РЕШЕНИЕ
№ …….. / 17.07.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и девети юни, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 309 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Ф.А.,
подадена чрез упълномощен адвокат, против
решение № 250/27.08.2019г. по
гр.д. № 751/2017 г. по описа на РС Исперих,
с което е прието за установено, че А.Р. и Д.Р. са собственици на площ от 9 кв.м. във формата на триъгълник, находяща се на границата между имотите на страните, върху
която са изградени две стаи, защрихована с черни линии в комбинирана скица от
заключението на тройната СТЕ и е осъдил А.Ф.А. и Ф.Ш.З. да отстъпят
собствеността и предадат владението върху описаната площ, а в останалата част
над 9 кв.м. до първоначално претендираните 36кв.м. ревандикационният
иск е отхвърлен. Решението се обжалва и в частта, с която ответниците са
осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят неоснователните действия, с
които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 9 кв.м. от
техния имот, като премахнат пристройка от две стаи, разположена върху площ от 9
кв.м. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение. Счита, че постановеният съдебен акт страда от
съществени пороци, водещи до невъзможност за установяване на волята на съда.
Излага оплаквания за неправилен анализ на събраните доказателства, както и за
непълнота на доказателствата, относими към правилното прилагане на материалния
закон. Моли съда да отмени решението на РС Исперих и вместо него да постанови
ново решение по същество на повдигнатия равен спор или да върне делото на
първостепенния съд за новото му разглеждане.
В хода на въззивното
производство А.Ф.А. (конституирана от районния съд като правоприемник на Ф.А.З.,
починал в хода на производството пред първостепенния съд) е конституирана съгл.
чл.227 ГПК като правоприемник и на ответницата Ф.Ш.З., починала впоследствие в
хода на процеса. Жалбоподателката поддържа подадената въззивна жалба чрез
явилия се в съдебно заседание упълномощен адвокат.
Въззиваемите А.Н.Р. и Д.М.Р. са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба чрез упълномощен адвокат, в който изразяват
становище за нейната неоснователност и молят съда да потвърди обжалваното
решение. В
хода на въззивното производство е починал ищецът А.Н.Р. и съгл. чл.227 ГПК в
съдебния процес са конституирани неговите наследници Д.М.Р. (участваща и на
собствено основание като ищец), Н.А.Н. и Т.А.Н.. В съдебно заседание изразеното
в писмения отговор становище се поддържа от упълномощения от всички ищци адвокат.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: А.Р. и Д.Р. придобили собствеността
върху незастроено дворно място,
находящо се в гр.Исперих, с площ от 681 кв.м., при граници: улица, Я. А. Х., С. А. Х., К. А.
Я., Х. А. Х., съставляващо працел
VII с планоснимачен номер
525 в квартал 23 по дворищно-регулационния план на града, за което е съставен НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 163
от 12.09.1970г., том І, дело № 286/1970г. на
съдия
при ИРС. След закупуването на
имота ищците построили
в източната част на парцела къща
и гараж.
С НА за покупка на
недвижим имот чрез общински народен
съвет на гр.Исперих № 157, том І, дело № 2188/1985г. на съдия
при ИРС, Ф.А.З.
Ф А.
З.) е придобил по силата на продажба, извършена чрез ОНС
гр.Исперих, от наследниците на С. А., собствеността върху дворно място
в чертите на град Исперих, с площ 800 кв.м., заснето
под планоснимачен номер 624, квартал 29 по плана на
гр.Исперих, отредено
за жилищно строителство и магазин, заедно с жилищна сграда – паянтова, построена в него и подобренията в дворното място – къщата е от четири стаи,
от които две над маза,
при съседи на имота: улица,
Н. П., Д.В. и Р. В.
Имотите на ищците и ответниците
са съседни. Спорът за процесните 9кв.м., находящи се
на границата между двата имота, датира от деветдесетте години на 20 век и за
неговото разрешаване е необходимо да бъде проследено движението на границите и
собствеността на всеки от тях назад в годините от първия съставен план до
настоящия момент. Във връзка с това съдът приема изготвените заключения на
назначените еднолична и тройна съдебно-техническа експертиза в хода на
първоинстанционното производство, както и допълнителната такава, назначена от
въззивния съд – същите са изготвени от лица в кръга на техните компетенции,
след запознаване с материалите по делото, справка в техническите служби и оглед
на имотите.
Вещите лица сочат за наличие на данни за
първото заснемане на имотите на
страните по плана, одобрен през 1962г., като
парцел VII-525 е закупеният от ищците
и е с приложена регулация,
а парцел IX-529,
закупен от ответниците,
е с неприложена в
цялост дворищна регулация.
По кадастралния и регулационния
план от 1979г. имотът на ищците представлява
парцел V-620 в кв. 29 и е с приложена първа регулация, а имотът на ответниците е заснет под пл.№ 624 и е с приложена
само на северената
и източната част за имота първа
регулация от предходния ЗРП.
По сега действащия подробен устройствен план от 2001г. имотът на ищците представлява
УПИ VII-154, а на ответниците – УПИ IX-141. Към имота на ищците са
придадени маломерни части, но същите не засягат спорната граница. Проследявяйки трите действащи в годините планове, вещите лица са установили, че регулационната линия по спорната между двата имота
граница не е променяна и пресича по един и същи начин спорната
постройка
по начин, по
който две стаи преминават в регулацията на имота на ищците и засегната площ от този имот под частта от
постройката е 9 кв.м.
Установява се още от заключенията, че двете стаи над маза,
принадлежащи към четиристайната къща на ответниците, навлизат в имота на ищците. Същите не са предвидени
като основно застрояване в имота на ответника и регулационните планове на гр.Исперих от
1979г. и 2001г.
не предвиждат и не се съобразяват със запазване на
процесната сграда при определяне на очертанията на имотите. За тази сграда в техническия отдел на Община
Исперих не са установени разрешение
за строеж или ремонт или учредено от ищците в полза на ответниците право на строеж.
Началото на проблема следва да
се търси в сключената на 7.01.1966г. съдебна спогодба по гр.д. № 226/1965г. по
описа на ИРС. По силата на тази спогодба в дял първи на Сали Ахмедов (Сава
Антонов), чиито наследници са праводатели на
ответниците, е поставено дворно място в гр.Исперих от 420 кв.м., съставляващо
парцел ІХ-529 в кв.23, заедно с намиращите се в него и маломерните места, засненти под пл.№529 постройки: паянтова къща от четири
стаи (двете стаи над маза), половин хамбар и одая от две стаи. Намиращите се в
същото място постройки: част от къщата от две стаи към съседа Русан Воленов , един хамбар и един навес зад къщата ще бъдат съборени
от Хюсеин Ахмедов Хюсеинов в срок до 1.04.1966г., докогато владението върху
същите ще се упражнява от Сава Антонов. Последният е получил още правото на
обезщетение за отчуждаващите се по регулация маломерни места от пл.№529, като
от значение за конкретния спор е придаването на 130кв.м. към парцел VІІ-525. В
дял втори на Хюсеин Ахмедов Хюсеинов е възложено дворно място в гр.Исперих с
площ 90кв.м., отредено за парцел VІ-529 в кв.23 по плана на града; две стаи,
един хамбар и навес, построени в дворното място с пл.№ 529 откъм съседа Русан Воленов, които постройки ще бъдат съборени до 1.04.1966г. и
материалите взети от Хюсеин Ахмедов, а владението върху тези постройки до
1.04.1966г. остава на Сава Антонов. Съделителят е
получил още правото на обезщетение за 180кв.м. маломерно място от пл.№529,
придаващо се по регулаия към парцел VІІ-529. В дяловете
на двамата съделители са поставени и други имоти,
които не влизат в предмета на настоящия спор.
Имотът на ищците към настоящия
момент представлява УПИ
VII-154 и е
образуван от части от имоти пл.№№525 и 529 по плана от 1962г., а по плана от
1979г. е идентичен в по-голямата си част с парцел V-620.
Имотът на ответниците към
настоящия момент представлява УПИ ІХ-141, идентичен е с част от парцел ІХ-529
по плана от 1962г. (поставен в дял на Сали Ахмедов със съдебната спогодба по
гр.д. № 226/1965г. на ИРС) и е образуван от части на имоти с пл. №№ 529 и 530.
По плана от 1979г. е идентичен с част от имот с пл. №624 от кв.29 по плана на
града.
Разделеният със съдебната спогодба
имот с кадастрален № 529 има пряко отношение с имотите на двете страни и
поставените в двата дяла придаваеми части, като
заключението на вещите лица по допълнителното заключение е, че към закупения
през 1970г. от ищците имот се придават общо 310кв.м. Къщата върху поделения
недвижим имот е пресечена от регулационните граници на двата имота. Според
вещите лица двете стаи, предвидени за събаряне по силата на съдебната спогодба
от 1966г., представляват частта от къщата, навлизаща в имота на ищците и съвпадаща
напълно с процесната площ от 9кв.м. от земята под
стаите – предмет на предявения ревандикационен иск. Двете
стаи нямат самостоятелен характер.
Вещите лица са установили, че
според плана от 1979г. и според действащия ПУП се предвижда премахване изцяло на жилищната
сграда. В съдебно заседание експертите уточняват, че само двете стаи като част
от сградата могат да бъдат премахнати, след като се дадат предписания от
общината за конструктивно укрепване на останалата част от сградата.
По отношение на владението над
спорната площ от 9кв.м. ищците заявяват в исковата молба, че след закупуването
на техния имот през 1970г., са заварили в двете стаи, навлизащи в техния имот,
възрастен мъж, когото оставили да ги
обитава, а ищците навлезли във владение на мазата
под стаите, която започнали да ползват за отглеждане на животни. Горните обстоятелства се доказват
с показанията на разпитаните свидетели Н. и Петков. От показанията им се
установява още, че през 90-те години на миналия век Ф.З. затворил входа на
мазата от страната на имота на ищците, така че последните нямали достъп до нея
и всъщност от този момент между двамата съседи се породил спорът за мястото под
къщата, навлизаща в имота на ищците. От показанията се установява още, че през
2008г. и след това Ф.З. извършил ремонт за укрепване на горната част на къщата,
вкл. в частта, навлизаща в чертите на имота на ищците. Разпитан е и още един свидетел Адем Адил,
чиито показания обаче са объркани, неясни, противоречащи на останалите събрани
писмени и гласни доказателства и въз основа на тях не могат да се установят
съществените за спора обстоятелства. Така например, същият заявява, че А. е
закупил имота с двуетажна къща, а от писмените доказателства се установява, че
имотът е закупен незастроен. По-нататък заявява, че ищецът не е гледал животни,
но май гледал прасета, не помни А. да е гледал овце и кози, но е имал кон. Твърденията
му за хората, които са живели в къщата, са непоследователни. Обърканите му
показания не допринасят за установяване на съществените за спора факти. Единствено
твърдението му, че Ф.З. е предприел ремонт, се подкрепя от представените по
делото писмени доказателства – констативен акт от 23.11.2015г., заповед от
8.12.2015г. на кмета на Община Исперих и в тази част показанията му следва да
се кредитират.
В резултат на извършена
проверка за незаконно строителство в имота на Ф.З. е издаден констативен акт № 3/23.11.2015г., според който извършените в имота на ответника
строежи,
представляващи допълнително пристрояване и навес,
външна тоалетна
и барака са без необходимите строителни книжа съгласно § 5 т. 36 на ДР на ЗУТ. Въз основа на констативния акт е издадена Заповед № 716/8.12.2015г. на
Кмета на Община Исперих, с която е наредено да се премахне
незаконен строеж, представляващ допълнително пристрояване и навес, външна тоалетна
и барака, находящ се в УПИ IX-141 в кв.49 по плана на гр.Исперих, с извършител Ф.З.. Последният обжалвал заповедта пред Административен съд
Разград, за което било образувано
адм.д. № 2/2016г. по описа
на същия
съд. С влязло в сила решение № 13/31.03.2016г. заповедта
е отменена в частта, отнасяща се до премахването на незаконен строеж допълнително укрепване на паянтова жилищна
сграда и е отхвърлено оспорването на жалбоподателя против заповедта
в останалата част, с която
е наредено премахването на незаконен строеж
навес, външна тоалетна и барака. Вещите лица установяват в
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, че допълнителното
укрепване съгласно издадената и впоследствие отменена заповед се отнася именно
за извършения ремонт на двете стаи чрез ново монолитно строителство на оградните стени на сградата от северозапад и североизток.
Впоследствие главният архитект на Община Исперих
е издал Удостоверение № УТ
– 906/1/25.10.2016г. за
търпим строеж, неподлежащ на премахване
относно едноетажна еднофамилна жилищна сграда с допълнително пристрояване в гр.Исперих, кв.49, УПИ IX-141. Същият е разпитан като свидетел
и в показанията си обяснява съображенията за издаването на удостоверението.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е
неоснователна.
При
преценка за наличието на предпоставките на предявения иск с правна квалификация
чл.108 ЗС следва да се съобрази дали ищците са собственици
на частта
с площ 9 кв.м., разположена на границата между имотите на ищците и ответника,
дали тази част се владее от ответника и дали осъщественото владение е без основание.
Въззивният съд приема, че
ищците са собственици на спорната площ. Съдебната спогодба от 7.01.1966г. е
произвела вещнопрехвърлителното си действие.
Обстоятелството дали праводателят на ответниците Сава
Антонов е изгубил правото на собственост върху процесната
част от 9 кв. м., която по действащия план от 1962г. се включва в парцел
VІІ-525, а по действащия план от 1979г. – в УПИ V-620, находяща
се под двете стаи върху мазе, по силата на отчуждителното
им действие, изисква преценка дали тази част е била завзета от ищците и върху
нея е осъществено десетгодишно владение. Това е необходимо, за да се прецени
дали се е стабилизирало отчуждителното действие на
дворищната регулация. Такава възможност съществува и е призната в ТР № 3/1993
г. на ОСГК на ВС. Според съдържащите се в него указания, двете хипотези на чл.33
ал.1 и чл.33 ал.2 ЗТСУ (отм.) предвиждат, че дворищно регулационният план
следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33 ал.1 и 2 ЗТСУ.
Понятието "приложен план" по чл.32 ал.1 т.5 ЗТСУ е относимо не към
заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с
имотните граници, което става след
заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет
години от деня на това заемане.
В настоящата хипотеза вещите
лица не са открили скица към момента на одобряване на съдебната спогодба от
7.01.1966г. При продажбата на имота на ищците, осъществена на 12.09.1970г.,
имотът вече е бил с уредени регулационни граници, което се извежда от самото му
съдържание, но отново липсва визуализиране чрез скица за точното преминаване на
регулационните линии. Вече с плана от 1979г. спорната линия между имотите на
ищците и ответника е безспорно установена чрез представената от вещите лица
скица. От нея се установява, че регулационната линия придава процесните 9кв.м. към
имота на ищците. По-нататък, от св.показания се установява, че А. и Д. Р. са влезли
във владение на тази площ, като са ползвали мазата за отглеждане на животни и
това владение е продължило до 90-те години на двадесети век – до момента, в
който Ф.З. е създал пречки за ползването му от ищците чрез зазиждане на входа
откъм техния имот. В същото време ищците са упражнили владение и върху двете
стаи над мазето чрез даване на съгласие за ползването им от друг човек, който е
запазил единствено държането върху тях чрез оставането му да живее в тази част
от къщата, навлизаща в техния имот. Упражняването на владението от ищците е
продължило и след закупуване на съседния имот от Ф.З. през 1985г. Така за
периода от десет години – от 1979г. до 1989г. са налице двете необходими
предпоставки за приложен дворищно регулационен план: приложена регулация и
осъществено от ищците необезпокоявано, спокойно, явно и непрекъснато владение на
площта от 9 кв.м. за период от десет години (от св.показания се установява, че
действията на Ф.З. по осуетяване на достъпа на ищците до процесната
площ са започнали през 90-те години). По този начин регулационната линия се е
трансформирала и в имотна граница, определяща рамките на имота на ищците.
Действително, няма поставена ограда, но предвид конкретните особености на
случая – наличието на къща точно върху границата, разделяща двата имота, няма
как да бъде поставена такава, минаваща през сградата.
Ответниците не се легитимират
като собственици на процесната част от 9кв.м. от имота
с представения по делото НА № 163/1985г., тъй като спорната площ не попада в
закупения от тях имот, установено от експертизите. Пред първоинстанционния съд
са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, но позоваването е
неоснователно. Съгласно чл.200 ал.1 ЗУТ
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват по давност само ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, каквито в случая
липсват. Не е налице и изключението на ал.2 на същия член. По същия начин е уреден въпросът с
придобивната давност на реални части от имот и преди 2001г., в чл.59 ЗТСУ
(отм.).
Предвид изложеното дотук, съдът
приема, че ищците са собственици на спорната част от 9кв.м.
Страните не спорят,
че претендираната част от
процесния имот се владее към настоящия
момент от ответниците
чрез владение на жилищната сграда,
вкл. и двете стаи над площта от 9кв.м.,
навлизащи в имота на ищците. В този
смисъл са и св.показания, както и констатациите на вещите лица при извършения
от тях оглед на мястото.
Липсва правно основание за
ползването на спорната част от имота от ответниците. Вещите лица, изготвили
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, са категорични,
че площта от имота на ищците, находяща се под къщата
на ответниците, няма характер на обслужваща сградата земя. Това е така, защото
подобно разположение на част от сграда в чужд имот без разрешение за строеж е в
противоречие със строителните правила и норми и защото в плановете на
гр.Исперих от 1979г. и сега действащия ПУП се предвижда премахване изцяло на
жилищната сграда.
При доказване на трите
предпоставки от състава на чл.108 ЗС, предявеният иск за ревандикация
на площта от 9кв.м., разположена между имотите на страните, е основателен. Като
е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част. По
отношение на иска за ревандикация на площ над 9 кв.м.
до 36 кв.м. искът е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен от
районния съд.
За преценка на основателността
на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС следва да бъдат установени
следните предпоставки: неоснователност на действията на ответника и създаването
на пречки за собствениците да упражняват правото
си на собственост
в пълен обем.
Установява се по делото, че
двете стаи, навлизащи в имота на ищците, е следвало да бъдат премахвати към 1.04.1966г., т.е. след този момент липсва
основание за действия от страна на ответниците, а преди това и за Сава Антонов –
страна по съдебната спогодба, чиито наследници са техни праводатели,
да продължават да осъществяват владение върху тази част от сградата. По плана
от 1979г. и по сега действащия ПУП е предвидено премахването на цялата сграда,
в т.ч. и частта, навлизаща в имота на ищците. Горните обстоятелства водят до
извод за неоснователност на действията на ответниците, с които засягат спорната
площ от имота на ищците чрез поддържане на разположените в нея две стаи от
къщата.
Следва да се обсъди и удостоверението за търпимост
на гл.архитект на Община Исперих, оспорено от ищците. Съгласно § 16 от
ПРЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма
строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Липсват данни по делото кога е построена къщата
на ответниците и дали тя е отговаряла
към него момент на действащите
законови разпоредби. По делото се установява обаче, че със съдебната спогодба от 1966г. и с плановете от
1979г. и от 2001г. е предвидено нейното премахване. Вещите лица не са открили в Община Исперих
разрешения за строеж,
нито учредена от ищците или техните праводатели
суперфиция в полза
на ответниците или техния праводател. Заключението
на вещите лица
е, че
разположената върху двата имота постройка не отговаря на критериите за търпим
строеж.
Изводът на районния съд за незаконосъобразност на удостоверението за търпимост
се споделя и от въззивния съд.
По-нататък, в т.3 на ТР №
4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на
ВКС по т.д. № 4/2015г. е даден пример в какви случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. Посочен е случай, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут
върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено
право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка
за собственика да упражнява правото си. Настоящият случай е същият –
ответниците владеят част от постройка върху имота на ищците, без да имат учредена от ищците или техните праводатели
суперфиция, поради което следва да се приеме, че
пречат на собствениците да упражняват правото си върху имота в пълен обем.
Съдът счита, че следва да се
извърши и преценка за пропорционалност дали отправеното искане по чл.109 ЗС съответства
на нарушението, като бъдат съобразени интересите на двете страни. В случая
става въпрос за част от сграда, чието премахване е предвидено още през 1966г. и
този статут е запазен до настоящия момент. Ответниците са закупили своя имот и
сградата с ясното съзнание за това – в техния нотариален акт изрично е
посочено, че към преписката е приложен съдебният протокол по гр.д. №
226/1965г., което предполага знание и за неговото съдържание. Освен това, от свидетелските показания се
установява, че преди 2008г. двете стаи са били почти
напълно разрушени и че ищците са имали претенции за тази част от земята.
Въпреки знанието на ответника Ф.З. за
тези обстоятелства, същият е предприел укрепване
на стените на тези стаи, напълно е зазидал входа за мазата
откъм имота на ищците и е ограничил
достъпа им до тази част
от имота им. Следователно
ответникът е имал избор между вече предприетите от него действия и предприемане
на процедура по изменение на ПУП за придобиване на частта под сградата срещу
заплащане на обезщетение на ищците, преди да извърши укрепването. Отчитайки
тези обстоятелства, въззивният съд счита, че искането за премахването на частта
от сградата, навлизаща в имота на ищците, е пропорционално на вредата, която последните
търпят от сградата, съществуваща в нарушение на строителните правила и норми.
При наличието на предпоставките
на чл.109 ЗС предявеният негаторен иск се явява
основателен. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и в тази
част, поради което следва да бъде потвърдено. Налице е изрично заключение на
вещите лица, дадено в проведеното въззивно съдебно заседание, че е технически
възможно премахването на двете стаи (предметът на иска по чл.109 ЗС обхваща
само тях, а не цялата сграда), след даване на предписания от Община Исперих за
конструктивно укрепване на останалата част от сградата
В допълнение следва да се
отговори на възражението във въззивната жалба относно противоречие в мотивите
на районния съд относно предмета и основателността на предявените искове.
Действително, в първия абзац от правните изводи на решението се съдържат
съображения на съда, неотносими към настоящия правен
спор. В последващото изложение на мотивите по
същество обаче, първостепенният съд е дал отговор на всички спорни въпроси по
предявените искове. Въззивният съд приема, че допуснатото нарушение не е
съществено, тъй като не опорочава волята на съда до степен да не може да се
разбере неговата воля.
Страните претендират за
присъждане на направените деловодни разноски. Предвид изхода от делото и на
основание чл.78 ал.1 ГПК такива се дължат в полза на ищците. Същите са
заплатили възнаграждение на адвокат в размер 600лв. и са внесли депозит за вещи
лица в размер 225лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сумата 825лв. за направени от тях деловодни разноски във въззивното
производство.
Ответникът е останал задължен
за плащане на остатък от възнаграждение на вещите лица в размер 125лв., поради
което с решението следва да бъде осъден да внесе тази сума в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС Разград, за да бъде изплатена на вещите
лица.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 250/27.08.2019г. по гр.д. № 751/2017 г. по описа на
РС Исперих.
Осъжда А.Ф.А. да заплати на Д.М.Р.,
Н.А.Н. и Т.А.Н. сумата 825лв. за направени деловодни разноски във въззивното
производство.
Осъжда А.Ф.А. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград сумата 125лв., дължима за
възнаграждение на вещите лица Е.Б. и В.К..
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР