РЕШЕНИЕ
№ 100
Ямбол, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди
и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При
секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
административно дело № 20237280700113 / 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, гр. Ямбол против Ревизионен акт №
Р-02002822002545-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 38 от 07.04.2023 г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения на дружеството -жалбоподател по ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. общо в размер на 52 764,74 лeва, от които 38 648,33 лева главница и 14 116,41 лева лихва, и корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2022 г. в размер на общо 28 910,28 лева, от които 21 986,67 лева главница и 6 923,61 лева лихва.
В жалбата ревизионният акт се оспорва като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, съставен в нарушение на процесуалните и материалните данъчни закони – ДОПК, ЗКПО и ЗДДС, както и в противоречие със събраните в производството доказателства. Твърди се, че РА е издаден в нарушение на основен принцип в административното право – този за обективност в процеса. В тази връзка е направено възражение, че органите на приходната администрация неоснователно са посочили наличието на предпоставките по смисъла на т. 2 и т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като тези твърдения не се подкрепят от конкретни факти, а се базират само на предположения, изградени въз основа на свидетелски показания. Оспорват се изводите в РА, че данъчнозадълженото лице умишлено не е отразявало в счетоводството си реалните продажни цени на закупуваните автомобили – втора употреба. Като недоказани се оспорват констатациите на органите по приходите, че дължимият данък следва да бъде начислен върху установените в хода на ревизията на база дадените от купувачите сведения относно продажната цена на автомобилите суми, а не върху декларираните от дружеството приходи в размерите съобразно издадените фактури за продажбите. В тази връзка е изразено несъгласие с начина, по който ревизиращите са определили реалните продажни цени на продаваните от дружеството стоки (коли – втора употреба, внос от чужбина). Твърди се, че посочените от ответника цени на МПС са произволно установени единствено и само въз основа на свидетелски показания, което е недопустимо. В заключение се иска ревизионният
акт да бъде отменен изцяло по съображенията, изложени в жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител. В Молба вх. № 1279 от 01.06.2023 г., депозирана от представляващия дружеството, жалбата се поддържа с искане за отмяна на оспорения РА по подробно изложени съображения, които по същество преповтарят наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта.
Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.
Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Бургас, чрез редовно упълномощения си процесуален представител главен юрисконсулт В.М. , застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Поддържа аргументите, изложени в потвърдителното решение на решаващия орган. Счита, че са налице безспорни доказателства за наличието на предпоставките на чл. 122 от ДОПК, което е обусловило провеждането на ревизията по особения ред. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че всички автомобили са закупени от И. на цени доста по-ниски от пазарните, което предполага укрити приходи. Иска съдът да потвърди обжалвания ревизионен акт с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно относимата наредба.
По делото като писмени доказателства са приобщени материалите по административната преписка, послужили при издаване на спорния ревизионен акт
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-02002822002545-020-001/23.05.2022 г., изменена със Заповеди №
Р-02002822002545-020-002/10.08.2022 г. и № Р-02002822002545-020-003/23.09.2022 г.
Предметът на ревизията са задължения на „В.“ ЕООД, гр. Ямбол по ЗДДС за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2022 г., както и корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Заповедите са надлежно връчени на проверяваното лице, видно от наличните в административната преписка удостоверения за връчване по електронен път.
Извършената ревизия е приключила със съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходите Ревизионен доклад № Р-02002822002545-092-01 от 10.11.2022 г., съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №
Р-02002822002545-091-01 от 09.01.2023 г., с който на „В.“ ЕООД, гр. Ямбол ЕООД за
ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 52 764,74 лeва, от които 38 648,33 лева главница и 14 116,41 лева лихва, и корпоративен данък по ЗКПО в размер на общо 28 910,28 лева, от които 21 986,67 лева главница и 6 923,61 лева лихва. РД е надлежно връчен на 14.11.2022 г., което се установява от наличното на л. 89 от кориците на делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, а РА е съобщен с Уведомление за съставен ревизионен доклад №
Р-02002822002545-115-001 от 10.11.2022 г. (л. 55).
Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл. 155 и следващите от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - гр. Бургас, който с Решение № 38 от 07.04.2023 г. го е потвърдил, надлежно връчено по електронен път на 07.04.2023 г. (л. 23). С Жалба вх. № 04-В-Ж-16#2 от 21.04.2023 г. по описа на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП по съдебен ред е оспорен издаденият РА.
При тези данни съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, след изчерпване на възможността за оспорването на РА по административен ред. Тя отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения ревизионен акт съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители и не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и на тези, подписали РА. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът не констатира пороци, касаещи формалната, процесуалната и материалната законосъобразност на РА - той отговаря на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, съдържа препращане към мотивите на РД. Нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК определя, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. РА и РД са надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от длъжностните лица, провели и приключили ревизията. На ревизираното лице е предоставена възможност за възражения, същото е упражнило това свое процесуално право.
По отношение материалната законосъобразност на РА съдът съобрази следното: Органите на приходната администрация са установили, че ревизираното дружество
„В.“ ЕООД, гр. Ямбол ЕООД е вписано в регистъра на търговските дружества с правно организационна форма ЕООД. Едноличен собственик на дружеството и негов управител е В.П.В.. Търговското дружество е вписано по фирмено дело № 316/2004 г., а в Агенция по вписванията на 14.02.2011 г. Дружеството няма регистрирани клонове в страната и чужбина. Установено е, че през ревизирания период дружеството е извършвало търговия с употребявани автомобили, внос от И., в автокъща, находяща се в гр. Ямбол, ул. „Обходен път Юг“. Осъществявало е доставки на МПС по специалния ред на облагане на маржа на цената на доставки на стоки - втора употреба по чл. 143 от ЗДДС и много рядко по общия ред.
В хода на ревизионното производство са извършени множество процесуални действия, подробно описани в т. ІІ от Ревизионния доклад (л. 56-гръб - л. 57 от ревизионната преписка). С протокол за присъединяване на доказателства № 1298464/14.10.2022 г. на ТД на НАП Бургас ревизиращите органи са приобщили събраните по Преписка № 326р-4256/2020 г. по описа на ОД на МВР - Ямбол документи, касаещи „В.“ ЕООД за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2022 г., а именно: 5 файла с доказателства в PDF формат, представляващи фактури за продажби и договори за покупко-продажби на автомобили - втора употреба и писмени обяснения, снети от физически лица - клиенти на ревизираното лице, които са дали писмени обяснения и сведения пред органите на МВР, че са закупили автомобили от дружеството и са заплатили по-висока цена за превозното средство, отколкото е вписаната цена във фактурата и в договора за покупко-продажба. Данните за лицата и представените от тях писмени обяснения относно заплатена сума за покупка на употребявани автомобили от
„В.“ ЕООД и издадените от ревизираното дружество фактури органите по приходите са
обобщили в таблица А на стр. 5 - 9 от РД. В хода на ревизията органите по приходите установили, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. ревизираното дружество не е осчетоводило в пълен размер приходи от продажба на леки автомобили - втора употреба с получатели физически лица, както и не е начислило в пълен размер ДДС, и са обобщили резултата по години в таблица Б на стр. 12 - 18 от РД. Въз основа анализа на събраните доказателства ревизиращият екип формирал извод, че данъчният субект не е изпълнил задължението си за вярно и точно представяне на стопанските операции, не е отчел целия размер на приходите от извършените продажби на леки автомобили - втора употреба, както и че воденото счетоводство на дружеството не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. В този смисъл е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Съобразно изискването на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите изготвил и връчил на ревизираното лице Уведомление №
Р-02002822002545-113-001/12.10.2022 г., с което го уведомил, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. и ДДС за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизионното производство приключило с издаването на обжалвания РА, то е проведено по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съответно на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. При гореописаните обстоятелства, на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и т. 15 от ДОПК органит по приходите установили неотчетени приходи от продажби на употребявани автомобили в размер на 43 058,36 лева за 2017 г., 64 933,33 лева за 2018 г., 59 666,67 лева за 2019 г. и 52 208,33 лева за 2020 г., съответно - определили корпоративен данък за довнасяне в размер на 4 305,84 лева за 2017 г., 6 493,33 лева за 2018 г., 5 966,66 лева за 2019 г. и 5 220,84 лева за
2020 г., а на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и т. 15 от ДОПК и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС доначислили 38 648,33 лева ДДС за данъчните периоди от 01.06.2017 г. до 31.12.2020 г. включително. Както се посочи по-горе, постановеният ревизионен акт е надлежно връчен по електронен път, оспорен е по административен ред, а по жалбата на дружеството решаващият орган се произнесъл с решение, с което я отхвърлил като неоснователна при подробно изложени в акта съображения и след обсъждане на наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА.
ЯАС в настоящия си състав намира за неоснователно възражението в жалбата на оспорващото дружество, поддържано и при обжалването по административен ред, че ревизионното производство е проведено в нарушение на установените в относимата нормативна уредба правила. Действително, производството е проведено по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че е достатъчно установяването на едно от лимитативно изброените в закона основания от чл. 122, ал. 1 от ДОПК (т. 1 - т. 8), за да премине ревизията по особения ред, а в настоящия случай е посочено наличие на две основания – тези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Основанието по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК визира наличие на данни за укрити доходи или приходи, каквито данни несъмнено са установени в хода на ревизията (данни, а не укриване). Констатациите на ревизиращите органи, отразени в обстоятелствената част на РД, на които се основава изводът им за наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК (данни за укрити приходи), са обосновани с недостоверност на данните, декларирани от „В.“ ЕООД в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2017 г. - 2020 г. в частта за общия размер на приходите от продажби. Съответно, отчетеният като реализиран търговски оборот от дружеството по данни от регистрирания в обекта ЕКАФП не съответства на действително реализирания в обекта оборот. Съвкупната преценка на данните от събраните доказателства сочи на единствено верния извод за съществуването на укрити от дружеството през ревизирания
период приходи. Достатъчно условие да се премине към ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК в случая е установеното разминаване между вписаната продажна цена в издадените от дружеството фактури и посочената такава от далите писмени обяснения и сведения клиенти на дружеството пред органите на МВР, надлежно приобщени към доказателствения материал в хода на ревизията и съставляващи годно доказателство по смисъла на ДОПК с оглед разписаното в чл. 42, ал. 3 от посочения нормативен акт. Няма установено от законодателя изискване за някакво съотношение между стойността на укритите/недекларирани приходи и размера на общите такива, генерирани в рамките на съответната финансова година по ЗКПО. Следователно, приетото от ревизиращите органи наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122
-124 от ДОПК, се явява фактически и доказателствено обосновано, както правилно е приел и решаващият орган в своя потвърдителен акт. Изводът за съществуването на укрити приходи е направен при съблюдаване принципите за законност, обективност и служебно начало в административния процес - ревизиращите органи са предприели предвидените в ДОПК процесуални действия и са събрали и анализирали относимите доказателства, като направените констатации по никакъв начин не са оборени от ревизираното лице. Налице са и основанията за провеждане на ревизията по особения ред по смисъла на т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК - водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При безспорна установеност за наличие на реализирани от дружеството приходи, неотчетени чрез ЕКАФП и с оглед обстоятелството, че паричните потоци и стопанските операции, водещи до изменения на финансовите резултати от дейността, не са счетоводно отчетени, е очевидно наличието на съществуващи приходи, които не са отразени в текущия финансов резултат за периода на възникване и не са счетоводно отчетени като приходи. Следователно, воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за коректно установяване на основата за данъчно облагане по ЗКПО поради обстоятелството, че счетоводно неотчетените приходи не участват при формирането на нетната печалба за съответния период, респ. неотчетеният търговски оборот не дава възможност за коректно установяване на облагаемия оборот.
Според въведената с чл. 124, ал. 2 от ДОПК презумпция, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и изложените по-горе съображения, настоящата инстанция приема, че не е опровергана презюмираната с нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно относимите за определянето на данъчната основа обстоятелства. По силата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл. 122, ал. 2, т. 1 - т. 16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи онези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най- достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон. Следва да се има предвид, че разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи, е свързана с начина на определяне на данъчната основа. Когато поради съществуването на обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е налице основание да се приеме недостоверност на декларираната от ревизираното лице данъчна основа, последната се определя по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението. Съдът намира, че в конкретния казус обосновано и правилно
е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък и ДДС; в съответствие с горепосочената цел на закона са определени както размерът на действително реализираните приходи от „В.“ ЕООД през ревизираните периоди и данъчната основа на облагаемите доставки по данъчни периоди, така и начисления ДДС по периоди и данъчния финансов резултат. В случая, предвид установените факти и обстоятелства, законосъобразно в съответствие с нормативно предвидените критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и обосновано за нуждите на определянето на данъчната основа за облагане по чл.
122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са приели като коректни стойностите на брутните размери на приходите от продажби, реализирани от „В.“ ЕООД при извършване на продажби на употребявани автомобили, както следва: в размер на 43 058,36 лева за 2017 г., 64 933,33 лева за 2018 г., 59 666,67 лева за 2019 г. и 52 208,33 лева за 2020 г. При прилагането на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, настоящата инстанция приема за верни фактическите констатации на ревизиращите досежно основанието и размера на реализираните от „В.“ ЕООД приходи от извършваната от ревизираното лице търговска дейност. С оглед на приетите за доказани разходи в декларирания размер в декларациите по чл. 92 от ЗКПО и формирания общ размер на приходите от продажби на употребявани автомобили, по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък за всяка една от финансовите години в рамките на ревизирания период в размер на 46 031,91 лева за 2016 г., 43 867,02 лева за 2017 г., 48 299,43 лева за 2018 г. и 5 362,88 лева за 2019 г., като вследствие на формирания положителен финансов резултат е определен размерът на дължимия корпоративен данък за всяка от посочените години и корпоративен данък за довнасяне в размер на 4 305,84 лева за 2017 г., 6 493,33 лева за 2018
г., 5 966,66 лева за 2019 г. и 5 220,84 лева за 2020 г. Правилно на основание чл. 122, ал. 1 и
ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и т. 15 от ДОПК и чл. 86, ал. 2, вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС ревизиращите органи са доначислили ДДС в размер на 38 648,33 лева за данъчните периоди от 01.06.2017 г. до 31.12.2020 г. В този смисъл правилно са установени задълженията по ЗКПО и по ЗДДС на „В.“ ЕООД, ведно с дължимите лихви за просрочие, поради което обжалваният РА се явява правилен и законосъобразен.
С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Изходът на спора обуславя основателност на заявената от процесуалния представител на ответника претенция за разноски, дължими на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК – за юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен според материалния интерес по делото, който се формира от размера на установените задължения за корпоративен данък и ДДС като главница и лихва и възлиза общо на 81 675,02 лева, в приложимата редакция на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението от 04.11.2022 г. В случая юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди съобразно правилото „при интерес от 25 000 до 100 000 лева – 2 650 лева плюс 8 % за горницата над 25 000 лева“, като стойността му възлиза
на 7 184 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ ЕООД, гр. Ямбол против Ревизионен акт №
Р-02002822002545-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –
Бургас, потвърден с Решение № 38 от 07.04.2023 г. от Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. ***, представлявано от управителя В.П.В., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНАПРАКТИКА“-БУРГАС разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 184 (седем хиляди сто осемдесет
и четири) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете