Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две
хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка
Долчинкова разгледа докладваното от съдия Чолакова административно
дело № 1505 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК ,вр.чл. 38в ал. 4 от Закона за защита на личните
данни.
Образувано е по жалба от Н.А.Н. *** против Решение № ППН-01-303/2020
г. издадено от 01.07.2021 г. от Комисията за защита на личните данни , с което
е оставена без уважение жалба № ППН-01-303/30.04.2020 г. подадена от
жалбоподателя. Сочат се основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК- допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Неправилно
личните му данни са предоставени на трети лица. Моли за отмяна на оспореното
решение. В съдебно заседание са представлява от процесуален представител,
назначен от съда служебен защитник, който поддържа жалбата.
Ответната страна – Комисията за
защита на личните данни оспорва жалбата в писмено становище чрез процесуален
представител . Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна –
Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата в представен писмен отговор.
Моли да бъде отхвърлена и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена от
легитимирана страна , в законоустановения срок и срещу акт ,който подлежи на съдебен контрол,
поради което следва да се разгледа по същество.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Относомите към предмета на делото
факти са побробно описани в Решение № ППН-01-303/2020/01.07.2021 г. /л.119-125
от адм. преписка/ и не е необходимо да бъдат повтаряни в решението. В хода на
съдебното производство не са установени нови факти, различни от тези установени
от колективния административен орган. Фактическата обстановка възприета от съда
е тази подборно описана в оспореното решение.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По валидността на акта:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по см. на разпоредбата на
чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД–комисията за защита на личните
данни. Компетентността на колективния орган е предвидена в чл. 38, ал.3 от Закона за защита на
личните данни, от общата компетентност на КЗЛД, и е свързана с разглеждането на жалба,
съдържаща оплаквания във връзка с работата на министерство на вътрешните
работи РД „Пожарна безопасност и защита
на населението „ . Решението е издадено в необходимата писмена форма съгласно
чл.59,ал.2 от АПК и не са налице
основания за обявяване на неговата нищожност.
По съответствието с процесуални и материалния закон, и целта на закона:
Оспореното решение е постановено
в предвидената от АПК писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. В
производството по постановяването му е спазена напълно и предвидената в Закона за защита на личните данни процедура.
Жалбата съдържа оплаквания за
нарушаване на правата на подалия сигнала по
Регламент (ЕС)
2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на
личните му данни от РД „Пожарна безопасност и защита на населението „ , поради което подлежи на разглеждане по реда на
процедурата, предвидена и очертана, в глава седма от
ЗЗЛД,
тъй като обработването на лични данни е за целите на чл.38,ал.1 от ЗЗЛД.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 38 от ЗЗДЛ в административното производство са събрани данни и
доказателства, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от РД
„Пожарна безопасност и защита на населението „ по всички преписки. При тези
констатации съдът намира, че в хода на производството пред административния
орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
самостоятелни отменителни основания.
В случая безспорно е
обстоятелството, че министърът на вътрешните работи е администратор на лични
данни в качеството си на публичен орган по смисъла на чл. 4, т. 7 от
Регламента, които обработват самостоятелно лични данни за целите на административната
си дейност, регламентирана в Конституцията на Република България, утройствения правилник , ЗЗЛД и други нормативни актове.
В процеса на обработване на лични данни за изпълнение на дейността си в
изпълнителната власт има качеството на лица с право на достъп до личните данни
по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) 2016/679. Операциите по обработване,
които те осъществяват произтичат от действащото законодателство и се извършват
под ръководството на администратора, като в този смисъл го обвързват и се
отъждествяват с него. Администраторът носи отговорност за спазването на
правилата за защита на правата на субектите на данни при обработването на лични
данни, извършвано от лицата под негово ръководство.
По смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679,
към който препраща § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, "лични данни"
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на
данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по – специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
Същевременно е дадена легална дефиниция на термина "обработване" на
лични данни, който обозначава всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В оспореното решение са изложени
подробни и последователни мотиви обосноваващи извод за необснователността на жалбата на Н.А.Н. с вх.№ ППН-01-3030/30.04.2020 г. Съдът
напълно споделя изложените мотиви и не е необходимо да ги преповтаря в съдебния
акт. Жалбата на Н. Н. е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят
следва да обезщети ответната
страна и
заинтересованата страна за сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. С определение постановено в производството по адм. дело № 1505/2021 г. по описа на Административен съд Варна,
жалбоподателят е бил освободен от задължението да заплаща разноски по делото,
поради което и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. *** против
Решение № ППН-01-303/2020 г. издадено от 01.07.2021 г. от Комисията за защита
на личните данни , с което е оставена без уважение жалба №
ППН-01-303/30.04.2020 г. подадена от жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: