РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Русе, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20224500100177 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Ищците Ф. М. Х., К. Р. К. и Г. Р. К., и тримата от с. Г. А., обл. Р.,
твърдят, че първата от тях е съпруга, а втория и третия – синове на Р. К. Х.,
загинал в пътно-транспортно произшествие на 17.02.2021 г.
Произшествието е настъпило около 14:20 часа на 17.02.2021 г. на път I -5
Русе-Бяла като по пътя се е движил лек автомобил “Ауди 80” с рег. № ******,
управляван от В. В.. Скоростта на този автомобил била около 97 км/ч. В
обратна посока Русе-Бяла се движел лек автомобил “Опел” комби, с рег. №
*****, управляван от Р. Х. като неговата скорост към момента на удара била
37.34 км/ч. В един момент водачът В. В. загубил управление на автомобила и
по тази причина неговият автомобил започнал да навлиза в частта на пътя,
предназначен за насрещното движение. Настъпил удар между предните леви
части на двата автомобила. Ударът бил челен, вследствие на ПТП починали и
двамата водачи като В. В. починал на място, а Р. Х. бил закаран в болнично
заведение, където въпреки приложената реанимация починал. Ищците
твърдят, че произшествието е настъпило вследствие на неправомерно
поведение на В. Й. В., който нарушил правилата за движение по пътищата.
1
Това било изяснено по досъдебно производство № 864/2021 г. по описа на
РОП. По отношение на лекия автомобил, управляван от В. В., е имало
сключена застраховка при ответното дружество, а именно застраховка
“Гражданска отговорност”, за което е била издадена застрахователна полица
№ *************, валидна към момента на събитието – от 03.01.2021г. до
02.01.2022 г. Вследствие загубата на техния съпруг и баща ищците
претърпели емоционални и психически страдания, настъпила негативна
промяна в техния живот, трудно преодолявали загубата. За претърпените
неимуществени вреди ответното дружество заплатило на всеки един от
ищците, определено от дружеството обезщетение, което те считат, че е в
занижен размер, поради което искат съдът да постанови решение, с което да
осъди ответникът да заплати на ищцата Ф. М. Х. сумата от 70000 лв.,
представляващ допълнително обезщетение до размера на справедливото,
което ищцата счита, че следва да й бъде заплатено вследствие за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка и страдание по
починалия й съпруг вследствие на причиненото ПТП. На ищеца К. Р. К. да се
заплати сумата от 50000 лв., представляваща допълнително обезщетение до
размера на справедливото според ищеца над вече платеното обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка и
страдание от загубата на неговия баща. Ищецът Г. Р. К. иска ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 50000 лв., представляваща допълнително
обезщетение до размера на справедливото такова над вече платеното за
причинените му неимуществени вреди. Претендират и законната лихва върху
главниците, считано от датата на отправената до застрахователя покана –
31.03.2021г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“-ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори
К. Ч. и Б. В., в писмен отговор на исковата молба изразява становище, че
исковете са вероятно допустими. Оспорва основателността на исковете, като
при и при условията на евентуалност и поддържа становището, че
претендираните допълнителни обезщетения са прекалено завишени.
Признава факта, че на 29.12.2020 г. е сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите с търговско дружество “П.”
2
АД за лек автомобил “Ауди 80” с рег.№ ******, за което е била издадена
застрахователна полица № ***********. Със сключването на застраховката
се покрива и отговорността на застрахования при условията на чл. 493 КЗ. На
17.02.2021 г. е настъпил описания в исковата молба трагичен инцидент, при
който са загинали и двамата водачи на автомобилите, сблъскали се при челен
удар. Не оспорва факта, че произшествието е реализирано вследствие на
виновно и противоправно поведение на лицето В. Й. В., като водач на
л.а.“Ауди“, модел 80, с рег.№******.Твърди, че след като са били разгледани
предявените от ищците претенции и представените от тях документи по
образуваната застрахователна преписка № ********* е определено и
заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди на всеки един от
тримата ищци, както следва: На Ф. М. Х. - 110000 лв., на К. Р. К. - 100000 лв.
и на Г. Р. К. - 100 000 лв. Ответникът счита, че не дължи заплащане на
допълнителни суми тъй като с изплатените от него обезщетения напълно са
репарирани претърпените вреди. Иска претенциите да бъдат отхвърлени
изцяло при условията на евентуалност, поддържа становището, че
претендираните обезщетения са прекомерни по размер и не съответстват на
принципа и критериите за справедливост каквото е изискването на чл. 52 от
ЗЗД. Твърди, че не са установени някакви изключителни обстоятелства, които
да налагат определяне на застрахователните обезщетения в претендираните
от ищците размери. Изразява становище че, в случай че бъдат уважени
предявените главни искове, аксесорният иск за законна лиха следва да бъде
уважен, считано от 01.07.2021 г., когато изтича тримесечният срок по чл. 496
от КЗ
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
От представените писмени доказателства – Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №34 от 17.02.2021г. и Постановление от 17.01.2022г.
на прокурор в Окръжна прокуратура – Русе по ДП №864/21г. се установява,
че
на 17.02.2021г. около 14:20 ч на път I -5 Русе-Бяла е настъпило пътно-
транспортно произшествие между ППС с рег.№****** марка Ауди, модел 80,
собственост на П. АД, с водач В. Й. В. и ППС с рег.№Р 69 – 60 АТ, марка
Опел модел комбо, с водач К. Р. Х.. И двамата водачи са починали. В
констативния протокол, като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че
произшествието е настъпило в условията на ясно време и суха пътна
3
настилка. Участник №1 – ППС управлявано от В. В. навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска в движещият се в нея участник №2.От
данните по постановлението на Окръжна прокуратура се установява, че
скоростта на автомобила, управляван от В. била около 97 км/ч. В обратна
посока Русе-Бяла се движел лекият автомобил “Опел” комби, с рег. № *****,
управляван от Р. Х. като неговата скорост към момента на удара била 37.34
км/ч.на 17.02.2021г. След анализ на събраните в досъдебното производство
материали, прокурорът приема, че са налице доказателства за осъществено
престъпление по чл.343,ал.1, б.“в“ от НК, тъй като В. Й. В., роден на
29.04.1977г., който е допуснал нарушения на правилата за движение по
пътищата, в резултат на което е причинено ПТП, от което е последвала
смъртта на Р. К. Х., роден на 05.01.1962г.Тъй като В. също е починал в
резултат на настъпилото ПТП, налице са основания за прекратяване на
наказателното производство по чл.243,ал.1, т.1 вр. с чл.24,ал.1, т.4 от НПК и
същото е прекратено.
От удостоверение за наследници изх.№12/22.02.2022г., издадено от
*******, се установява, че ищците са наследници на починалия вследствие на
произшествието Р. К. Х., ЕГН **********, съответно негова съпруга и
синове.
По делото не се спори, че за управлявания от виновния водач В. В.
автомобил към момента на произшествието е налице валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното
дружество, което е удостоверено и в констативния протокол за ПТП с
пострадали лица от 17.02.2021г. и от представения препис от Комбинирана
застрахователна полица № № ***********.
Ищците по делото са предявили извънсъдебно застрахователни
претенции пред ответника за заплащане на обезщетения за причинени
неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на смъртта на техния
съпруг и баща Р. К. Х., при ПТП на 17.02.2021г.Не се спори по делото и от
уведомление изх.№0-92-2653/24.02.2022г. и представените платежни
нареждания, се установява, че ответникът е определил и на 23.02.2022г. е
изплатил на ищцата Ф. Х., сумата от 110000лв., на втория и третия ищец –
по 100000лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
отношенията между ищците и техният съпруг и баща са били основани на
обич, взаимно уважение и привързаност. Свидетелката Р. П. заявява, че от 20
години е близка със семейството.Уточнява, че Х. имат магазин за хранителни
стоки в селото и тя работи там.Много добре познава и синовете на Ф. и Р.. И
4
двете деца на Х. завършили и средно образование, и висше образование. Те
били много задружно семейство и много работни хора. Занимавали се и с
животни, а в магазина било ангажирано цялото семейство.Преди да почине,
Р. Х. бил механизатор и нямал голямо желание да си напусне неговата работа
в кооперацията, но напуснал, за да помага на децата си – станал снабдител,
следобедите работел в магазина.Той бил като ръководител на тази семейна
фирма. Когато Г. - вторият ищец съобщил, че баща им е починал, настанала
паника. И съпругата на Р., и децата му, изпитали много голяма мъка.
Забравили веселбата.Когато се родило дете на ищеца К., ищцата Ф. все
повтаряла колко е жалко, че Р. не може да види внучето си.Свидетелката
установява, че и на К., и на Г., баща им много им липсва – „мъка имат голяма
… постоянно го споменават, постоянно е в мислите им“.На ищцата също й е
много мъчно „постоянно плаче“.Свидетелката П. изнася данни и за това, че
след смъртта на Р. Х., ищците са много затруднени - няма кой да им
помага.Р. ходел за стоката за магазина, освен това гледал и животни. След
смъртта му продали някои животни.От други хора в селото свидетелката е
чувала, че откакто Р. починал, синовете му са в заеми от банки и от други
хора.
Свидетелят Т. З. е съсед на Х.. Познава добре и тримата ищци отпреди
повече от 20 години, съседи са – една ограда ги дели. Свидетелят заявява, че е
земеделски производител, занимава се и с животновъдство и познава
наследодателя на ищците Р. Х., който работел при него поне 20 години.
Когато съпругата на Р. останала без работа, семейството решило да отворят
малко магазинче. И този свидетел установява, че Х. били прекрасно
семейство. И двете деца /К. и Г./ завършили и висше образование. Всички в
семейството били задружни и весели, обичали да общуват с хора.По празници
семейството на свидетеля и това на ищците се събирали-да се почерпят. Сега
ищците много тежко преживявали смъртта на своя съпруг и баща, станали по-
затворени, смехът отсъствал от дома им.Свидетелят изнася данни , че когато
обзавеждали магазинчето си, Р. Х. е взел заем от него, като подчертава, че Х.
са много коректни. Според З. и при момчетата, и при съпругата на починалия
Р., има душевна промяна. Ищцата много тежко приела загубата на съпруга си,
семейството споделяло, че внучето, което се родило, от една страна е радост,
но …..дядо му не може да го види. На този свидетел не е известно след
смъртта на Р. ищците да са имали някакви финансови проблеми.Чувал е, че те
5
са получили „някакви пари“ във връзка със смъртта на Р., но не е разпитвал за
подробности.Свидетелят споделя, че не може да прецени болката на ищцата
Ф. от загубата на съпруга й, но знае по себе си какво означава да загубиш
съпруг.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема за
установено следното : Предмет на производството са искове по чл. 432 от КЗ
вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на
ищците.Между страните не се спори, че виновен за пътно-транспортното
произшествие, при което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците Р.
Х., поч на 17.02.2021г., е водачът на л.а. «Ауди» модел «80» с рег.№****** –
В. В.. Такива данни се съдържат и в представения констативен протокол и в
постановлението за прекратяване на ДП №864/21г.на основание чл.24, ал.1,т.4
от НПК.По делото безспорно е установено, че по отношение на лекия
автомобил «Ауди» рег.№ ****** е имало сключена застраховка «гражданска
отговорност» с ответното дружество.Това ангажира отговорността на
ответника.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост.Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и интензитета, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.В настоящия случай се
претендират обезщетения за неимуществени вреди от загубата на съпруг и
баща - човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се
определи паричния еквивалент, който справедливо да компенсира мъката на
пострадалите.Установи се по делото силната емоционална връзка между
починалия и ищците – съпруг и синове. Установено е, че семейството на
6
ищците е било едно здраво, пълноценно семейство с дълбока привързаност на
членовете един към друг. От гласните доказателства се установява промяната
в ежедневието им вследствие на инцидента в емоционален и чисто битов
аспект, в ангажираността им, в поддържаните социални контакти. По делото
е установено, че ищцата Ф. Х. и загиналият при произшествието Р. Х. са
имали дългогодишен щастлив, хармоничен брак, основан на взаимно
уважение, доверие и обич. Внезапно, само на 50години, ищцата остава
вдовица. Ищцата изключително тежко преживява нелепата смърт на своя
съпруг. Предвид изложеното съдът приема, че за претърпените от ищцата
неимуществени вреди се дължи обезщетение от 160000лв.
Ищците К. К. и Г. К. са живали с родителите си в едно домакинство и
са били привързани един към друг.Рабтили са заедно с баща си. С годините са
установили и свой личен и професионален живот. При определяне обема и
интензитета на техните страдания следва да се има предвид, че те имат и
свои самостоятелни ежедневни грижи и отговорности, задължения, които
ангажират голяма част от вниманието им, поради което болката от загубата,
е в по-ниска степен от тази, която преживява тяхната майка.Предвид
изложеното съдът определя обезщетение за всеки от ищците по 130000лв.
Предвид изложеното на ищцата следва да се присъди обезщетение в
размер на 50000лв., което представлява разликата до общо определеното
обезщетение от 160000лв., като се съобразява изплатената част от
110000лв.На втория и третия ищец с решението следва съответно да се
присъди допълнително обезщетение в размер на по 20000лв., с което общо
изплатеното обезщетение е по 120000лв.Върху главниците се дължат лихви
считано от 1.07.2021г., когато изтича срокът по чл.496 КЗ.В останалата част
претенциите следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани по
размер.
С оглед изхода на спора на ищците на основание чл. 78, ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По
делото не е представен договор за правна помощ, сключен между ищците и
упълномощения им адвокат, нито друго доказателство, от което да се направи
извод, че ищците са заплатили възнаграждението от 6000лв, посочено в
списъка на разноските. Ето защо в полза на ищците следва да се присъдят
сторените от тях разноски за заплащане на държавни такси, съразмерно с
7
уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 4930лв-вж.договор за правна помощ и извлечение от банкова сметка/л.
103 и л.124/.Предвид отхвърлената част от исковете, ищците му дължат
сумата от 2320лв.Възражението на ищцовата страна по чл.78,ал.5 от ГПК е
неоснователно, тъй като предмет на производството са няколко обективно и
субективно съединени иска.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «ДЗИ – Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори
К. Ч. и Б. В. да заплати на Ф. М. Х., ЕГН**********, от с. Г. А., обл. Р., с
банкова сметка в ОББ-АД ******************* сумата от 50000лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 01.07.2021г.
до окончателното й изплащане, както и 2000лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА «ДЗИ – Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори
К. Ч. и Б. В. да заплати на К. Р. К., ЕГН **********, от с. Г. А., обл. Р., с
банкова сметка в ОББ-АД ************************* сумата от 20000лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 01.07.2021г.
до окончателното й изплащане и 800лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА «ДЗИ – Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори
К. Ч. и Б. В. да заплати на Г. Р. К., ЕГН**********, от с. Г. А., обл. Р. с
банкова сметка в ЦКБ-АД ********************** сумата от 20000лв
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 01.07.2021г.
до окончателното й изплащане и 800лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ф. М. Х., ЕГН**********, К. Р. К., ЕГН ********** и Г.
8
Р. К., ЕГН**********, и тримата от ****************** да заплатят на «ДЗИ
– Общо застраховане»- ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, представлявано от изп.директори К. Ч. и Б. В. сумата
2320лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд - гр.Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9