МОТИВИ ПО НОХД № 703 /2016
г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С
внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против А.Н.Н. за
това, че в периода 12.08.2015 г. – 14.08.2015 г. в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестен извършител, като
помагач, с цел да набави за себе си и другиго – неустановено лице, имотна
облага, е възбудил заблуждение у:
- на 12.08.2015 г. в гр.
Пловдив е възбудил у Р.И.П. *** заблуждение и с това му е причинил имотна вреда
в размер на 1 500 лева;
- на 14.08.2015 г. в гр.
Пловдив е направил опит да възбуди у Ч.И.П. *** заблуждение и с това да й
причини имотна вреда в размер на 970 лева, като деянието е останало недовършено
по независещи от волята на дееца причини – престъпление
по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК.
В
рамките на наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане
предявеният от пострадалия свидетел Р.И.П. граждански иск против подсъдимия Н.
за сумата от 1500 лева, съставляваща обезщетение за имуществени щети от
престъплението, със законна лихва върху същата от 12.08.2015 г. до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски. Свидетелят П. е
конституиран като граждански ищец в процеса.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като моли същият
да бъде признат за виновен и му се определи наказание лишаване от свобода в
рамките между две и три години, което да бъде изтърпяно при строг първоначален
режим, като се приспадне предварителното задържане. Прави се искане за
приложение разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на предходното осъждане на
подсъдимия Н.. Предлага се да бъде уважен гражданския иск, вещественото
доказателство телефонен апарат да се отнеме в полза на държавата, а другото
веществено доказателство – плик с изрезки от вестници да се унищожи като вещ
без стойност.
Повереникът
на гражданския ищец адв.К. излага становище по
същество, като моли за уважаване на предявения граждански иск и присъждане в
полза на гражданския ищец на направените от последния разноски. Гражданският
ищец П. сочи, че поддържа становището на повереника си.
Защитникът
на подсъдимия Н. адв.С. излага становище за
недоказаност на обвинението и моли за оправдателна присъда. Алтернативно се
иска, ако подсъдимият бъде признат за виновен, да се приложи нормата на чл.58, вр. с чл.55 от НК и наказанието да се определи под
предвидения в закона минимум.
Защитникът
Н. /майка на подсъдимия/ сочи, че поддържа становището на защитника адв.С..
Подсъдимият
Н. не се признава за виновен по обвинението, дава обяснения по делото, сочи, че
поддържа искането на защитника си.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Подсъдимият А.Н.Н. е роден на *** ***. Той ***, български
гражданин, неженен, със средно - специално образование, осъждан, работещ, с ЕГН
**********.
Предходното осъждане на Н. е по НОХД №
893/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, по което с влязъл в сила на
13.06.2014 г. съдебен акт му е било наложено едно общо и най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от пет
години, към което е присъединено и наказанието глоба, за извършени престъпления
по чл.234, ал.1 от НК и чл.354а, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Н. към 2015 г. работел в магазин, стопанисван от ЕООД, чийто У. бил, като през
лятото на 2015 г. същият пуснал обява в интернет сайт относно това, че предлага
транспортни услуги със свой или с автомобил на клиента. Към този момент
подсъдимият разполагал с регистриран на негово име лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № ***. В обявата подсъдимият оставил за връзка собствения си телефонен
номер ***, който ползвал по това време със СИМ карта на мобилен оператор „ВОВ“
с № ***, с мобилен телефонен апарат „Нокия 113“ с
ИМЕЙ № ***.
На
12.08.2015 г. от телефонен номер *** с неустановен по делото ползвател,
подсъдимият Н. получил телефонно обаждане от мъж, който му казал, че се обажда
по обявата и му възложил да вземе от адрес в Пловдив плик с пари, който да бъде
доставен до гр. Русе, като обещал на подсъдимия добро парично възнаграждение.
Подсъдимият се съгласил. Междувременно в около 16,30 часа на телефон *** в дома
на свидетеля Р.П. *** се позвънило от номер ***, като на позвъняването
отговорила възрастната майка на свидетеля П.. Същата разговаряла с мъж като при
разговора останала с впечатление, че се обажда далечен братовчед на свидетеля П.
с име В.. Поради това и тя повикала сина си свидетеля П. да разговаря по
телефона, като му съобщила и кой се обажда. Свидетелят П. разговарял с мъж, когото
припознал като своя братовчед В. и който му обяснил, че са му необходими 3000
лева спешно с оглед освобождаване от митница на закупени климатици, свързани с
магазин „Зора“, като помолил свидетелят П. да му услужи и обяснил, че по-късно
ще му върне сумата. П. не се усъмнил, че на отсрещната страна е неговият
братовчед, с когото не се били виждали и чували отдавна, като заявил, че може
да му услужи със сума, с която разполагал в момента от 1500 лева. Лицето, с
което разговарял свидетелят П. се съгласило да получи и тази по-малка сума,
като заявило, че неговият телефонен номер е
***, от който телефон същия ден получил обаждане и подсъдимият, а
номерът, от който се обажда – ***- бил
на У. на магазин „Зора“, чиито имена съобщил да са Н.Х.. Последвали още два
разговора с номер *** към номера на стационарния телефон на П. - ***, в които
се уточнили подробности, като междувременно П. се свързал и с т.нар. Н.Х. от
своя телефон, за да го попита къде да достави парите. Отговорено му било, че
понеже трябва сумата да се предаде бързо, на място ще бъде изпратен служител от
магазина, на когото следва парите да се предадат в плик. В около 17,00 часа се
получило обаждане, че човекът, който следва да вземе парите, е пред входа на
адреса на свидетеля П.. Последният излязъл с плик, в който бил поставил сумата
от 1500 лева, като с него била и неговата приятелка свидетелката С.. Същата
била приготвила саморъчно написана от нея разписка относно предоставянето на
сумата. Пред адреса свидетелите П. и С. видели подсъдимия Н., който
междувременно бил получил по телефона инструкции къде да отиде и го попитали
дали е лицето, на което следва да дадат плика. Подсъдимият потвърдил, като в
същия момент и телефонът му позвънял и той предоставил слушалката на свидетеля П.
да разговаря. П. разговарял с лице, представило му се за У.я
Н.Х., което потвърдило, че подсъдимият е този, на когото следва да се дадат
парите. На подсъдимия била предоставена разписката, в която пишело, че свидетелят
П. предава сумата от 1500 лева за 2 бр. климатици, като подсъдимият я подписал
за „приел“ и разписката останала у свидетелката С.. На адреса на пострадалия
свидетел П. подсъдимият бил пристигнал с лекия си автомобил „Мерцедес“ с рег. №
***, като при тръгването му към автомобила свидетелят П. го последвал и извикал
на свидетелката С. да запише регистрационния номер на автомобила, което тя
сторила на гърба на разписката. Не след дълго на телефона на свидетеля П. се
обадил т.нар. Н.Х., който заявил, че номерът на автомобила не е този, който бил
в действителност и че свидетелят П. се е заблудил. Няколко пъти след това,
включително и на следващия ден, свидетелят П. получавал обаждания от посочените
телефонни номера, като получил благодарности за услугата от лицето, представило
се за неговия братовчед В., както и обещания, че сумата ще му бъде
възстановена. Още през нощта на 12/13.08.2015 г. свидетелят П. се усъмнил, че е
станал жертва на „телефонна“ измама, поради което и рано на 13.08.2015 г.
заедно със свидетелката С. издирил чрез свои родственици координати на своя
братовчед В., с когото разговарял по телефона и се убедил, че говори със съвсем
друго лице, различно от представилото се за В. на предходния ден, както и че
братовчед му не го е молил за такава услуга и не е получавал пари. Поради това
и свидетелят П. и свидетелката С. ***, още в 8,15 часа, където били приети от
полицейския инспектор А. и свидетелят П. подал сигнал за измама, като посочил
номера на автомобила, с който подсъдимият се бил явил на адреса му. По номера
на автомобила сутринта на същата дата 13.08.2015 г. в 8,28 ч. била изготвена
справка от Централната база на КАТ, като се установило, че този автомобил е
регистриран на подсъдимия. В тази връзка и патрул на 04 РУП – Пловдив бил
изпратен на адреса на подсъдимия и последният в 10,00 часа бил отведен при
инспектор А.. Преди тези събития, на 12.08.2015 г., след като се прибрал в дома
си, по указания, получени отново по телефона, подсъдимият преброил сумата в
плика и установил, че тя отговаря на тази, за която се бил подписал, а именно
1500 лева. По телефона непознатият казал на подсъдимия да отдели за себе си 500
лева и да отпътува към гр. Русе. Вечерта на 12.08.2015 г. подсъдимият Н. с
автомобила си се отправил към гр. Русе, където по указания на неустановеното
лице, с което комуникирал по телефона на предоставения и на него друг телефонен
номер ***, от който непознатият бил говорил и с пострадалия П., в около 23,00
часа оставил плика в специално направена ниша на билборд на пътя гр. Русе – гр.
Варна в землището на гр. Русе, след което се върнал обратно в Пловдив. При
срещата му в полицейския участък на 13.08.2015 г. подсъдимият разбрал, че вече
се води производство за измама и заявил, че ще съдейства на полицията, като в
случай, че отново му се обади същото лице, ще уведоми служителите на полицията.
Междувременно, докато бил в полицията на телефона му имало позвънявания от
телефонен номер ***, който подсъдимият бил записал в телефона си под името
„Гошо Куриер“, както и текстово съобщение с текст „ако има проблем дай
резултат“, на което по-късно подсъдимият отговорил с „не“. По-късно по обяд на
13.08.2015 г. подсъдимият бил отново призован в 04 РУП и разпитан в качеството
на свидетел по започналото досъдебно производство, образувано по жалбата на
свидетеля П., като бил разпитван от инспектор А..
На
13.08.2015 г. след обяд, подсъдимият отново разговарял с неустановеното лице,
като му обяснил, че е бил викан в полицията и за какво е бил разпитван, като
подсъдимият звънял и на друг предоставен му телефон за връзка с лицето, записан
в телефона му под името „***“ /на латиница/, а именно ***.
На
14.08.2015 г., въпреки, че знаел, че вече е заведено наказателно производство и
бил викан в полицията и че бил се съгласил да съдейства за разкриване на прекия
извършител на измамата със свидетеля П., подсъдимият Н. отново решил за
съдейства на непознатото му лице, като отново вземе плик с пари от указан му
адрес, като получи и част от парите за себе си. Така още сутринта
на 14.08.2015 г. същият получил по
телефона от номера записан под името „***“ указание да се яви на адрес в
гр. Пловдив, ул. “Чернишевски“
, като този път му било указано да хване такси, за да не бъде разкрит.
Комуникация с неизвестното лице, което му давало указания къде да отиде на
14.08.2015 г. подсъдимият осъществявал и чрез друг номер, а именно ***, записан
в телефона му като „ .2 “. Междувременно от номер ***, с който комуникирал и
подсъдимият на 14.08.2015 г. в около 11,30 часа постъпило обаждане на
телефонния номер на свидетелката Ч.П. ***, живуща ***, като й се обадило
непознато лице, което тя възприела като жена, което плачело и се представило за
нейната дъщеря, която обяснила, че си е счупила крака и ще следва да се
предостави голяма парична сума за извършване на спешна операция. Понеже
телефонът на свидетелката П. бил дуплекс с телефон, находящ се на същия адрес
на приземния етаж, където по това време се намирал синът на свидетелката П.
свидетелят А.П. и същият бил включил високоговорителя на телефона, той възприел
обаждането като разбрал, че се касае до вероятна измама, поради което и се
обадил от мобилния си телефон на номер 112. От там бил свързан с Дежурния във
02 РУП, който го уведомил, че на място ще бъдат изпратени полицейски служители
и че следва разговорът с лицето, което е позвънило на домашния телефон да не
бъде прекъсван. Междувременно свидетелката П. продължавала да разговаря, като
получила указания по телефона вече от мъж, който се представил за хирург, че тя
следва да вземе наличните й пари, като тя изпълнила това и обявила по телефона,
че разполага с парична сума само от 970 лева. Било й обяснено, че следва да
постави в плик парите и че на адреса й ще бъде изпратено лице, на което да ги
предаде, както и че същата следва да подпише документ, че е съгласна да ги
предостави, като П., понеже мислела, че дъщеря й действително е в болница, се
съгласила да напише такъв документ и да предаде парите. През цялото време на
свидетелката били давани указания по телефона да не прекъсва връзката, като в
момента, в който тя била се отправила към друго помещение, за да намери плик, в
който да постави паричната сума, съгласно дадените й указания по телефона,
синът й се бил качил в жилището й и й обяснил тихо, че става въпрос за измама и
че тя следва да продължи да изпълнява даваните й по телефона указания, докато
дойде полиция. Свидетелката П. продължила разговора, който продължил общо около
един час, като още преди идването на сина й от нея било поискано да диктува
серийните номера на банкнотите, които била извадила и тя го направила,
попълнила и текст върху лист, че дава сумата за операция на дъщеря й, а в
подготвения плик двамата със сина й поставили нарязани вестници и изписаното от
свидетелката П. листче. В един момент свидетелката П. била уведомена, че
човекът, който следва да вземе парите е дошъл и тя следва да излезе навън, за
да му ги даде. Тогава свидетелят П. се обадил на полицията, а междувременно
пристигналите в близост до адреса полицейски служители от 02 РУП Ив.И. и В.П.
възприели пристигането на таксиметров автомобил, от който в близост до адреса
слязъл подсъдимият Ал.Н., като разговарял по телефона
и се оглеждал. В този момент подсъдимият получавал по телефона указания за
точния адрес, като се насочил към него и в същото време натам се насочили и
полицейските служители. Подсъдимият получавал указанията от телефонен номер ***.
Свидетелката П. в около 12,20 часа била излязла на стълбите, като подала на
подсъдимия плика с нарязаните вестници и листчето, върху което била писала, а
той в това време отново говорел по телефона. Свидетелите П. и И. се доближили в същия момент до подсъдимия и се
легитимирали, като му указали да продължи телефонната комуникация и тогава
подсъдимият подал телефона на свидетелката П., която разговаряла с мъж, на
когото обяснила, че е предала парите на явилото се лице. Подсъдимият получил
указания по телефона от непознатото лице да се прибере в дома си и бил
съпроводен от служителите на полицията, които му указали да продължи
телефонната комуникация с непознатото лице, което го било изпратило на адреса
на свидетелката П., когато то отново му позвъни. По пътя, преди да пристигнат
до жилището на подсъдимия подсъдимият Н. разказал пред свидетеля П. случая със
свидетеля П., като посочил, че докато се връщал от гр. Русе бил осъзнал, че е
извършил нещо нередно и незаконно, а също и че при явяването му в 04 РУП
Пловдив не бил казал истината за това къде е оставил паричната сума, а излъгал,
че я е предоставил на лице в гр. Пловдив на Централна гара, тъй като в
полицията бил разбрал, че е част от престъпна схема и се притеснил във връзка с
предходната му присъда. При пристигане на адреса на подсъдимия в присъствието
на полицейските служители П. и И. подсъдимият получил
ново обаждане по телефона, като от него било поискано да отвори плика и да
съобщи каква е сумата и в какви купюри са банкнотите.
Подсъдимият не знаел каква следва да е сумата и посочил 1000 лева, като отсреща
му било отговорено, че сумата следва да е по-малка и му затворили.
Междувременно, след като се прибрала в дома си свидетелката П. отново
разговаряла по телефона с мъж, обадил се от номер ***, на когото обяснила, че е
предала сумата, като била запитана с какво е дошъл подсъдимият на адреса. Малко
след това свидетелката получила ново обаждане в 12,57 часа, като отново била
запитана дали е предала парите и тогава тя казала, че нищо не е предала и че
няма да видят и стотинка от нея. В 12,58 от същия телефонен номер ***
подсъдимият получил обаждане в присъствието на полицейските служители, като от
същото станало ясно, че неустановеното лице, с което подсъдимият комуникирал до
тогава, е разбрало, че измамата е разкрита и това било последното му обаждане.
Тъй като бил задържан, подсъдимият бил отведен в РУП, като с протокол за
доброволно предаване предал намиращия се у него плик с нарязани вестници и
листче, изписано от свидетелката Ч.П.. С протокола за обиск от него бил иззет и
телефона със СИМ карта, от който подсъдимият извършвал телефонна комуникация с неустановения
му съучастник. В полицейското управление от подсъдимия били снети обяснения от
свидетеля Б.Т., в които подсъдимият разказал подробно за първия и втория случай
на участието му в измамните схеми с пострадали свидетелите П. и свидетелката П.,
като посочил и пред свидетеля Б.Т., че когато бил викан в 04 РУП по случая със
свидетеля П., бил излъгал полицейския служител А. относно разпореждането с
парите, които бил получил от П..
В
хода на започналото разследване свидетелят П. категорично разпознал подсъдимия
като лицето, на което бил предоставил плика със сумата от 1500 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установена на базата
на събраните по делото доказателства. Съдът кредитира в по-голямата им част
свидетелските показания на разпитаните непосредствено свидетели П. и най-вече
приобщените негови показания от досъдебното производство чрез прочитането им,
Б.Т. и приобщените му показания от досъдебното производство по реда на чл.281
от НПК, В.П., заедно с четените му показания от досъдебната фаза на процеса, Е.С.,
Ал.П., ведно с прочетените негови показания от
досъдебното производство, Ч.П., Ив.И.. Показанията на
посочените свидетели имат своето конкретно отношение към предмета на
разследване по делото и способстват за изясняването на фактите от значение за
делото. В по-голямата си част показанията на посочените свидетели са логични и
последователни, а тези на групи свидетели, описващи едни и същи събития, в
които са взели участие, са съответни и не противоречащи помежду си, като в тази
насока са последователни и правдоподобни. Съдът основава крайните си изводи по
присъдата, отдавайки съществено значение на показанията, които са били приобщени
по реда на чл.281 от НПК чрез прочитането им в съдебно заседание. Това, както
се посочи, се отнася до показанията на свидетелите П., Т., П. и П., като е
видно, че дадените от тях показания на досъдебното производство, са били много
близо по време до инкриминираните събития, поради което и съдържат значително
повече подробности и при съпоставката им се вижда еднопосочност и идентичност
на описваните събития и факти. В тази насока наличието на известна
непоследователност и обърканост в показанията на свидетеля П., а и тези на
свидетеля П., дадени пред съда, се явява обяснимо, както с изминалия период от
време от инкриминираните събития до разпита им пред съда, така и с
обстоятелството, че същите описват наситени с информация събития, развили се
бързо и неочаквано за тях, които са ги притеснили и смутили.
Що
се касае до показанията на свидетелите, разпитани по искане на подсъдимия Л.Л.
и Н.Г., то същите на практика не способстват за някакво допълнително изясняване
на фактите по делото, като освен това, конкретно по отношение показанията на
свидетеля Л. е видно противоречието им с обективните данни относно осъждането
му за конкретно престъпление с влязъл в сила съдебен акт. В крайна сметка,
показанията на тези двама свидетели не допринасят за разкриване на обективната
истина по отношение на конкретните инкриминирани деяния, съставляващи част от
продължаваното престъпление, за което е повдигнато обвинение, като фактите, за
които свидетелстват в тази насока се явяват извън предмета на делото.
Съдът
не се ползва при постановяване на присъдата не се ползва и от показанията на
свидетеля А.П., доколкото в хода на производството е установено, че същият е
призован поради технически пропуск и сходство на имената му с тези на свидетеля
А.П..
Обясненията
на подсъдимия Н. съдът взема предвид при постановяване на своята присъда, но
само отчасти и то само доколкото не противоречат на останалия кредитиран
доказателствен материал, като ги разглежда критично, като отчита и функцията им
и на средство за защита. Освен това, установява се, че в една своя част
обясненията на подсъдимия са в противоречие с
кредитирани от съда свидетелски показания, изводи на приетите по делото
експертизи, както и приложени писмени доказателства, а същевременно се
установяват и вътрешни противоречия в самите му обяснения. Така като илюстрация
на казаното, съдебният състав взе предвид като пример твърденията на подсъдимия
в обясненията му относно това, че при призоваването му в 04 РУП Пловдив на
13.08.2015 г. е разказал всичко относно случилото се на 12.08.2015 г., но в
показанията на свидетеля П., с когото подсъдимият е разговарял при пътуването
им от местопрестъплението на ул.“Чернишевски“ до дома
на подсъдимия, както и в жилището му, свидетелят П. е посочил, че подсъдимият
му е споделил, че е излъгал полицейските служители, като е заявил, че не е
знаел какво е съдържанието на плика, който е взел от свидетеля П., както и че е
предал същия на непознато му лице на Централна гара в Пловдив. В тази насока са
и показанията на свидетеля Б.Т..
В обясненията си, дадени пред съда,
подсъдимият е заявил, че при вземането на плика от свидетеля П. не е знаел, че
същият съдържа пари, както и че неизвестното му лице, което му е възложило тази
своеобразна „поръчка“ му е казало, че в плика има важни документи и че едва при
оставянето на плика на билборда в гр. Русе е разбрал какво е съдържанието му.
Друго обаче се установява подсъдимият да е обяснил пред посочените свидетели Т.
и П., а именно, че е получил инструкции да отвори плика получен от пострадалия П.
в дома си и да преброи намиращата се в него сума, впрочем както и в случая с
пострадалата Ч.П.. Отделно от това, в тази им част обясненията на подсъдимия са
напълно дискредитирани и от другите доказателства, събрани по делото като
например показанията на свидетелите П. и С. относно развилите се събития на
12.08.2015 г. пред дома на свидетеля П.. В показанията си последният е заявил,
че е посочил пред подсъдимия каква е сумата и че му бил казал, че тя е точна.
Напълно съответни са показанията на свидетелите П. и С. и относно това, че
подсъдимият е подписал и изрична разписка, в която недвусмислено е отразено, че
получава конкретна сума пари. В тази насока изводите на приетата по делото почеркова експертиза относно положения подпис за получател
са категорични и потвърждават напълно посочените показания. Напротив, в
обясненията си подсъдимият категорично сочи, че не бил подписвал разписка, като
дори при предявяването й е заявил, както че върху нея няма негов почерк, така и
че липсва негов подпис, което категорично е опровергано от посочените по-горе
доказателства. Впрочем в обясненията си никъде подсъдимият не е посочил да не
помни, или да е забравил това обстоятелство, което се изтъква от неговия
защитник, а напротив, по тези въпроси подсъдимият е бил категоричен.
Налице е вътрешно противоречие в обясненията
на подсъдимия по отношение и на факта дали същият е знаел относно това какво
следва да вземе от адреса на пострадалата Ч.П.. Първоначално подсъдимият е
заявил, че му станало известно, че следва да вземе капаро, а едва по-надолу в
обясненията му вече предпазливо е заявил, че му било обяснено, че ще взима
документи. Не отговаря на истината твърдението на подсъдимия, че на 13.08.2015 г.
неизвестният му съучастник му се е обадил много късно вечерта, доколкото от
приетата техническа експертиза е видно наличието на активна комуникация през
целия ден между телефона на подсъдимия и два от телефонните номера, ползвани
при осъществяване на отделните деяния, с които е била осъществена връзка с
пострадалите лица.
Налице е вътрешно противоречие, продиктувано
от опит да се разграничи от деянието и в твърденията на подсъдимия в
обясненията му, касаещи обстоятелството дали същият е разговарял по телефона
при явяването си на адреса на свидетелката Ч.П.. Така първоначално, стремейки
се да подсили тезата си относно това, че не е знаел кой е адреса и какво следва
да направи там, а единствено е изпълнявал указания на намиращите се на мястото
полицейски служители, подсъдимият е заявил, че не му било позволено да си вдига
телефона и да разговаря / л.109 гръб и л.110 от съдебното дело/. По-надолу в
обясненията си обаче, /л.111 от съдебното дело/, подсъдимият се е отказал от
тази си версия, очевидно преценявайки събраните до момента показания и на
свидетелите полицейски служители И. и П. и на самата пострадала П., като е
посочил, че всъщност му било разрешено да говори по телефона на местопрестъплението
и че бил дал телефона и на пострадалата да говори по него. Пак твърде
обслужващо защитната му теза е и твърдението относно конкретното поведение на
полицейските служители И. и П. на мястото на предаване на плика от свидетелката
Ч.П.. Обясненията на подсъдимия обаче, относно конкретните действия на
свидетелите полицейски служители И. и П. са опровергани от категоричните им
показания относно това, че са се легитимирали и са започнали да му дават
указания без физически да го задържат с помощни средства, в момента, когато
пострадалата е била навън с плика и му го е давала. В тази насока са и
показанията на свидетелката Ч.П. и тези на свидетеля П. от досъдебното
производство, заявили, че подсъдимият е бил задържан при предаването на плика.
Всичко изложено илюстрира наличието на
недостоверност в значителна част от съдържанието на обясненията на подсъдимия,
на които основно се позовава защитата и което обстоятелство, както се посочи,
доведе съдебния състав на извода, че не следва да кредитира обясненията изцяло,
а само отчасти и то само доколкото са съответни на останалия възприет като
очертаващ достоверно събитията доказателствен материал.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно справки от РП Пловдив от
Затвора Пловдив и от ГДИН, копие от съдебни определения по НОХД № 8452/2015 г.,
извлечение от деловодната програма на ПРС, справка за съдимост, справка от „Теленор България“ ЕАД, справка от 04 РУП Пловдив с копие от
дневник на посетителите в РУП, разписки относно веществени доказателства,
протокол за доброволно предаване, заповед за задържане по ЗМВР с протокол за
обиск, копия от съдебни протоколи в производство по чл.64 от НПК, справка за лице
от АИС БДС, протокол за разпознаване на лица с фотоалбум, саморъчно изготвена
разписка, справка от ЦБ на КАТ за регистрация на лек автомобил, справки от
„БТК“ ЕАД за фиксирани телефонни постове, приемо - предавателен
протокол, характеристична справка, а така също и приобщените веществени
доказателства – мобилен телефон с батерия и СИМ карата и плик с нарязани
вестници и листче, ръкописно изписано.
Съдът
кредитира като професионално и незаинтересовано изготвени и заключенията на
приетите по делото съдебно - почеркова и техническа
експертиза на веществени доказателства. Съгласно първата от експертизите се
установява, че положеният в приложената по делото разписка за получаване на
сума от 1500 лева от 12.08.2015 г. подпис за получател категорично е изпълнен
от подсъдимия, като е налице и вероятност същият да е изпълнил ръкописния текст
за името „А.“.
Изведените
данни в табличен вариант от втората от експертизите, а именно тази на телефона
и приложената в него СИМ карта, за които се установява, че са ползвани от
подсъдимия, доколкото са иззети с протокола за обиск от него при задържането
му, установяват категорично осъществяваната в рамките на целия инкриминиран
период активна телефонна комуникация именно с този телефон, с телефонните
номера ***, ***, *** и ***, първите два от които използвани при осъществяване
на измамната схема от 12.08.2015 г., а вторите два, ползвани от неизвестното
лице, свързвало се с подсъдимия и пострадалата свидетелка Ч.П. на втората от
датите, включена в периода на престъплението – 14.08.2015 г.
Разгледани
поотделно и в съвкупност посочените от съда като кредитирани доказателства
водят до категоричен и еднозначен извод относно осъществяване от страна на
подсъдимия на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и то в
пълния му обем по обвинителния акт.
От
обективна страна престъплението е доказано и в тази насока са налице безспорни
доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението измама.
Така при всeки от
случаите със свидетелите П. и свидетелката Ч.П. се установява да е било налице
заблуждение, като у съответното лице е била създадена невярна представа относно
конкретни обстоятелства, съобразно с които същото да бъде мотивирано да направи
имуществено разпореждане. Така по отношение на свидетеля П. при разговора му по
телефона с неустановено лице, представило се за негов далечен братовчед и за У.
на магазин „Зора“, у свидетеля П. е възникнало заблуждението, че негов близък
се нуждае от спешно съдействие, състоящо се в предоставяне на пари в заем за
приключване на сделка. В тази връзка и воден от добронамерените си съображения
за оказване съдействие на свой родственик, както и от увереността, че е
разговарял именно с него и с лице посочено му от родственика, което му
изглеждало логично, но което не отговаряло на обективната действителност,
свидетелят П. е пристъпил и към осъществяване на имуществено разпореждане, като
е предоставил парична сума от 1500 лева на непознатия му до тогава подсъдим, за
когото е получил уверение по телефона, че е изпратено на място лице, служител
на посочената верига магазини, да вземе сумата. Създадената посредством
убедителното говорене по телефона на непознатото лице, използвало и име на
родственик на пострадалия, макар и в един кратък период до предоставяне на паричните средства, невярна представа у П.
относно това, че оказва съдействие на роднината си и че именно подсъдимият е
човекът, който ще съдейства от своя страна за предоставяне на сумата за
посочената цел, в крайна сметка е довело и до причиняването на имотна вреда за
пострадалия П. в размер на предоставената от него сума от 1500 лева. В тази
посока именно създаването на невярна представа в съзнанието на пострадалия е
довело до това пострадалият П. да извърши един безвъзмезден и невъзстановим
разход в полза на неизвестния извършител, а също и на подсъдимия Н., доколкото
последният на практика е задържал за себе си част от предоставената от
пострадалия сума. При вторият от случаите от 14.08.2015 г. противно на
твърденията на защитата относно липса на осъществен състав на престъпление, на
практика, при използване на сходен подход, възползвайки се от чувството на
роднинска съпричастност, както и от възрастта на пострадалата, по телефона
неизвестен извършител е въвел пострадалата Ч.П. в заблуждение относно това, че
дъщеря й е пострадала и има нужда от пари за извършване на спешна операция. В
подкрепа на този извод са първоначалните реакции и действия, които свидетелката
е извършила, а именно същата е споделила по телефона с каква сума разполага в
действителност в себе си, предвид поисканата й по-голяма сума пари,
поинтересувала се е защо не се иска
парична сума от съпруга на дъщеря й и къде е той, диктувала е номерата
на банкнотите, станала е, въпреки трудната си подвижност, за да отиде до друга
стая и да намери плик за поставяне на парите, съгласно дадените й указания по
телефона. Съдът не възприема в тази насока и становището на защитата относно
това, че липсвала измама в случая със свидетелката П., доколкото същата изобщо
не била въведена в заблуждение. Напротив, от показанията на свидетелката П.
може да се направи извод, че същата първоначално е помислила, че действително
разговаря със своята дъщеря и че казаното е истина, като едва при идването на
синът й, свидетелят П., тя е разбрала, че става въпрос за измама и се е
съгласила да продължи комуникацията с мнимия лекар, до момента, в който на
място дойде полиция, за което също била уведомена от сина си. В тази насока,
видно е от показанията на свидетелката П., че същата е посочила, че е разбрала
от сина си за какво става дума, като е
отишла в другата стая да търси плик. Освен това, свидетелката е заявила дословно
и следното „Аз говорих и с нея с дъщерята и ми каза събери, колкото пари имаш
може и бижута. Лицето възприех като дъщеря ми.“
Едва по-надолу в показанията си свидетелката е посочила, че не била се
усъмнила, че това е дъщеря й и от първия момент усетила, че става въпрос за
измама, понеже и преди това имало сходни случаи да й се обаждат измамници. От
обективното поведение на пострадалата обаче, личи друго. Става ясно, че до
преди появата на сина й в жилището й, същата не е била прекъснала разговора с неизвестното
лице, представило се за лекар, била е извадила паричната сума, с която
разполага, за да съобщи серийните номера на банкнотите, което й било указано по
телефона, в каквато насока са показанията и на свидетеля П. от досъдебното
производство, както и станала, за да вземе плик, в който да постави парите. В тази връзка, ако от самото
начало пострадалата свидетелка бе разбрала, че се касае до измамливи действия и
е продължила разговора единствено с намерението да види докъде ще стигне и без
възможност да уведоми някого за това, същата не би извършила реално указаните й
от неизвестното лице по телефона действия точно съгласно указанията му. Поради
това и твърденията на пострадалата пред съда, че се е усетила за какво става
дума съвсем в началото на разговора й по телефона, за което е свидетелствал
пред съда и синът й П., съдебният състав обяснява с естествената реакция на
пострадалата свидетелка, а и нейния син, да се отграничи
от това си качество на жертва, което е неприятно и с оглед характера на
престъплението я злепоставя.
Съдът
в случая счита за уместно да посочи, че деянието от 14.08.2015 г. правилно е
посочено в обвинителния акт да е останало и във фазата на опита. В тази насока
и дори да се приеме, че у пострадалата свидетелка не е било настъпило изобщо
каквото и да било заблуждение в нито един момент, дори и за съвсем кратък
период от време, като се възприеме тази част от показанията й за по-достоверна,
то това не променя характера на престъплението и не го прави несъставомерно. Изложените съображения за наличието на
т.нар. негоден опит в случая съдът намира за напълно неотносими.
Негоден опит по смисъла на това понятие е налице, тогава, когато деянието обективно не е в състояние да
предизвика целения резултат, като най-общо случаите са два – несъществуване на
обекта, към увреждането на който деянието е насочено, или отново обективна
невъзможност на използваните от дееца средства и методи да увредят целения
обект на престъплението /опит към негоден обект и опит с негодни средства/. В
случая не е налице, която и да било от двете хипотези на негоден опит. И
обектът на престъплението е бил налице и е бил годен, и използваните похвати и
средства от извършителя в случая са били годни да доведат до целения престъпен
резултат, като фактът, че свидетелите П. и П. все пак са разбрали, че става
въпрос за измамливи действия, не прави опитът към извършване на престъплението
негоден, а единствено е довел до невъзможност за извършителя да довърши
деянието поради причини, които стоят извън неговата воля – в случая факта, че
свидетелите своевременно са разбрали за какво става въпрос и са реагирали
адекватно. В тази насока и коментираното от защитата обстоятелство, че на
подсъдимия е бил предоставен плик с вестници, вместо пари, само подкрепя посочения
извод за наличие само на опит да се възбуди конкретно заблуждение у
пострадалия, водещо и до конкретно имуществено разпореждане, което не се е
осъществило на практика, въпреки положените усилия от неизвестния извършител и
от подсъдимия, така, както деянието е било и квалифицирано в обвинителния акт.
С
оглед вида на всяко от двете отделни деяния, извършени в периода от 12-ти до
14-ти август 2015 г., то правилно според съдебния състав е отчетено, че в
случая са налице признаците и на едно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като всяко едно от двете деяния поотделно
осъществява състав на едно и също престъпление, второто останало действително
във фазата на опита, като те са извършени в един изключително кратък период от
време, при съвсем сходна фактическа обстановка, поради което и следва да се
счете, че последващото съставлява
продължение, както от обективна, така и от субективна страна на предходното. С
оглед степента на довършеност на първото от двете
деяния и размера на причинените имуществени вреди, правилно цялостната
престъпна дейност е квалифицирана като едно довършено продължавано
престъпление, като са взети предвид нормите на чл.26, ал.2 и ал.5 от НК.
Относно
участието на подсъдимия във всяко от двете престъпни деяния, съставляващи част
от продължаваното престъпление именно като помагач на неизвестния извършител,
както му е било предявено обвинението, съдът намира, че същото е доказано по
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Съучастието в общата
престъпна дейност се установява поради обстоятелството, че поведението на
неизвестното лице и това на подсъдимия Н. и при двата случая на престъпни
посегателства, обективно е допринесло за осъществяване състава на
престъплението, тоест поведението и на двете лица, съвместната им дейност, се
намира в причинна връзка с осъществените деяния. В случая от обективното
поведение на подсъдимия Н. се установява категорично, че същият е участвал в
осъществяване и на двете престъпни деяния именно в качеството му на помагач на
неизвестен за разследването извършител, като на практика е изпълнявал стриктно
дадени му от последния указания по телефона относно явяване на конкретни адреси
за получаване на пликове с пари от въведени в заблуждение лица, а при първия от
случаите и за доставянето на тези пари до място, до което извършителят на
измамите има достъп. Установява се, че подсъдимият и при двата случая е отишъл
точно на адресите, на които живеят лицата, с които по телефона е разговаряло
неизвестно лице, убеждавайки ги да предоставят пари, като и на двата адреса
подсъдимият е съдействал на извършителя, като е изпълнил ролята на лицето,
изпратено от мнимия У. на магазини и съответно мнимия лекар, предоставил е
телефона си, за да разговарят по него пострадалите с извършителя, който в същия
момент е осъществявал цялостната непрекъсната във времето своя дейност / все по
телефон/ по въвеждане в заблуждение на пострадалите лица, приемал е
предоставените от лицата пликове. Установява се, че подсъдимият не е участвал в
самото изпълнително деяние, като в нито един от случаите не е разговарял с
пострадалите в насока да ги въведе в заблуждение, което е правел единствено
неизвестният извършител на деянието, но е улеснил последния, който вече е бил
взел решение за извършване на деянието, да изпълни това решение. С конкретните
си описани действия подсъдимият е създал съответни предпоставки за изпълнение
на престъплението, като и в двата случая поведението му е било насочено към
подпомагане довършването на същото. В случая тази съучастническа дейност на
подсъдимия е съпътствала изпълнителното деяние на извършителя, доколкото, както
се установява от доказателствата по делото, въвеждането в заблуждение по
телефона от неизвестния извършител е продължавало през цялото време,
включително и при явяването на подсъдимия при пострадалите, което явяване е
било и част от описаното от извършителя развитие на ситуацията по извършване
предоставяне на парите и осъществявана уж от него организация за по-бързото им
пренасяне до „нуждаещия се“ от тях родственик на пострадалите. В тази насока и
без основание е възражението на защитата относно това, че подсъдимият не бил
извършил действия по въвеждане в заблуждение и поради това не бил осъществен
състав на измама, доколкото на него е повдигнато обвинение за помагачество към
това престъпление, а както е известно, за разлика от извършителя на
престъплението, помагачът не участва в изпълнителното деяние на престъплението,
чието извършване същият само умишлено улеснява – в конкретните случаи с явяването
си при пострадалите и предоставяне на телефона си, с който те провеждали
разговор с извършителя и получаване на пликовете от пострадалите лица.
Възраженията на защитата относно това, че
поради липсата на установен извършител не можело да се приеме наличието на
съучастие, съответно на общност на умисъла, съдът също намира за неоснователни.
Както в правната доктрина, така и в практиката еднозначно се приема, че е
възможно престъплението да е извършено в съучастие, но да се е стигнало до
разкриване само на един от съучастниците, което е прието да не е пречка за
провеждане на наказателно преследване по отношение на известния съучастник. В
тази насока се приема, че персонификацията на другия съучастник, или другите
съучастници, не е задължителна предпоставка при установяване наличието на
съучастническа дейност, стига тя да е установена и да е диференцирана, както е
в конкретния случай. В тази насока са например решенията на ВКС с № 143/2012 г.
на І н.о. и № 85/2011 г. на ІІ н.о., постановени за сходни случаи на
престъплението измама, при които обаче, за разлика от настоящия случай, е
установена обща престъпна дейност на известен с неизвестен извършител при
условията на съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК.
За разлика от така посочените примери на престъпна дейност, при които са
описани конкретни действия на установения извършител конкретно по поддържане на
заблуждение у пострадали от т.нар. „телефонни“ измами, при разглеждания по
настоящото дело случай, както се каза, подсъдимият не е имал активни извършителски действия, а с поведението си само
целенасочено е подпомогнал неизвестния извършител да осъществи своите
намерения, като същото поведение е било дадено именно в момента на
осъществяване на изпълнителното деяние от останалото неизвестно на органите на
разследването лице.
Съдът
намира, че така осъществените от страна на подсъдимия действия и при двата от
случаите, включени в продължаваното престъпление, реализиращи качеството му на
помагач в извършване на измамите, същият е извършил и умишлено със съзнавани и
целени общественоопасни последици, като цялостното му поведение към момента на
срещите му с пострадалите лица, а и след това, идва да покаже, че е действал
съвсем целенасочено и осъзнато относно действията си и техните последствия. Не
се възприемат като основателни възраженията на защитата, че при осъществяване
на първата от измамите подсъдимият не е имал съзнанието за противоправността на
осъществяваните от него действия и съответно общност на умисъла с неизвестния
извършител на деянието, както и че самият той бил станал „жертва“ на
престъпната схема. Наличието на умишлено поведение у подсъдимия се доказва
изцяло от обективните му действия. Установява се, че същият е водил активна
телефонна кореспонденция на 12.08.2015 г. преди, по време и след явяването му
на адреса на свидетеля П., като е изпълнил стриктно указанията на лицето, с
което е разговарял по телефона, приел е плика с пари, като се е разписал на
разписка за това, без да реагира по какъвто и да било начин пред свидетеля П.
относно това, че получава именно пари, а не документи, както иначе твърди да му
е бил казал непознатият по телефона, отнесъл е парите в дома си и ги е
преброил, като вечерта е потеглил към гр. Русе, за да остави остатъка от тях на
указаното му меко казано необичайно място, след като е задържал за себе си
сумата от 500 лева. Това поведение идва да покаже, че в нито един момент
подсъдимият не е бил в неведение относно действителните намерения на
извършителя на престъплението, а напротив, съдействал е за тяхното осъществяване.
В тази насока и житейски нелогично е твърдението на подсъдимия, който иначе
твърди, че се занимава с търговия, да не заподозре неправомерност при така
възприетият от него начин на предоставяне на парични средства и тяхното
по-нататъшно движение. Отделно от това, последващото му поведение в полицията
на датата, следваща измамата с пострадал свидетеля П., за което са
свидетелствали да им е станало известно от самия подсъдим свидетелите П. и Т.,
а именно по съобщаване на неистинска информация, свързана с движението на
паричните средства, взети от пострадалия П., както и че не е знаел какво
съдържа плика, също е показателно относно изначалното съзнаване от страна на
подсъдимия на целта и начина на осъществяване на престъплението, което му е
дало и възможност да съобщи такава версия, която да отклони разследването и то
от разкриването на прекия извършител на престъплението, а и да не бъде свързван
той самият с предмета на престъплението. Установеното поведение на подсъдимия и
при втория случай, което впрочем е напълно идентично с това при първия, със
съществената разлика обаче, че по указания на извършителя този път подсъдимият
е ползвал такси, а не личният си автомобил, по чийто номер е бил разкрит първия
път, също сочи на напълно известна на подсъдимия схема на осъществяване на
престъпното посегателство. Абсолютно нелогични са обясненията му в тази насока,
че не е уведомил полицията, за което се бил ангажирал предходния ден, защото не
бил записал телефонния номер на съответния полицейски служител в телефона си,
както и манифестираното желание да съдейства, като „разкрие“ сам друг участник
в схемата. В тази насока подсъдимият, ако не бе част от престъпния замисъл не
би пристъпил към изпълнение на т.нар. “поръчка“, спокоен, че предходния ден е
бил разпитан като свидетел и спрямо него не са били отправени подозрения за
авторството на престъплението, а само е бил помолен за съдействие. Очевиден е
тук изцяло користният мотив на подсъдимия, характерен за този вид престъпления,
като пряката цел на подсъдимия е била да набави за себе си и за неустановеното
лице, извършител на престъплението имотна облага, в каквато насока са и
конкретните обективни действия на Н. късно вечерта на 12.08.2015 г. Доколкото
съвместният умисъл включва умисъл за съответен вид престъпление и умисъл за
съучастие, то от цялостното поведение на подсъдимия и при двата случая на 12 и
14.08.2015 г., както и в деня на разпита му в полицията 13.08.2015 г. се
установява наличието на умисъл, че със своите прояви той улеснява извършването
от другиго на конкретно очертано в съзнанието му умишлено престъпление, както и
това, че подсъдимият цели настъпването на общественоопасните му последици.
Следва тук да се има предвид с оглед на възражението, че подсъдимият бил
неволно въвлечен в престъпна схема и факта, че общността на умисъла може да е
резултат не само на предварително изрично уговаряне, но и от инцидентно
мълчаливо координиране на проявите, а в случая се установява, че подсъдимият е
бил наясно при явяването си при първия от пострадалите относно конкретните
действия, които следва да извърши и очевидно е бил съгласен с това, като в нито
един момент не е манифестирал с действията си противопоставяне на намеренията
на извършителя на престъплението, когото на практика активно е подпомогнал. В
заключение относно обективната даденост на
субективната страна на престъплението съдът счете, че от установеното
поведение на подсъдимия, който многократно е разговарял по телефона с
извършителя на престъпните деяния, става категорично ясно, че в съзнанието на
подсъдимия Н. е било проектирано, както наличието на друго съпричастно лице,
така и представата за съвместната им престъпна дейност.
Не
се възприемат изобщо доводите на защитата относно наличието в поведението на
подсъдимия на осъществяване признаците на други престъпни състави. За разликата
между вещното укривателство, към което се насочва вниманието на съда в
пледоарията си защитника и помагачеството при измамата е налице достатъчно
подробна аргументация в правната теория и практика. Съдът само ще спомене
основното, а именно, че при помагачеството, изразяващо се в обещание да се даде
помощ след деянието, обещанието е дадено преди осъществяване на самото
престъпление, а при укривателството се извършва, след като престъпното деяние е
осъществено и укривателят узнава за престъплението след неговото извършване,
без да има отношение и участие в него. В случая, както става ясно, подсъдимият
не само е занесъл паричната сума, предоставена от свидетеля П. на билборда в
Русенско, но същият, както се каза, е участвал в нейното пряко получаване от
пострадалия. Тоест, помагаческата му дейност е в
причинна връзка с извършване на престъплението. Не са налице в поведението на
подсъдимия и характеристиките на друго неправомерно поведение, за което се навеждат
доводи в пледоарията на защитата, а именно за недоносителство,
доколкото при същото отново следва съответното лице да няма каквото и да било
отношение към осъществяване на конкретното деяние, за което не е съобщил на
властта. Напротив, както се каза, в поведението на подсъдимия е налице една
активна дейност, насочена към участие в измамите, без пряко въздействие върху правнозащитения обект на посегателство, но с улесняващи
изпълнението на деянията действия.
Предвид
всичко изложено съдебният състав намери, че следва да признае за виновен
подсъдимия Н. в извършване на вмененото му престъпление в пълния обем на
същото, формулирано в обвинителния акт.
При
определяне на наказанието съдът съобрази като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства сравнително младата му възраст, обстоятелството, че е трудово
зает, липсата на данни за други криминалистически регистрации, освен тези,
свързани с настоящото дело и с предходното му осъждане, обстоятелството, че е
разказал при задържането му и в хода на започналото разследване пред
свидетелите полицейски служители факти и обстоятелства от значение за
изясняване на цялата престъпна дейност, обстоятелството, че едното от деянията
е останало във фазата на опита и размера на действително причинената от
престъплението вреда, който не е значителен. Като единствено отегчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство съдът определя предходното му осъждане, в чийто
изпитателен срок на практика подсъдимият е извършил настоящото престъпление.
Предвид изложеното и съдът счете, че достатъчно, справедливо и съобразено с
вида на престъплението, както и отчитащо факта, че продължаваното престъпление
принципно е основание за завишаване на наказанието, ще е наказание лишаване от
свобода за срок от една година и девет месеца. Наказанието, което се поиска в
тази насока от прокурора в рамките между две и три години лишаване от свобода,
съдът счете, че се явява прекалено строго и несъобразено с личността на
конкретния деец и обстоятелството, че все пак същият е имал участие в
престъплението в качеството му на помагач, тоест не е осъществявал действия,
определящи най-тежката форма на съучастие, каквато е тази на извършителя.
Същевременно, определяне на наказанието под предвидения в закона минимален
размер по реда на чл.58, във вр. с чл.55 от НК,
поради това, че се касае до съучастническа дейност на помагач, което се поиска
пък от защитника, съдът също намери за неуместно в случая. Действително,
законът в разпоредбата на чл.58, б.“б“ от НК отчита, че понякога при
помагачество степента на участие на помагача е малка, поради което е и
предвидена и възможност за съда да определи наказание на помагача в хипотезата
на чл.55 от НК, без да е налице наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, а поради степента на участие на помагача в
престъплението, като се изисква и преценка, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление. В
конкретния случай според съдебния състав такава преценка не може да бъде
направена, доколкото от доказателствата по делото се установява, че макар и
участвал в качеството само на помагач в осъществяване на продължаваното
престъпление, подсъдимият е имал съществена роля, доколкото, както се посочи,
участието му е било дадено по време на извършване на самото престъпление от
една страна, а не например преди осъществяване на престъплението, което е
другата възможност при помагачеството, а от друга страна, без неговото участие
престъплението не би могло на практика да се осъществи. И това е така, предвид
спецификата на конкретните деяния, които са се осъществявали от извършителя на
практика от разстояние, по телефона, без същият да разкрива личността си пред
пострадалите лица, при което действията на помагача са били със съществено
значение за цялостната престъпна дейност. Ето защо и в случая приносът на
подсъдимия към общата престъпна дейност не е бил незначителен, а напротив,
решаващ. Поради това и съдебният състав счете, че не следва да прилага нормата
на чл.58 от НК.
Предвид
наличието на предходно осъждане на лишаване от свобода не са налице формалните
изисквания на чл.66 от НК, поради което и съдът с присъдата си постанови
подсъдимият да търпи реално така определеното му наказание от една година и
девет месеца лишаване от свобода и при наличие основанията на чл.61, т.2 и
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС това да стане при строг първоначален режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
С
оглед данните за осъщественото задържане на подсъдимия по същото дело по реда
на ЗМВР, с постановление на прокурора по НПК и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, съдът приспадна срокът на същото от срока на
определеното наказание лишаване от свобода, считано от 14.08.2015 г. до влизане
на присъдата в законна сила, като приложи чл.59, ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
С
оглед наличието на основанията на чл.68, ал.1 от НК по отношение на предходното
осъждане на подсъдимия, а именно, осъждането му по настоящото дело на наказание
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, осъществено в
изпитателния срок на предходното осъждане, съдът постанови Н. да изтърпи изцяло
и отделно от наказанието, наложено му по настоящото дело, наказанието лишаване
от свобода, което му е било наложено по НОХД № 893/14 г. на ПОС за срок от три
години, при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Възражението на защитата относно липсата на процесуална възможност за
произнасяне на съда по това искане на прокурора, съдът счете за неоснователно,
предвид изричната разпоредба на чл.301, ал.1, т.8 от НПК, която задължава съда
да се произнесе по приложението на чл.68 от НК.
Предвид
категорично установеното от гласните доказателства и приетата техническа
експертиза обстоятелство, че за осъществяване на престъплението подсъдимият е
ползвал иззетия като веществено доказателство телефонен апарат със СИМ карта,
съдът постанови на основание чл.53, ал.1, б.А от НК телефонът с батерия и СИМ
карта да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане в сила на присъдата
да се унищожат, като вещи, които са с незначителна стойност и поради това не
подлежащи на продажба по предвидения в ДОПК ред.
Относно
другото веществено доказателство – хартиеният плик, приложен по делото с
приложени нарязани вестници, съдът постанови същото да се унищожи като вещ без
стойност след влизане на присъдата в законна сила.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, то
налице са основанията на чл.45 от ЗЗД за възстановяване на виновно причинените
вреди на конституирания като граждански ищец пострадал свидетел П..
Имуществената щета за това лице, в установения по делото категорично размер от
1500 лева, посочен в рамките на обвинителния акт, се явява пряка и
непосредствена последица от престъплението. Установено е категорично от
гласните доказателства, както и приложената по делото разписка, че именно това
е сумата, с която в резултат на въвеждането в заблуждение на свидетеля П.,
същият се е обеднил, като я е предоставил на подсъдимия. Ето защо и съдът
счете, че следва като основателен и доказан да се уважи гражданският иск в
пълният му предявен размер и да се осъди подсъдимият да заплати на пострадалия претендираната от него парична сума, съставляваща
обезщетение за имуществени щети от престъплението, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на довършването на изпълнителното деяние – 14.08.2015
г. до окончателното й изплащане. Установи се по делото, че пострадалият П. в
качеството му на граждански ищец е направил разноски за повереник в размер на
100 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие с данни
за пълно изплащане на сумата в полза на повереника адв.К..
Поради това и съобразно с чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н. да
заплати и тази сума на гражданския ищец.
Предвид
признаването на подсъдимия Н. за виновен в извършване на така вмененото му от
прокуратурата престъпление и на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден
да заплати по сметката на РС направените по делото разноски от 344,32 лв. за
заплащане на експерти. По същите съображения и съобразно с Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимият бе осъден
да заплати по сметката на РС- Пловдив и държавна такса върху размера на
уважения граждански иск, която възлиза на 60 лева.
Като
причини за извършване на престъплението съдът определя престъпните нагласи на
подсъдимия и стремежът му към сдобиване с парични средства по лесен, но
непозволен начин, като подбудите му в тази насока са изцяло користни.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.