РЕШЕНИЕ
№
гр.Ч.Б., 29.11.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В
НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията
Николова Гр.д.№273 по описа за 2017 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Р.Р.Г. с
ЕГН **********, адрес *** чрез адв. И.В. ***, съдебен адрес *** против А.Г.Г. с
ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в исковата молба, че страните сключили
брак на 8.04.2006 г. като от брака имат две деца И.Р. Г. на 9 години и Р.Р. Г. на 6 години.
Посочва се от ищеца, че страните не са сключвали брачен договор и по време на
брака не са придобили недвижимо имущество. Първоначално отношенията им
протичали нормално, но през месец май 2016 г. отношенията им се влошили в
резултат на извънбрачна връзка на А.Г.Г. и нецелесъобразно разходване на
парични средства от семейния бюджет. Твърди се, че на 26.11.2016г. Р.Р.Г. напуснал семейното
жилище, като до този момент се грижел за своите ненавършили пълнолетие деца и
бащата на А.Г., който бил получил инсулт. Твърди се от ищеца, че въпреки опитите,
които направил да заздрави брачната си връзка не успял, като А.Г. продължила да
поддържа извънбрачната си връзка с лице на име И., живущ ***. Твърди се, че с 4000 лв.от семейния бюджет и
5000 лв. взети на заем от Г.Х., А.Г. закупила автомобил за сумата от 9000 лв.
на името на лицето с което имала извънбрачна връзка. Посочва се, че през периода
на съжителството на страните, а именно от 2014-2017г. А.Г. отказвала да
предостави възможност на бабата по бащина линия да вижда своите внуци. Твърди
се, че детето Р. Г. посещава детска градина, като учителката Т.И. информирала Р.Г.
за правото лицето И. да взема от детска градина детето. Иска се от съда да
постанови решение, с което да допусне прекратяване на брака по вина на
ответника, да възложи родителските права върху родените от брака деца на
бащата, да бъде определен режим на лични срещи на майката с тях и тя да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко едно в размер на 180 лв.
Претендират се направените деловодни разноски.
На
основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника. В
законоустановения срок е постъпил отговор с вх.№2638/10.05.2017г. В отговора
ответника чрез пълномощника си адв. Л.Г.
оспорва изложените в исковата молба твърдения за извънбрачна връзка на
съпругата. Излагат се твърдения, че А.Г. е била обект на физическо и психическо
насилие от страна на Р.Г.. Посочва се, че от 2015г. Г. е престанал да се
интересува от съпругата си, не се грижел за семейството и всички грижи за
отглеждането и възпитанието на децата били поети от майката. Посочва се, че Р.Г.
няколкократно е напускал семейното си жилище. Посочва се, че Р.Г. винаги е имал
възможност да контактува с децата си, а доходите в семейството били осигурявани
от А.Г..
По
делото е предявен насрещен иск с вх.№3588/19.06.2017г. от А.Г.Г. против Р.Р.Г..
Посочва се в насрещната искова молба, че от сключването на гражданския брак
между страните всички грижи за отглеждането и възпитанието на децата са били
полагани от А.Г.Г. като същата е осигурявала и голяма част от доходите за
издръжката им. Твърди се, че страните и родените от брака две деца И.Р. Г. и Р.Р.
Г. живели в едно домакинство с третото дете на Г. – К А В. Твърди се, че всички
дрехи, обувки и всичко необходимо за децата е било купувано от А.Г.. Потребностите
на децата са били задоволявани изцяло. Твърди се, че Г. е била обект на
физическо и психическо насилие от страна на Р.Г.. Иска се от съда да постанови
решение, с което да допусне прекратяване на брака по вина на Р.Г., да възложи
родителските права върху родените от брака деца на майката, да бъде определен
режим на лични срещи на бащата с тях и тя да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка за всяко едно в размер на 150 лв. Претендират се направените деловодни
разноски.
На основание чл. 131 от ГПК
препис от насрещната искова молба е връчена на страната. В законоустановения
срок не е постъпил отговор по насрещния иск от ответника.
В съдебно заседание Р.Г.,
редовно призован се явява лично и с
пълномощник адв.И.В. ***. Страната и пълномощникът й поддържат исковете и молят
съда да ги уважи изцяло.
А.Г.
редовно призована, се явява лично и моли съда да уважи предявените от нея
искове.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се
установява от представеното с исковата
молба удостоверение за сключен граждански брак серия ЧБАБ №060018/8.04.2006г.,
че Р.Р.Г. с ЕГН ********** и А.Г. Х с ЕГН ********** са сключили граждански
брак на 8.04.2006г. в гр. Ч.Б., за което бил съставен акт за граждански брак
№0018/8.04.2006г. от длъжностното лице при Община Ч.Б.. Съпругата приела да
носи фамилното име Г..
Безспорно по делото и се
установява от представените към исковата молба заверени копия на удостоверения
за раждане, че родители на децата И.Р. Г.
с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН **********
са Р.Р.Г.
с ЕГН ********** и А.Г.Г. с ЕГН **********.
Безспорно
по делото е и се установява от заверено копие на трудов договор №13/30.12.2013г.,
представен от ищеца Р.Р.Г. и не оспорен от ответната страна, че между „ТРАНСКОРДИЯ“
ООД – гр. София, в качеството на работодател, и Р.Р.Г., в качеството на
работник бил сключен трудов договор, по силата на който работника приел да
изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен автомобил над 12 тона с място на
работа с. Горник и работно време 8 часа при 5-дневна работна седмица. Договорът
бил сключен за неопределен срок, а уговореното между страните основно месечно
трудово възнаграждение възлизало на сумата от 415 лв.
Не
се спори между страните и се установява от служебна бележка
изх.№449/10.05.2017г. издадена от ОУ „Алеко Константинов“ Ч.Б., че А.Г.Г.
работи като учител и получава брутно трудово възнаграждение, което варира в
интервала от 689.58 лв. до 1234.43
лв. за периода м. 05.2016г. до м. април
2017г. В тази насока са и представените заверено копие на трудов договор
№15/9.10.2008г. и допълнителни споразумения към него за размера на основната
месечна заплата на А.Г..
Установява
се от представеното по делото заверено копие на договор на л.18 , че Н.М.И. и А.Г.Г.
сключили договор, по силата на който Иванов продал на Г. *** двуетажна къща,
селскостопански постройки и дворно място – 2 дка. за сумата от 5000 лв. С оглед
на обстоятелството, че договора не е сключен в предвидената нотариална форма,
но уговорката между страните е направена в присъствието на свидетели съдът приема,
че от представеното заверено копие се установяват предварителни договорни
отношения между страните, а не и факт на сключен реален договор за
покупко-продажба на имот.
Спорно
по делото е дали настъпилото разстройство на брака е дълбоко и непоправимо, чия
е вината, кой от родителите притежава по-добър родителски капацитет, какви са
финансови, материални и битови възможности на всяка от страните за отглеждано
на децата, какъв режим на лични отношения да бъде определен с другия родител, с
какви възможности разполагат страните за издръжка на децата си, какви са
техните потребности и нужди и каква парична сума е необходима за задоволяването
им.
В хода на производството по делото с оглед установяване твърдените от
страните факти са ангажирани гласни и
писмени доказателства.
Разгледани по отделно от
доказателствата, събрани в производството пред състава на съда, се установяват
следните факти:
Видно от социален доклад вх.№2754/16.05.2017г. /на л.60-61 от
делото/, малолетните И. и Р. Гбили отглеждани в семейна среда от родителите си
до датата на фактическата им раздяла – 26.11.2016г. До този момент за децата са
били полагани необходимите грижи и са задоволявани ежедневните им потребности и
от двамата родители. Видно от социалния доклад, А.Г. обитава жилище,
собственост на родителите й - къща в с.Горник на два етажа, обзаведена с
необходимите мебели и уреди за едно домакинство. Р.Г. обитава жилище, находящо
се в гр. Ч.Б., собственост на родителите му, представляващо двустаен апартамент
обзаведен с нужното за едно домакинство вкл. имота е електрифициран и
водоснабден. А.Г. работи на трудов договор ОУ „Алеко Константинов“ - гр. Ч.Б.
на длъжност учител с месечно възнаграждение в размер на около 780 лв. Р.Г.
работи на трудов договор към „ТРАНСКОРДИЯ” на длъжност шофьор с месечно
възнаграждение в размер на 700-800 лв. От социалния доклад се установява още,
че децата имат приятели, както в населеното място, така и в учебното заведение,
а родителите на страните по делото са част от живота на децата. И. е ученичка в
ОУ Христо Смирненски, а Р. посещава детска градина „Бодра смяна“ в гр. Ч.Б.. И.
и Р. са в добро здравословно състояние. Не са установени наследствени или
хронични заболявания. Имат осигурен личен лекар. Контактите между децата и
техните родители не са прекъсвани след фактическата раздяла на страните. В тази
насока е и социален доклад с вх.№4028/7.07.2017г. на л.62 от делото.
Видно от социален доклад вх.№4654/10.08.2017г. пред своя баща и пред социалния работник И.Р. Г.
споделила, че по време на пребиваване в магазин за дрехи в гр. Ч.Б. майка
й А.Г. взела телефон от масата на
продавачката и накарала детето да го изнесе от обекта. Пред своя баща И. Г. се
разплакала и заявила нежеланието си да се върне при майка си и съжителстващия с
нея, тъй като ще го карат да краде. Пред
социалния работник на 9.08.2017г. детето И. Г. посочило, че друга причина не
желанието да живее с майка си е обстоятелството, че системно е била оставяна
сама от А.Г. с братчето й- малолетния Р. Г.. Пред социалния работник И. Г.
споделила още, че на 3.08.2017г. , докато е играело пред блока, А.Г. се появила, казала на детето да тръгне с
нея към село Горник, но И. не пожелала и майка й започнала да я дърпа. Детето
споделило обстоятелството, че А.Г. живее с мъж на име И., който няколко пъти ги
е питал дали иска дали ги научи дали краде. Пред социалния работник Светослав П
И. Г. споделила, че живее с баща си, не желае да съжителства с майка си, но й е
мъчно за нея, както и за братчето й Р.Р.. От социалния доклад се установява, че
А.Г. ***, но не е посочила адреса и причината
поради която е наела жилището, поради което не е извършено проучване от
страна на ДСП Ч.Б. относно жилищните условия и средата за живеене на децата в
наетия дом. Пред служителите на ДСП Ч.Б. и
двамата родители са споделили, че децата са спокойни, но поради
обстоятелството, че са разделени тъгуват едно за друго. И двамата са депозирали
молби към месец август 2017г. за ползване на социална услуга към ЦОП гр. Ч.Б.
за работа с психолог.
Видно от заверено копие на пътен лист ф.№3932816 /приложен на л.100 от делото/
автомобил Скания с водач Р.Г. на 26.09.2016г. е пътувал и извършвал превоз на
товари на процесната дата.
Видно от заверено копие на кантарна бележка №5593/26.09.2016 г.
/приложена на л.101 от делото/ автомобил
с №СВ4569 е осъществил превоз на товар
през Агенция митници на дата 26.09.2016г. В тази насока е и заверено копие на
кантарна бележка от 26.09.2016г. , на л.102 от делото.
Видно от социален доклад с вх.№5096/07.09.2017г., пред социалния работник
страните споделили за невъзможността на всеки от тях да осъществи контакт с
детето, което е предоставено на другата страна , вкл. поради нежелание на
детето Р. Г.. А.Г. признава, че детето Р.
постоянно пита за сестра си. По аналогичен начин при разговора с детето И.
малолетната споделила, че се чувства добре при баща си, но много й липсва брат
й. И. Г. категорично заявила нежелание да живее при своята майка заради мъжа, с
когото последната съжителства. Предвид
влошените взаимоотношения между родителите отдел „Закрила на детето” Ч.Б.
отворило случаи за мерки за закрила в семейна среда на малолетните като е взела
становище, че се касае за деца в риск. Малолетните били насочени към ЦОП Ч.Б. за работа с психолог.
Видно от сигнал на л.105 от делото с вх.№СИГ/Д-ЕН-ЧБ-84/31.07.2017г.,
Р.Г. ***, че при разговор с И. Г. детето споделило на 30.07.2017г., че майка му
е откраднала телефон от магазин и го е дала на детето да го изнесе, както и че
системно било оставяно само до 8-9 часа вечерта в къщата, където живее в село
Горник.
Видно от заверено копие на жалба на л.106 от делото №СИГ/Д-ЕН-ЧБ-94/9.08.2017г.
на А.Г. , при посещение на бл.16 в ж.к. Победа в гр. Ч.Б. на 9.08.2017г. с цел
осъществяване на среща и разговор с И. Г., контакт с детето не е бил
предоставен като ответната страна Р.Г. не е позволил на майката да разговаря с
детето.
Видно от справка вх.№5536/2.10.2017г. издадена от Детска градина Бодра
смяна гр. Ч.Б. в детската градина е осигурена логотерапия за децата, които
имат езиково говорни проблеми. Детето Р.Р. Г. е включено за логотерапия в
логопедичния кабинет на ЦДГ „Бодра смяна” от месец септември 2015г. за учебните
2015/2016г. , 2016/2017 и 2017/2018г. Логотерапията се провежда от логопед Б.К.М..
От справката се установява още, че през учебната 2016/2017г. с писменото
съгласие на майката на Р.Р. Г. била осигурена експертна оценка от Регионален
екип за подкрепа за личностното развитие от Регионален център за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование гр. Плевен. Констатацията на регионалния
екип е, че на детето е необходима допълнителна подкрепа освен от логопед също
така от психолог и ресурсен учител.
Видно от документите за
експертно оценяване съхранявани в досието на детето в Детска градина Бодра
смяна гр. Ч.Б. към писмо изх.№26/16.10.2017г. се установява, че през 2017 г. на детето Р.Р. Г. била предоставена
допълнителна подкрепа от ресурсен учител., два часа седмично от логопед и два часа седмично от психолог до края на учебната 2018/2019г. В тази насока
е и писмо на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото
образование гр. Плевен – л.151.
Видно от психологично изследване, издадено от медицински център АПЕКС
гр. Плевен, на л.154 от делото, детето Р.Р. Г. посещава подготвителна
група, работи се с логопед, наблюдават се агресивни прояви в групата и среща затруднение в спазването на правила ,
което води в определени моменти до будни реакции. IQ –то /
психометричната оценка/
на детето е оценена на 78 т.е. долна граница на нормата. Въпреки това обстоятелство детето има добре
изградена представа за обектите от непосредственото обкръжение и добри
възможности за формиране на пространствени представи. Наблюдават се затруднения
в отличаване на съществени от несъществени детайли.
Видно от документа на л.155 от делото А.Г. подала на 26.04.2017г.
/след датата на подаване на исковата молба/ заявление за индивидуални
образователни потребности от екип за
подкрепа за личностно развитие към Детска градина Бодра смяна гр. Ч.Б..
Видно от психологопедагогическа характеристика на Р.Р. Г.
изх.№127/6.03.2017г. на детска градина Бодра смяна гр. Ч.Б., на л.156-157 от
делото, в частта „Околен свят и обучение”
детето Р.Р. Г. разпознава
членовете на семейството и изразява причини на това, което харесва и не
харесва.
Видно от плана за подкрепа, на
л.158-161 от делото, в графата „Социални умения и взаимоотношения” за
детето Р. Г. е посочено „слаби социални умения и липса на адаптация в
детското общество“, а в графата „Особености на възприемането на учебния
материал – общи бележки относно силните страни и сферите на развитие„ е
отразено „при индивидуална работа се справя по-добре“.
Видно от доклад от И Д, ресурсен учител в Екип за подкрепа на
личностното развитие в Детска градина Бодра смяна гр. Ч.Б., на л.162-163 от
делото, детето Р.Р. Г. взаимодейства с
децата от групата и с възрастните, често не се подчинява на поставените от
учителя задачи и отказва да ги изпълнява, не зачита авторитетите. В тази
насока е и доклада на Т. Венелинова И. за оценка на индивидуалните потребности
на детето/ученика – л.164-165 от делото.
От доклада на М ЕД.а - психолог в Екипа
за подкрепа на личностното развитие в Детска градина Бодра смяна гр. Ч.Б., детето Р.Р. Г. проявява желание за
комуникация, но общуването с другите деца е затруднено поради това, че Р.
постоянно ги дразни с поведението си. Р. Г. се ориентира добре при промяна на
ситуацията, често не проявява уважение към педагозите и останалия персонал в
детската градина. Не зачита авторитети. В частта относно познавателното /конгнитивното/ развитие на
детето в същия доклад на М.Д. се посочва, че детето знае в кой град се намира,
но все още трудно се ориентира за посоката на света, както и интелекта му е в
границите на лека умствена изостаналост.
Видно от заверено
копие на заповед №157/26.04.2017г. във връзка с
подадено заявление с вх.№581/26.04.2017г.на А.Г. директор на Детска градина Бодра смяна Ч.Б.
наредил екипът за подкрепа на личностното развитие в учебното заведение да
направи оценка на индивидуалните образователни потребности на Р.Р. Г. от група
Звездица с цел преценка на необходимостта от осигуряване на обща и допълнителна
подкрепа.
Видно от карта за
оценка на индивидуалните потребности на детето
на л.174-179 от делото,
екип за подкрепа на личностното развитие извършило оценката върху детето
Р. Г. включва ръководител Й В– ресурсен учители, И Д - ресурсен учител,
психолог М.Д. и логопед Н.Й.. Периодът на извършване на оценката включвал
м.април – м. май 2017г. Родителят, който бил запознат с оценката била А.Г.Г..
Видно от
обясненията на А.Г., наетото от нея
жилище, представлява етаж от къща и е с административен адрес - гр.Ч.Б., ул. Славейков №6. Целта на
страната била да осигури дом за
децата и да се избегне пътуването до
с.Горник. В обяснението си Г. признава, че е наела недвижимия имот
от месец април 2017 г. и заплаща наем в размер на 150 лв. месечно, но до
този момент не е живяла с децата в него.
От показанията на
свидетелката М.П. Г. /майка на Р.Г./ се установява, че раздялата
между страните е настъпила през месец ноември 2016 г., когато синът й Р.Г. е
напуснал семейното жилище и е заживял със своите родители. Свидетелката
заявява, че при опитите на Р.Г. да осъществява контакт с децата им от тази
датата, до датата на подаване на исковата молба А.Г. е създавала пречки за комуникацията между
бащата и децата. Първоначално децата
живеели със своята майка, впоследствие при Р.Г. заживяла И. Г.. През периода, в който децата съжителствали с
майката в село Горник в домът на родителите й, бащата е посещавал децата,
закупувал им е различни вещи и ги е подпомагал финансово. Пред своята баба И. Г.
споделила за случай, при който заедно с майката детето влязло в магазин, А.Г.
откраднала телефон и го е дала на детето да го изнесе. Малолетната И. споделила притесненията си
пред своята баба, че не желае да влезе в този магазин, страхувайки се от
последиците от деянието си. От показанията на свидетелката се установява, че
въпреки определението на съда по чл. 323 от ГПК за постановени привременни мерки
и размяна на децата между родителите определението не е спазвано от майката.
Установява се от показанията на свидетелката, че детето Р. има здравословни
проблеми и въпреки обстоятелството, че същото е почти на седем години не са
предприети през годините адекватни мерки за установяване на диагнозата и
съответно мерки за отстраняване на последиците от влошеното здравословно
състояние. От психолозите в детската
градина в която учи Р. Г. свидетелката разбрала, че детето е с лека умствена изостаналост
и хиперактивност, и има нужда от лечение. Установява се от показанията на
свидетелката, че макар и в трети клас детето И. Г. е преминало отделните нива
на образованието си с нереални оценки, като изводите свидетелката прави въз
основа на факта, че детето не може да чете. Свидетелката М. Г. е категорична,
че детето И. е психически натоварено
вкл. от скандалите на майката в дома им и в училището, в което учи И.,
скандалите между майката и нейния приятел от ромски произход, вкл. инциденти
пред блока в който живее Р.Г.. Свидетелката дава показания за инцидент на
27.06.2017 г. , в хода на производството при който съседи на свидетелката й разказали, че майката е удряла
/била/ И. пред блока, дърпала я за косите и искала да я отведе насила.
Свидетелката е присъствала и на друг случай, в който майката е удряла детето И.,
като я дърпала за косата, но този инцидент датира отпреди раждането на Р. Г..
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. М.П. Г. с оглед съответствието с останалите
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. Е.И. Д., св.В.К. Л.
/относно инцидента пред блока на Р.Г./, показанията на св. Б.М. /относно
езиковото развитие на Р. Г./,
както и поради съответствието с писмените доказателства / соц.доклад с №
2754/16.05.2017г., №4654/10.08.2017г. и № 4028/07.07.2017г., документите за
експертно оценяване в досието на детето Р. Г. *** вкл. докладите на ресурния
учител и психолог и др./. въпреки наличието на роднинска връзка с една от
страните по делото и пряка заинтересованост от изхода на делото, фактите
изложени от свидетелката се подкрепят от останалата част от доказателствения
материал, поради което съдът ги кредитира като верни, обективни и съответстващи
на обективната действителност.
От показанията на свидетеля Е.И. Д., се установява, че свидетеля
е очевидец на инцидент, случил се пред
блока, в който живеят родителите на Р.Г. и самият той. Детето И. Г. играело с
други деца, а на място пристигнали страните по делото. Свидетелят забелязал,
че майката на И. я хванала и започнала
да го дърпа, чул писъците на детето и видял майката да й казва да тръгне с
нея. От показанията на свидетеля се установява, че И. се отскубнала, побягнала
към входа и се скрила вътре. Свидетелят чул детето да пищи и да вика „Не,
няма да дойда с теб. Няма да отида там“. Писъкът бил резултат от изпитвана
физическа болка, тъй като майката го дърпала за косата.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля изцяло с доверие. Свидетелят възпроизвежда
ясно и точно непосредствено възприети от него факти от обективната
действителност. Показанията му съответстват на приложените по делото социални
доклади, в които обстановката е възпроизведена въз основа на споделеното от
детето И. Г., както и поради съответствието с показанията на св. В Л.. Между
последния и страните по делото не са налице влошени или приятелски отношения, вкл.
роднински, които да възбудят съмнение в предубедеността на свидетеля в показанията му пред съда. Ето защо съдът
приема за достоверни и правдиви, обективни и безпристрастни показанията на св. Д..
В подкрепа на изложеното от св.Е
Д. са и показанията на св. В.К. Л.. В показанията на последната се
потвърждава за инцидент пред блока, в който живеела заедно с родителите на Р.Г.,
страната и детето И. Г.. По време на скандала между А. и Р. Гпред блока свидетелката
чула И. Г. да казва „Не искам да отида, не искам“, като детето се разплакало.
По време на разпрата между страните А.Г.
била хванала за ръчичката И. Г. и настоявала да тръгне с нея. Впоследствие
свидетелката попитала И. какво е
станало, защо не е отишла при майка си да живее с нея и детето отговорило
„Защото е лоша майка“. От показанията на Л. се установява, че по време на
пребиваването си при своя баща И. Г. се е чувствала добре и е била щастлива.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката поради съответствието им със
социалните доклади на ДСП-Ч.Б., както и съответствието с гласните доказателства
– св.показания на Д. и обясненията на Г.,
в които признава, че е посетила детето и го е молила да тръгне с нея.
Действително свидетелката в показанията
заявява, че не е свидетел на нанесени удари върху детето от страна на майката
или дърпане, бутане и т.н., но с оглед на обстоятелството, че всеки свидетел е
възприел определена част от случилото се в определен времеви и териториален
обхват, съдът не счита, че е налице противоречие с показанията на св. Д. в тази
насока. Ето защо съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката.
От
показанията на свидетелката С Т Мсе установява, че както по време на брака,
така и след фактическата раздяла на страните А.Г. е
полагала необходимите грижи за своите деца като „отговорен човек“.
Основно майката е водила децата на училище. Свидетелката заявява, че в случай
на невъзможност да прибере децата е била молена от Г. да й съдейства и Мсе е отзовавала. От показанията на
свидетелката се установява, че пред нея А.Г. споделила за възпрепятствани срещи
между майката и И. по вина на бащата, но същата не е очевидец на това. От
показанията на свидетелката се установява, че към датата на провеждане на
разпита 25.09.2017г. А.Г. *** в домът на нейния баща. От показанията на
свидетелката се установява, че отношенията между А.Г. и децата са много добри,
децата са привързани към нея. Свидетелката не е очевидец на осъществен
физически или психически тормоз от страна на майката.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката
поради съответствието със съдържанието на социалните доклади и
останалите гласни доказателства относно обстоятелството, че отношенията между А.Г. и децата до
м.11.2017г. са били нормални и майката е полагала грижи за тях. Съдът възприема
като правдиви и показанията на свидетелката, че детето Р. Г. ***, а не живее в
наетото жилище в гр.Ч.Б.. В тази насока са и останалите доказателства по делото
вкл. показанията на св. С.А.Д. / съсед на А.Г. ***/.
От показанията на свидетеля С.А.Д. се установя, че майката е
родителя, който води и прибира децата от училище и детска градина. Наетата
квартира от А.Г. е с цел да си намали разходите по предвижване между Горник и Ч.Б.
с такси, като за това обстоятелство свидетелят бил уведомен от Г.. Поради
съответствието с обяснението на страната и показанията на св. С.М., съдът кредитира с доверие и показанията на
този свидетел като съответстващи на обективната действителност.
Видно от
показанията на свидетелката Б.М. /логопед в ЦДГ „Бодра смяна”- гр.Ч.Б./,
работата с детето Р. Г. в частта
логотерапия започнала през пролетта на 2015г. Детето е било с беден
речник на ниво 3 годишни, нямало изречение в езиковото си развитие и думи
от близкото обкръжение. В хода на работата с детето било установено, че
логопедичния проблем не е единствен и за да има развитие детето същото било
насочено към психолог. Видно от показанията на свидетелката и двамата
родители предприели действие като провели среща на детето с различни психолози,
като резултатите се различавали. От показанията на свидетелката се установява,
че Р.Р. Г. е добре с разбирането. „Той разбира какво искам от него“.
Пред свидетелката Р. е споделил, че кака му е при татко му, но
свидетелката посочва, че детето не говори често за сестра си.
Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката, както поради липса на
роднинска или друга връзка с някоя от страните по делото, така и поради съответствието
с писмените доказателства по делото ,
съдържащи се в преписката на Екип за подкрепа на личностното развитие в ЦДГ „
Бодра смяна”.
Видно от
показанията на свидетелката Д.Н.Д.,
свидетелката познава приятеля на А.Г. на име И. като съобщава, че при
проведен разговор между лицето И. и нейната майка последната не е била заплашвана. Свидетелката е
посещавала домът на Р.Г. и от показанията й се установява, че детето се
чувства добре при своя баща.
Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на св.Д. поради съответствието им с
останалите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. М.П. Г., св.
В.К. Л. и обяснението на детето И. Г., направено лично пред състава на съда.
От показанията на
свидетелката В.И.И. *** / се установява, че центърът работи и с двамата родители във
връзка с подобряване на комуникацията помежду им. Свидетелката съобщава за
инцидент на 01.11.2017г. , при който лицето, съжителстващо с А.Г. се е явило в ЦОП и поискало конфиденциална
информация, но му било отказано. Лицето се държало грубо и арогантно, а след
разговора заявило че „отива в 16-ти блок, където живее Р.Г. и ще прави каквото
реши“. От показанията на свидетелката се
установява, че провела телефонен разговор с Г. за да го предупреди, но
обаждането приела И. Г., която била разстроена / детето плачело по
телефона/ и съобщила на служителката от
ЦОП, че А.Г. е дошла и е взела Р., въпреки обстоятелството, че преди това дала
разрешение на баща й детето да остане при Г.. От показанията на свидетелката се
установява, че конфликтната ситуация се пренесла впоследствие пред сградата на
ЦОП-Ч.Б.. Р. Г. се държал за своя баща и при опит на А.Г. да го вземе детето
започнало да пищи „Не искам да тръгна“. Пред свидетелката И., съжителстващият с
А.Г. отправил заплаха към Г., че „ако утре не се върне детето, ще отида отново
в 16-ката“. Свидетелката посочва, че и
двамата имат родителски капацитет, както и са полагали адекватни грижи за
децата си предвид фактическата раздяла, но наблюденията й /в хода на
обследването относно привързаността на И. и Р. Г. към родителите/ сочат по-
голяма емоционална връзка на двете деца с
Р.Г..
Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката. Същите кореспондират с
показанията на св. М.П. Г., Е.И. Д., В.К. Л. и социалните доклади, изготвени от
ДСП-Ч.Б.. Свидетелката не се намира в
роднинска или друга връзка със страна по делото, логично и последователно
възпроизвежда фактите и обстоятелствата, на които е станала очевидец и дава
професионалната си оценка за отношенията между родителите и децата , които е
инкорпорирала и в писмените доклади по делото на ЦОП-Ч.Б..
От показанията на
свидетелката Т.А.Л. ***/ се установява,
че при инцидента пред сградата на ЗОП лицето
И. повишило тон и имал агресивно
поведение, а Г. мълчала и не е вземала
отношение в конфликта между служителите на ЦОП и лицето, с което съжителства.
От разговора между родителите Л.
установила, че детето по взаимна уговорка е следвало да бъде при бащата, но Г.
скрила тази информация от лицето, с което съжителства на семейни начала, което
довело до конфликта с Р.Г., в който участие взели и малолетните деца Свидетелката Л. заявява, че въпросното лице,
с което съжителства А.Г. е провело телефонни разговори с възпитателката на
детето И. Г. в следобедните часове, като се е представил за бащата на детето.
Съдът
кредитира с доверие и показанията на тази свидетелката. Същите съответстват и
на показанията на св. В.И., поради което се възприемат изцяло от състава на
съда като доказателствено средство съдържащо годни доказателства от значение за
правния спор между страните.
От показанията на
свидетеля А.Ц.А. се установява, че психологът в Център за
обществена подкрепа показал на свидетеля рисунките на И. Г., в които детето
рисувайки картина на своето семейство не
нарисувало майка си. От показанията на свидетеля се установява, че
по време на конфликта на 01.11.2017г. пред ЦОП детето Р. Г. заявило, че иска
да остане с баща си /„Искам при тати“/ .
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
безпристрастни, въпреки наличието на колегиални отношения с А.Г. поради
съответствието им с писмените доказателства
по делото вкл. преписката на Екипа за
подкрепа на личностното развитие в ЦДГ „Бодра смяна” - Ч.Б..
Видно от
обясненията на А.Г., в съдебно заседание страната признава, че е
търсила контакт с И. и е посетила с лек автомобил дома на Г.. Г. признава, че е
помолила И. да тръгне с нея за Горник, но детето отказало. Като съдържащи неизгодни за
страната факти /признание, че детето е отказало да тръгне с майка си/ ,
съдът приема обяснението на страната като годно гласно доказателство факта, че И.
Г. показала на своята майка нежеланието си да я последва и предпочела да
остане в дома на своя баща.
На основание чл. 15
ал.1 от ЗЗД е проведено лично изслушване на детето И.Р. Г.. При проведеното изслушване
в щадяща атмосфера в присъствието на социалния работник Светослав П и в
отсъствие на страните по делото и техните пълномощници. Съдът установи, че емоционалната връзка между И. Г.
и Р. Г. е изключително силна. Детето тъгува за своя брат, но се чувства добре в
домът на баща си. Категорично заявява не желание да съжителства със своята
майка, като основната причина, която посочва
е съжителстващото с нея лице.
Видно от
становището на Светослав П П, социален работник
в ДСП-Ч.Б., изготвил социалните доклади на ДСП Червен бряг и присъствал на
личното изслушване на детето И. Г. в съдебно заседание, при изслушването на
детето не са накърнени неговите права и детето е дало адекватни отговори на
въпросите на съда. Последният посочва, че не е настъпила промяна в
обстоятелствата относно отношенията между родителите и техните деца. Пред
социалния работник И. Г. е споделяла, че майка й я е удрял . Детето признало за
инцидент, при който майката му дала телефон в магазин в Червен бряг, който не е
нейна собственост и накарала детето да излезе навън. Пред социалния работник И. Г. споделила, че й
е мъчно за братчето й. Детето посочило още на П, че съжителстващия с майката
мъж на име И. е водил разговори с нея като посочвал, че неговата собствена
дъщеря се намира във Франция и запитвал И. Г. има ли желание да я научат да
краде.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства са назначени психолого-психиатрична и техническа
експертизи.
Видно от
заключението на вещите лица Н.Л. и А.Г.А. по психолого-психиатрична експретиза на И.Р. Г., детето има нормално нервно-психично
развитие, съответстващо на възрастта му / 8 г./ . Конфликтът между родителите е
довел до нарушаване стабилността на семейството и раздялата им. Раздялата е
предшествана от конфликти между поколенията, конфликти по отношение правата и
задълженията на съпрузите, довели до взаимната им неприязън, недоверие и
отчуждаване, предразположили нова връзка при единия от партньорите. На този
етап детето И. Г. не реагира на последиците от семейните конфликти с клинично
значими безпокойства и тревога, но се
очертава в начален стадий синдром на родителското отчуждаване /PAS-синдром. При
детето агресията към единия родител – майката на този етап е индиректна – с
отказ от контакти с нея. Отсъствието на клинично значими депресивитет и
тревожност при детето изключва хипотеза за негативни системни емоционални
стимули от страна и на двамата родители. Демонстрирането на по-силна
емоционална привързаност към бащата и противоречивите й чувства към майката са
характерни за началния стадий на Синдрома на родителското отчуждаване.PAS-синдрома се противопоставя на нуждите на
детето, тъй като то има нужда и от двамата си родители. Когато детето е
във възраст, на каквато е и И. и не може да оцени правилно отношенията между възрастните, за да вземе осъзнато
решение как да постъпи в ситуацията т.е. е в слаба и беззащитна позиция във
враждебния конфликт на родителите, много
лесно може да се идентифицира с възприетия като по-силен родител и да го
подкрепя в битката му за надмощие над другия родител, което прави детето враждебно, агресивно и недоверчиво. Ако
не се блокира тази индукция на конфликтни съдържания това може да доведе до
засилване на противоречивите чувства при детето, до невъзможност да се справя с
тях и надделяване на тези от негативния регистър, което влошава социалното му
поведение и адаптацията му.
За да се предотврати развитието на синдрома при И. Г. вещите лица предлагат на детето
индивидуално да му бъдат определени часове за психотерапия, а на родителите при
отказ от семейно консултиране и евентуална терапия, също часове за индивидуална
психотерапия с оглед осъзнаване на необходимостта от съхраняване на взаимното
уважение и възпитание на детето на уважение към тях, с изместване фокуса на
допуснати грешки в миналото. Видно от заключението на вещите лица при бащата се наблюдава по – либерален подход в отглеждането
на децата, а при майката - авторитетно демократичен стил по отношение с детето,
с конкретни изисквания. В същото време
емоционална близост, разбиране на неговите потребности и съобразяването
с тях. Вещите лица заявяват още, че майката е проявявала агресия вкл. вербално
върху детето И., което му е създало известно чувство за несигурност и е довело
до неговото настояване да остане при бащата. Вещите лица са категорични, че се касае за
начален етап на синдрома на родителското отчуждаване. Същността на PAS синдрома се
крие в обстоятелството, че детето безкомпромисно и категорично отхвърля единия родител и по
същия начин безалтернативно приема
другия / по-силния/ и се идентифицира с него. Единият го възприема
положително/ родителят, с който детето в момента живее/, другият е отхвърлен. Причината за синдрома е незрелостта на
детето, при което малолетното копира модел на поведение на родителя, с който
живее. Симптоми на PAS синдрома включват отказването на срещи с родител
и заявяването на негативно отношение към
него /„Обичах мама, сега по малко“/. От заключението на вещото лице и резултати
от извършеното обследване на И. Г. съдът установи, че пред вещите лица детето
признало, че е излъгало за кражбата в магазина като целта му е да не се среща и
да не живее със своята майка. Последното представлява допълнителен признак
на проявения синдром на родителското отчуждение и сигнал за нарушено неговото
нормално развитие.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението
на вещите лица по назначената психолого-психиатрична експретиза като
компетентно, обективно и безпристрастно, съответстващо както на гласните
доказателства в показанията на св. М.П. Г., Е.И. Д., В.К. Л. и Валетина И.И., така и в писмените
доказателства – социален доклад
вх.№4654/10.08.2017г. и др.
Видно от
заключението на вещото лице К.Т. по назначената техническа експертиза, след обследване
на кореспонденцията в профила на лице с потребителско име „A G“ се установило,
че е съхранена кореспонденция с лице с
потребителско име „Р.Г.“ , с определено съдържание на л. 82 от делото, от
26.09.2016г. в 11.35 часа. Текстът е кратък, писан е от потребителя Р.Г. без
отговор от страна на потребителя А.Г..
Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно и компетентно изготвено
поради съответствието му с писмените доказателства- представените снимки
от файловете в процесния профил.
В своята съвкупност от
доказателства по делото съдът прави следните фактически изводи:
Бракът
между страните е сключен на
08.04.2006г.като от същия имат две родени деца – И.Р. Г. / 9г./ и Р.Р. Г. / 6г./.
Семейството живеело в дома на родителите на А.Г. ***.
Отношенията между страните по делото били
нормални до м.11.2016г., когато съпругът Р.Г. напуснал семейното жилище и
заживял в дома на своите родители в гр.Червен бряг. / В тази насока са
соц.доклад с вх.№ 2754/16.05.2017г., соц.доклад с вх.№ 4654/10.08.2017г.,
показанията на св. М.П. Г./.
След раздялата на страните детето И.Р. Г.
заживяло със своя баща, а Р.Р. Г. – със своята майка.
И.Р. Г. учи в ОУ „ Петър Берон” гр.Червен бряг
и е отлична ученичка. /соц.доклад с вх.№ 2754/17г./.
Р.Р. Г.
е записан и учи в ЦДГ „Бодра
смяна” гр.Червен бряг, като през 2015г.
/когато детето е било на 4 години/ в
учебното заведение е инициирано обследването на неговото здравословно и психическо
състояние, в резултат на което било установено, че детето е с лека умствена
изостаналост и се нуждае, както от
услугите на логопед, така и от психолого-психиатрична помощ. / справка с
вх.№ 5536/17г., документите от експертното оценяване в ЦДГ и психологичното
изследване от медицински център Апекс –Плевен и др./.
Със заявление от 26.04.2017г. / след подаване
на исковата молба по настоящето дело/ А.Г.
потърсила помощ от екип за подкрепа за личностното развитие към ЦДГ „Бодра
смяна” относно детето Р.. В тази насока е заявлението на л. 155 от делото.
След фактическата раздяла между страните по
делото, отношенията между А.Г. и И. Г. се влошили до степен детето да не желае
да контактува с майка си и да живее с нея. Като причина детето посочва мъжът, с който Г. съжителства след раздялата
с Р.Г.. От доказателствения материал се
установява, че детето пред Г., социалните работници към ДСП-Червен бряг и своята баба – св. М. Г.
споделило, че лицето „И.” му предлагало да я научи да краде , а майка й
откраднала телефон и накарала детето да го изнесе от магазина. Видно от
обсъждането на поведението на детето от
вещите лица по назначената СПЕ , пред тях И. Г. признала, че е излъгала
за кражбата на майка си като целта била да не бъде върнато детето при нея. В тази насока са
социалните доклади по делото, показанията на св. М. Г. и изследването на вещите
лица по назначената СПЕ.
Детето Р. Г. проявява неуважение към педагозите, търси
контакт с останалите деца, но поведението му не съответства на тяхното, поради
което е изолиран от децата в детската
градина. Детето не зачита авторитети, но опознава света, разпознава членовете
на семейството си и показва явно това, което харесва и не харесва. Детето страда
за сестра си. В тази насока са
показанията на св.Б.М., М. Г. и досието на детето от ЦДГ вкл. доклад от
ресурсния учител И Д/.
Родителите работят, материално осигурени са и
полагат грижи за децата, които са им поверени /заверено копие на трудов договор
на л.7 и л. 19-20, служебна бележка от работодател на л.17 и др./ .
Страните по делото се ползват с уважение от
страна на близкия им кръг, както и подкрепата на роднини и приятели относно
отглеждането на децата.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се
от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на
събраните в хода на делото доказателства. По категоричен и убедителен начин
последните установяват, че съпругата към
настоящия момент има извънбрачна връзка, както и че на 27.11.2016г. Г. напуснал семейното жилище
в Горник. Безспорно се установи и се
признава от страните по делото, че съпрузите се дезинтересирали един от друг и
са организирали живота си самостоятелно като А.Г. е заживяла в дома на
родителите си в с.Горник, а Р.Г. – в домът на родителите си в гр.Червен бряг.
Много преди тази раздяла страните престанали да поддържат нормални семейни
отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение, породено от
конфликти между поколенията /намеса на родителите на Г. в брачните отношения
между съпрузите/, конфликти по отношение на правата и задълженията на
съпрузите, довели до взаимна неприязън, недоверие и отчуждаване,
предразположили нова връзка от страна на
единия партньор. Постепенно бракът им бил изпразнен от съдържание и
запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите, роденото
от брака дете и обществото. Ето защо бракът между А. и Р. Гследва да бъде прекратен
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1
от СК.
Относно вината за разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при
допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на
брака, само ако някой от съпрузите е поискал това.
В случая
ищецът по първоначалния иск поддържа искането си съдът да се произнесе, че вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има А.Г.. Въпреки наличието на доказателства, че в хода на процеса,
съпругата живее на съпружески начала с трето лице с име „И.” , до датата на
фактическата раздяла на страните – 27.11.2016г. не се доказа Г. да е имала
извънбрачна връзка с трето лице. Не се представиха и доказателства в подкрепа
на твърдението на Г., че съпругът й няколкократно без основание напускал
семейното жилище, че е била обект на домашно насилие от страна на Р.Г., както и
че в двугодишен период преди датата на предявяване на насрещния иск е престанал
да се интересува от нея като жена, а се е интересувал единствено от риболов и
без основание отсъствал от дома под предлог, че има работа. Ето защо съдът като
отчете признанието на всяка от страните, че е настъпило отчуждение и не желаят
запазване на брачната връзка, приема, че настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е по вина на двамата съпрузи.
Съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете
страни в настоящия процес, тъй като са позволили да настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната
връзка,
не са положил достатъчно усИ. за постигане на съгласие
досежно отношения в семейството, семейните задължения и отговорности, и
изглаждане на противоречията във връзка с брачния им живот. С това си поведение А. и Р. Гса нарушили
брачните си задължения, за което следва
и двамата да носят вина.
По иска с правно основание чл. 59 от СК.
Решението
за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата
И. и Р. Гна единия родител следва да се основава
на интересите на всяко
дете, преценени с оглед на следните
обстоятелства: родителски качества; полагане
грижи и умение за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания,
трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст
и пол на децата; привързаност между децата и родители; помощ на трети лица и др.
Установи
се по делото по безспорен и категоричен начин, че 26.11.2016г.
/датата на фактическата раздяла на страните/ децата, родени от брака – И.
и Р. Г, са били отглеждани от двамата родители, като за тях са полагани
адекватни грижи и са задоволявани потребностите на малолетните. В тази насока
са и признанията на Р.Г., писмените
доказателства – социални доклади с вх.№ 2754/17г. № 4654/17г. и гласните
доказателства в показанията на св. М. Г..
От м. 07.2017г. детето И. Г. живее с Р.Г.,
който е подпомаган в отглеждането на детето от своите родители. Детето Р. Г.
живее с майката А.Г., но бащата на
последната е в тежко здравословно сътояние и не я подпомага в отглеждането на
детето. Г. среща подкрепа в приятелския си кръг вкл. в лицето на св. С.М..
По
отношение на материално – битовите условия в жилищата на двете страни, и
двамата родители живеят в имоти, собственост на техните родители, но същите са
обзаведени с необходимото за едно домакинство, електрифицирани и водоснабдени
са.
По
отношение на финансовите възможности на родители и двете страни работят. А.Г. е
учител в ОУ с неопределено работно време
/ заверено копие на трудов договор №15/09.10.2008г. – л. 19/ и основно
възнаграждение в размер на 660 лв. и клас прослужено време 11% по допълнително
споразумение на л. 20 от делото / респ. брутно възнаграждение от 689,58 лв. до
1234,43 лв. – справка на л. 17/, докато Р.Г.
е шофьор на тежкотоварен автомобил с
работно време 8 часа при петдневна работна седмица и основно
възнаграждение в размер на 415 лв. към 2013г. и допълнително възнаграждение в
размер на 0,6 % за 6 г. прослужено време към този период.
И
двамата родители имат добри материални възможности да осигурят подходящи условия на живот на децата.
До раздялата на страните децата са водени на
детска градина и училище предимно от А.Г. .
Децата
имат приятелски кръг както в село Горник, така и в гр.Червен бряг.
Децата
са на ниска възраст – Р. е на 6г. , а И. – на 9г. и макар
от различен пол се нуждаят от непосредствена майчина и бащина грижа.
По отношение на
моралния облик на родителите съдът приема, че и двамата родители се проявяват
като отговорни родители, полагат необходимите грижи за децата вкл. след
раздялата и опитват да не причиняват негативни емоции и преживявания на децата
си. Пречка за последното обаче е намесата на трети лица – съжителстващия с Г.
и бабата по бащина линия. Последните /видно
от заключението на вещите лица по назначената психолого-психиатрична експретиза
/ са оказали негативно влияние върху отношенията на А. и Р.
Гс техните деца, в резултат на което по
отношение на И. Г. са налице наченки на PAS синдром.
Въпреки
последното обстоятелство при сходни родителски грижи и проявление на качествата
на родителите, съдът приема, че са в настоящия момент по-пригодния родител за отглеждането и възпитанието на децата е техният баща.
Аргументите на съда произтичат от обстоятелството, че между децата е налице
силна емоционална връзка и тя може да спомогне за укрепване на тяхното духовно
израстване и преодоляване на натрупаният негативизъм към майката, породен
единствено и само от факта , че същата съжителства с друго лице , а не и с
ответника.
И двамата родители полагат пълноценни грижи,
но майката А.Г. проявява необоснована агресия за родител и учител. От свидетелските показания се установява, че
при опитите да контактува с И. Г., майката причинява на детето както
психическо, така и физическо въздействие, при което причинява болка и
страдание. В тази насока са показанията на свидетелите Е.И. Д. и В.К. Л., които не се намират в каквито и да са връзки
с някоя от страните по делото и обективно и безпристрастно заявяват, че при
един от инцидентите / в свидетелските показания става дума за повече от един/
на детето е причинена физическа болка чрез дърпане на косата му, при което
малолетната И. Г. е плакала и пищяла от болка. Насилие по отношение на дете в момент, когато страните се намират в
бракоразводен процес, съдът приема за изключително травмиращо, причиняващо
единствено и само негативно влияние
върху психиката на И. Г.. Видно от заключенията на вещите лица следва да се
работи както с родителите за отношенията помежду им , така и с децата за да се
преодолеят неблагоприятните въздействия върху тяхното психическо развитие.
Наличието
на наченки на PAS синдром, показва , че по-силният родител /доминант/ е
именно бащата и детето И. моделира поведението си спрямо неговото поведение.
Действително по делото не са налице
доказателства за активна манипулация от страна на Р.Г. на детето или за
насаждане на омраза и негативни чувства към майката, но пасивното поведение на бащата / при опит на бабата по бащина линия / от в.л. по СПИ/ да противопоставя детето на неговата майка, е не
по-малко вредно за детето. В
тази насока Р.Г. следва да предприеме
адекватни мерки за да се преодолее нежеланието на И. Г. да се среща и да
контактува с майка си и за не допусне да възникнат наченки на синдрома у Р. Г.,
а да положи необходимата грижа за децата като съдейства да се възстанови
връзката им с тяхната майка. Настъпилото отчуждение, макар и инцидентна проява, а не трайно
поведение е белег за нарушени отношения между майка и дъщеря, което рефлектира върху
здравето на И. Г.. Неуспех в това
отношение
следва да бъде отчетен при евентуално
искане от страна на майката за изменение на иска за упражняване на родителските
права върху децата след развода.
Друг
аргумент обуславящ извода на състава на съда, че децата временно следва да
бъдат предоставени на бащата е факта, че те следва да бъдат отглеждани заедно
и И. да помага на своя брат, с оглед здравословното състояние на Р.. Последният се нуждае от цялостна грижа и
подкрепа от хора от най-близкия му кръг вкл. от майка си.
Действително съдът установи, че едва на 4 г.
възраст е установено наличието на лека умствена изостаналост при Р. Г., който факт поражда въпроси относно
пълнотата на родителския капацитет и на двамата родители. Видно от
доказателствения материал / особено след подаване на исковите молби/ и двамата
родители са проявил активност по отношение установяване действителното
здравословно състояние на детето и
отстраняване на пречките в неговото развитие, но не и преди това. Детето Р. , макар и на 6 години към настоящия
момент, познава семейството си, заявява
позицията си / иска да бъде с баща си/ и се
нуждае от авторитетна фигура, която да спомогне за възпитанието му и
формиране на представи за поведение в обществото вкл. в групата в детската
градина.
Съдът
приема, че нуждата на децата да
контактуват едно с друго е доказана. Видно от показанията на св. Г. , И.
чака с нетърпение съдебното решение и Р. да заживее с тях, а от друга страна Р.
„пита за сестра си”.
Съдът
с оглед на това, намира, че към настоящия момент в интерес на двете деца е да бъдат отглеждани заедно и то временно от
техния баща като се предприемат адекватни мерки от страна на Р.Г. за преодоляване
на причините за съществуващия синдром на
родителско отчуждение на детето И. Г. към майката и бащата следва да се насочи към
съответните специалисти. Настоящата инстанция приема,
че с времето детето И.
ще покаже дали желанието да остане при своя баща е нейно трайно
предпочитание. Обратното, би довело до принудително извеждане на детето от семейна среда, в която то живее и се чувства добре и ще предизвика
кариднална промяна, която не е ясно как ще се отрази на неговата психика. При положение, че средата в която детето живее е
подходяща и предпочетена от него, няма основание съдът да не се съобрази с това
фактическо положение към настоящия
момент.
Решаващо значение
в тази насока е да бъде избран този родител, който ще позволи на детето да се противопоставя, да търси себе си, да
ползва свободата си, но и да не губи връзка с ценностите и правилата. Действително бащата е този, който е по-склонен да се нагажда и да променя статуса си
спрямо нуждите на И.,
но в настоящия момент майката провокира негативни чувства у детето. От друга страна то има
добър контакт с бащата и го идентифицира
като родител в процеса на развитието си .
Като се съобрази,
че детето
И.
е много добре
адаптирано понастоящем в средата, в която се намира, а Р. Г. /с
конклудентни и изрични свои действия пред трети лица/ е показал предпочитанието
си към своя баща, съдът приема, че
интересите на двете деца ще бъдат защитени в максимална степен, ако останат да
живеят с Р.Г.. Това важи особено особено
за детето И. Г. за период до ограничаване и преодоляване на естествено настъпилото
отчуждение към нейната майка.
Съвкупното обсъждане на така установените обстоятелства сочи, че интересът
на децата ще бъде задоволен в най-голяма степен, ако упражняването на родителските
права бъде предоставено на бащата. И двамата родители имат капацитет да отглеждат и осигуряват развитието на
децата, но проявената от майката агресия спрямо
И. Г., макар с инцидентен характер, дава предимство на бащата по показател
морален облик.
Също в интерес на
децата е да бъде определен широк режим на лични контакти между тях
и майката. Следва се създадат условия връзката между майката и детето И. да бъде възстановена и укрепена, както и
да бъде дадена възможност за реконструкция на връзката между страните по делото. Прекъсването на тези
връзки не е в интерес на детето. Напротив,
реконструкцията на връзката между детето и майката предполага известно отстраняване на бащата от контрол върху ситуацията. Последният би трябвало да осъзнае отговорностите си за бъдещето на детето в
тази насока и да има поведение, което съдейства за възстановяване на
отношенията му с майката, независимо от личното му отношение към тях.
Поради това съдът приема, че адекватния
режим на контакти без задължително присъствие на бащата
и с възможност на детето И. Г. да присъства в средата на майката е следният:
1/ през първите
три месеца, считано от влизане в сила на
съдебното решение:
- всеки
понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в
сградата на ДСП – Червен бряг в присъствие на психолог; в случай , че детето е
на училище в предварително определения от съда час, то времето на провеждане на
срещата следва да се определи от съответния служител при ДСП-Червен бряг при съобразяване на възможностите на майката и детето за среща за съответния
ден;
- както и всяка
седмица от 18.00 часа в петък до 19.00 часа в събота с право на преспиване в домът на майката;
2/ след
изтичане на трите месеца, както следва:
- всеки
понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 15.00 ч. до 16.00 ч. в
сградата на ДСП – Червен бряг в присъствие на психолог; в случай , че детето е
на училище в предварително определения от съда час, то времето на провеждане на
срещата следва да се определи от съответния служител при ДСП-Червен бряг при съобразяване на възможностите на майката и детето за среща за съответния
ден;
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09. 00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване в домът на майката,
3/ на рождения ден на детето за
времето от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден на майката за времето
от 10.00 ч. до 17.00 ч.;
4/ 30 (тридесет) дни
през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на детето, по време, когато
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04.
да уведоми писмено майката кога ще ползва същия; ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката, за
времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право да определи дните,
през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 30.05.
5/ при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на
официалните и лични празници, съдът приема, че следва да постанови следния режим:
-
през нечетните години, майката да взема детето по време на следните
официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни
вечер и Рождество Христово), като взема детето в 18.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа,
когато да връща детето на 28.12. до 20.00 часа;
-
през четните години, майката да взема детето
по време на Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден - неделя и
понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня
на независимостта и Нова година, като взема детето в 17.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17.00 часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година,
когато да взема детето в 16.00 часа на 28.12. и
го връща до 17.00 часа на 02.01. през съответната Нова година.
Ако през нечетните години пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето да остава за
цялата пролетна ваканция, включително Великден, с майка си.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома
на бащата и съответно да го връща в този дом.
По отношение на
детето Р. Г. следва да бъде определен друг режим , а именно:
- всяка седмица от
18.00 часа в петък до 19.00 часа в събота с право на преспиване в домът на майката по
местоживеенето й, както и
- 30 (тридесет) дни през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на
детето, по време, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като
той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката
кога ще ползва същия;
ако до 30.04. бащата не уведоми
писмено майката, за времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право
да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до
30.05.;
При положение, че
родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните и лични празници,
съдът приема,
че следва да постанови следния режим:
-
през нечетните години, майката да взема детето по време на следните
официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни
вечер и Рождество Христово), като взема детето в 18. 00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа,
когато да връща детето на 28.12. до 20.00 часа;
-
през четните години, майката да взема детето
по време на Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден - неделя и
понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня
на независимостта и Нова година, като взема детето в 17.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17.00 часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година,
когато да взема детето в 16.00 часа на 28.12. и
го връща до 17.00 часа на 02.01. през съответната Нова година.
Ако през нечетните години пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето да остава за
цялата пролетна ваканция, включително Великден, с майка си.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома
на бащата и съответно да го връща в този дом.
По отношение на
издръжката
По отношение на
издръжката съдът приема, че получавания от А.Г. месечен доход като учител и с оглед нуждите на децата за храна, облекло, учебни пособия и др., тя може да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в
минимален размер, а именно
сумата от 115, ведно със
законна лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване.
Останалите разходи по отношение на децата ще се поемат
безспорно от бащата, който ще полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му.
Предвид липсата на искане от страна на А.Г. за възстановяване на предбрачното фамилно име
на съпругата, съдът намира, че не следва да се произнася. Съпругата следва да
носи брачното име след прекратяване на брака. Страните не са заявили и иск по чл.56 СК, както и за уреждане
на имуществените отношения между тях, поради което съдът не следва да се
произнася в тази част. След прекратяване
на гражданския брак движимите вещи и недвижими имоти, придобити по време на
брака, ще се трансформират по силата на закона в съсобственост между
съпрузите.
По разноските:
На основание чл.329, ал.1 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение остават върху страните, така както са
направени.
Предвид изхода от спора и на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в
сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса върху иска по чл. 59, ал.5 СК в размер на 331,20 лв. лв., държавна такса по чл.6
т. 2 от Тарифата - 50 лв. /от
които следва да се приспаднат внесените от ищцата 25 лв. за образуване на
делото/.
Мотивиран от така изложените
съображения, Районен съд- Червен бряг :
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК брака между Р.Р.Г. с ЕГН **********,
адрес *** и А.Г.Г. с ЕГН **********,
адрес ***, за което е съставен акт за граждански брак №0018/8.04.2006г. от
длъжностното лице при Община Червен бряг, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака,
като обявява, че вината за разстройството на брака е на двете страни.
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.59,
ал.2 упражняването на родителските права върху И.Р. Г. с ЕГН **********, родена на ***г. в
гр.Луковит, и Р.Р. Г. с ЕГН **********,
роден на ***г. в гр. Плевен, на бащата Р.Р.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***, като определя местоживеенето на децата при него.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.59,
ал.3 СК режим на лични отношения на А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** с детето
И.Р. Г. с ЕГН **********, както
следва:
1/ през първите
три месеца, считано от влизане в сила на
съдебното решение:
- всеки
понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в
сградата на ДСП – Червен бряг в присъствие на психолог; в случай , че детето е
на училище в предварително определения от съда час, то времето на провеждане на
срещата следва да се определи от съответния служител при ДСП-Червен бряг при съобразяване на възможностите на майката и детето за среща за съответния
ден;
- както и всяка
седмица от 18.00 часа в петък до 19.00 часа в събота с право на преспиване в домът на майката;
2/ след
изтичане на трите месеца, както следва:
- всеки
понеделник от всяка седмица на месеца за времето от 15.00 ч. до 16.00 ч. в
сградата на ДСП – Червен бряг в присъствие на психолог; в случай , че детето е
на училище в предварително определения от съда час, то времето на провеждане на
срещата следва да се определи от съответния служител при ДСП-Червен бряг при съобразяване на възможностите на майката и детето за среща за съответния
ден;
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09. 00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване в домът на майката,
3/ на рождения ден на детето за
времето от 12.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден на майката за времето
от 10.00 ч. до 17.00 ч.;
4/ 30 (тридесет) дни
през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на детето, по време, когато
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04.
да уведоми писмено майката кога ще ползва същия; ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката, за
времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право да определи дните,
през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 30.05.
5/ при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на
официалните и лични празници, съдът приема, че следва да постанови следния режим:
-
през нечетните години, майката да взема детето по време на следните
официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни
вечер и Рождество Христово), като взема детето в 18.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа,
когато да връща детето на 28.12. до 20.00 часа;
-
през четните години, майката да взема детето
по време на Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден - неделя и
понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня
на независимостта и Нова година, като взема детето в 17.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17.00 часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година,
когато да взема детето в 16.00 часа на 28.12. и
го връща до 17.00 часа на 02.01. през съответната Нова година.
Ако през нечетните години пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето да остава за
цялата пролетна ваканция, включително Великден, с майка си.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома
на бащата и съответно да го връща в този дом.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.59,
ал.3 СК режим на лични отношения на А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** с детето
Р.Р. Г. с ЕГН **********, както
следва:
- всяка седмица от
18.00 часа в петък до 19.00 часа в събота с право на преспиване в домът на майката по
местоживеенето й, както и
- 30 (тридесет) дни през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на
детето, по време, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като
той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката
кога ще ползва същия;
ако до 30.04. бащата не уведоми
писмено майката, за времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право
да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до
30.05.;
При положение, че
родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните и лични празници,
съдът приема,
че следва да постанови следния режим:
-
през нечетните години, майката да взема детето по време на следните официални
празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни вечер и
Рождество Христово), като взема детето в 18. 00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа,
когато да връща детето на 28.12. до 20.00 часа;
-
през четните години, майката да взема детето
по време на Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден - неделя и
понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня
на независимостта и Нова година, като взема детето в 17.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17.00 часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година,
когато да взема детето в 16.00 часа на 28.12. и
го връща до 17.00 часа на 02.01. през съответната Нова година.
Ако през нечетните години пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето да остава за
цялата пролетна ваканция, включително Великден, с майка си.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома
на бащата и съответно да го връща в този дом.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал.2 вр. чл. 59,
ал.2 от Семейния кодекс А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
И.Р. Г. с ЕГН ********** и Р.Р. Г. с ЕГН **********
чрез техния баща и законен представител Р.Р.Г. с ЕГН **********,
адрес *** месечна издръжка в
размер на 115 лв. /сто и петнадесет лева / за всяко от децата, считано от
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като отхвърля иска върху
размера до 180 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК А.Г.Г. с ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Червен бряг, сумата 356,20 / триста петдесет и шест лева и
двадесет стотинки/ лв. общо държавни такси
по делото .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта досежно
издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд- гр.Плевен в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: