община,
на същата се следва възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК в размера по
НЗПрП – от 100 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 6569 от 20.12.2023 г. на СГС, I
-18 състав, по гр.д.№ 773/2023 г.
ОСЪЖДА Столична Община, град София ,бул. „ Васил Левски“ № 2 да
заплати на адвокат Т. Х. Х. от САК, с номер 10******10, със служебен адрес
град София ,ул. „ Лакатица“ № 1,ет.2,офис 7 възнаграждение в размер от 1 300
( хиляда и триста ) лева на основание член 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН: ********** от град *** ,ул. „ ***“,бл. *,вход
„*“,ет. * да заплати на Столична Община, град София разноски за
възнаграждение за юрисконсулт в размер от 100 ( сто ) лева на основание член
78,ал.8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8