РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Троян, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100417 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл. 86 от
ЗЗД
Постъпила е искова молба от П. Ц. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, чрез
адв.С. М. М.- ВТАК, със съдебен адрес: ***, в против П.Н. Н. -Р. с ЕГН:
********** с адрес: ***, с правно основание чл.422 ал.1
ГПК.
Пълномощникът на ищеца твърди, че доверителят му ПЛ. Ц. П. работи
като адвокат, регистриран в Адвокатска Колегия гр. ***. Излага, че на
12.03.2018г. същият сключил с ответницата Договор за правна защита и
съдействие ведно с изрично адвокатско пълномощно във връзка с
процесуално представителство и защита по КНД № 125/2018г. по описа на
Апелативен съд гр. ***. Твърди се, че в сключения между страните договор
било посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение е сумата от 2000
лв., която ответницата следвало да преведе лично по банков път на ищеца по
посочената от него адвокатска сметка, която същият на основание чл. 39 ЗА
притежава в ПИБ АД.
Излага, че въз основа на сключения договор и адвокатското пълномощно,
адвокат П. представлявал и защитавал ответницата в провелото се съдебно
заседание по горецитираното дело пред ВТАС, което приключило с влязъл в
1
сила съдебен акт, с който касационната инстанция отменила от части
атакуваната от осъдената П.Н. - Р. влязла в сила осъдителна присъда № 3
/20.04.2017г. по НОХД № 229/2016г. по описа на PC гр. Троян.
Сочи, че ищецът, като страна по сключения с ответницата договор за
правна защита и съдействие е изпълнил добросъвестно своите задължения -
представлявал е и е защитавал ответницата по КНД №125/2018г. по описа на
ВТАС, но уговорения в договора адвокатски хонорар и до настоящия момент
не е заплатен от ответницата по банков път, така както страните изрично са
уговорили в договора.
Заявява се, че по реда на заповедното производство, на ищецът е
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по
образуваното ЧГД № 162/21.04.2021г. по описа на PC гр. Троян, но в
законоустановения срок от получаване на процесната заповед ответницата е
възразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за
изпълнение с аргумент, че на 13.03.2018г. е заплатила дължимата и
претендирана сума от ищеца, посредством превод от сметката на нейния зет
П. К. В..
Твърди се, че ищецът и лицето П. В. не се намират в никакви договорни
или каквито и да е било други облигационни отношения, които да са свързани
с процесния договор за правна защита и съдействие със страни ищецът и
ответницата, а в приложеното платежно нареждане никъде не е посочено, че
преведената на адв. П. сума е по горецитирания договор за правна защита и
съдействие, както и никъде в него не е отбелязано, че задълженото лице е
именно ответницата.
Ищецът е инициирал настоящото производство съобразно дадените от
РС-Троян указания с Разпореждане № 229/10.05.2021г., в едномесечен срок от
връчване на съобщението за направеното възражение да предяви иск за
установяване на съществуването на вземанията, за което е издадена Заповед
№ 162/21.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
296/2021г. по описа на PC гр. Троян. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2000
лева, представляваща задължение по сключен между страните договор за
правна защита и съдействие, ведно със законната лихва, считано от
19.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
2
628,89лв. представляваща лихва за периода 12.03.2018г. до 19.04.2021г., за
които суми е издадена заповед № 162/21.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 гпк по чгд № 296/2021г. по описа на pc гр. троян, както
и присъдените по същото заповедно производство разноски в размер на
452,60 лв.
Претендира за заплащане на разноски в исковото производство.
По реда на чл.131 от ГПК, в предвидения едномесечен срок,
ответницата, чрез упълномощен защитник депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция, като се оспорват изложените твърдения.
Твърди се, че задължението по Договор за правна защита и съдействие
от 12.03.2018 г. е заплатено изцяло по банков път чрез интернет банкиране на
13.03.2018 г. от П. К. В. - зет на ответницата П.Н. Н. – Р., от личната му
сметка, по специалната клиентска банкова сметка на П. Ц. П.. Излага се, че
лицето П. К. В. живее във фактическо брачно съжителство с дъщерята на
ответницат В. Б. Р. и имат съвместно дете - Б. П. В.. Не се оспорва
обстоятелството, че с Присъда № 3 постановена по НОХД № 229/2016 г.,
потвърдена с решение № 328/2017 г. на ОС - Ловеч, ответницата е била
призната за виновна и осъдена да изтърпи наказание в размер на една година
лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
изпитателен срок от три години, както и да заплати сумата 6720,00 лв. заедно
със законната лихва, сумата 2050,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както
и съответните държавни такси и разноски по делото за експертизи, разноски
за вещи лица и свидетели. Излага се, че последиците от постановената
осъдителна присъда имали пагубно влияние върху емоционалното и
здравословното и състояние на ответницата, като често изпадала в
депресивни състояния, което мотивирало нейните дъщери да продължат
производството по делото, докато майка им бъде оневинена. Твърди се, че им
бил препоръчан адвокат П. Ц. П. от гр. ***, с който уговорили среща на
02.03.2018 г. в 13 ч. в гр. ***, в кантората на адвоката и на която среща се
явили П., дъщеря и Н. и зет й П.. Излага се, че срещата не се състояла поради
отсъствие на адвокат П. Ц. П., след което същият насрочил нова за 12.03.2018
г., на която присъствали Н. Б. С. - дъщеря на П.Н. Н. - Р. и П. К. В., лице с
което другата й дъщеря В. Б. Р. живее на съпружески начала. Излага се, че на
тази среща, след като се запознал с материалите по делата, адвокат П. Ц. П. ги
уверил, че по реда на възобновяване на наказателното производство,
ответницата може да бъде оправдана, като посочил размера на своя хонорар,
който настоявал да му бъде заплатен по банков път. Излага се, че П. К. В.
предложил да извърши превода на уговорения адвокатски хонорар от своята
сметка, тъй като П.Н. Н. - Р. е възрастна жена, а и близките и пожелали да и
спестят допълнителни тревоги и притеснения, връщайки я отново към случая.
Твърди се, че адв. П. Ц. П. ги уверил, че е без значение кой ще извърши
3
превода на адвокатския хонорар и предложил за в бъдеще комуникацията с
П.Н. Н. -Р. да се осъществява чрез П.К.В. - неин зет.
Твърди се, че на 12.03.2018 г. подписали договор за правна защита и
съдействие, като адвокат П. Ц. П. им заявил, че след като хонорара бъде
преведен от сметката на П. К. В., на неговата специална клиентска банкова
сметка с IBAN ***, ще започне да изготвя необходимите документите, като за
целта им предоставил визитна картичка с посочен номер на банковата си
сметка.
Заявява се, че на 13.03.2018 г. е извършен превод на сума 2000,00 лв,
представляваща адвокатски хонорар, по сключен между страните договор от
12.03.2018 г., която сума представлява задължение на П.Н. по сключен
Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г., което е заплатено на
адвокат П. Ц. П., посредством извършен превод от личната сметка на П. К. В.
с IBAN *** по специалната клиентска банкова сметка на П. Ц. П. с IBAN
***.
Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 73 ЗЗД задължението може
да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, като се излагат
аргументи, че процесното задължение е парично и не може да се окачестви
като „intuitu personae“.
Твърди се, че извършеното от третото лице /П. В./изпълнение на чужд
дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, че
В. няма никакви други договорни или лични отношения с адв.П., поради
което и изплащането на сумата от 2000 лева е по нейно поръчение и в
изпълнение на нейното задължение.
По отношение на заявената акцесорна претенция за заплащане на лихва
се изразява становище за неоснователност, поради погасяване на главното
задължение и на самостоятелно основание - поради липса на уговорен срок за
плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, лихва се дължи от
забавата, а такава при задълженията без определен срок настъпва след покана.
Претендира се от съда произнасяне с отхвърлителен диспозитив на
заявената главна и акцесорна претенция и претенцията за разноски.
Ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Излага становище по хода на производството в депозирани по
делото писмени молби. Аргументи за основателност на претенцията
обосновава в приложена молба вх.№ 992 от 24.02.22г./ п.кл-мо от
23.02.2022г./ по описа на ТРС, които доразвива в представена по делото
писмена защита.
4
Ответникът по делото, редовно призован не се явява, представлява се от
адв.Б., която поддържа становището си заявено с отговора на ИМ в хода на
производството и по съществото на спора. Подробни аргументи излага в
представена по делото писмена защита.
С изготвеният по делото доклад, обективиран в определение №264 от
09.07.2021г. на ТРС, приет от страните без възражения, съдът е приел за
безспорно обстоятелството, че между страните е сключен валиден договор за
правна защита и съдействие, както и размера на договореното
адв.възнаграждение, като с постановено на 05.10.2021г. протоколно
определение, с което е обявен за окончателен доклада по делото, съдът е
приел за безспорно обстоятелството, че пълномощното приложено по КНД
№ 125 от 2018 година по описа на Апелативен съд гр. *** е подписано от
П.Н. Р. лично.
Спорни по делото са обстоятелствата дали са изпълнени поетите
задължения по договорите за правна помощ и съдействие и преди всичко
задължението на клиента - ответника по настоящият иск да
заплати договореното възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящето
производство доказателства, за да отговори на спорния въпрос прие и
обсъди писмените и гласни доказателства, заключенията на вещите лица по
допуснатите експертизи, становищата на страните и разпоредбите на закона
и намира за установено следното:
Установено е по делото, а и това обстоятелство е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за правна
защита и съдействие от 12.03.2018г., /приложено в оригинал на стр.10 от
КНД№125/2018г. по описа на ВТАС, последното приложено по НОХд.№
229/2016г. на РС-Троян/, по силата на който ответницата е упълномощила
адв. П. Ц. П. – ищец в настоящото производство „ да я представлява и
защитава пред Апелативен съд гр.*** във връзка с подаване на молба и
завеждане на наказателно дело по чл.422 ал.1 т.5 НПК- възобновяване на
наказателно дело“. От съдържанието на цитираният договор се установява,
че страните са договорили и размера на адвокатското възнаграждение –
„2000.00 лева, платими по банков път“.
Установено е по делото от приложеното нареждане за кредитен превод
5
/л.19/, че на 13.03.2018г. в 10.59 часа е извършен превод на сумата от 2000.00
лева от сметката на П. К. В. с IBAN ***,по сметка на П. Ц. П. с IBAN
***.
От приложеното на л.20 у-ние за раждане на В. Б. Р. се установява, че
същата е дъщеря на ответницата П.Н. Н.- Р..
От приложеното по делото у-ние за раждане на Б.П. В. /л.21/ се
установява, че същият е внук на ответницата, съответно син на В. Р. – дъщеря
на ответницата и П. В..
От приложеното по настоящото дело ЧГД № 296/2021г. по описа на PC
гр. Троян се установява, че с Присъда № 3 постановена по НОХД №229/2016
г., потвърдена с решение № 328/2017 г. на ОС - Ловеч, ответницата е била
призната за виновна и осъдена да изтърпи наказание в размер на една година
лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
изпитателен срок от три години, както и да заплати сумата 6720,00 лв. заедно
със законната лихва, сумата 2050,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както
и съответните държавни такси и разноски по делото за експертизи, разноски
за вещи лица и свидетели.
От приложеното по НОХД №229/2016 г. на РС-Троян КНД№125/2018г. по
описа на ВТАС се установява, че същото е инициирано по молба за
възобновяване на наказателно дело от адв. П. Ц. П. – ВТАК, в качеството си
на „защитник на осъдената П. Н. Р./, входирана в АС-Търново на 27.03.2018г.
под №1720 по описа на съда, от което се установява, че ищецът е изпълнил
поетите с Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г. задължения
между него и ответницата в настоящото производство.
Установено е по делото, че по реда на заповедното производство, на
ищецът е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК
по образуваното ЧГД № 162/21.04.2021г. по описа на PC гр. Троян.
Установено е, че в законоустановения срок от получаване на процесната
заповед, ответницата е възразила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената Заповед за изпълнение с аргумент, че на 13.03.2018г. е заплатила
дължимата и претендирана сума от ищеца, посредством превод от сметката на
нейния зет П. К. В. /л.16,17 ч.гр.д.№296/21г. на ТРС/.
Установи се, че съгласно дадените с Разпореждане № 229/10.05.2021г.,
6
постановено по ч.гр.д.№ 296/21г. на РС-Троян указания,заявителят- ищец е
инициирал настоящото производство.
За установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора между
страните и каква е била действителната обща воля, включително и досежно
уговорките относно изпълнението на договора са събрани гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите Ю. К. П., П. К. В. и
В. Б. Р., които съдът намира за допустими, тъй като фактите и
обстоятелствата, които се установяват с тях не попадат в хипотезата на чл.164
ал.1 ГПК.
По делото са реализирани две съдебни експертизи – съдебно –счетоводна и
съдебно-поркова.
От изготвеното и прието като доказателство по делото заключение на в.л.
М.И. по допуснатата ССчЕ се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
01.12.2021 г. от банковата сметка на лицето П. К. В. са преведени по
специална банкова сметка на адвокат П. Ц. П. суми в общ размер на 8030.00
лева, като експерта е посочил размера на сумата, датата и основанието, както
следва:
-Нареждане за кредитен превод на дата 13.03.2018 г. за сумата – 2000.00
лв./разноски за водене на дело/ с наредител П. К. В. и получател П. Ц. П.;
-Авизо за издадено преводно нареждане от 09.05.2018 г. - 1000,00 лв.
/разноски по наказателно дело/ с наредител П. К. В. и получател П. Ц. П.;
-Авизо за издадено преводно нареждане от 30.07.2018 г. - 2700,00 лв.
/разноски за водене на дело/ с наредител П. .К. В. и получател П. Ц. П.
- Авизо за издадено преводно нареждане от 13.10.2018 г. - 1800,00 лв.
/разноски за водене на дело/ с наредител П. К. В. и получател П. Ц. П.;
-Авизо за издадено преводно нареждане от 07.12.2018 г. - 530,00 лв.
/разноски за водене на дело/ с наредител П. К. В. и получател П. Ц. П. .
По искане на ищцовата страна е реализирана съдебно-почеркова
експертиза, по която в.л. Д.М. е установило, че „подписите, посочени като
обект на експертизата, положени в полетата след статусите "Клиент:" и
„Упълномощител:", в предоставения Договор за правна защита и съдействие
от 12.03.2018г. и Пълномощно от същата дата, между П.Н. с ЕГН **********
и П.П. с ЕГН **********., не са положени от лицето П.Н. с ЕГН **********“.
По искане на ответната страна е изготвено допълнително заключение, /
7
по което вещото лице е имало задача да изследва и дадените от ответницата
сравнителни образци от подпис в проведеното на 28.01.2022г. с.з. / по което
експерта отново е установил, че подписите не са положени от ответницата.
От показанията на свид. П.и /без родство и особени отношения със
страните/ се установява, че „….П. прави преводите на адвоката от името на
П., защото тя е стеснителен човек и няма компютърна грамотност и не може
да се справи. П. има фирма за компютри, наясно е със всичко и затова П. от
нейно име превежда парите на адвоката със знанието и на двамата. Те имаха
уговорка, както с П., така и с адвоката, който знаеше, че П. ще движи нещата
с парите, като П. ще плаща и превежда парите, а П. ще ги дава парите. От П.
са парите, а П. превежда парите от името на П.…“.
От показанията на свид. П. В. /съжителстващ на семейни начала с
дъщерята на ответницата – свид. В. Р./ се установява, че е бил упълномощен
от ответницата да води преговори с адв.П. от нейно име, „….на 12.03.2018
година. На тази среща още с влизането в кантората на адв. П. аз като
упълномощен от П. Р. ………обясних, че П. не разполага с имейли и го
попитах дали ще е проблем да се свързва с мен на моя имейл, или ако това
стане да бъде на нейния домашен адрес. След като представихме
документите и се договорихме той да води делото от името на П., аз го
попитах как ще е най- подходящо да извършим плащанията, а той каза, че
изрично иска плащането да бъде по банков път, а не в брой и ни предостави
картонче с неговата банкова сметка кога да извършваме плащанията. Аз го
попитах, тъй като П. не разполага с банкова сметка го попитах, за него ще
бъде ли проблем да извършвам плащанията от моята сметка по неговата
банкова сметка. Аз го попитах какво да пишем, като основание и той каза
разноски по делото и уточни, че няма да започне делото, докато П. не
подпише пълномощното и договорения хонорар, който беше в размер на
2000 лева. ….“.
От показанията на свид. В. Р. – дъщеря на ответницата и съжителстваща
на семейни начала със свид. П. В./ се установява, че сумите, които П. В. е
превеждал на адв.П. по банков път са предоставяни от майка и „…. сумата я
предостави на П., за да може той да я заплати по банков път. П. от негова
лична сметка нареди сумата на адвоката, като майка ми му ги даде на ръка
парите….“. Свидетелката знае, че всички извършвани от В. преводи в полза
на адв.П., „…са свързани с делото на майка ми П.….“. Твърди, че „… С адв.
8
П., П. няма никакви други взаимоотношения, освен тези свързани с майка ми.
За адв. П. има още 4-ри превода, като за всеки извършен превод адвоката ни
казваше какво да запишем като основание….“. Свидетелката удостоверява, че
след първият превод на сумата от 2000.00 лева „…..адв.П., се обади да каже,
че е получил парите, като никога не е оспорвал, че ги е получил както тези,
така и следващите, които му бяха изплатени. На всичките разговори с адв. П.
съм присъствала и съм била до П.. Искали сме всеки път информация до
къде са стигали нещата и за какво са изразходвани сумите, като той винаги
ни е казвал, че сумите са във връзка с разноски по водене на делата и за
експертизи. Делото, което адвоката водеше в Т. приключи през 2018 година,
за което ние разбрахме доста по –късно, като крайният резултат от воденото
дело с нищо не е променил статута на майка ми….“.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като счита
същите за обективни и непосредствени, а показанията на свид. В. Р. и П. В.
внимателно анализира при условията на чл.172 ГПК с оглед евентуална
заинтересованост от изхода на делото, поради наличие на близки и родствени
връзки, но счита, че същите са безпристрастни и подкрепящи се от останалия
събран по делото материал.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
приема следното:
Предявен е от ищеца иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр.
с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл. 86 от
ЗЗД. За да бъде уважен този иск, ищцовата страна следваше да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден
договор с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че е изправна
страна по този договор. Не е спорно между страните, че ищецът е извършвал
правни действия от името на ответника – като негов адвокат. Спорно между
страните е извършено ли е плащане във връзка с отношенията им по Договор
за правна защита и съдействие от 12.03.2018г.
С оглед на основните характеристики на адвокатската дейност /чл.2 от
ЗАдв./, изразяваща се в защита и съдействие на права и законни интереси на
физически и юридически чрез консултации и представителство, срещу
уговорено възнаграждение, следва да се приеме, че договорните отношения
между адвоката и неговия клиент са сходни с договора за поръчка, уреден в
9
чл.280 и сл. от ЗЗД. За изпълнението на възложената поръчка се следва
възнаграждение, след като е уговорено. Установи се, че пълномощникът е
изпълнил възложените му действия, така както са определени по своя
предмет в договора за правна защита и адвокатското пълномощно. Съдът
приема, че със сключване на договора, между страните са възникнали
облигационни правоотношения. Страните са уговорили предварително
дължимото възнаграждение, като размерът на адвокатските хонорари е
записан в договора.
С оглед на така разпределената доказателствена тежест, съдът
констатира, че ищецът не успя по пътя на пълно и главно доказване да
установи, че сумата от 2000.00 лева, предмет на Договор за правна защита и
съдействие от 12.03.2018г. е дължима от ответницата.
На първо място съдът следва да вземе отношение по наведените от
ищцовата страна твърдения за липса на валидно договорно отношение между
ищецът и ответницата по Договор за правна защита и съдействие от
12.03.2018г. , с аргумент, че процесният Договор не е подписан от Р.,
позовавайки се на заключението на в.л. по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза и допълнителна такава, което намира за несъстоятелни, поради
следните съображения:
От една страна по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е налице валидно сключен Договор за правна
защита и съдействие и този факт не е бил спорен между ищецът и
ответницата. Наличието на облигационна връзка не е било предмет на
доказване, тъй като това обстоятелство не е оспорвано. Нещо повече: Такива
твърдения са налични в ИМ, въз основа на които е заявен и формулираният
петитум /искане/ съдът да признае за установено, че в полза на ищецът
съществува вземане в размер на 2000.00 лева, представляващо задължение по
сключен между страните Договор за правна защита и съдействие от
12.03.2018г. , в който е договорен размер от 2000.00 лева.
Отделно от това, в приложената по делото молба вх.№3348 от
01.10.2021г. /п.кл-мо/ 30.09.2021г./ по описа на ТРС /л.37 гръб, първи абзац/
адв.М., проц.представител на ищеца категорично заявява, че между страните е
налице „…валидно сключен договор…“. Същото твърдение се съдържа и в
последваща приложена по делото молба вх.№ 3794 от 29.10.21г. на ТРС
10
/л.62/, в която проц.представител на ищеца отново твърди, че между страните
е налице „валидно сключен договор….“ /л.62, абзац 5/. На стр.62-гръб, изр.5-
то отново се твърди, че между страните е „…Налице
договор…..“.
Тези изложени твърдения не са оспорвани от ответната страна, поради
което са приети за безспорни още с изготвеният по делото доклад. В тази
връзка, заключението на вещото лице досежно обстоятелството дали
подписът положен за упълномощител в приложеният Договор за правна
защита и съдействие от 12.03.2018г. и пълномощно съдът намира за
ирелевантно, тъй като от една страна ответницата, в качеството си на
упълномощител има право да оспорва представителната власт на
упълномощения, което същата не е сторила, а напротив, потвърдила изрично
в приложена по делото писмена молба, депозирана в последно съдебно
заседание, с която потвърждава пълномощното и договорът от 12.03.2018г. В
тази връзка съдът следва да отбележи, че изцяло споделя изложените от адв.Б.
аргументи в смисъл, че Договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, an. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
Само за пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че при
изслушване на в.л. Д.М. в съдебно заседание на 02.03.22г. експерта заявява:
„В експериментално взетите подписи, които бяха от предходното с.з. има
различни варианти на подписите. Конкретно това лице не се подписва
еднакво всеки път. Възможно е човек, всеки път да се подписва по различен
начин.", като посочва множество общи елементи в подписите: „..първо
структурата, това са общи признаци буквата „П" в началото, а след това „Н" -
опростена, няколко декоративни елемента в заключителната част при
изписването, свързващите движения в края на буква„Н" в долната част на
подписа. Последващите две движения през буква „П" -наляво първо, а след
това надясно. Това са съвпадения, да, има ги.". Отделно от това се установи,
че процесиите подписи са положение преди повече от четири години, когато
11
ответницата е била с влошено здравословно състояние /установено от
показанията на свидетелите/ и в тази връзка експерта е категоричен, че това
влошено състояние може да доведе до различие в подписа.
Настоящият състав счита, че ищецът не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване неизпълнение на задълженията на ответницата да
заплати договорената с процесният Договор за правна защита и съдействие
от 12.03.2018г. сума от 2000 лева, а напротив: налице са безспорни и
категорични доказателства за плащане от страна на П. Р. на уговорения
адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г.
в размер на 2000.00 лева, чрез лицето П. В.. Тези изводи на съда се подкрепят
от реализираната по делото ССчЕ, от която се установи, че за периода от
01.01.2018 г. до 01.12.2021 г. от банковата сметка на лицето П. К. В. са
преведени по специална банкова сметка на адвокат ПЛ. Ц. П. суми в общ
размер на 8030.00 лева, както първият превод „Нареждане за кредитен
превод“ е от дата 13.03.2018 г. за сумата – 2000.00 лв., с посочено основание
-разноски за водене на дело, която съответства по време и размер на
сключеният между страните Договор за правна защита и съдействие от
12.03.2018г. , в който е договорен размер от 2000.00 лева.
В хода на производството, настоящият състав констатира противоречия
досежно твърдението на ищцовата страна за липса/наличие на облигационни
отношения между свид.В. и ищецът П., а именно: В исковата молба ищецът,
чрез проц.представител категорично заявява, че: „….Ищецът и лицето П. В.
не се намират в никакви договорни или каквито и да е било други
облигационни отношения, които да са свързани с процесният договор за
правна защита и съдействие със страни ищецът и ответницата….“. В молба
вх.№ 3348 от 01.10.2021г. на ТРС /стр.37-гръб, абзац 8/ ищецът, чрез адв.М.
твърди, че между ищецът и лицето П. В. /свидетел в настящото
производство/ „безспорно са налице облигационни отношения“, които не
били пряко свързани с процесния договор, но не се уточнява каква е връзката.
Въз основа на тези твърдения, на 05.10.2021г., в първо открито с.з. по гр.д.№
417/2021г. съдът е задължил ищецът, чрез адв. М., в едноседмичен срок от
съобщението да посочи и конкретизира от какво естество са облигационните
отношения между адв. П. и лицето П.В., за които в молба с вх. № 3348 от
01.10.2021 година адв. М. твърди, че са „безспорни“. След многократно
12
давана възможност, с депозирана по делото молба вх.№4649 от 14.12.2021г.
/п.кл-мо 13.12.2021/ по описа на ТРС, проц.представител на ищеца е заявил,
че облигационните отношения между П. В. и адв.П. са „свързани с
извършване на нови проц. действия …“, касаещи водените срещу П. Р. дела,
т.е. не се установи П. К. В. да има други договорни или лични отношения с
адвокат П. Ц. П., освен тези, свързани с водените от Русинова дела.
В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето
лице дори против волята на кредитора, като приемането на изпълнението от
трето лице не зависи от волята на кредитора. В настоящия казус претенцията
е за парично задължение и не предполага наличие на интерес да бъде
изпълнен непременно лично от длъжника, нито е уговорено такова лично
изпълнение. Процесното задължение е парично и не може да се окачестви
като „intuitu personae“, а законът не изисква правен интерес, като
предпоставка за изпълнението на третото лице. В този смисъл, извършеното
от третото лице Влаховски изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект,
еднакъв с този на изпълнението от длъжника.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че извършеното
плащане се доказа и от признанието на ищеца, който твърди, че уговорката
между страните е била да започне работа по делото на ответницата след
заплащане на уговореното възнаграждение. Адвокат П. сам не оспорва и
заявява, че е извършил действията, за които е упълномощен, а именно
образувал е КНД 125/2018г. на АС - ***, което само по себе си е индиция, че
е получил заплатеното адвокатско възнаграждение и в този смисъл
представляваизвънсъдебно признание, което съдържа неизгодни за страната
факти, т.е. представлява годно доказателствено средство, тъй като беше
доказано и от събраните в хода на производството гласни доказателства. /в
този см. Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то ГО/.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответникът сумата 3400/три хиляди и четиристотин/ лева, представляваща
направени деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък по реда на чл.80 ГПК /л.157/.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.422, вр. чл. 124 от ГПК във връзка с
чл. 36 от ЗА и 86 от ЗЗД иск от П. Ц. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, чрез
адв.С.М. М.- ВТАК, със съдебен адрес: ***, против П. Н. Н. с ЕГН:
********** с адрес: ***иск, да бъде признато за установено, че П. Н. Н.
дължи на П. Ц. П. сумата от 2000/две хиляди / лева, представляваща
задължение по сключен между страните договор за правна защита и
съдействие, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 628.89лв.
представляваща лихва за периода 12.03.2018г. до 19.04.2021г., за които суми е
издадена заповед № 62/21.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ЧГД № 296/2021г. по описа на PC гр. Троян, както и
присъдените по същото заповедно производство разноски в размер на 452,60
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Ц. П. с ЕГН: **********
от гр. ***, чрез адв.С.М. М- ВТАК, със съдебен адрес: *** да заплати на П.Н.
Н. -Р. с ЕГН: ********** с адрес: *** сумата 3400/три хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща направени деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по реда на чл.80
ГПК /л.157/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
14