Р Е Ш Е Н И Е
№ 936/16.12.2021г.
гр. Пазарджик, 16.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито съдебно
заседание от седми декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
секретар: А.М.. и прокурора С.Димитрова представител на
окръжна прокуратура, постави за
разглеждане докладваното от съдия Попова адм.д. № 392 на
Административен съд - Пазарджик по описа за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото административно дело е по реда на чл. 203 и сл. АПК , във
връзка с чл. 286 ал.1 от ЗИНЗС и чл.1
ал.1 ЗОДОВ. Образувано е въз основа на
депозирана искова молба подадена от П.Д.Т. ЕГН
********** понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. В хода на производството по настоящото
дело, съдът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ, като за негов особен
представител е назначен адв. К. от ПАК. Във връзка с дадени от съда указания,
ищецът чрез своят процесуален представител е уточнил и конкретизирал своите
претенции, като предмет на настоящия правен спор е претенцията на ищеца да му
бъде присъдена сумата в размер на 3900,00
лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди , поради
недопускането му до работа за периоди от 01.04.2015 г. до 07.04.2021 г. , да
бъде присъдена сумата в размер на 500,00
лв. обезщетение за неимуществени вреди , поради лишаването му от право да
слуша радиопредавания и да гледа кабелна телевизия през м. август 2020 г., от
15 ноември 2020 г. и м.декември 2020 г.
и от 30.03.2021 г. до 07.04.2021 г. , да му бъде присъдена сумата в
размер на 50,00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди поради лишаването
му от право да ползва служебен
телефон като социално слаб на 19.08.2020
г. , както и да му бъде заплатена сумата в размер на 800,00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се във физически и психически душевни
страдания от провеждани от ищеца гладни
стачки поради неполучаване на
положителен отговор на негови искания за периодите м. август 2020 г. ,
м.ноември , декември 2020 г. и м. януари 2021 г. и от 30.04.2021 г. до 07.04.2021 г. , ведно
със законната лихва , върху тези главници считано от датата на постановяване на
съдебното решение / така както е заявена претенцията в молба депозирана с вх. №
5528/14.06.2021 г. от процесуалния представител на ищеца / до окончателното
изплащане /. Претендира се заплащана в полза на ищеца и на сторени от него
съдебно- деловодни разноски.
С писмен отговор ответникът по така предявените искове
е оспорил изцяло тяхната основателност с твърдения за недоказаност, оспорвайки
твърденията на ищеца за фактите, въз основа на които базира претенциите си.
Поддържа се , че за исковия период на ищеца на два пъти му била дадена
възможност на работи , но първият път бил освободен от работа по дисциплинарни
причини и заради демонстративен отказ да изпълнява задълженията си в столовата
, а при второто му осигуряване на работа – е направил безпричинен отказ да
излезе сутринта за работа от отряда , в който бил настанен. Поддържа се , че в
Затвора гр. Пазарджик е осигурена безплатна кабелна телевизия, без да има
такова нормативно задължение. Освен това в затвора се позволявало да се внесе
телевизор с антена и да се гледат всички ефирни телевизионни канали. Оспорват
твърденията на ищеца за изживени от него физически , психически и душевни
страдания , тъй като настоящите битови условия , реда и дисциплината в затвора
не следва да се квалифицират като пример на унизително и нечовешко отношение ,
понеже затворите са пенитенциарни заведения
и не бива да се очаква от тях удовлетворяването на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.
В проведените открити съдебни заседания ищецът,
редовно призован, се явява лично и с адвокат К. , определен от адвокатска
колегия Пазарджик и назначен от съда
като служебен защитник, които поддържат
иска.
Ответникът, също редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Р., който поддържа своите възражения и оспорва същия.
За Окръжна прокуратура
се явява прокурор Димитрова , която намира иска за недоказан и
неоснователен.
По отношение допустимостта и подсъдността на
производството, настоящият съдебен състав взема предвид, че административните
съдилища разглеждат искове, само в предвидените с изрична законова разпоредба
случаи. Такива са специалните правни норми на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 1 от ЗОДОВ, при които гражданите и юридическите лица могат да претендират
за репариране на вреди, причинени им от незаконна административна дейност.
Когато се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт, то същият
следва да е отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт /чл.
204, ал. 1 АПК/, а когато вредите се претендират като последица от
незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или
служител в административната структура, то установяването на тези обстоятелства
става от съда, пред който е предявен иска, какъвто е настоящият случай.
Настоящият състав на ПзАС отчита, че искът е предявен
от дееспособен правен субект- физическо лице, против ГД„ИН“ - София, към която
работят длъжностните лица, от чието поведение той претендира, че за него са
произлезли вреди. Предявен е срещу пасивно легитимиран ответник – юридическо
лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, осъществяващ пряко ръководство и контрол върху
местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл. 12, ал. 1 от същия
нормативен акт/.
При липсата на отрицателни процесуални предпоставки и
при наличие на необходимите положителни такива – исковите претенции предмет на
настоящия правен спор са процесуално допустими. Дали за ищеца са налице
имуществени и неимуществени вреди в
резултат от увреждащи го действия и бездействия на административни органи или
служители от състава на ответника е въпрос по съществото на правния спор.
От правна и фактическа страна по съществото на спора
съдът намира следното:
По делото няма спор между страните, че л.с. Т. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в гр. Пазарджик от 06.03.2015
г., като е поставен при „строг „ режим
и до настоящия момент / справка
вх. № 7919/23.09.2021 г. /.
Видно от изисканите
и представените по делото като писмени доказателства данни и съгласно писмо вх. № 3754/19.04.2021 г. и приложена
към него медицинска справка, писмо вх. №
6013/28.06.2021 г. , писмо вх. № 12044/22.11.2021 г. , през исковите периоди
л.с. Т. е устройван на работа в Затвора
гр. Пазарджик както следва: в
затворническата столова от 05.08.2016 г.
до 26.01.2017 г. и от 11.01.2018 г. до 23.04.2020 г. в цех АББ, като към
момента е неработещ. Представена е по делото таблица , видно от която в периода
м. август 2016 г. до м. м.януари 2017 г. лишеният от свобода Т. е получавал
суми заработки , най-ниският месечен размер
от които е 134,42 лв., а най- високият съответно 168,00 лв. В периода м. януари
2018 г. до м. април 2020 г. размера на сумите от заработки варират , като най-
високия размер е 156,38 лв., а най- ниския
е 2,16 лв. Ищецът е получавал
ежедневно и парични преводи от различни лица , както и три хранителни пратки.
Установява се , че по изп. Д. № 20175330402242/22.03.2018 г. на ДСИ
гр.Пловдив се удържат суми от
заработката му за положен труд на
основание чл. 78 ал.3 ЗИНЗС и чл.446
ал.1 т.3 ГПК.Установява се , че по време на престоя си в Затвора гр.
Пазарджик л.с. Т. е имал здравословни оплаквания и са му направени три урологични консултации,
като при последната е назначена медикаментозна терапия , след която
оплакванията отзвучават. Независимо от това Т.
се е преглеждал ежеседмично, а не рядко и по два пъти на седмица. След
консултация с уролог на 06.12.2019 г. Т.
е бил настанен за провеждане на оперативна урологична интервенция в МБАЛ
„Пълмед „ , като след осъществяването й и след проведено медикаментозно лечение
, на 30.01.2020 г. катетърът е бил отстранен окончателно. Поради оплаквания за
болки в епигаструма и дясно
подребрие нямащи общо с храненето , на
02.04.2021 г. е била осъществена
консултация с гастроентеролог, поставена е диагноза – остър гастрит и
препоръчаната терапия е била осъществена в пълен размер. В момента л.с. Т. е
без съществени оплаквания и без смущения
в уринирането.
От данните
съдържащи се в сбраните по делото писмени доказателства посочени по-горе, както
и изисканите и приложени – копие от
дневник за индивидуална работа, първоначален и последващи планове за присъдата,
се установява , че първоначалния план на присъдата е касаел преди всичко работа
по осъзнаване отговорността за извършените престъпления, формиране на самокритично
отношение, включване в програма за превенция на зависимости, изграждане на
набор от алтернативи при взимането на решения.Методите, които са използвани за
реализирането на тези цели и задачи, са чрез включването на ищеца в групова работа и индивидуални
беседи.Констатирани са личности проблеми , тъй като л.с. е с нереалистично
завишена и сериозно дисбалансирана самооценка, също перманентна
неудовлетвореност с негативна зареденост по отношение на пенитенциарната
институция и отделни служебни авторитети. В хода на индивидуалната работа е
констатирано , че егоцентричността и
честолюбието на л.с. Т. са в степен,
провокираща излишна обидчивост и претенциозност, с усещане и разбиране за свръхценност, за
жертва на несправедливо отношение и третиране.
Установява се
, че негативното проявление по време на изтърпяване на присъдата му започва
след спирането му от работа към затворническа столова. В тази връзка е
констатирано , че л.с. не умее да извлича поуки от минал негативен опит, както
и да проявява необходимата самокритичност към свои грешки. Въпреки, че не
отговаря на необходимите критерии и условия за ползване правата по режима,
конкретно за настаняване в ЗООТ, лишеният от свобода три пъти е проявявал
такова искане и съответно му е отказвано със заповеди № ОРЖ-8 от 21.05.2018, №
ОРЖ-11 от 16.08.2018 и № ОРЖ-1 от 20.02.2019 година. Последната заповед е
обжалвана пред Административен съд гр.Пазарджик. Същият подава и поредна молба
за условно предсрочно освобождаване, въпреки, че в проведени разговори с компетентен
служител му е разяснено, че освен формалните предпоставки за правото за
ползване на условно предсрочно освобождаване, следва да бъде изпълнено и
условието осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Склонен
е към евентуална употреба на вербални закани и
заплахи, както и демонстративни самонаранявания и различни опозиционни
действия. Многократно е наказван , както следва: - със заповед №
Л-711/14.05.2021 на началника на затвора му е наложено дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение" , за това, че е нарушил установения ред, като е
написал молба за превод в затвора гр. Ст. Загора от името на лишения от свобода
И.. В. П.., по поръка на осъденият на доживотен затвор Б. Т.. Е..,
-зап.№506/29.04.2020 год. с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и
хигиената за срок от 7 дни", за това, че е държал при себе си вещи, без
необходимия документ, а така също и неразрешени вещи; - зап.№364/13.03.2020
год. с „писмено предупреждение", за нарушаване на установения ред, като по
време на адвокатско свиждане направил опит да изнесе списък с имената на
лишените от свобода, настанени в
спалното помещение. Заповедта за
наказание е обжалвана, а жалбата отхвърлена със зап.№1729/09.04.2020 год.;-
зап.№80/20.02.2019 год. с "изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия", за това, че по време на свиждане опитал да внесе в затвора
наркотично вещество. Заповедта обжалвана, жалбата одобрена с решение
№114/01.03.2019 год. на Административен съд;- зап.№ 234/05.06.2018 год. с
„писмено предупреждение", за това, че се държал грубо и демонстративно в
медицински център на затвора; - зап.№396/12.09.2017 год. с „лишаване от
хранителна пратка за срок от 3 месеца", за това, че осъществил
нерегламентиран контакт с друг лишен от свобода;- зап.№58/07.02.2017 год. с „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни", за
това, че не е изпълнил възложена му от администрацията работа.
От
другите представени по делото писмени доказателства – извлечение от регистър за
молби и жалба , безспорно се установява , че за периода 28.11.2019 г. до
21.09.2021 г., л.с. Т. е подал и съответно са били заведени във входящия
регистър общо 67 броя молби и жалби.
Не
е спорно и се установява, от представеното по делото копие от постановление от
30.03.2021 г. на прокурор към ОП гр. Пазарджик , че по подадена от л.с. Т.
жалба е образувана преписка № 337/2020
г. на ОП-Пазарджик , която е приключила с постановен отказ да се образува ДП.
Предмет на прокурорската проверка са били изложени от жалбоподателя твърдения,
част от който се включват и в предмета на настоящия правен спор. Оплакванията му са били в посока на
това, че през 2016 -2017 г. работел в столовата на затвора, но несправедливо го
наказали заради други двама негови колеги. През 2018- 2020 г. работел в цех АБВ
към Затвора , но като нямали работа си седели в затвора. Той счупил една пила,
нямало какво да работи и след няколко дни бил спрян от работа. Подавал молби до
администрацията, като цитирал номера на молбите си , но нямало резултат. Заради
л.с. В… в нарушение на чл.105 ал.2 ЗИНЗС, администрацията на затвора наказала
още 4 човека. Л.с. Т.. твърди , че подал жалби , но те били върнати , тъй като
не му осигурили плик с марка по пощата. Искал телефонен разговор с адвокат, но
му било отказано. Искал да бъде преместен в общежитие от открит тип , но
умишлено го наказали. Не му давали помощи като социално слаб.
За
изясняване на спора от фактическа страна в настоящото производство са събрани
гласни доказателства. Свидетелят Г.А.Г. твърди , че Т. на два пъти бил назначаван
на работа и двата пъти бил спиран. Твърди , че и той бил спрян от работа , но
поддържа, че администрацията на затвора, ги лишавала безпричинно от работа.
Твърди още, че когато установявали , че
някой незаконно варял алкохол „джибра „ , наказвали всички в килията, като
спирали кабелната телевизия на всички в това помощение. Освен това през лятото
два часа сутринта и след 22,00 ч. също спирали кабелната, тъй като заради
вентилаторите се налагало удължено токоподаване. В затвора позволявали да се внасят
телевизори и антени за ефирна телевизия. Т. имал проблем, тъй като искал да
говори с адвокат, но не му позволили. Недоволен от ръководството на затвора ,
Т. правил и гладни стачки, но нямало никакъв резултат. Свидетелят не бил чувал, л.с. Т. да е хвърлял тавите в столовата, но
твърди, че в цеха за кутии много хора отказвали да работят, тъй като нормите
били много високи.Телефони били осигурени
и в карето и в коридора , но на Т. не му осигурили безплатна фонокарта,
тъй като бил социално слаб. Свидетелите
Г. и св. М. поддържат , че Т. винаги искал да работи, за да може да издържа
децата си. Св. М. поддържа, че Т. бил спрян от работа , защото счупил пила , но
пилите не били здрави и при работа лесно
се чупели. Свидетелят също установява, че в коридора имало поставен телефонен
апарат, но фонокартата струвала 12,50 лв.
и който е социално слаб не можел да се обади по телефона. Т… правел гладни стачки, защото никой не искал да му
обърне внимание. Свидетелят твърди, че той също бил на работа , но бил спрян ,
защото неоснователно бил наказан. Не оспорва, че не е спрян от работа, защото
се чупели пилите , макар, че поддържа, че това ставало много често, а защото
бил дисциплинарно наказан.
При
тези фактически данни от правна страна по съществото на спора съдът приема
следното.
Съгласно чл.2, т.3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е
насочено към постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им. Принципът по чл.3, ал.1 от цитирания нормативен акт
е, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
нечовешко отношение, каквото по смисъла на т.3 е унизителното отношение,
уронващо човешкото достойнство на осъдения. С аргумент от пряко приложимата
разпоредба на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКПЧ/ "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне или наказание“ и разпоредбата на чл.29, ал.1 от Конституцията на Р. Б "никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация“ основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на
лицата, чиято лична свобода е ограничена, включително чрез условията, при които
се изтърпяват наказанията на осъдените на лишаване от свобода. Органите, на
които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода следователно са длъжни да осигурят на намиращите
се там лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство - така и
разпоредбата на чл.10, т.1 от МПГПП (МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ ЗА ГРАЖДАНСКИ И
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА), ратифициран с Указ №1199 на Президиума на Народното
събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ бр.60/ 1970 г., в сила за Р. Б от
23.03.1976г., изрично предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на
хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
Цитираните международноправни актове са възприети във вътрешното
законодателство, включително в резултат на докладите на Европейската комисия за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание .
В настоящото
производство , ищецът е предявил четири отделни искови претенции, като първата
е за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди поради
бездействието на администрацията да му осигури работа, с което се претендира ,
че е лишен от доход в размер на по 100,00 лв. за всеки месец от исковите
периоди или общо в размер на 3900,00 лв.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства ,
дава основание на съда да приеме за безспорно доказано , че през времето на
неговия престой в затвора гр. Пазарджик
, на ищеца е осигурена възможност да полага труд в затворническата столова от 05.08.2016 г. до 26.01.2017 г. и от
11.01.2018 г. до 23.04.2020 г. в цех АББ, а към момента същият е
неработещ.От друга страна обаче , не се подкрепят от събраните по делото
доказателства , твърденията на ищеца , че за посочените в исковата молба
периоди , той не е бил допускан до работа напълно безпричинно. Напротив – писмените доказателства събрани по делото
сочат, че и в двата случая ищецът трудно
се е справял с поставените му задачи и има ниска трудова мотивация и
ефективност. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът многократно
заявявал пред адмистрацията желанието си да работи и този факт не се оспорва от
ответника, но също така се установява включително и от изявленията на ищеца в
защитата му по същество – че той е спрян от работа в столовата, тъй като
участвал в конфликт с други лишени от свобода и затова бил наказан. Свидетелите
установяват , че ищецът счупил пила при работа на другото работно място и затова след това бил спрян от работа , но
също така установяват , че това действие на лишените от свобода , било често срещано и затруднявало самия
работен процес. Освен това свидетелите установяват, че самите работници не
желаели да полагат труд , тъй като намирали трудовите норми за прекалено
високи. Не се опровергават от събрани в настоящото производство
доказателства констатации за отсъствие
на постоянна и сериозна трудова
мотивация при ищеца , съчетани с емоционална неустойчивост, с ниска
толерантност към натоварвания и стрес. Установява се , че към момента с
л.с.Т. са водени три беседи , в които
са разглеждани възможностите му за устройване на работа , но Т. категорично е отхвърлил предложените му
актуални възможности за трудова заетост
и е демонстрирал засилена вербална
агресия и неприкрита враждебност. В периода
Съгласно
чл. 172 ал.2 от ЗИНЗС, работата в заведенията за лишаване от свобода се
организира от администрацията, съобразно съществуващите възможности- т.е. не
съществува задължение за затворническата администрация да осигури работа на
ищеца и в този смисъл не е налице незаконосъобразно бездействие. Независимо от
липсата на така разписано задължение на ответната администрация, в настоящото
производство са събрани доказателства, от които е видно , че на л.с. е
осигурена възможност да полага труд, но същият не е проявил достатъчна трудова
мотивация, прецизност и ефективност. Липсват каквито и да било доказателства за
несправедливо отношение и третиране. Паради това следва да се приеме , за
недоказана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди от недопускането му до работа, тъй като не се установява вредоносно
бездействие на ответната администрация, което да е в причинно- следствена
връзка с претендираното намаление на имуществото на ищеца.
В
тази връзка недоказана и поради това неоснователна се явява и предявената претенция за присъждане на
обезщетение в размер на 50,00 лв. за претърпени неимуществени вреди , поради
лишаването на ищеца от ползване на безплатен телефон. Безспорно установено е,
че всички лишени от свобода , включително и ищеца са имали свободен достъп но
телефонен апарат, тъй като такъв е бил поставен както в коридора на
отделението, така и в карето за разходки. Но претенцията на ищеца е по един
конкретен повод , когато не му била осигурена възможност да се обиди безплатно
по телефона – така както поискал с молба вх. № М—1619/ 19.08.2020 г. Същата
молба не е представена в съда , въпреки задължаването на Началника на Затвора
Пазарджик, но в случая от ответната страна не се оспорва , че такава молба е
депозирана от ищеца. Съгласно чл. 86
ал.1 т.5 ЗИНЗС лишените от свобода имат правото на телефонна връзка по ред и
начин , определени от Главния директор на ГДИН , а съгласно чл. 79 ал.3 ППЗИНЗС
, по изключение с разрешение на началника на затвора , на лишения от свобода се предоставя безвъзмездно служебен телефон ,
във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания. Тази възможност обаче не е безусловна и според
посочената правна норма е само по
изключение при наличието на посочените две предпоставки, след преценка
предоставена в правомощията на Началника на затвора. По делото не са налице
доказателства за наличието на обстоятелства като тежки семейни проблеми на
ищеца или спешни правни основания. Твърденията на ищеца са , че е имал нужда да
се свърже с адвокат , но основната причина която изтъква е , че не можел да си
закупи фонокарта и да говори по телефона, тъй като бил социално слаб. Вярно е и
че в настоящото производство са събрани такива данни и същото е било основание
на ищеца да му се осигури безплатна правна помощ. Но анализа на доказателствата
по делото не дава основание да се приеме , че ищецът не е разполагал със сумата
в размер на 12,50 лв. за да си закупи лично фонакарта и да проведе своя
телефонен разговор. От представената по делото справка е видно , че в периода преди подаването на
тази молба , ищецът е получавала суми от
парични преводи , както и макар и малки суми от заработка. /л.34 от делото /.
На
следващо място за ответника не е
предвидено нито в ЗИНЗС, ППЗИНЗС или друг нормативен акт и задължение за
осигуряване на безплатна кабелна телевизия на лишените от свобода. Действително
съгласно чл. 87 ЗИНЗС , лишените от свобода имат право да получават и четат
вестници , списания и книги , да слушат радиопредавания и да гледат телевизия
по ред установен от началника на съответното място за лишаване от свобода. Може
да се каже , че тези дейности са част от предвидени основни средства, чиято крайна
цел е желаната от обществото ресоциализация и личностна промяна на
изтърпяващите наказания. От събраните доказателства е установено обаче, че на
ищеца е
била предоставена възможност да гледа безплатно кабелна телевизия ,
заедно с останалите затворници или индивидуално да ползва телевизор с антена за
гледане на ефирна телевизия. Поради това не може да се приеме, че той е бил
изцяло лишен от достъп до телевизия или радиопредавания.Установява се , че
съобразно предвидения дневен режим , кабелната телевизия се изключва в 22,00 ч.
заради необходимостта от осигуряване на време за почивка на лишените от
свобода. Установява се , че през летния сезон е имало освен това и сутрешно
ограничение от 2 два часа , но то е било свързано с увеличеното енергоподаване
за захранване на вентилаторите и осигуряване на добри битови условия за
лишените от свобода през топлите месеци при високи температури. Събрани са по
делото свидетелски показания според които , безплатната кабелна телевизия се
спирала и в отделните помещения, но тези
свидетели не отричат , че това се случва само при допуснато дисциплинарно
нарушение – за всички в съответната килия. В случая обаче ,следва да се има
предвид, че възприетото от лишените от свобода като наказание спиране на
кабелната телевизия, е обективно възпитателно средство , а не наказание ,
доколкото представлява лишаването от допълнителен стимул за добро поведение, а не
санкция при неговата липса. С оглед изложеното и предвид събраните
доказателства за предоставени на ищеца възможности за гледане на ефирна
телевизия, съдът счита, че не е налице бездействие на
затворническата администрация по задълженията, предвидени в текста на чл. 87 ЗИНЗС. Не е налице незаконосъобразно поведение на администрацията, в смисъла,
който се твърди в исковата молба, в причинна връзка с което да са настъпили
вреди за ищеца. Освен това не са установени негативни емоции у ищеца именно по повод липсата на кабелна
телевизия по време на престоя му в помещенията на Затвора гр. Пазарджик.
По исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди , в резултат на бездействието на
администрацията – както се претендира в исковата молба – да спазва закона ,
респективно правата на лишените от свобода
и да се произнася положително по подадени от ищеца жалби и молби. Тази
претенция ищецът обосновава и с това , че е преживял психически и душевни страдания и намерил единствен изход от това , че
молбите му не били удовлетворени – да започне и проведе няколко гладни стачки.
В тази връзка ответникът не е представил посочените в исковата молба по номера - жалби и молби , станали причина
за провеждане на тези гладни стачки, но в случая не се оспорва , че тези молби
са касаели оплаквания на ищеца от
ръководството на затвора гр. Пазарджик , които са били предмет и на прокурорска
проверка по преписка № 3347/2020 г. по описа
на ОП – Пазарджик. Част от тези оплаквания се включват в обстоятелствата
очертали правното основание на първите три от претенциите предявени с исковата
молба в настоящото производство и по тяхната основателност съдът е изложил своите доводи и съображения
по – горе в мотивите на настоящия съдебен акт . Касае се за поддържани от ищеца
твърдения за незаконосъобразното му неосигуряване на работа, за лишаването му
от безплатен телефонен разговор и за
незаконосъобразното му лишаване от кабелна телевизия, като наказание на
дисциплинарни нарушения на други лица.
Отделно от горното , тази искова претенция се обосновава и с
неблагоприятни последици от неимуществен характер за ищеца , поради това , че
не била уважена молбата му за предсрочно условно освобождаване , респективно
прехвърлянето му в общежитие от открит тип. Ищецът претендира , че това
бездействие на ответната администрация го е принудило поради безизходица да
направи няколко гладни стачки, както е
че това влошило неговото здравословно състояние. Само
наличието на общи твърдения в такава насока, без никаква конкретизации и доказателства,
не може да се приеме като доказателство за наличието на такива нарушения. В този смисъл не са доказани и
твърдените негативни емоции и
преживявания във връзка с нереализирането на претендирани от ищеца права.
Напротив - анализът на доказателството по делото не подкрепя позицията на ищеца. На първо място
тези доказателства не установяват , у
ищеца да се е породили негативни преживявания
в степен, надвишаваща неминуемото ниво на страдание и това да е довело до превишаване степента на строгост
по изпълнение на наказанието му.
Видно от представената
справка и извлечение от входящ регистър, подадените от Т. молби и жалби са били
разгледани и ищецът е получил отговор по тях. Поддържаните в жалбите твърдения
са били предмет на прокурорска проверка,
както и са били подложени на административен и съдебен контрол. Няма съмнение ,
че ищецът не винаги е получавал
удовлетворителен за него отговор, но този безспорен факт не означава , че не е било зачетено човешкото
му достойнство, както и че условията и редът на изпълнението на
наказанието са го поставили в бедствено
състояние или пред изпитание, което по своя интензитет надвишава неизбежното
ниво на страдание, присъщо на задържането. По делото не бе установено конкретно в
периода, за който се отнася тази искова претенция, ответникът чрез своите служители незаконосъобразно да е бездействал , с
което да е предизвикал психически
и душевни страдания у ищеца. От представената медицинска справка се
установява, че ищецът е постъпил в затвора, като още тогава е заявил наличието
на здравословни проблеми. Впоследствие е претърпял медицинско лечение,
включително и оперативно. Осигурени са му били адекватни медицински грижи за
всичките му здравословни проблеми и към момента , след провеждана терапия е без
здравословни оплаквания. Доказателства за обратното не са събрани по делото. От
друга страна провежданите периодично гладни стачки , сочат безспорно на
личностни особености , които видно от
представените писмени справки - са били
съобразени при провежданата му индивидуална възпитателна работа с ищеца. В описания в
исковата молба период, а именно м.
януари до м. септември 2020 г., се установява, че 01-ва
група на затвора гр. Пазарджик е била без титулярен инспектор поради
преназначаване на служителя на друга длъжност в рамките на териториалната
служба.Но в този
период групата е обслужвана на ротационен принцип от други компетентни
служители от направлението. В периода от
10.08.2020 г. до 25.02.2021 г. с лишения от свобода са проведени от инспектор
/СДВР/ общо 27/двадесет и седем/ срещи от различен характер, в т.ч. разглеждане
на правно положение, възможности за трудово устройване, индивидуална
корекционна дейност свързана с
отношение към правонарушението,
умения за мислене и дисциплинарен статус.
Като обобщен извод от гореизложеното съдът намира, че
в случая за процесния период не се установява поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на ищеца, които
да са довели или да са могли да доведат до посочените от него в исковата му
молба негативни последици. Не се установява
връзка между пребиваването му в пенитенциарното заведение , условията в
него и здравословното му състояние, вкл. и неговото периодично влошаване,
каквото е налице и у редица хора, страдащи от същите, ненамиращи се в такива
заведения. А такава връзка следва да се установи и докаже, не може да се
предполага. По тези причини съдът намира така предявения иск за недоказан и
неоснователен, поради което следва да го остави без уважение.
Акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава
върху претендираните обезщетения, също се явяват неоснователни , тъй като са
неоснователни предявените главни претенции.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки административен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции предявени от П.Д.Т. ЕГН ********** понастоящем в
Затвора в гр. Пазарджик, представляван от адв. К. от ПАК като особен
представител против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН- да му
бъде присъдена сумата в размер на 3900,00
лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди , поради
недопускането му до работа за периоди от 01.04.2015 г. до 07.04.2021 г. , да
бъде присъдена сумата в размер на 500,00
лв. обезщетение за неимуществени вреди , поради лишаването му от право да
слуша радиопредавания и да гледа кабелна телевизия през м. август 2020 г., от
15 ноември 2020 г. и м.декември 2020 г.
и от 30.03.2021 г. до 07.04.2021 г. , да му бъде присъдена сумата в
размер на 50,00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди поради лишаването
му от право да ползва служебен
телефон като социално слаб на 19.08.2020
г. , както и да му бъде заплатена сумата в размер на 800,00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се във физически и психически душевни
страдания от провеждани от ищеца гладни
стачки поради неполучаване на
положителен отговор на негови искания за периодите м. август 2020 г. ,
м.ноември , декември 2020 г. и м. януари 2021 г. и от 30.04.2021 г. до 07.04.2021 г. , ведно
със законната лихва , върху тези главници считано от датата на постановяване на
съдебното решение / така както е заявена претенцията в молба депозирана с вх. №
5528/14.06.2021 г. от процесуалния представител на ищеца / до окончателното
изплащане.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Пазарджишки административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/
Решение
№ 583/7.7.2022г. на Административен съд Пазарджик, Десети с-в по к.а.н.д. №
151/2022 г. -
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 936/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 392/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.