Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
гр. Плевен,06.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
III състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Валя Стоянова , като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2977/2018 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-И-0083/27.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на И.а.п.л. с
което на основание чл. 294вр с чл 291,ал1от ЗЛПХМ на ***представлявано заедно и поотделно
от Р. ***,със седалище и адрес на управление *** е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл23,ал3 във вр с чл 46 ал3 от Наредба №4 за условията и реда за предписване
и отпускане на лекарствени продукти във вр с218вр
с чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ.
Жалбоподателят,се представлява от своя процесуален
представител - адв. ***, обжалва цитираното
наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи
се, че същото е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се претендира за неговата отмяна. Отделно от това са развити и
съображения за неправилно квалифициране на нарушението.Акцентирано е и на
обстоятелството, че органа съставил АУАН не е компетентен .
Въззиваемата страна, И.а.п.л. се представлява от юрк. ***,които оспорва основателността на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
От фактическа
страна се установява следното:
При
извършена съвместна проверка от експерт
на ИАЛ и служители на НАП и МВР
на 23.02.2018г. в аптека с разрешение за
дейността №АП-506/30.09.2013г. на ИАЛ находящи се в ***с
Констативен протокол от същата дата е
бил задължен управителят на „Ф.“ООД в
срок до 06.03.2018г. да представи в ИАЛ фактури за извършените продажби от
аптеката находящи се на горепосоченият адрес за
периода 01.01.2017г. – 23.02.2018г.. Същите са били представени на 07.03.2018г.
и проверката им на 08.03.2018г. е
установено следното:
На 24.10.2017 г„ 16.11.2017 г„ 12.12.2017 г.,
19.01.2018 г. с фактури за продажби на лекарствени продукти № ********** от
24.10.2017 г„ № ********** от 16 11
Дуоресп Спиромакс инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 2
опаковка
Спирива капс. 18 мкг. х 30 бр. — 1 опаковки
Симбикорт инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 1 опаковка
Симбикорт турбоинхалер инх. 320/ 9 мкг. х 60 дози - 2
опаковка
Серетид 250 инх. 250 мкг. х 60 дози - 8 опаковки
Серетид 500 50/500 х 60 дози - 6 опаковки
Вимпат табл. 200 мг. х 56 бр. — 1 опаковка
Прадакса капс. 110 мг.
х 30 бр. — 2 опаковки
Форксига филм. табл. 10 мг. х 30 бр. - 1
опаковки
Везомни табл. 6 мг./0,4 мг. х 30 бр. — 3
опаковки
Янумет табл. 50 мг./ЮОО мг. х 28 бр. - 2
опаковки
Янумет табл. 50 мг./850 мг. х 28 бр. - 6
опаковки
Вимпат табл. 200 мг. х 56 бр. — 2 опаковка
Кардура табл. 2 мг. х 30 бр. — 1 опаковки
Ламиктал табл. 50 мг. х 28 бр. — 1 опаковка Ламиктал табл. 100 мг. х 28 бр. — 1 опаковка Прадакса капс. 150 мг. х 60 бр. —
1 опаковки Сандимун неорал капс.
25 мг. х 50 бр. — 3 опаковки Сандимун неорал капс. 50 мг. х 50 бр. — 3 опаковки Брилик
табл. 90 мг. х 56 бр. — 2 опаковки Янувия табл. 100
мг. х 28 - 1 опаковки Вимпат табл. 100 мг. х 56 бр. —
2 опаковки
Описаните лекарствени продукти са включени в
приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и са предназначени за домашно
лечение на конкретни пациенти и се отпускат срещу представено лекарско
предписание (рецепта) в аптеки.
Като е продал описаните лекарствени продукти на
търговец на едро с лекарствени продукти „***, търговецът на дребно с
лекарствени продукти „Ф.” ООД е нарушил реда за отпускане на лекарствени
продукти, в режим на отпускане по лекарско предписание директно на населението.
„Ф.” ООД, в качеството му на търговец на дребно с
лекарствени продукти, притежаващ аптека, осъществява дейности по съхраняване,
контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско
предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти,
на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни
за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и
санитарно-хигиенни средства и е задължен да отпуска (продава) лекарствените
продукти по лекарско предписание само за лечение на конкретни пациенти.
Като е продал 52 опаковки от лекарствените продукти,
описани по-горе не за лечение на конкретни пациенти, а е снабдил търговец на
едро - лице, предхождащо търговците на дребно по веригата на доставяне на
лекарствени продукти, „Ф.” ООД е нарушил разпоредбите на:
чл. 23, ал. 3 във
връзка с чл. 46, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, във връзка с чл. 218, във вр. с чл. 219, ал. 1, във вр. с
чл. 294, във вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина. Установеното нарушение се подкрепя и от приложените
доказателства: АУАН от
09.05.2018
г., констативен протокол от 23.02.2018 г., фактури за
продажби на лекарствени продукти № ********** от 24.10.2017 г., № ********** от
16.11.2017 г., № ********** от 12.12.2017 г., № ********** от 19.01.2018 г.
Като свидетели по делото са били разпитани
служителите от С.И. ***-актосътавител и свидетели при съставянето на АУАН В.С.Л. и М.Г.С..
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните като свидетели служители при ИАЛ, доколкото същите се явяват
последователни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен материал.
Като доказателства по делото са били приобщени и
Разрешения за употреба на лекарствени продукти от групата на описаните в хода
на извършената проверка, както и Заповедта на изпълнителния директор на ИАЛ за
извършване на проверки на територията на област Плевен и Заповед за определяне
на лица, които да извършват държавен контрол върху лекарствените продукти и по
надзор на пазара с медицински изделия.
В хода на административнонаказателното
производство от страна на жалбоподателят не е депозирано възражение, с което е изразил несъгласието
си с правните изводи, отразени в АУАН.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
I.
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая в хода на проведеното административнонаказателно производство са
допуснати съществени нарушения, които обуславят незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните: Издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния закон при отсъствие на материална
компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН).
АУАН от 09.05.2018г., послужил като основание за
издаване на обжалваното наказателно постановление (НП), е съставен от С.И.К. -
на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ. Разпоредбата на чл. 295, ал. 1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), в редакцията й
към датата на съставяне на процесния АУАН, предвижда,
че „нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавни инспектори от ИАЛ, съответно от РЗИ“. Актосъставителят,
обаче, е старши експерт, а не държавен инспектор.
Разликата между длъжностите в публичната администрация
„държавен инспектор” и „старши експерт” е съществена и значима. Класификаторът
на длъжностите в администрацията и наредбата по прилагането му уреждат
длъжностите в администрацията „държавен инспектор” и „старши експерт” като отделни и различни, с различни
длъжностни и експертни нива и с предвидени и вменени различни функции и
компетентности. За длъжността „държавен инспектор в централна
администрация”, каквато е ИАЛ, Класификаторът на длъжностите в администрацията,
в т. 142, предвижда длъжностно ниво 6 и експертно ниво 2, а за длъжността
старши експерт в централна администрация - длъжностно ниво 9 и експертно ниво 5
(т. 270 от Класификатора). Според чл. 7, ал. 5 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията, „длъжността "държавен
инспектор" е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството, изискващи голям
професионален опит в съответната област на дейност, с изготвянето на анализи и
предложения във връзка с контролната дейност.” Според чл.
7, ал. 3 от същата наредба, „длъжността "старши експерт" е свързана с
изготвянето на анализи, доклади, отчети и с обработка на документи във връзка с
дейността на съответната администрация, с предоставянето на административни
услуги, с поддържането на регистри и бази данни, с извършването на дейности във
връзка с осъществяване правомощията на ръководителя на администрацията.” Както
е видно, разликата между двете длъжности, освен длъжностното и експертното
ниво, е, че за на
длъжността „държавен инспектор се вменени контролни функции, докато за
длъжността старши експерт такива изобщо не са предвидени. Отделен и от съществено значение е и въпросът, че за осъществяване на
контролните функции на длъжността „държавен инспектор” е налице изискване за „голям професионален опит в
съответната област на дейност”, каквото
изискване отсъства за длъжността „старши експерт”.
Цитираната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ЗЛПХМ е императивна,
специална; съдържа изчерпателно изброяване и не подлежи на разширително тълкуване. Разширяването кръга на възможните актосъставители по ЗЛПХМ не може да бъде законосъобразно
извършено по пътя на възлагането от страна на ръководителя на администрацията на други категории служители да съставят актове за установяване на
нарушения, с какъвто и да е акт (напр. с представената по делото заповед на
изпълнителния директор на ИАЛ, с длъжностна характеристика и пр.)
Основателността на гореизложените доводи се подкрепя и
от обстоятелството, че със ЗИДЗЛПХМ, обн. в ДВ,
бр. 102/2018 г„ в сила от
01.01.2019
г,, е изменена разпоредбата на чл, 295, ал. 1 ЗЛПХМ, като занапред е разширен кръгът на лицата, които могат да бъдат актосъставители. Тази разпоредба няма и не може да има
обратно действие. Ако такова разширяване би могло да се постигне чрез заповед
на ръководителя на администрацията, посоченото изменение на закона би било
напълно излишно.
Следователно АУАН е незаконосъобразен, тъй като не е
издаден от компетентен орган, с което е нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 1,
буква „а” от ЗАНН.
Съставянето от некомпетентно лице на АУАН, с който акт се
инициира административно-наказателното производство, опорочава непреодолимо
процедурата и влече незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Съдът счита ,че е налице Нарушения на материалния закон.
Издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на основополагащ принцип на
правовата държава, както и поради неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон.
Неправилни са изводите на
административнонаказващия орган за съставомерност на деянието.Атакуваното тук наказателно
постановление е постановено в нарушение на разпоредбата на ял. 2, ал. 1 ЗАНН, която гласи, че „деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ." Деянието, за което в случая е
издадено обжалваното наказателно постановление, и за което е наложено
административно наказание, се описва в наказателното постановление, както
следва: дружеството-жалбоподател продало лекарствени продукти не за лечение на
конкретни пациенти, а снабдило търговец на едро.
В конкретния случай, към сочените в наказателното
постановление дати на издаване на Фактури, а именно: 24.10.2017 г„ 16.11.2017
г., 12.12.2017 г. и 19.01.2018 г., НЕ съществува ЗАКОНОВА норма, която да
забранява на търговец на дребно с лекарствени продукти да продава такива на
търговец на едро. Актосъставителят и наказващият орган са се позовали на две
разпоредби от наредба и четири разпоредби от ЗЛПХМ, нито една от които не
съдържа подобна забрана.В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че едва с ново
въведената разпоредба на ал. 2 на чл. 287 от ЗЛПХМ се въвежда забрана за
продажба на лекарствени продукти от търговец на дребно на търговец на едро или на други лица и то, ако
доставката в нарушение на изискванията на посочения
закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане на лекарствени продукти
от списъка по чл. 217в, ал. 1 ЗЛПХМ. Въпросната разпоредба е приета с
изменението на ЗЛПХМ в сила от 12.10.2018 г. (ДВ бр. 84 от
Основен принцип в административнонаказателното
право е този за законоусмановеност на
административните нарушения, както и на съответните им
наказания.Административните органи са длъжни да подведат установените
фактически положения, под приложимия материален закон, който съдържа конкретно
правно задължение за действие или за въздържането от такова.
Визираните в АУАН и в обжалваното
НП като нарушени разпоредби на ЗЛИХМ и на наредба, са неправилно тълкувани и
приложени както от актосъставителя, така и административнонаказващия орган.
В
разпоредбата на чл. 218 ЗЛПХМ е предвидено, че търговията на дребно с
лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този
закон. Очевидно е, че жалбоподателят не е нарушил посочената разпоредба.
В
разпоредбата на чл. 219 ЗЛПХМ е посочено какви дейности се извършват в аптеката
като здравно заведение, но не се съдържа забрана търговецът на дребно да
снабдява с лекарствени продукти търговец на едро. Не са изрично посочени
контрагентите по изброените дейности.
Разпоредбата на чл. 294 ЗЛПХМ не визира
конкретно съставомерно поведение, следователно същата
не е и няма как да е нарушена от жалбоподателя. Вярно е, че същата предвижда,
че предвидените в нея наказания се налагат и за нарушение на „наредбите по прилагането" на закона. В тази си част, обаче, тя противоречи на основен принцип на
правовата държава, установен в чл. 2, ал. 1 ЗАНН -
„ Деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ."
В
разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ е предвидено какви наказания се налагат на
еднолични търговци и юридически лица за нарушение на посочените в нея
разпоредби, но жалбоподателят не е нарушил нито една от посочените разпоредби.
Разпоредбата на
чл. 23, ал. 3 от Наредба № 4 от 4 март
Не на последно
място, по делото няма никакво фактическо описание на някакви настъпили
последици по смисъла на чл.23, ал.3 от наредбата. Същевременно, в чл.219, ал.1
от ЗЛПХМ се съдържа легалното определение на понятието “аптека” и се описват
дейностите, които се извършват в този вид здравни заведения. Една от тези
дейности е: отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за
употреба в Република България лекарствени продукти. От доказателствата по
делото не се установява, продадените лекарствени продукти да са забранени за употреба в Република
България, поради което обвързването на деянието с тази правна норма е
несъвместимо. Квалифицирайки деянието чрез множество законни разпоредби,
повечето, от които дори не създават задължения за определено правно поведение,
АНО е създал неяснота относно приетото от него нарушение. При това положение,
възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена,
доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното
постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена
правна норма, чието съдържание нарушава. Непосочването в наказателното
постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение,
ограничава и правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от
възможността да разбере кое точно законово изискване е нарушило. Това води до
накърняване правото му на защита, което на свой ред представлява основание за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Обжалваното наказателно постановление е издадено и при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила
При съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са абсолютна, самостоятелна предпоставка за отмяна
на НП само на това основание.
Наказващият орган не е
спазил законоустановените срокове за съставяне на
АУАН. На основание чл. 52, ал, 1 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да се произнесе
по административно-наказателната преписка в месечен срок от получаването й.
АУАН в настоящото производство е съставен на 09.05.2018г., а проверката е осъществена на 23.02.18г,от
датата на която е съставен и констативният протокол за нарушения извършени
м.октомври на 2018г. Наказващият орган е нарушил цитираната разпоредба, като се
е произнесъл в по-дълъг от месечен срок за съставяне на акта.
Наказателното
постановление, е издадено в нарушение на
изискването, установено в чл. 18 ЗАНН, съгласно която, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. В случая, при проверката контролните органи са установили едно и също нарушение извършено на различни
дати . При изричното предвиждане на
чл.18 ЗАНН, всяко от нарушенията е следвало да бъде отделно установено и
квалифицирано, а след това за извършването на всяко от тях на дружеството е
следвало да бъде наложена отделна имуществена санкция. С наказателното постановление, обаче, в нарушение на чл.18 ЗАНН на „Ф.“ООД е наложена една имуществена санкция, като е неясна волята на
административно-наказващия орган за кое точно от описаните деяния е ангажирана
отговорността на нарушителят. Това е
довело до нарушаване правото му на защита, поради което допуснатото процесуално
нарушение в административнонаказателното производство
е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на наказателното
постановление на самостоятелно основание.
По изложените съображения и предвид констатираната
незаконосъобразност, допусната в хода на проведеното административнонаказателно
производство, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Плеският
районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № РД-И-0083/27.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на И.а.п.л. с
което на основание чл. 294 вр с чл
291, ал1от ЗЛПХМ на ***представлявано
заедно и поотделно от Р. ***, със седалище и адрес на управление *** е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000.00 лева, за
нарушение на чл.23,ал.3 във вр с чл. 46 ал.3 от Наредба №4 за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр
с чл. 218, вр с
чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ.
Решението подлежи на обжалване пред ПлАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването
РАЙОНЕН СЪДИЯ: