№ 45654
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110159157 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Подадена е искова молба от ЮЛ срещу Ц. П. К., с която е предявен иск за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 834,50 лева, представляваща
регресно обезщетение за изплатено от ищеца обезщетение, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, за вреди, причинени от
настъпило на 18.04.2019 г. ПТП. Ищецът поддържа, че вина за произшествието имал
ответникът, тъй като управлявал с несъобразена скорост МПС „Сеат Леон“ с рег. №
*********, застраховано към датата на произшествието със застраховка „Гражданска
отговорност“ в ищцовото дружество по полица № BG/**/************
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, на основание чл. 118 ГПК и
след като съобрази релевантните по делото обстоятелства намира следното:
Според настоящия съдебен състав, така образуваното дело не е подсъдно на
Софийски районен съд, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. От релевираните
твърдения в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства е видно, че
правоотношенията между страните по делото, представляващи предмет на правния
спор между тях, произтичат от договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Предявената искова претенция, намираща правното
си основание в чл. 500 КЗ, представлява иск срещу потребител на застрахователни
услуги по смисъла на КЗ, поради което спрямо него е приложима местната подсъдност
по чл. 113 ГПК. Материалноправното основание за възникване на регресното вземане,
съгласно изложеното в исковата молба, произтича от договор за застраховка
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът има качеството на
потребител на предоставената му застрахователна услуга. В този смисъл е практиката
на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II
т.о., според което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл,
като изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете от/срещу
физически лица – потребители на застрахователни услуги по Кодекса на
застраховането.
Този извод намира опора и в чл. 2, ал. 2 КЗ, съгласно който „ползвател на
застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице,
третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен
договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се
ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност,
независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. При
сравнение съдържанието на горепосочената норма и тази на § 1, т. 1 ДР на КЗ /отм./ се
установява, че те са с идентично съдържание и законодателят е вложил еднакъв
смисъл в понятието „ползвател на застрахователни услуги“ и понятието „потребител
на застрахователни услуги“ (в този смисъл - Определение № 349/07.07.2016 г. по ч. т.
д. № 1433/2016 г. на ВКС, IІ-ро т. о.). С т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2015 г. по
тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че подсъдността по чл. 113 ГПК се
прилага по отношение на предявения пряк иск по чл. 226 КЗ /отм./ от пострадалия (или
третото ползващо се лице) срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Видно е от мотивите на тълкувателния акт, че понятието „потребител на
застрахователни услуги“ е разширено извън кръга на лицата, които са застраховани и
са страна по договора за застраховка. В случай че застрахованият е физическо лице,
което ползва застрахователните услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, или физическото лице като страна по договора
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то се касае за
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 2, б. „б“ от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори
Предвид изложеното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, предвиждащ
задължение за съда да следи служебно за местната подсъдност по чл. 113 ГПК до
приключване на първото по делото заседание, настоящият съдебен състав констатира,
че постоянният и настоящият адрес на ответника е в гр. Враца, видно от служебно
изисканата справка от Национална база данни „Население“.
Изложеното налага, предвид потребителския характер на процесния спор,
образуваното в Софийски районен съд исково производство да бъде прекратено, а
делото да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд – Враца, на основание чл.
2
118, ал. 2, вр. чл. 113 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 59157/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, поради липса на местна компетентност за
разглеждането му, и ИЗПРАЩА делото, образувано по искова молба с вх. №
314958/07.10.2024 г., подадена от ЮЛ срещу Ц. П. К., по подсъдност на Районен съд –
Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3