Присъда по ВНОХД №20/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

МОТИВИ ПО ВНОХД № 20/2019 г. по описа на Кюстендилски ОС

Районна прокуратура-Дупница протестира присъда № 94/20.11.2018г., постановено по НОХД №449/2018г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият Г.И.П., с посочена  самоличност,  е признат за НЕВИНОВЕН и на осн.чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК,   за  това    на 11.07.2017 г., около 22:20 ч., в гр. ***, обл. Кюстендил, на кръстовището на ул. „***” и ул. „***”   да е причинил на  полицейски орган – ****” В.Р.Х., служител на група „***”, сектор „****” при РУ на МВР гр. ***, при изпълнение на службата му,  лека телесна повреда  (чрез нанасяне на юмручен удар в областта на лицето), представляваща  разстройство на здравето извън случаите на чл. 129 и чл.128 от НК, изразило се в разкъсно-контузна рана в лявата половина по вътрешната повърхност на горната устна, с дължина от около 3 см     

 В протеста и в допълнителните писмени съображения към него се правят подробни оплаквания за неправилност на атакуваната присъда с искане за отмяната й и   постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление, за което му се наложи  съответно наказание.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът от Окръжна прокуратура-Кюстендил е пледирал за уважаване на протеста, по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия-адв.В., е развил съображения за правилност на оправдателната присъда и е молил за потвърждаването й.

Подсъдимият е молил да бъде оправдан, тъй като не е нанасял удар на пострадалия свидетел.

 Окръжният съд, след преценка на релевираните в протеста оплаквания, на доводите и   възраженията на страните, на събраните доказателства по делото от двете съдебни инстанции, и след служебна проверка на протестираната присъда в пределите на правомощията си  по чл.314 НПК, счете същата за незаконосъобразна, поради което я отмени изцяло и на нейно място  постанови друга, с която подсъдимият бе признат за виновен по повдигнатото против него от ДнРП обвинение. Съображенията за това са следните:

            Първоинстанционният съд е събрал  достатъчно доказателства за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Според КнОС доказателствата, установяващи авторството на подсъдимия в престъплението са интерпретирани превратно, поради което неправилно са изключени от доказателствения материал и подсъдимият е оправдан.

            КнОС след преценка на събраните доказателства по време на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие, счита че следва да коригира приетите за установени от ДнРС фактически обстоятелства, при които е извършено престъплението, като приема за установена следната фактическа  обстановка:

             

            Подсъдимият Г.И.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес-***, българин, с българско гражданство, със средно- специално образование, разведен, с фактическо съжителство, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

 На 11.07.2017 г.   пострадалият свидетел В.Х.  и  св. В. с полицейски мотоциклети извършвали обход в гр.***, в изпълнение на  служебните им задълженията   като ****  в група ,,***“ към сектор ,,***“ при РУ на МВР- гр. ***.    Към  22.20 ч. двамата един след друг се движели  с  мотоциклетите по ул.”***”  в посока към кръстовището, образувано от  тази улица с ул.”***”,  минаваща покрай  градския стадион, градската баня и намиращия се до нея ФСМП  и водеща към центъра на града.

На кръстовището свидетелите се разминали с подсъдимия, който управлявал по ул.”***”    мотоциклет (скутер), марка  „**** с рег. №  ***. На мотоциклета возел малолетното му дете, което седяло зад него. И двамата не били с каски, поради което свидетелите ги последвали, с цел проверка. След като забелязал това подсъдимият рязко ускорил движението на мотоциклета по ул.”***”, завил в дясно по   улица, свързваща  ул.”***” и ул.”*** (успоредни една на друга), след което продължил движението си по ул.”***”, в посока към кръстовището, на което се бил разминал  с полицейските служители.  Последните го следвали с моторите си от разстояние, за да не го притеснят и допусне нарушение, при което да не пострада возещото се на мотоциклета му дете.   Първи след подсъдимия, на около 200 метра, се движел пострадалият св.Х., а след него   св.В..  

   На горепосоченото кръстовище, при извършване на завой  от ул.”***” към ул.”***”  подсъдимият   загубил контрол над мотоциклета и двамата с детето паднали     на асфалта. Мотоциклетът също паднал (от което се чул шум)  и се хлъзнал по пътното платно, което било съпроводено с изхвърчане на искри. Шумът бил чут от св.  Х. и др.лица, който приближавайки се към кръстовището видял пред себе си в далечината  искри от мотоциклета. Като пристигнал на кръстовището, докато още движел мотора,  св.Х. видял, че мотоциклетът на подсъдимия е паднал и че до него са  подсъдимия и детето му, което веднага станало, но пищяло и тръгнало да тича към дома си, намиращ се в близост.  Св. Х. предприел спиране на служебния мотор, който силно се наклонил настрани, почти до земята.   В този момент пищейки и силно изплашена за състоянието на детето и съпруга си  дотичала  откъм ул.”***” св.В. В.-майка на детето и фактическа съпруга на подсъдимия от около 18-19 години.  Минала покрай св.Х. и   отишла  при подсъдимия, който бил със силни охлузвания по тялото. Попитала го, как е и къде е детето им, което не било там. Отговорил й, че детето е добре, след което  се върнала при св.Х., в момент, в който изправял  служебния си мотор. Гневна на св.Х., затова че преследвал подсъдимия с полицейски мотоциклет преди произшествието   на съпруга и детето й с мотоциклета, тя приближила до него в момент, в който почти бил изправил  служебния  си мотор, и  започнала да го дърпа и пита, къде й е детето и защо ги е гонил.   В резултат на това св.Х. отново залитнал с мотора на дясно и паднал върху него, но не се наранил. В този момент детето на свидетелката било доведено при нея. Подсъдимият също приближавал към св.Х..  Като  видяла детето си св.Величкова пуснала св.Х. и той изправил мотора си.    Тя се насочила с детето към ФСМП, намиращ се в непосредствена близост до местопроизшествието почти едновременно с пристигането на подсъдимия до св.Х.. За миг св.В. била от дясната страна на св.Х., а подсъдимият от лявата му страна. Свидетелката била застанала   така, че не видяла пристигналия  при св.Х. подсъдим. Неочаквано за св.Х.  подсъдимият насочил  десния си юмрук  към лицето му. За да се предпази от предстоящия удар св.Х. завъртял главата си на дясно, но не го избегнал. Юмручният удар   подсъдимият  нанесъл в лявата част на лицето на св.Х., като попаднал  върху част от каската и горната устна на св.Х., от която му потекла кръв.  В този момент до св.Х. дошъл колегата му –св.А.В., който при пристигането си на кръстовището наблюдавал приближаването на подсъдимия към св.Х. и   нанесения  от него удар  в лицето на колегата му-св.Х., като не могъл да види точното мястото в лицето, на което попаднал  удара. Веднага след като нанесъл удар на св.Х. подсъдимият се отдалечил към падналия си мотоциклет. Той бил последван от свидетелите Х. и В., които му поставили белезници, тъй не искал да остане на място за проверка, а да отиде в медицинския център при детето му. Подсъдимият първоначално обиждал и отправял закани към свидетелите Х. и В., но след което се успокоил,  дори се извинил на св.Х.. Била му направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, отчело 0.93 промила алкохол. На място пристигнал за съдействие автопатрул в състав –свидетелите К. и С.. Св.К. закарал подсъдимия в Районното управление в гр.Дупница, а С. придвижил  до същото  мотоциклета на подсъдимия.

Същият ден пострадалият св. Х. бил прегледан от д-р В., който в  медицинско свидетелство за пред съд, с амб.№1065/12.07.2017 г. ,    отразил, че  констатирал разкъсно-контузна рана в лявата половина по вътрешната повърхност на горната устна, около 3 см. Според изготвената на досъдебното производство медицинска експертиза  от вещото лице д-р Б. П.,      описаната рана в областта на горната устна би могла да се получи при удар с твърд тъп предмет (напр. с юмрук в лявата част на лицето и горна устна), с последващо съприкосновение на букалната лигавица с режещата повърхност на зъбите.  Разпитан в  съдебно заседание на 09.10.2018 г. вещото лице е  уточнило, че при падане на земята на пострадалия,  не би се получило констатираното нараняване, тъй като  от вътрешната страна, каската е с уплътнители. От разпита на в.л. е установено и че  при падане на асфалта, пострадалият би имал и външни наранявания, а не само по вътрешната страна на устната кухина.  

 

На  подсъдимия били съставени няколко акта за установяване на различни административни нарушения, въз основа на които   му били издадени наказателни постановления.

 Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на свидетеля Х., дадени на досъдебното и съдебно производство (лист 10,11 от ДП, л. 26 27 от НОХД №449/18 по описа на ДнРС,л. 20, 21 от ВНОХД №20/2019 г.), св. А.В. (л. 37г – 38г от НОХД №449, л.20г. от ВНОХД и л. 4 – 7 от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал 5 вр. ч ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), св.К. (установил, че на мястото на инцидента научил, че Х. бил ударен), отчасти от показанията на св. В.В., дадени пред районния съд, обясненията на подсъдимия, дадени пред районния съд, показанията на св. К., М., М. и Ц., дадени пред районния съд и от показанията на св. М., дадени на ДП, от медицинско свидетелство, издадено на св. Х.  на 12.07.2017г. (л. 1-, т. 2 от ДП), съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р П., типова длъжностна характеристика на *****, Часови график за работа на нарядите от пътен контрол при районно управление – гр. *** за времето от 18:00ч. до 06:00ч. на 11.07.2017г. (л.32 от ДП),  Справка за съдимост на подсъдимия, изд. на 26.09.2017г. от ДнРС, Наказателни постановления под №№№442/31.08.2017г., № 17 – 0348 – 001468/218.07.2017г., № 17-0348-001474/18.07.2017 г., №17-0348-001553/18.07.2017 г. и №17-0348-001469/18.07.2017 г. и заповеди за ПАН – всички издадени от Началника на РУ-Дупница към ОД на МВР –Кюстендил (л. 55 до 61 от ДП)

 

КнОС, за разлика от ДнРС, дава вяра на показанията на пострадалия свидетел Х. и колегата му св.В., според които подсъдимият  е нанесъл юмручен удар в лицето на св.Х.. Тези им показания са ясни, категорични, убедителни, последователни,  логични, потвърждават се взаимно, както и от СМЕ на д-р П., според която най-вероятният механизъм за причиняване на констатираното в мед.с-во увреждане на пострадалия Х. е  чрез удар с юмрук в лицето.  

  КнОС не споделя съображенията на ДнРС за изключване от доказателствения материал на показанията на посочените двама  свидетели. Счита, че не е налице  вътрешна противоречивост в показанията на св.Х., а известна неяснота, породила се от   непоследователността  при възпроизвеждане на събитията и начина им на описване.  Действително, както ДнРС е посочил, в депозираните пред него показания  пострадалият св.В.Х.  е заявил: „Подсъдимият дойде при мен, не си спомням какво точно ми каза и ме удари в областта на устата, от лявата страна. Бях на мотора още“, а след което е посочил ,,….След това отидохме с колегата и попитахме подсъдимия как е, той беше ожулен. Тогава ме удари и тръгна нанякъде“. 

Според КнОС цитатът от показанията на свидетеля сочи на неяснота,  която е отстранена   от свидетеля незабавно,  доколкото е   заявил веднага след цитираните  показания от ДнРС : „ След като падна, дойде при мен, удари ме и се отдалечи”  (записано в протокола му за разпит пред ДнРС две изречения след  края на  горецитираните от  ДнРС  в мотивите  показания на свидетеля).  От последващите показания на свидетеля Х. пред ДнРС (а и от  предхождащите заявеното „ След това отидохме с колегата и попитахме подсъдимия как е, той беше ожулен. Тогава ме удари и тръгна нанякъде“)  се установява, че   ударът му е нанесен  при приближаване на подсъдимия към него, когато колегата му (св.В.) бил някъде зад него, а не  обратно- при отиване на св.Х. с колегата му при подсъдимия. Това се установява и от показанията на св.Х., дадени пред КнОС, както и от прочетените му показания от досъд.п-во. По време на всички тези разпити свидетелят е бил категоричен, че ударът му е нанесен от подсъдимия, след приближаване към него,    което се потвърждава и от показанията на св.В., както и от косвените доказателства, установени от показанията на св.К.. Св.В., според КнОС,  е могъл да види удара и го е описал по начина, по който го е възприел, който не е в противоречие с показанията на св.Х. (както е приел ДнРС) и не ги опровергава, а  ги потвърждава. Непосочването от св.В. на точното място по лицето, в което е попаднал удара,  според КнОС не се дължи на невъзприемане на удара, както е приел ДнРС, а на  липсата на видимост, която е обяснима предвид посоката му на придвижване (отзад и отляво на св.Х.) и завъртането на главата на св.Х. надясно преди удара, с цел избягването му, при което мястото, в което е попаднал удара (лявата половина на горна устна) е останала невидима за св.В..    

 Предвид изложените съображения, КнОС не споделя извода на ДнРС за вътрешна противоречивост на показанията на св.Х. и за  явно противоречие между същите и тези  на св. В.. Показанията на двамата свидетели-полицаи, преценени в съвкупност, са по-пълни, ясни, детайлни, категорични, логични и последователни от  показанията на     свидетелите В., К., М. и Ц.. Последните са преценени от КнОС като   избирателни, доколкото при наблюдаване на едно и също събитие установяват  преимуществено само действията на св.Х. и отчасти тези на   подсъдимия, но не и такива, които са укорими и  недопустими, дори доста дръзки имайки предвид служебното качество на св.Х. като полицай в  МВР. Този извод КнОС направи след анализ на показанията на  свидетелите В., К., М. и Ц. и конкретно следните установени от тях факти и обстоятелства.

  Св.М.-разпитан от ДнРС в ОСЗ на 28.06.2018 г. (близо 7 месеца след  разпита му на досъд.п-во, на 03.11.2017 г. и близо 1 година след случая от 11.07.2017 г.) е поискал да му се прочетат показанията от досъд.п-во, тъй като  не си спомнял подробностите. Заявил е пред ДнРС „…….имаше такъв случай с мотоциклет……чухме шум и имаше разговор на висок тон……… .Беше и Д.К. там, аз се намирах на около 20 метра от  случая на спирката, където има павилион….  Покрай мен премина полицейски мотор, който караше много бързо и с включени сигнали. Заобиколиха от едната страна и вниманието ми беше привлечено….Те тръгнаха към посока с.***. Един човек беше с мотоциклет. От банята по посока –с. *** мина полицейски мотоциклет. След това минахме ……..да видим какво стана и отидохме на 20 м от павилиона. .Отсреща имаше чешма и не мога да конкретизирам в детайли вече. Имаше разговор на висок тон. На висок тон…. говореше… полицая… Х.. Викаше на …..подсъдимия. Те двамата говореха, но не си спомням точните  думите. …..Видях подсъдимия, когато говореха на висок тон. Държа да подчертая, че на висок тон говореше полицая. …………. Не видях П. да бяга от полицаите. ……………..Познавам В. В.. Тя дойде  след като аз пристигнах и тичаше. Не си спомням тя да е влизала в конфликт с полицая…………….. Не видях удари. Не видях П. да удря Х.. По лицето на Х. не съм видял да има кръв. Вечер беше и не се виждаше много добре.” След това са прочетени   показанията на свидетеля  от досъд.п-во, които е потвърдил и в които е заявил:”……………..Имам павилион за вестници, който се намира  на спирката при Минералната баня в ****, в посока-гр.**. …………..чух писъци на малко дете и отидох ……..на спирката  в посока- **** и там се разви това нещо. ВИдях, че мотора на Г. беше паднал на земята, отгоре съпруга му идваше с писъци. В момента, когато аз отидох, полицая вдигаше мотора на стойка. В* питаше полицая „Защо го гониш? Какво направи с детето ми?.Мисля, че по едно време мотора на полицая падна. Ние-аз и Д. К. дръпнахме  Г. настрани и В. и полицая останаха двамата да се разправят. На нас грижата ни беше Г. да стои настрани..……….Аз, докато бях там, не съм видял  Г. да удря полицая……Той стоеше настрани. Категоричен съм, че не съм видял Г. да удря полицая………..През цялото време, докато стояхме при Г., той питаше полицая :”Защо ме гониш? Ти осъзнаваш ли , какво направи, бе? Г. не е проявявал агресия. Не е бил в близост, както и не е посягал на никой от двамата полицаи. Той стоеше настрани.  Разстоянието между двамата-Г. и ниския полицай, беше около 3-4 метра, което прави невъзможно да е имало физически контакт.”

  Пред ДнРС св.Д.К.  е заявил :” ……..Физически контакт между  Г. (подсъдимия) и полицая (св.Х.) не съм видял да има, включително –удряне.Видях, че В. и полицая бяха близо и се сдърпаха. Говореха на висок тон………………….П. и полицая, през това време чух, че казаха, че детето се е изплашило. Контакт между Г. и полицая не е имало. Когато дойде В., тя започна да се разправя с полицая.  Имаше съпрокосновение между тях двамата, но тя не го е дърпала………….Полицая нямаше наранявания.Той беше странично разположен. ………

Според показанията на св.М. и Ц., дадени пред ДнРС, които са лаконични,  моторите на подсъдимия и св.Х.   били паднали и мотористите били до моторите си. Не са ги видели да се приближават и да имат контакт между тях. Разправия   имало между полицая и жена.

 Св.В. е установила времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП с управлявания от съпруга й мотоциклет. Заявила е  пред ДнРС, че  като пристигнала на мястото на инцидента установила състоянието на съпруга си и че детето й е добре, след което отишла при полицая Х. дърпала го и мотора го повлякъл та паднал върху него и питала, къде й е детето, като  в нейно присъствие (до края на случката),  сближаване, контакт  между съпруга й и полицая не е имало.

Анализирайки горепосочените показания, както и останалите депозирани от тези свидетели пред ДнРС, и съпоставяйки ги с показанията на св.Х., В. и св.К., и СМЕ, както и заявеното от в.л. по време на разпита му от ДнРС,    КнОС счита, че  неустановяването от  свидетелите В., К., М. и Ц.  на нанесения удар от подсъдимия на св.Х. не изключва същия и не опровергава достоверността на показанията на свидетелите, установили противното. Липсват данни  даващи  да се приеме, че пострадалият свидетел и колегата му –св.В. са уличили подсъдимия в извършеното престъпление.   Нелогичен е подобен извод и  предвид  изпълняваната служба от пострадалия свидетел

КнОС счита, че св.Величкова е заинтересована от изхода на делото, тъй като е фактическа съпруга на подсъдимия. Предвид и поведението й,   по време на случая, КнОС счита, че дори и да е възприела нанесения от съпруга й удар на подсъдимия, не би го установила, за да изключи отговорността му за стореното.

Съмнение, според КнОС,  е налице  относно достоверността на показанията на  св.М., според които не бил видял подсъдимия да удря св.Х. или да се държи агресивно.   При положение, че   заявеното от свидетеля е действително възприетото,  необяснена е останала от него причината (въпреки   усилията  на следователя и  районния съд),  наложила   със св.К. да дръпнат подсъдимия настрани от св.Х. и да имат грижата той да стои настрани, а те да стоят до него.  Не е логично  при отсъствие на агресивно поведение у подсъдимия, свидетелите да го дърпат настрани и  да го държат отдалечен от св.Х..  Подобно поведение е присъщо при   словесен спор или физическо съприкосновение, като нанасяне на удар, например, между отстраняваното лице и друго, каквито данни са установени от пострадалия свидетел и колегата му-св.В., потвърдени в тази част от СМЕ.

В контекста на гореизложеното КнОС не приема за убедителни показанията на св.М.. Не намира за достатъчно категорични и по-убедителни  от показанията на св.Х. и св.В.,  и показанията на  свидетелите К., М. и Ц.,  според които подсъдимият не бил удрял, респективно-не са видели  да удря св.Х..  

КнОС дава вяра на свидетелските показания, според които св.В. е пристигнал на мястото на инцидента по-късно от св.Х. . В тази насока са и показанията на св.В. и Х.. Това е видно и от   установените факти и обстоятелства от св.В.. Последният, според КнОС   е   пристигнал на местопрестъплението малко преди подсъдимият да нанесе удара на св.Х., като е наблюдавал  придвижването на подсъдимия към св.Х., нанасянето на удара  и отдалечаването му от св.Х., след което с него двамата са   последвали подсъдимия, наложило се да му поставят белезници,   да го изпробват за употреба на алкохол, след констатацията на която  организирали транспортирането му до РУ на МВР-Дупница.

 Правилно ДнРС е отбелязал, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа, тъй като  са едновременно средство за защита  и доказателствено средство. За разлика от ДнРС, КнОС счита, че обясненията на подсъдимия, според които не е удрял св.Х., са негова защитна теза, целяща изключване на наказателната му отговорност. Потвърждаването на тези обяснения от показанията на    свидетелите В., К., М. и Ц., според КнОС, не сочат на категоричен и несъмнен извод за достоверността им, въпреки количественото им превъзходство над показанията на свидетелите-полицаи Х. и В. .  

КнОС преценява СМЕ като обоснована и непоставяща под съмнение верността на изводите относно вида на травматичното  увреждане на св.Х.  „разкъсно-контузна рана в лявата половина на горна устна по вътрешната повърхност с размер около 3 см и най-вероятния механизъм на причиняването му-юмручен удар по увреденото място.

КнОС приема, че показанията на св.Х., В., К., СМЕ и медицинското свидетелство в съвкупността им установяват по безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е нанесъл удар на св.Х. и му е причинил описаното в медицинското свидетелство увреждане.    

             По правната квалификация:

 Действайки по описания по –горе начин, КнОС констатира, че подсъдимият  е осъществил  признаците от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК

            Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с посегателства върху телесната неприкосновеност на гражданите.Предмет на престъплението е пострадалия свидетел Х., на който е причинена лека телесна повреда.

            Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие, изразило се в нанасяне на юмручен удар от подсъдимия в лицето на пострадалия свидетел Х. при изпълнение на службата му, като мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”, свеждаща се до контрол на движението по пътищата на МПС.

Престъплението е довършено и резултатно.Престъпният резултат се е изразил в  настъпване на лека телесна повреда, представляваща травматично увреждане, каквото е причинената на св.Х. разкъсно-контузна рана в лявата половина на горна устна по вътрешната повърхност, с размер около 3 см., с период за възстановяване  от около 10 дни. Телесната повреда е лека, защото увреждането е  довело до  разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и 129 НК, наличието на което   е необходимо и достатъчно за съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК .  В този смисъл е и ППлВС №3/79 г. озагл. „По някои въпроси  на съдебната практика относно признаците и различията на видовете телесни повреди по НК”, съгл. т.15 от което „под разстройство на здравето  извън случите на чл. 128 и 129 НК” следва да се разбират всички  увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота.  Налице е   пряка причинно-следствена връзка между   деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат.

 Пострадалият е имал качеството на полицейски орган, поради което деянието на подсъдимия е квалифициран случай на лека телесна повреда.

            От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е искал.Така приема КнОС, предвид начинът, по който е бил нанесен ударът от подсъдимия, даващ му възможност за   съзнаване , че ще причини увреждане на пострадалия.    Не е било необходимо подсъдимият да има специални знания относно  травматичното увреждане, което би причинил на пострадалия. Присъщото ниво на знания  и социален опит, характерно за вменяемите лица, какъвто подсъдимият е, е достатъчно, за да може да направи заключение, че с нанесения юмручен удар може да причини настъпилата лека  телесна повреда.

По определяне вида и размера на наказанието

            КнОС определи наказанието в пределите, предвидении в закона за извършеното престъпление (от 1 до 5 години лишаване от свобода) , като се ръководи от разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс и взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието  и другите смекчаващи и отегчаващи  вината обстоятелства.

             Степента на обществената опасност на деянието не е висока, предвид вида на засегнатите обществени отношения и обстоятелствата, при които е осъществено престъплението-време,   начин и обстановка  на извършване на престъплението, настъпилия престъпен резултат-вида на травматичното увреждане  и престъпните последици от него-кратък период за възстановяване, пълно възстановяване, претърпените болки и неудобства.

            Степента на обществена опасност на дееца е  ниска, предвид чистото му съдебно минало, възрастта му, предполагаща, че стореното е изключение в живота му, семейно положение, трудова ангажираност, добри характеристични данни преди датата на деянието, отношение към стореното, изразило се в извинение  за същото, според пострадалия свидетел.

Причината за извършване на престъплението се дължи на незачитането на закона в достатъчна степен, слаби морално-волеви задръжки,  употребата  на алкохол и настъпилото ПТП.

             Преценявайки гореизложените обстоятелства, КнОС счете, че наказанието следва да се индивидуализира при превес на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, като се определи при усл.на чл.54 от НК в минималния му предвиден в закона размер, а именно -1 година лишаване от свобода.    Налице са и трите предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, а именно-наложеното наказание е по-малко от 3 години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода  и  за постигане целите на наказанието не се налага той да бъде изолиран от обществото. Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието  лишаване от свобода за минималния предвиден в закона срок от  3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

          Такова по вид и размер наказание съдът приема, че ще съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като ще въздейства на подсъдимия поправително-възпитателно и предупредително –възпиращо, а на останалите граждани на обществото-предупредително възпиращо.                                                     

 

С въззивната осъдителна присъда, в съгласие с чл.189, ал.3 от НПК, КнОС осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 200 лв., от които 180 лв.-дължими по сметка на Областна дирекция на МВР-гр.Кюстендил и 20 лв.-дължими в полза на ВСС, по сметка на Дупнишкия районен съд, изразходвани за възнаграждение на вещо лице

По горните съображения  КнОС постанови въззивната си присъда.

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                              2/