Р Е Ш Е Н И
Е № 261563
гр. Пловдив, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7882 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
исковата молба ищецът М.Х.Р. е предявил срещу „Лидер 96“ ЕООД обективно,
кумулативно съединени искове както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението,
констатирано със Заповед № ****** г. на ****** на ответното дружество и
неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „******“ – правно основание чл.
344 ал. 1 т. 2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без
работа вследствие на уволнението, в размер на 15 599, 46 лева за периода
09.05.2020 г. – 08.11.2020 г. – правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ (горепосочената сума е претендираната от ищеца след увеличение на иска с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ, заявено в ОСЗ, проведено на 25.02.2021г.- л. 69 ).
В исковата молба се излагат съображения,
че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов
договор № ****** г., по силата на което ищецът заемал длъжността „******”. На ******
г. ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работодателя, като в същото са посочени две основания за
прекратяване- предвид намаляване обема на работа ( чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ) и
наличието на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор ( чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ). Впоследствие е издадена и Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № ******г. Възразява се, че уволнението е незаконно.
Сочи се, че не е налице описаното в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Не е налице безвиновна
невъзможност за изпълняване на трудовите задължения. Сочи се, че ищецът е бил в
добро здраве към момента на връчване на предизвестието и не са съществували
каквито и да било обстоятелства, препятстващи възможността му да изпълнява
трудовите си функции. Поради изложеното моли се предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество. Поддържа се, че извършеното уволнение е
законосъобразно, доколкото с оглед епидемичната обстановка в световен мащаб,
драстично са намалели поръчките, изпълнявани от дружеството. Изтъква се, че в процесния случай, правоотношението се прекратява с изтичане
на срока на предизвестието, а не с издадената заповед. Предвид това, то следва
да се съобразят основанията за прекратяване на трудовия договор, посочени в
предизвестието, които са две- намаляване обема на работа и обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В конкретния случай, предвид
драстичното намаляване на поръчките, ответното дружество твърди, че е налице
намаляване обема на работата. Моли се, така предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
информационни източници се установява, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по повод на сключен трудов договор № ******г., като ищецът е
заемал длъжност „******“. На ******* г. на ищеца е връчено предизвестие, с
което се уведомява, че с изтичането на месечен срок трудовото правоотношение
между страните ще бъде прекратено. Като причина за прекратяването на трудовото
правоотношение, в предизвестието са посочени две основания- чл. 328, ал. 1, т.
3 ( намаляване обема на работата ) и чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ ( обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор ). Трудовото правоотношение
между страните е прекратено на ******* г. с изтичането на месечното
предизвестие. Издадена е и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ ******г., връчена на ищеца на ***** 0г., с която е констатирано прекратяването
на трудовото правоотношение между страните, предвид изтичането на срока на
месечното предизвестие.
От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л. 52- 53/ се
изяснява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е за
месец 02.2020г. и възлиза на 1649, 84 лв. ( 1640 лв.- основна заплата, към
която се прибавят 9, 84 лв.- клас прослужено време ). В т. 3 от своето
заключение, вещото лице е отразил, че за м.02.2020г., ищецът е получил и „заработка“ в размер от 950, 07 лв. При защитата на своето
заключение в ОСЗ от 25.02.2021г. / л .66- гръб/, вещото лице изтъква, че „заработката“ не се получава всеки месец. Предвид това,
съдът счита за нужно да посочи, че „заработката“ не
следва да се включва при формиране размера на последно полученото от ищеца
брутно трудово възнаграждение, доколкото не е с постоянен характер ( в тази връзка- Решение № 665 от 11.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о., ГК; Решение № 221 от
28.12.2018 по гр.д. 910 / 2018 по описа на ВКС, IV- то г.о.;
Решение № 23/16.02.2016 г., по гр.дело № 1407/2015 година, по описа на ВКС, III- то г.о. ). Съобразно
гореизложеното, база за определяне размера на обезщетението за оставане без
работа вследствие на уволнението за периода 09.05.2020 г. – 08.11.2020 г. е
сумата от 1649, 84 лв. Предвид това, за посочения шестмесечен период,
обезщетението възлиза на сума в размер от 9 899, 04 лв.
От приетите по делото извлечения от
електронна кореспонденция ( л. 56- 60- представени в преведен вид от ***** на *****,
като преводът е осъществен от ***** ) се установява, че трима от съконтрагентите на ответното дружество ( *****************************) са изпратили уведомления до ответника, че поради
създалата се епидемична обстановка във връзка с „Covid- 19” и наложените рестрикции, драстично е намаляло
потреблението на велосипеди. Предвид това, посочените партньори уведомяват
ответното дружество, че няма да генерират поръчки и да приемат доставки от
същото.
От показанията на св. М. / л. 67 гръб-
л. 68/ се изяснява, че е работил при ответното дружество. Изтъква, че
дружеството е имало два производствени цеха, които са се намирали в един парцел
в ******. Двата цеха са били обозначени като „Лидер 1“ и „Лидер 2“. Свидетелят
е бил ръководител на цеха „Лидер 1“, като там е работел и ищецът. През м. април
2020г. **** ****** на дружеството съобщил на свидетеля, че поръчките са
намалели поради епидемията от „Covid- 19”. Предвид това, следвало да се оптимизира работния
процес и работата от цех „Лидер 1“ да се пренасочи към цех „Лидер 2“. Във
връзка с това, се предвиждало част от работниците да бъдат прехвърлени към цех
„Лидер 2“, а друга част да бъдат съкратени. На свидетеля било обяснено, че тази
оптимизация и преструктуриране се осъществявали във връзка с намаляването на
обема на работа. Свидетелят посочва, че за периода на предизвестието ищецът е
полагал труд в цех „Лидер 1“, като след това е бил съкратен. Самият цех също
бил затворен, като част от работата се пренасочила към цех „Лидер 2“. Свидетелят
изтъква, че ищецът не е бил във физическа невъзможност да полага труд.
Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна,
последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията
на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, е
обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна.
Съдът
счита за нужно да акцентира върху факта, че процесното
правоотношение не се прекратява по
силата на Заповед № ******г. / л. 7/, а с изтичане срока на месечното
предизвестие, дадено с Предизвестие изх. № **** г. / л. 6/. Когато
работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото
правоотношение на това основание съществува ( както е в процесния
случай ), трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието, без да са необходими каквито и да било последващи действия на страните ( изрично в тази връзка- Решение № 664 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 192/2009 г., IV- то г. о.; Решение № 664 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1896/2009 г., III- то г. о. ). В
конкретния случай, срокът на месечното предизвестие тече от връчването му- *****
г. и изтича на **** г. В тази връзка, издадената Заповед № ****** г., има само
констативен характер и отразеното в нея е ирелевантно
за настоящия спор. В тази връзка е и нормата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ,
съобразно която при наличие на предизвестие, трудовият договор се прекратява с
изтичането на срока на предизвестието. Предвид това, не може да бъде споделено
разбирането на ищеца, че единственото основание, което е относимо
към процесния спор е това, посочено в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение ( чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ).
Съобразно
гореизложеното, то релевантни за процесния казус са
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в
предизвестие изх. № ******* г. / л. 6/. Същите са, както следва: намаляване обема на работата- чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ и обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор- чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Следва да се акцентира върху
факта, че посочването в предизвестието на повече от едно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, не обосновава незаконосъобразност на
уволнението. Работодателят следва да установи което и да било от тях, като доказването
на едното от основанията е достатъчно за законността на уволнението ( изрично в тази връзка- Решение № 232 от
13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК ).
Следва да се посочи и че в своята искова молба ищецът не навежда
каквито и да било възражения, касаещи намаляването на обема на работата като
основание за прекратяване на трудовия договор. Впрочем, ищецът дори не оспорва отразеното в предизвестието за прекратяване
на трудовото правоотношение основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Не се
навеждат и възражения във връзка с чл. 329, ал. 1 КТ ( осъществяване на подбор
), поради което и съдът не дължи обсъждане на този въпрос. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават оспорваното право за
прекратяване на трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата
молба ( Решение № 431/ 21.11.2012 г., по гр.д. № 1100 / 2011г. на ВКС, IV- то г.о.; Решение № 397/ 31.10.2013 година, по гр.дело № 2870/2013г. на ВКС, IV- то г.о.; Решение
№ 297 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС; Решение № 503 от
05.01.2012 г. по гр. д. № 77 / 2011 г. на ВКС, IV- то г.о. ). В тази връзка, то всички процесуални усилия на
ищеца ( и възражения, обективирани в исковата молба)
са насочени към оспорване на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Въпреки гореизложеното, макар и ищецът да не е оспорил основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, нужно е да се изтъкне, че работодателят- ответник
установи да е налице първото от посочените в предизвестието основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно- намаляване обема на
работата. Намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен
факт към момента на предприетото уволнение, като за него могат да свидетелстват
както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица. Намаляването на обема на работа е въпрос на преценка
на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние обусловено от
конкретни причини, което не е
необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. Работодателят
е този, който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има
намаляване обема на работата. Правно ирелевантно е и дали управляващият орган на дружеството е
съставил нарочен документ, с който уведомява работещите за намаляване обема на
работата и определящ кои длъжности да бъдат съкратени. След като обемът на
работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност
трудови функции, работодателят разполага със законно основание да прекрати
трудовия договор с изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
( изрично в тази връзка- Решение № 29/ 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г.,
на ВКС, ІV- то г.о.; Решение № 21/ 01.02.2010 г. по гр. д. № 5101/2008 г., ВКС,
I- во г.о.; Решение №
87/10.07.2018 г. по гр.д. № 3468/2017 г. по описа на III-то гр.о. на ВКС).
В
конкретния случай, ответникът установи, че към м. април 2020г. ( когато е получено
предизвестието на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение), работата
в дружеството е намаляла драстично. Във връзка с установената в световен мащаб
епидемия от „Covid- 19”, съконтрагентите на ответното дружество са преустановили генерирането на поръчки. Посоченото
обстоятелство се изяснява, както от приетата по делото кореспонденция между
дружеството и неговите клиенти, така и от показанията на св. М.. Последният е
категоричен, че поръчките в дружеството са намалели поради пандемичната
обстановка и поради това се е наложило производството да бъде оптимизирано и
същото да бъде съсредоточено само в единия цех на дружеството. Предвид
намаляването на поръчките, а оттам и редуцирането на обема на работата, целият
цех „Лидер 1“ е бил затворен, като част от персонала работещ в него е бил
прехвърлен към цех „Лидер 2“, а останалата част е била съкратена. Доколкото цехът,
в който ищецът е работел е преустановил работа поради драстичното намаляване на
поръчките, то ясно е и че това е свързано с изпълняваните от ищеца трудови
функции. След като работата е намаляла до степен, която обуславя необходимост
от оптимизация на производството ( чрез затваряне на цех „Лидер 1“ и
пренасочване на част от персонала към другия цех), то това неминуемо засяга
ищеца, който заема длъжност „******“ в затворения цех. Впрочем, ясно
доказателство за трайно намаления обем на работа в ответното дружество са
думите на св. М., който заявява, че след като е изтекъл срокът на предизвестие
на съкратените работници, цех „Лидер 1“ е затворил врати и дейността на
дружеството е продължила само в цех „Лидер 2“.
Предвид гореизложеното и доколкото се изясни,
че към дата ***** г. (когато е връчено предизвестието ) е било налице намаляване
обема на работата, то искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 12 от КТ, то същото обуславя безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното потестативно право на уволнение е
възникнало и е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала
нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора ( Решение
№ 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о; Решение № 342/
04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV- то г. о. ). В конкретния случай,
при възложена тежест на ответника за доказване на правнорелевантния
факт, то не бе установено да е налице обективна невъзможност ищецът да
изпълнява своите трудови функции. Ищецът не се е намирал във фактическа
невъзможност да изпълнява трудовите си функции, нито за заеманата от него
длъжност е необходимо специално разрешително, нито е налице несъвместимост по
закон. Въпреки изложеното, доколкото ответното дружество установи другото
посочено в предизвестието основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, то извършеното уволнение се явява законосъобразно.
Досежно предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, то основателността на същите се
обуславя от тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В
конкретния случай не се установи да е налице незаконност на уволнението, поради
което и заявените искови претенции за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „******“ и за заплащане на парично обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от шест
месеца, считано от 09.05.2020г. до 08.11.2020г., възлизащо на сума в размер от 15 599,
46 лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество се поражда право на разноски. Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие / л. 26/, е
договорен адвокатски хонорар в размер от 1400 лв., платим по банкова сметка ***.
П.. Същевременно обаче, по делото не са представени доказателства за
заплащането на хонорара по посочената в договора банкова сметка. ***, в т. 1 от ТР № 6/2013г. по тълк.
дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че в случаите, при
които е договорено заплащане по банков път, то същото следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Предвид изложеното, то разноски не следва да бъдат присъдени в полза
на ответното дружество.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, и предвид изхода на спора, то всички разходи ( държавна
такса и възнаграждение за вещо лице ) остават в тежест на бюджета на Съдебната
власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Х.Р., ЕГН: **********
срещу „Лидер- 96“ ЕООД, ЕИК *********, обективно, кумулативно съединени искове за
признаване за незаконно на уволнението, констатирано със Заповед № ******г. на ******
на „Лидер- 96“ ЕООД и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „******“
– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за осъждане на ответника да заплати
на ищеца парично обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението, за период от шест месеца, считано от 09.05.2020г. до
08.11.2020г., възлизащо на сума в размер от 15 599, 46 лв.- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ