РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Шумен, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско
дело № 20253600500082 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от Р. Й. Р., действащ чрез пълномощника – адв. Г. Б. от ШАК срещу решение №
1026/30.12.2024 г. по гр.д. № 988/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което
предявения от него иск с правно основание чл. 188, т. 2 от КТ е отхвърлен. Жалбоподателят
излага, че постановеното решение се явявало немотивирано, несъобразено с доказателствата
по делото и материалния закон. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да
отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отмени
наложеното му наказание „Предупреждение за уволнение“, като му бъдат присъдени
направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – „Център за спешна
медицинска помощ“ гр. Шумен не взема становище по жалбата. В писмена молба, подадена
в хода на въззивното производство намира жалбата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
1
Гр.д. № 988/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от Р. Й. Р. срещу „Център за спешна медицинска помощ“ гр.
Шумен, с искане да бъде отменена заповед № РД-02-1/03.04.2024 г. на директора на центъра,
по силата на която му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“. Твърденията в исковата молба са, че ищецът се намирал в трудово
правоотношение с ответника, изпълнявайки длъжността „фелдшер“. Счита, че обжалваната
заповед била неясна, тъй като не било посочено какви норми е нарушил. Описва, че на
13.03.2024 г. екипът, на който той бил член, бил изпратен на адрес в гр. Шумен, където
констатирал, че се касае за жена с евентуално счупване на бедрена кост. Тъй като екипът се
състоял от двама души, помолил роднината на пациентката да осигури хора за пренасянето й
до специализирания автомобил. Р. координирал процеса по пренасянето до линейката. Сочи,
че нито в длъжностната му характеристика, нито в Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, не му било вменено задължение
да пренася на ръце спешен пациент. Намира, че работодателят нарушил и нормата на чл. 193
от ГПК, тъй като обсъдил едностранно въведените твърдения в оплакването.
В срока за отговор, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на
исковата молба, с който оспорил предявения иск като неоснователен. Изложил е, че
работодателят спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, вкл. и
съобразил тежестта на извършеното нарушение. Сочи, че по силата на длъжностната
характеристика, на ищеца е вменено задължение да осъществява всички необходими
мероприятия за оказване на първа помощ и поддържане на жизнените функции на пациента
до приемането му в спешно отделение на болничното заведение. Счита, че работодателят
законосъобразно упражнил правото си да наложи на Р. дисциплинарно наказание.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 357 вр.
чл. 188, т. 2 от КТ, като с решението си го е отхвърлил. Приел е, че с поканата до работника,
от същия не са изискани обяснения във връзка с нарушения по транспортирането на
спешния пациент, но Р. бил наясно за случая, за който става въпрос и пространно изложил
обстоятелствата, от значение за случая. Приел е, че оспорваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 195 от ГПК. Заключил е, че на спешния медицински екип са възложени
задълженията по транспортирането на спешен пациент, вкл. и пренасянето му до
специализирания автомобил на ЗСМП. Неизпълнението от страна на ищеца на тези
задължения, вкл. възлагане на тези действия на роднини на пациентката, възприел като
нарушения на трудовата дисциплина.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения трудов договор №
1/30.12.2009 г. е, че Р. Й. Р. се намира в трудовоправно отношение с „Център за спешна
медицинска помощ“ гр. Шумен от 30.12.2009 г., като изпълнява длъжността „фелдшер“.
2
Съдът констатира от заповед № РД-02-1/03.04.2024 г. на директора на ЦСМП – Шумен, че по
силата на същата, на основание чл. 188, т. 2 от КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение”. Като фактическо основание за това е отразено:
„На 13.03.2024 г. фелдшер Р. Р. бил изпратен на визита в гр. ................., ул. „............“ № 3 със
съмнения за счупване на крайник на възрастна жена. Пациентката била транспортирана до
„МБАЛ-Шумен“ за последваща хоспитализация. . . . . . безспорно е установено, че Р. е
заставил синът на пострадалата да намери хора /негови колеги/, които да транспортират
пострадалата жена със специализирания автомобил. Посочените по-горе действия са пряко
нарушение на функционалните задължения, посочени в утвърдената длъжностна
характеристика на Р., съгласно която същият е отговорен да осъществява всички необходими
мероприятия за оказване на първа помощ и поддържане на жизнените функции на пациента
до приемането му в спешно отделение на болничното заведение. За същия е било налице
задължението, с оглед здравословното състояние на пациентката да предприеме действия,
заедно с водача на специализирания автомобил, за транспортиране на пострадалата до
МБАЛ-Шумен. Същият не притежава нито нормативните, нито моралните правомощия да
делегира тези свои задължения на близките на пострадалата. Действително, при обективни
причини може да изиска помощ от страна на органите на МВР, но в случая липсват такива
причини, още повече, че сградата, където е бил настъпил инцидента е с работещ асансьор с
габарити, позволяващи в същия да се настани носилка. Задължение за оказване на
медицински и транспортен триаж от мобилния екип е вменено и с точка 9 от раздел 2 на
Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“.“. Работодателят е приел, че с тези си действия ищецът не е спазил
функционалните си задължения, посочени в утвърдената длъжностна характеристика и не е
спазил правилата за извършване на медицински триаж съгласно Наредбата – нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ. А именно – неспазване на
техническите и технологични правила, в частност – Технологичния ред за дейностите по
идентификация и регистрация на ППС в сектор „Пътна полиция“ – Шумен, утвърден от
директора на ОДС на МВР – Шумен на 24.06.2015 г., както и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в КТ и КПСДА – допускане на обвързаност с външно лице, която се
е отразила на изпълнение на служебните задължения. Заповедта е връчена лично на ищеца
на 04.04.2024 г.
От представените обяснение вх. № 97-00-1-3/20.03.2024 г. и покана изх. № 97-00-1-
2/19.03.2024 г. се установява, че Р. Р. бил уведомен, че срещу него започва дисциплинарно
производство, като същият депозирал обяснения.
Съдът констатира от приложената длъжностна характеристика за длъжността
„фелдшер“, подписана от ищеца на 10.10.2023 г., че на същия са вменени задължения при
работа в долекарски екип: осъществява дейности по бърз достъп, триаж, диагностика и
лечение на спешния пациент на мястото на инцидента и в санитарния автомобил до
приемането му в СО на болничното заведение.
В хода на първоинстанционното производство, по искане на ищеца е разпитан
3
свидетелят П. П., който описва, че работи в екип с Р., като изпълнява длъжността „шофьор“.
Описва, че при посещението си на адрес на цитираната дата, ищецът помолил сина на
пострадалата жена да осигури хора за пренасянето й, като последният се държал надменно.
В случая било невъзможно двамата да повдигнат жената, като в други случаи избягвали да
викат на помощ други органи, тъй като „се сърдели“. Синът на пострадалата осигурил хора
за пренасянето, което било осъществено и с помощта на свидетеля. Имало асансьор, в който
не можела да влезе носилка. Линейката била оборудвана с носилка тип „столче“.
Разпитаният по искане на ответника свидетел Н. И. излага, че е син на пациентката.
След като изчакал пристигането на линейката на адреса, още при излизането си от
автомобила ищецът му заявил да търси хора за пренасянето на майка му, тъй като „…няма
да си чупят кръстовете.“. След като влязъл в апартамента, Р. дори не прегледал пациентката,
а от вратата заключил, че тя си е счупила крака и се обърнал към шофьора с думите „. . . да
излизаме, че тук мирише.“. След това свидетелят намерил свои колеги, които повикал на
помощ и същите, с участието на шофьора поставили майка му на платнище и я пренесли до
линейката. Използвали асансьора в сградата, който бил товарен и можел да побере носилка.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Не се спори между страните, че Р. Р. работи при ответника на длъжността „Фелдшер“.
Спрямо ищеца работодателят провел дисциплинарно производство. Доказа се, че от Р. били
изискани обяснения за извършени дисциплинарни нарушения по реда на чл. 193 от КТ, като
впоследствие, на 03.04.2024 г., му било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”. В процесната заповед като правни основания за налагане
на дисциплинарно наказание са посочени чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ. В същата подробно
са описани фактическите основания, съставляващи действия на ищеца, нарушаващи
трудовата дисциплина, като с тези свои действия е нарушил задълженията си, вменени му с
длъжностната характеристика и с Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна медицина“. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за
нарушителя, за наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага,
описание на нарушението и време на извършването му. Необходимо е нарушенията да се
конкретизират по фактическите им признаци, а въпросът за изясняване на противоречието
на действията на служителя с вменени му задължения, е въпрос по същество. В случая,
съдът намира, че процесната заповед е мотивирана, като вменените на Р. Р. нарушения са
описани по начин, съответстващ на разпоредбите на КТ.
Установи се, че работодателят поканил ищеца, за да даде писмени обяснения за
установеното нарушение. Или, субектът на дисциплинарната власт изпълнил същественото
си задължение – елемент от дисциплинарната процедура. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че процедурата е нарушена, тъй като му били поискани обяснения за
използвани груби думи. Безспорно, обяснения са изискани във връзка със случай при
посещение на пациентка на конкретно посочен адрес, като Р. депозирал писмени обяснения
4
и е бил наясно за кои, последователно осъществили се факти му се искат обясненията. При
наличието на коректно описание на нарушението от фактическа страна, съдът следва да
направи квалификация на нарушените с описаните действия норми.
Отговорността на Р. е ангажирана за нарушения, квалифицирани от работодателя като
съставомерни по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ.
Неизпълнението на определена работа засяга престацията на работника или
служителя. Неспазването на технологичните правила относно изпълнението на работата се
изразява в отклонение на предписанията относно това при каква последователност трябва да
се извършват отделните трудови операции. В случаят е посочено, че с действията си,
жалбоподателят е нарушил правилата за извършване на медицински триаж съгласно
Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“.
Бланкетната разпоредба на чл. 187, т. 10 от КТ цели да обхване нарушението на
всякакви трудови задължения. Работодателят е отразил, че Р. нарушил задълженията си,
вменени му с длъжностната характеристика, а именно – да осъществи триаж на спешния
пациент на мястото на инцидента – т. 5 от раздел „Дейности и отговорности“.
Установи се по делото, че при посещението си на 13.03.2024 г. при спешен пациент на
адрес в гр. Шумен, Р., след констатирано от него наличие на счупен крайник на възрастната
жена, фактически принудил роднина на последната да осигури хора, които да извършат
дейности по пренасянето й от апартамента до специализирания автомобил. В тази насока,
мотивите на първоинстанционния съд относно задълженията, вменени на спешния екип по
транспортиране на спешния пациент са правилни и настоящата инстанция препраща към
тях. Следва да се допълни и наличието на разпоредбата на т. 9.3.2 от раздел II на Наредбата,
според която медицинския триаж на мястото на инцидента може да включва при налични
условия и искане към диспечерския екип на координационната централа за осигуряване на
допълнителен/и/ мобилен/и/ екип/и/ - норма, която била нарушена от жалбоподателя. В тази
насока, твърденията, съдържащи се в показанията на свидетеля П., че екипът избягвал тази
допълнителна дейност поради обстоятелството, че „колегите се сърдели“ е несъстоятелно.
Тоест, безспорно е, че именно задължение на спешния екип е да осигури дейността
по преместването на спешния пациент от мястото на инцидента до специализирания
автомобил. Неизпълнявайки това свое задължение, жалбопадателят нарушил правилата за
извършване на медицински триаж и задълженията си, вменени му по силата на
длъжностната характеристика. В настоящото производство не следва да се обсъждат
използваните от ищеца думи, тъй като отговорността му не е ангажирана за нарушения на
Етичен кодекс.
При така приетото за установено, настоящият състав намира, че Р. осъществил състава
на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ. Поради това, съдът счита,
че с издаването на заповед № № РД-02-1/03.04.2024 г. на директора на ЦСМП-Шумен,
работодателят на ищеца законосъобразно е упражнил правото си да наложи дисциплинарно
наказание. При извършване на преценка на наложеното на жалбоподателя наказание, съдът
5
съобразявайки се с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
поведението на служителя и факта, че на същия е наложено предходно наказание
„Забележка“, намира, че наложеното му дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение” е съответно на извършеното нарушение.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че налагането на дисциплинарно наказание
на Р. е законосъобразно и предявеният от него иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 2
от КТ следва да се отхвърли.
Ето защо, съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
изцяло потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1026/30.12.2024 г. по гр.д. № 988/2024 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6