Решение по дело №1158/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 485
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20203100901158
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Търговско дело №
20203100901158 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е
образувано по жалба вх. № 20201009120228 (получена първоначално с
пощенска пратка във формата на искова молба), от „СЕРВИС ТУР“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Акад.
Атанас Бешков“, № 15, бл. Б, ет. 2, ап. 4, представлявано от М.М. срещу
Отказ № 20200917115753/18.09.2020 г. на Длъжностното лице по
регистрацията при АВ, постановен по заявление вх. № 20200917115753, за
вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, в
Търговския регистър.
Жалбоподателят твърди, че постановеният Отказ е незаконосъобразен и
неправилен. Счита, че неправилно длъжностното лице е приело, че
решението да бъде отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за
изключване на съдружника следва да е взето от общото събрание на
дружеството. Цитираната норма касаела единствено решението за
изключване, след отправено предупреждение. Излага, че след като решението
за внасяне на допълнителни парични вноски е било изпълнено единствено от
съдружника М. и е било отправено предупреждение с даден допълнителен
срок за внасяне от останалите съдружници, то следва да се приеме, че са
1
възникнали всички законови предпоставки за реализиране на правото за
изключването им. Излага допълнителни доводи относно предприетите
действия по изключване във връзка с невъзможността да се осъществи реален
контакт с останалите съдружници, системни опити за създаване на пречки в
работата на дружеството, както и осъществяване на конкурентна дейност.
Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши
исканото вписване.
Жалбата е представена в официално заверено копие, придружено с
копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ,
съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, депозирана е пред АВ на
24.09.2020 г. (датата на пощенското клеймо), или в границите на срока по чл.
25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за датата на връчване обжалвания
отказ. Платена е дължимата за производството държавна такса. Сезирането
изхожда от лицето, упълномощило адвоката, действал като заявител по
отказаното вписване, поради което жалбата е допустима.
Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и
документите, съдържащи се в приложената към нея преписка по заявление вх.
№ 20200917115753, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрация
към АВ, е приело, че е сезирано с искане за вписване на изключването на
всички налични в дружеството съдружници без заявителя, който взел
решението за отправяне на предупреждение за изключването им, по реда на
чл. 126, ал. 3 ТЗ, поради невнасяне на определените им допълнителни
парични вноски, в нарушение на изискването за отправяне на
предупреждението по решение на общото събрание.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това
форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на
2
закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е
представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма
права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при
първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по
силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с
нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на
въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена
дължимата държавна такса.
Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТРЮЛНЦ. В случая указания не са били
отправени с оглед естеството на констатираните пороци, а именно, че
представеното предупреждение за изключване изхожда от жалбоподателя
М.М., както и се отправя по взето еднолично негово решение.
Съгласно изложеното в жалбата и представените към нея доказателства,
решението за извършване на допълнителни парични вноски е било взето на
05.11.2019 г.; това за отправяне на предупреждение за изключване и за
самото изключване на съдружниците, невнесли определените им с решението
от 05.11.2019 г. вноски – на 06.04.2020 г., съотв. на 11.05.2020 г., от
жалбоподателя М.М., чрез пълномощника му Катерина М.а. Доколкото
настоящият състав не споделя изложеното от длъжностното лице досежно
необходимостта от решение на общото събрание за отправяне на
предупреждение за изключване, което може да се отправи и от управителя, а
единствено от значение е валидността на самото решение за изключване,
възложено в изключителната компетентност на общото събрание (чл. 126, ал.
3, вр. чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ), следва да се изследва валидността именно на това
решение, което е обективирано в нотариално заверен протокол от 11.05.2020
г., представен със заявлението.
3
Видно е от коментирания протокол, че в него са удостоверени и
действията по свикване на събранието, чрез посочването, че отсъстващите
съдружници са били уведомени за датата и дневния ред на събранието чрез
един от тях - съдружничката А. М.а, действаща като техен пълномощник в
страната, поради липса на обявени адреси в България.
Видно е от отправената до М.а покана с телепоща, че същата не е
удостоверена като връчена от доставчика на пощенската услуга. Представени
са и две разписки на чужд език без превод, с който да се установи
съдържанието им, но самият заявител признава в представеното със
заявлението писмено становище, че изпратената в гр. Одеса пощенска пратка
не е била приета от адресата. Лично и устно уведомяване на М.а е
недопустимо да бъде коментирано, предвид въведеното с разпоредбата на чл.
139 ТЗ изискване за писмено такова. Не може да се приеме за надлежно
уведомяване и получаването на поканите за събранието от съдружника М.,
тъй като липсва представено пълномощно за такова действие. Безспорно е, че
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не съдържа изискване за способа за връчване
на поканата за общо събрание, такова изискване не е налице и в
Дружествения договор. В константната съдебна практика по въпроса се
приема, че връчването може да бъде осъществено по начин, по който фактът
на получаване на поканата от адресата да може да бъде удостоверен
убедително. Именно за последното не са налице доказателства.
Видно е още, от текста на отправените покани за общо събрание на
11.05.2020 г., че същите съдържат и предупреждение за изключване на всеки
от съдружниците. При това положение и при липса на надлежни
доказателства за достигането им до адресатите, недоказано се явява и
изискването за получаване от изключвания съдружник и на
предупреждението за това, съобр. разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Отделен е
въпросът за индивидуализацията на нарушенията, които се вменяват на всеки
от изключваните.
На следващо място, в протокола е посочено, че след като е било взето
едноличното решение на съдружника М. за набиране на допълнителни вноски
поради влошено финансово състояние, на събрание проведено в отсъствие на
останалите съдружници на 05.11.2019 г., е последвало и друго събрание на
4
13.03.2020 г., на което са били представени всички съдружници и са били
взети решения, отричащи необходимостта от такова финансиране. Видно от
извършена служебна справка по партидата на дружеството, предходно
регистърно производство за вписване на промени в обстоятелствата относно
управление и представителство на дружеството, а именно освобождаване на
М.М. от поста управител, е било спряно с Определение № 942/31.03.2020 г.,
по ч.т.д. № 435/2020 г. на ВОС, до приключване на производството по т.д. №
495/2020 г., на ВОС, по предявените от настоящия жалбоподател искове за
установяване на нищожност на решение на общото събрание на
съдружниците от 13.03.2020 г. по т. 2 и по т. 4 за освобождаване на
управителя и вписване на промяната по партидата на дружеството в
Търговския регистър, на осн. чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и конститутивен иск по
чл. 74 от ТЗ, за отмяна на взетите по т. 2 и т. 4 решения на ОСС от 13.03.2020
г.
Видно от съдържанието на протоколното решение, взето на
проведеното на 13.03.2020 г. общо събрание на съдружниците, от които А.
М.а и М.М. присъстват лично, а останалите съдружници се представляват от
пълномощника им Александър М., са били взети следните решения: по т. 1 –
че финансовото състояние на дружеството е добро, както и по т. 2 и т. 4 – да
се освободи като управител на дружеството М.М. и промяната да се заяви за
вписване в Търговския регистър. Затова до отмяната на този акт (предмет на
съдебен контрол, според отразения по партидата на търговеца съдебен акт за
спиране на регистрирането на промени възоснова на това решение)
освободеният управител М. не е имал правомощие да провежда политиката на
дружеството по подобряване на финансовото състояние и съответно да
предприема санкциониране на неизправни съдружници, доколкото тези взети
решения макар и оспорени от М., в отношенията между съдружниците са
породили действието си незабавно.
Поради горното, не могат да бъдат вписани и промените в членския
състав на съдружниците и освобождаване на вписаните управители на
дружеството.
Макар и по мотиви, различни от изложените от длъжностното лице,
съдът намира постановеният отказ за правилен и законосъобразен и като
5
такъв подлежащ на потвърждаване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20200917115753/18.09.2020 г. на
Длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията,
постановен по подадено заявление обр. А4 вх. № 20200917115753, за
вписване на промени по група „Основни обстоятелства“ по партидата на
„СЕРВИС ТУР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Акад. Атанас Бешков“ № 15, ет. 2, ап. 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6