РЕШЕНИЕ
№ 260251
02.10.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V наказателен
състав,
на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година,
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова
НАХД № 3179 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „Х. 16“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление …,
представлявано от С. Б. и съдебен адрес ***, адв.М. *** (изрично упълномощена) против
наказателно постановление №496005-F531501/19.02.2020г, издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на основание вр.чл.118
ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата се
релевират доводи, за неправилност и незаконосъобразност на обжалвано постановление.
Моли се за неговата отмяна.Алтернативно се моли да бъде установено, че
нарушението представлява маловажен случай съгласно чл.28 от ЗАНН.
Редовно
призован за открито съдебно заседание управителят на дружеството или упълномощеното
от него лице не се явяват. Не се представлява.
Процесуалният
представител ЦУ на НАП оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
наказателното постановление. Моли за
присъждане на ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна и е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и е депозирана пред материално и териториално компетентен съд. Производството
пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
14.12.2019г, около 10,00 часа, свидетелите
А. и В. - и двамата на длъжност инспектори
по приходите в ЦУ на НАП извършили в присъствието на упхравитела на дружеството
–жалбоподател Борисов проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.341 от ДР
на ЗДДС –магазин, находящ се в гр.Б., ул.“К. О.“ № …, стопанисван от „Х. 16“
ЕООД с ЕИК ... Била извършена контролна покупка на стока–един брой катинар на
стойност от 3,50 лева заплатено в брой от свидетеля Р.А. Плащането било прието
от управителя на дружеството-жалбоподател. За направената покупка не бил
издаден финансов касов бон въпреки наличието на работещо фискално устройство модел „TREMOL
ZS-KL-V2“ с идентификационен №ZK059367 и фискална памет №50128513. За констатациите бил
съставен Протокол №0362538 от 14.12.2019г (лист 9-12 от делото).
Проверката била по повод спазване на данъчното
законодателство.
Свидетелят А. АУАН с №F531501/17.12.2019 г., в който
изложила горните констатации и отчела нарушение, което било квалифицирано като
такова по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил
съставен в присъствието на свидетеля Борисов–управител на дружеството, на който
бил предоставен екземпляр. Подписал акта без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Сезиран с преписката административнонаказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което при същата фактическа
обстановка и същата правна квалификация на нарушението санкционирал
жалбоподателя на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер
на 500 лева.
Горната фактология се установи по несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като ги намира за безпристрастни, логични и последователни. Същите кореспондират
със събраните писмени доказателства.
От правна страна съдът приема следното:
На първо място и двата акта са издадени от компетентни
органи по аргумент на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г (лист 18, 19 и 20 от делото).
И двата акта са издадени в сроковете на чл.34 от ЗАНН. От формална страна са
спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И в двата акта правната квалификация на нарушението
е по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006г). Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени на база на обсъдените по-горе и кредитирани доказателствени източници. От същите е извършена покупка на услуга на стойност 3,50 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Ирелевантно е кое е точно физическото лице, което е приело плащането и е извършило продажбата. В настоящия казус това е управителят на дружеството стопанисващ обекта. Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали управителя или друго лице е извършило фактическите действия. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал (лица, които да го подпомагат), който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от някой от тях нарушение – в предвидените от закона случаи.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на „маловажния случай“. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че извършеното нарушение е доказано безспорно, като размерът на имуществената санкция е съобразен с обществената опасност на деянието. НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата си част.
С оглед
изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия
орган дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да
заплати в полза на НАП.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо и чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 496005-F531501/19.02.2020
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което
на „Х. 16“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление …, представлявано
от С. Б., за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ „Х. 16“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление …,
представлявано от С. Б., да
заплати в полза на НАП-София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.