Присъда по дело №6993/2023 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда по НОХД № 6993 по описа за 2023 година по
описа на СРС, НК, 109-ти състав.
I.Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС
против подсъдимата Д. С. С., с ЕГН **********, родена на ХХХХ г. в гр.
София, българка, българско гражданство, с адрес за призоваване: ХХХХХ, с
който ѝ е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава
на престъпление по 183, ал. 1 от НК, за това че за периода от 15.02.2019 г.
до 31.01.2023 г., в гр. София, жк „Красна поляна“, бл. 215, вх. Б, ап. 4, след
като била осъдена с Определение № 40762 от 15.02.2019 г. на CPC, III ГО,
149-ти състав, по гр.д. 27641 / 2018 г., влязло в законна сила на 15.02.2019 г.,
да издържа свой низходящ - дъщеря си Д. Д. И., като изплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева, чрез нейния баща и законен представител
Д.И.И., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 48 месечни вноски, равняващи се общо на сумата
от 9600 /девет хиляди и шестстотин / лева.
II. В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура,
редовно призована, чрез прокурор, поддържа така повдигнатото обвинение,
като излага, че същото е безспорно доказано и моли съдът да признае
подсъдимата за виновна, след което, поради плащане на задълженията за
издръжка и липсата на други вредни последици от деянието, да не и налага
наказание.
Защитникът на подсъдимата, моли съда да съобрази доказателството за
заплащане на задълженията и да не я наказва, а в случай на осъдителна
присъда да приложи законовите разпоредби, касаещи особените правила на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Подсъдимата Д. И. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същата поддържа изложеното от своя защитник. В последната
си дума подсъдимата Д. И. заявява, че няма какво да каже.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
ПОДСЪДИМАТА Д. С. С., с ЕГН **********, е родена на ХХХХ г. в
гр. София, българка, българско гражданство, с адрес за призоваване: ХХХХХ.
Свидетелят Д.И. и подсъдимата Д. С. заживели на семейни начала
през 2003 г. От съвместното им жителство през 2005 г. се родила дъщеря им -
Д. Д. И.. Отношенията между И. и С. се влошили и няколко месеца след
раждането на детето И. се изнесъл от семейното жилище. На 30.10.2009 г., на
рождения ден на И., С. довела детето при И. и от тази дата повече с нищо не
1

допринесла за отглеждането и развитието на дъщеря си.
И. решил да потърси правата си по граждански ред като предявил
граждански иск срещу подсъдимата за лишаването й от родителски права и
осъждането й да плаща месечна издръжка.
С Определение № 40762 / 15.02.2019 г. на CPC, III ГО, 149-ти състав, с
привременни мерки по гр.д. 27641 / 2018 г. по описа на СРС, съдът
предоставил упражняването на родителските права на И. и осъдил
подсъдимата Д. С. да заплаща на дъщеря си чрез нейния баща и законен
представител Д.И. месечна издръжка в размер на 200 лв, считано от датата на
постановяване на определението - 15.02.2019 г.
Гражданско дело 27641 / 2018 г. по описа на СРС приключило с
решение № 164169 / 12.07.2019 г., с което подсъдимата била лишена от
родителски права и била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
200 лв, считано от 27.04.2017 г. Решението не влязло в сила, тъй като то било
обжалвано.
С въззивна жалба на подсъдимата С. е образувано в.гр.д. 13521 / 2019 г.
по описа на СГС, ГО, I-ви въззивен брачен състав. С Решение № 263244 /
03.11.2022 г. съдът отменя решението на СРС, предоставя родителските права
по отношение на детето на свидетеля Д.И. и осъжда обвиняемата да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 300 лв, считано от 27.04.2017 г.
Решението обаче не е влязло в сила, тъй като е било обжалвано.
След касационна жалба е образувано гр.д. 1006 / 2023 г. по описа на
ВКС, III ГО, което е обединено с гр.д. 1007 / 2023 г. по описа на ВКС, III ГО
срещу решението на СГС. Към настоящия момент по делото няма
произнасяне.
Подсъдимата С. не заплатила нито една вноска по присъдените
привременни мерки.
От приложената справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър,
се установява, че С. закупила недвижим имот в гр. София през 2018 г.
От приложената справка от ОПП - СДВР се установява, че подсъдимата
притежава две моторни превозни средства.
От представения в хода на съдебното следствие платежен документ се
установява, че в хода на съдебното производство на 02.06.2023 г. подсъдимата
е заплатила сумата от 36435 лева по изпълнително дело на ДСИ № 750/2019 г.
, в която сума е включена и сумата от 9600 /девет хиляди и шестстотин / лева,
представляваща заплатени задължения за издръжка за инкриминирания
период.

IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимата Д. С. С. относно всички
фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и събраните по делото в досъдебната му фаза гласни
2

доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства,
и способите за доказване, които го подкрепят, а именно: гласни
доказателствени средства: обясненията на подсъдимата Д. С. С. /л. 246/;
показанията на свидетеля Д.И.И. /л. 73; 142; /, показанията на свидетеля Д. Д.
И. /л. 74/; показанията на свидетеля М.В. /л. 53-54/, показанията на свидетеля
Р.М. /л. 55-60/; показанията на свидетеля М.М. /л. 61-65/; писмени
доказателства и доказателствени средства - постановление за привличане
на обвиняем /л. 20-22/, справка за съдимост /л. 82/, справка от НОИ /л. 68-69/,
справка от СРС /л. 184-188/, справка от СГС /л. 136-139; 166; 189-228/,
справка от ОПП-СДВР /л. 151/, Справка от НАП /л. 152/, справка от Агенция
по вписванията /л. 153-157/, протокол за предявяване на разследването /л.
247/, платежен документ от 02.06.2023 г.
Съдът намира, че направеното от подсъдимата Д. С. С. самопризнание
за доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал. Съдът приема, че от
представеното по делото Определение № 40762 от 15.02.2019 г. на CPC, III
ГО, 149-ти състав, по гр.д. 27641 / 2018 г., влязло в законна сила на 15.02.2019
г., се доказва задължението на подсъдимата да заплаща през инкриминирания
период месечна издръжка в размер на сумата от 200 лв. в полза на дъщеря си
чрез нейния баща и законен представител Д.И. месечна издръжка в размер на
200 лв, считано от датата на постановяване на определението - 15.02.2019 г.
Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите Д.И.И. /л. 73; 142; /, Д. Д. И. /л. 74/; М.В. /л. 53-54/, Р.М. /л. 55-
60/; М.М. /л. 61-65/ тъй като те са последователни, кореспондират по между
си и с останалия доказателствен материал, като изцяло подкрепят
самопризнанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление. Съдът
намира за неотносими обясненията на подсъдимата от досъдебното
производство, че тя не е съгласна, че дължи издръжка след като е лишена от
право да се вижда с детето си, тъй като посоченото становище не касае
обстоятелствата по делото, а отношение към правен правен въпрос. Чрез
показанията на сидетелите и приложените по делото документи, подкрепящи
направеното от подсъдимата самопризнание, се изяснява по безспорен,
доказателствено обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда
на съкратеното съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК
фактическа обстановка по отношение на обстоятелството, че подсъдимата не
е заплатила описаните в обвинителния акт задължения за месечни издръжки.
От представения в хода на съдебното следствие платежен документ се
доказва заплащането на инкриминираните задължения за издръжка преди
постановяване на присъдата, а именно на 02.06.2023 г.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
осъществените действия по разследването, извършени чрез процесуалния
инструментариум на НПК способи на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал, при който да се обсъждат поотделно доказателствените източници,
3

тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични,
еднопосочно водят до извода, че подсъдимата е извършител на
инкриминираната престъпна проява, за които е привлечена към наказателна
отговорност от СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per
argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от подсъдимата противоправно деяние, за което е обвинена от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Самопризнанията на подсъдимата Д. С. С. за признатите от нея,
съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не са
изолирани, а същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти
от предмета на доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен
и безспорен начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с
оглед проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат
непосредствено пред съдебния състав или да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и приетата експертиза, съдът излага от правна от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
От обективна страна подсъдимата Д. С. С. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че за периода от
15.02.2019 г. до 31.01.2023 г., в гр. София, жк „Красна поляна“, бл. 215, вх. Б,
ап. 4, след като била осъдена с Определение № 40762 от 15.02.2019 г. на CPC,
III ГО, 149-ти състав, по гр.д. 27641 / 2018 г., влязло в законна сила на
15.02.2019 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Д. Д. И., като изплаща
месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез нейния баща и законен
представител Д.И.И., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 48 месечни вноски, равняващи се
общо на сумата от 9600 /девет хиляди и шестстотин / лева.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната
страна на деянието - налице е неизпълнение на задължение за заплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни вноски, след като подсъдимата е
била осъдена да издържа свой низходящ.
От субективна страна подсъдимата Д. С. С. е съзнавал, че е осъдена с
влязъл в сила съдебен акт да изплаща ежемесечно по 200 лева издръжка на
дъщеря си, като е съзнавала, че не изпълнявала задълженията си за
горепосочения период. Незнанието на закона не е изключващо вината
обстоятелство, нито несъгласието на подсъдимата с влезлия в сила съдебен
акт, който е задължителен за изпълнение. Съдът намира, че деянието е
извършено виновно, в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем,
4

като е разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
С оглед изложеното съдът призна подсъдимата Д. С. С. за виновна за
извършването на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
VI.По наказанието:
С оглед обстоятелството, че преди постановяването на присъдата от
първата инстанция – на 02.06.2023 г. подсъдимата Д. С. С. е изпълнила
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалото
лице Д. Д. И., както и при констатацията, че разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от
НК не е прилагана по отношение на подсъдимата, на основание цитираната
разпоредба съдът не и наложи наказание.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Роси Михайлова
5

Номер на акта:	487
Дата:	6 ноември 2023 г. (в сила от 22 ноември 2023 г.)
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20231110206993
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 май 2023 г.

Присъда по дело №6993/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите