Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1279 13.04.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15888 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86 и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Мелон България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Мария Луиза №
100, ет. 3 против Е.К.Ч., ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответника да
му заплати сумата от общо 1061,00 лева,
от които: 500,00 лева - просрочена
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **** г.,
сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, което вземането е прехвърлено с
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г.; сумата от 226,67 лева, представляваща договорна
лихва по чл. 7 от Договора за кредит, дължима за периода от 04.10.2016 г. до
25.07.2019 г.; сумата от 170 лева,
наказателна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от
04.10.2016 г. до 25.07.2019 г., сумата от 8,33
лева – обезщетение за забава за периода от 26.07.2019 г. до 04.10.2019 г.,
сумата от 156,00 лева, представляваща
такси за обслужване на кредита, дължима за периода от 13.09.2011 г. до
13.09.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 02.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски за ДТ – 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призовани и
уведомени за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратените до него съобщение изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 21.02.2020 г. ответникът не се явява, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си, с писмена молба, е направил искане на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирали писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за
насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло, като се осъди ответникът да заплати сумата от общо 1061,00 лева, от които: 500,00 лева - просрочена главница,
дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **** г., сключен с „Първа
инвестиционна банка“ АД, което вземането е прехвърлено с Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г.; сумата от 226,67 лева, представляваща договорна лихва по чл. 7 от Договора за
кредит, дължима за периода от 04.10.2016 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 170 лева, наказателна лихва по чл. 8 от
Договора за кредит, дължима за периода от 04.10.2016 г. до 25.07.2019 г.,
сумата от 8,33 лева – обезщетение за
забава за периода от 26.07.2019 г. до 04.10.2019 г., сумата от 156,00 лева, представляваща такси за
обслужване на кредита, дължима за периода от 13.09.2011 г. до 13.09.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда - 02.10.2019 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- заплатена държавна такса в
размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна
сложност.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.К.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати
на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Мария Луиза № 100, ет. 3 сумата от общо 1061,00 лева, от които: 500,00
лева - просрочена главница, дължима по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № **** г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, което вземането е
прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018 г.;
сумата от 226,67 лева,
представляваща договорна лихва по чл. 7 от Договора за кредит, дължима за
периода от 04.10.2016 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 170 лева, наказателна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима
за периода от 04.10.2016 г. до 25.07.2019 г., сумата от 8,33 лева – обезщетение за забава за периода от 26.07.2019 г. до
04.10.2019 г., сумата от 156,00 лева, представляваща
такси за обслужване на кредита, дължима за периода от 13.09.2011 г. до
13.09.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 02.10.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 250 лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ