Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260003 11.01.2022 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На осми февруари, две хиляди и двадесет и
първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №
2887 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от
непълнолетната Т.С.З., със съгласието на майка ѝ А.В.З., двете от
гр.Бургас, против Решение № 260511 от 27.10.2020г. по гр.д.№4066/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд.
С решението са отхвърлени
исковете на въззивницата за осъждане на въззиваемия П.К.Л.
да ѝ заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, за което е
постановена присъда № 77/10.06.2020 г. по НОХД № 636/2020 г. на БРС, сумата 810
лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи съдебни разноски за
адвокат в досъдебното производство и за съдебномедицинско удостоверение, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 08.09.2019 г.
до окончателното плащане на сумите, а Т.С.З. е осъдена да заплати на П.К.Л. съдебно-деловодни разноски в размер на
400 лв.
Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му, както и постановяване на въззивно
решение, с което исковата претенция да бъде уважена, ведно със сторените
разноски пред двете инстанции.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано.
На първо място са изложени оплаквания, че районният съд е дал вяра на
показанията на свидетелите на ответната страна и заявеното от самия ответник,
без да обсъди останалите доказателства по делото. Не било взето предвид, че
свидетелката Л. е майка на ответника, очевидно заинтересована от изхода на
делото, като не била съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК свидетелските
показания да се ценят заедно с останалия доказателствен
материал. В мотивите си съдът се позовал на изявления на ответника, без да
съобрази, че същите противоречат на останалите доказателства по делото,
включително на показанията на незаинтересованите свидетели и официални
документи. На второ място са въведени оплаквания, че съдът не е анализирал
показанията на свидетелите на ищцовата страна, като
липсвал и анализ на изнесените с тях факти. Според въззивната
страна, показанията на св. С.С.- експерт и психолог в
ЦОП давали най-пряка и достоверна картина на психо-
физичното състояние на ищцата и нейните преживявания след посегателството, като
същите се подкрепяли и от показанията на св. Чобанов.
Сочи се, че ищцовата страна е провела пълно и
главно доказване на вида и степента на претърпените вреди с необходимата
медицинска документация, приложените материали от наказателното дело и
събраните свидетелски показания, докато БРС не съобразил, че ответната страна
не провела пълно и насрещно доказване в процеса досежно
оспорването на психологическото състояние на ищцата.
Въззивницата намира за неправилен извода на съда, че въпреки
наличието на влязла в сила присъда за извършеното от ответника престъпление,
ищцата не е претърпяла вреди, като акцентира на това, че пострадалата е дете, с
неразвита психика и именно поради тази причина законодателят е предоставил
защита на лицата под 14 г.
На следващо място, съдът не съобразил, че наличието на съгласие или не от
страна на ищцата по време на извършване на престъпните действия е ирелевантно, тъй като съставът на престъплението, за което
ответникът е признат за виновен изключва съгласие или несъгласие на
пострадалата.
Счита, че при решаване на делото, съдът е следвало да вземе предвид
личността на увредената, отражението на стореното върху чувствата, честта и
достойнството на същата. Сочи се още, че е налице формирана съдебна практика по
спорния въпрос, в която е застъпена обратна на изложената от БРС теза, която
била цитирана в писмената защита.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна.
В съдебно заседание пълномощникът на въззивницата- адв. Кутиев поддържа жалбата.
Пълномощникът на въззиваемия- адв.Дойнов
оспорва жалбата. Намира, че районният съд се е съобразил с всички данни по
делото и правилно е отхвърлил иска. Изтъква, че въззиваемият
не е оспорвал, че е осъществил полов акт с въззивницата,
то счита, че няма данни, че това е бил първия полов акт на въззивницата.
Акцентира, че страните по делото са имали връзка в продължение на два месеца,
ищцата е била оставена сама в дома си от своите родители, заедно с по-малките
деца на семейството, през което време поканила ответника в дома си. Връзката им
била доброволна, а стресът, който получила ищцата бил вследствие на това, че
две седмици, след акта майката на ищцата разбрала от снимките и разменените
съобщения в телефона на дъщеря си за това, че имат любовна връзка.
Пред въззивната инстанция не
са ангажирани нови доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен
интерес да обжалва решението. Ето защо жалбата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен
съд приема следното от фактическа и правна страна:
Въззивницата е предявила против въззиваемия обективно съединени
искове с правно основание чл.45 ЗЗД /за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди/ във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Твърди, че на 7/8.09.2019г., когато била малолетна,
пострадала от извършено от ответника престъпление по чл.151, ал.1 НК,
изразяващо се в осъществяване на полов акт, довело до силен стрес и емоционален
срив, вследствие отнемане на девствеността й. С влязла в сила присъда по НОХД
№636/2020г. по описа на БРС, ответникът бил признат за виновен в извършването
на престъплението и му било наложено наказание. На основание чл.300 ГПК въпросите
за това дали деянието е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца бил разрешени с влязлата в сила присъда. Вследствие на
престъплението, малолетната ищца преживяла силен стрес и емоционален срив от
отнемането на девствеността й, наложило се да търси помощ от психолог в център
за обществена подкрепа към Община Бургас, като на 29.10.2019г. сключила договор
за предоставяне на социални услуги и съобразно изготвен индивидуален план
провеждала в период от 6 месеца индивидуални срещи със социален работни и
психолог. Семейството й също било разтревожено с оглед нарушените обичаи сред
техния етнос. Претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди-
душевни болки и страдания, изразяващи се в негативни физически, емоционални и
психически преживявания, продължително посттравматично разстройство, причинени
неудобство и социален дискомфорт вследствие срам и
унижение пред близки и познати, засягане в голяма степен на обичаите за наличие
на девственост при женитба сред ромския етнос, в размер на 5000 лв. Претендира и
възстановяване на разходите за издаване на съдебно- медицинско удостоверение,
представляващи имуществени вреди от престъплението, в размер на 60 лв., както и
за представителството й от адвокат в досъдебното и съдебно производство по НОХД
636/2020 г. , в размер на 750 лв., които не й били присъдени от наказателния
съд. Ангажира доказателства.
Ответникът, представляван от адв.
Дойнов, е представил своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорил
исковете като неоснователни. Акцентира се на това, че половият акт, осъществен
между страните е бил доброволен, извършен по време, когато родителите на ищцата
са я оставили, заедно с още две нейни малолетни сестри, без надзор в ранните
часове след полунощ, вследствие на което ищцата повикала ответника в дома си и
го поканила в стаята си, в която спяло бебето. Двамата вече имали връзка,
ответникът запознал ищцата с майка си, тъй като имал сериозно отношение към
ищцата. Изтъква се още, че девствеността на ищцата не е била предмет на обследване
в наказателното производство, нито съществуват данни тя да е била отнета именно
при този полов контакт на 8.09.2019г. между 1.30 и 4.15ч. Сочи се, че стресът
при ищцата, ако е имало такъв, се дължи на нейната майка, която на 16.09.2019г.
прегледала телефона на дъщеря си, видяла снимките й с ответника, както и
кореспонденцията им и започнала по всякакъв начин да иска обяснения от дъщеря
си за него и случилото се между тях, а по- късно предприела действия по
прекратяване на връзката им, включително забранила на дъщеря си да се вижда с
него и предприела действия по ангажиране на наказателната му отговорност. По
отношение на иска за имуществени вреди се претендира същият да бъде отхвърлен
предвид обстоятелството, че ищцата е обезщетена за тези вреди в наказателното
производство, съобразно представените доказателства за извършването им. Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.
Пред районния съд са разпитани свидетели, приети са
писмени доказателства, приобщени са материалите по НОХД №636/2020г.***.
Във въззивната инстанция не
са ангажирани нови доказателства.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е
отхвърлил исковете като неоснователни. Приел е, че предвид влязлата в сила
присъда на Л. не следва да установява деянието, вината и противоправността
на неговото поведение, касаещо съвкупяване с лице,
ненавършило 14 години /няколко дни преди тя да навърши 14 години/, които е счел
за установени с присъдата на наказателния съд. Посочил е, че останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се
установят по делото- вредата за ищеца по делото и причинната връзка с виновното
деяние на ответника. Развити са съображения, че престъплението по чл.151, ал.1 НК съдържа във фактическия си състав съвкупление с лице от противоположния пол,
което не е навършило 14 години, за чието осъществяване е необходимо и
съдействащото поведение на жертвата, която е дала съгласие за това. Въз основа
на свидетелските показания на свидетелите, водени от ответника и изявленията на
последния, съдът е приел, че той е демонстрирал, че изпитва силни чувства и има
сериозни намерения към ищцата, за които са знаели и членовете на семейството
му, а тя също го харесвала. Двамата имали връзка, по време на която реализирали
съвкуплението. Съдът е посочил, че Л. не е насилил или наранил ищцата, а тя го
е поканила в дома си и по собствено желание осъществила контакт с него. Отново
въз основа на показанията на свидетелите
на ответната страна, съдът е приел, че връзката между страните по делото не се
допускала от родителите на ищцата. Приел е, че свидетелите на ищцовата страна са изложили данни, че ищцата е била
разстроена след случилото се, понеже била отнета девствеността й, а за етносът
им било от съществено значение при омъжването си момичето да е девствено.
Изложени са доводи, че няма доказателства ищцата да е претърпяла други вреди от
деянието, свързани с насочено спрямо нея насилие или подбуждане да направи
нещо, което не е желаела. Направен е извод, че от събраните гласни
доказателства се установява, че ищцата е била разстроена, защото е загубила
доверието на близките си и защото няма, или трудно ще се омъжи, след като не е
девствена. В тази връзка съдът е посочил, че не се установява именно с деянието
на Л. да са причинени на ищцата сочените вреди, тъй като липсвали
доказателства, че именно ответникът е отнел девствеността й.От показанията на
майката на ответника се установявало точно обратното- че синът й разказал, че
той не й е първия. Приложеното съдебно- медицинско удостоверение също не
установявало при половия контакт да е била отнета девствеността на момичето.
Затова районният съд е приел, че не е установена по безпротиворечив
начин причинно- следствената връзка между деянието на Л. и претърпените от З.
вреди. Затова е счел, че предявените искове са неоснователни.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт в
рамките на правомощията на въззивната инстанция по
чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съдебният акт е постановен по допустими искове от надлежен състав в
изискуемата от закона форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.236 ГПК. Ето защо спорът следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна по делото се установява следното:
От обясненията на ищцата, дадени в досъдебното
производство се изяснява, че страните по делото са имали краткотрайна връзка-
контактували посредством интернет и излизали заедно в компания от м.юни 2019г.,
като на 26.08.2019г. ищцата се съгласила да бъдат „гаджета”. Според показанията
на св.Л. ответникът, който по това време бил все още ученик, бил силно влюбен в
ищцата и веднъж я завел в дома си за около половин час, където я запознал с
майка си и баба си. В тази им част същите се потвърждават от обясненията на ищцата.
Св.А. сочи, че ищцата им споделила /след като научили за станалото/, че също
харесва ответника.
С влязла в сила присъда № 77 от 10.06.2020г. по НОХД №
636/20г.*** ответникът е признат за виновен в това, че на 8.09.2019г.***, в
жилище, намиращо се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл.27, вх.1, ет.5, ап.25,
се е съвкупил с малолетната към този момент ищца /оставали са й 12 дни до
навършване на 14 годишна възраст/, като с извършеното не е осъществил състав на
престъпление по чл.152 НК, а такъв по чл.151, ал.1 НК, поради което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено за срок от 3 години. Л. е осъден да заплати на ищцата разноски по
делото в размер на 750 лв.
На основание чл.300 ГПК следва да се приеме, че ответникът е извършил деянието съвкупление с
малолетно лице на датата, посочена в исковата молба, вината му за това деяние,
както и противоправността на деянието.
Безспорно е, че деянието не е извършено без съгласието
на ищцата. Напротив- установява се от събраните доказателства, че тя го е
поканила в дома на майка си и съжителстващия с нея мъж, докато последните
отсъствали през нощта на посочената дата от дома им, в който се намирали още
две малолетни лица- сестри на ищцата. Именно по тази причина ответникът е
осъден за престъпление по чл.151, ал.1 НК, а не за изнасилване.
От приложените по наказателното дело снимки и
обяснения на ищцата и майка й- св.З., дадени в досъдебното производство, се
изяснява, че малко преди да напусне дома й, страните по делото са си направили
снимка, която, заедно с останалите им общи снимки, са станали достояние на
майката на ищцата при преглед на мобилния телефон на ищцата на 16.09.2019г. Св.З.
се ядосала и поискала обяснения от дъщеря си, която й разказала какво се е
случило между нея и ответника. Според показанията на св.А. /съжителстващ със
св.З. на семейни начала/, след като ищцата им разказала случилото се в дома им,
нейната майка й казала, че е направила голяма грешка, тъй като в етноса им има
традиция булката да е девствена до сватбата. Този свидетел сочи, че след като
разбрала това, ищцата била съкрушена, разбита, плачела и била наранена, защото
девствеността й била взета.
След като майката на ищцата научила за случилото се,
последната преустановила контактите си с ответника, включително по телефона. На
25.09.2019г. било извършено освидетелстване на ищцата /СМУ №323/19г./, съгласно
което не са установени видими травматични увреждания по тялото на ищцата, не са
установени видими увреждания по половия орган и аналното отверстие, както и че
състоянието на хименалния пръстен позволява полови
контакти без увреждане. Въззивният съд, при справка
със съдебно-медицинската експертиза, извършена по досъдебното производство
констатира, че е налице техническа грешка в заключителната част на СМУ, където
е посочено обратното- че има видими увреждания на половия орган и аналното
отверстие, за разлика от посоченото в констативната част на същото СМУ. В съдебно-
медицинската експертиза /л.33 и сл. от ДП/, изготвена от същия експерт,
извършил и освидетелстването, е посочено, че от наличната медицинска
документация не са установени видими травматични увреждания на тялото на
ищцата, както и такива по половия орган и аналното отверстие, а състоянието на хименалния пръстен позволява полови контакти без
увреждания.
С оглед данните от медицинското освидетелствуване
на ищцата, които противоречат на нейните обяснения пред роднините й, пред
лекаря, извършил освидетелстването и пред органите на разследването, а именно-
че половият контакт на процесната дата й е бил за
първи път, въззивната инстанция намира за
неустановени твърденията в исковата молба, че преди осъществения на 8.09.2019г.
полов акт с ответника ищцата е била девствена.
Този извод не почива единствено на обясненията на
ответника и показанията на неговата майка, че ответникът й е споделил, че не е
бил първият мъж на ищцата, а е изведен с оглед цялостната преценка, извършена
от настоящия съдебен състав на обстоятелствата, при които е осъществено
съвкуплението /включително продължителността във времето, през което са
осъществени вагинален, анален и орален сексуални актове, прекъсвани от
събуждането на бебето, спящо в стаята на ищцата, които по мнение на съда изключват
твърдяната сексуална неопитност на ищцата към 8.09.2019г./, данни за които обстоятелства
са налице в обясненията на ищцата в досъдебното производство и останалите
доказателства по наказателното дело.
От показанията на св.Събева- психолог при Центъра за
обществена подкрепа, където на ищцата е предоставена социална услуга „Семейно
консултиране и подкрепа” за период от 6 месеца, приключила на 28.04.2020г., се
установява, че в началото на услугата ищцата била много тревожна, нямала
желание да говори за случилото се /”Каза, че не си спомня случилото се”, „всичко
станало бързо”, „осъзнала, каква грешка и направила и трябвало да го спре”/, а
когато психологът я попитал какво точно е направила, казала, че не си спомня,
но е сгрешила. От показанията на тази свидетелка се установява, че в началото
на услугата ищцата била много тревожна, нямала желание да говори за случилото
се, защото се страхувала, че е изгубила доверието на близките си и най-вече на
майка си. В приключващата среща ищцата споделила, че е преосмислила ситуацията
и се чувства много по-уверена в себе си, както и че си е дала време да прецени
човека, с когото общува.
След съвкупна преценка на събраните доказателства въззивната инстанция намира за установени по несъмнен начин
всички елементи на деликтната отговорност за вреди по
чл.45 ЗЗД- на 8.09.2019г. ответникът е извършил съвкупление с ищцата, която към
този момент е била малолетна /ненавършила 14 години/.
Деянието на ответника е противоправно
/осъществен е състав на престъпление, за което ответникът е наказан с влязла в
сила присъда/, установена е и вината на ответника за извършеното.
Установени са и настъпилите вреди за ищцата,
вследствие това деяние, както и причинно- следствената връзка между деянието и
вредите.
Неправилни са изводите на районния съд, че вредите за
ищцата- това, че е била разстроена, се състоят
единствено в загубата на доверието на близките й и защото няма или трудно ще се
омъжи, след като не е девствена, поради което е отречена причинно- следствената
връзка на стореното от ответника с така констатираните вреди.
В случая, деянието на ответника- съвкупление с
малолетна, представлява резултатно престъпление, поради което за малолетната е
настъпило вреда още със самото извършване на съвкуплението- нарушената е нейна полова
неприкосновеност, следователно е налице и причинната връзка между деянието и
посочения вредоносен резултат. По дефиниция деянието на ищеца, с което е
осъществен състав на престъпление по чл.151, ал.1 НК е такова против личността
на малолетната ищца. Законодателят е инкриминирал това деяние, за което е без
значение наличието на съгласие на малолетната, като престъпление, т.е. акт, от
който за малолетния следват вреди. Съгласно чл.9 НК престъплението е общественоопасно деяние, а според чл.10 НК- общественоопасното деяние е това, което уврежда или
застрашава личността или други правно- защитими блага, изброени в нормата.
Ответникът е извършил акт на сексуална злоупотреба по
смисъла на чл.18, §2, б. „а” от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на
децата от сексуална експлоатация и насилие
/Конвенцията от Ланзароте, 2002г./,
ратифицирана от Република България през 2011г. Това е сериозно нарушение на
основно човешко право- половата неприкосновеност, чиято закрила и предвидена и в
Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989г. и Хартата на основните права
на ЕС. Половият акт е извършен с незряло психически лице- малолетната ищца, което
по закон не осъзнава в пълнота значението на постъпките си, поради което всички
доводи на районния съд за съдействието на ищцата при осъществяването на процесното деяние и последвалия извод за липса на вреди от
деянието, са неотносими към конкретния казус. Това е видно
и от показанията на свидетелите, водени от ищцовата
страна, които изясняват, че ищцата е разбрала последиците от извършеното
/съвкуплението/ за нея като личност едва когато майка й ги е обяснила, от което
следва че до този момент не е била в състояние да разбере значението на стореното
й. След осъзнаването на последиците за нея са настъпили допълнителни вреди-
тревожност от загубата на доверието на близките и несигурност за бъдещето,
предвид нарушената етническа традиция.
Това, че по делото не е доказано по безспорен начин,
че именно с този акт е отнета девствеността на ищцата, в случая е ирелевантно за извода дали е осъществен процесния
деликт, състоящ се в накърняване на половата
неприкосновеност на ищцата. Това обстоятелство е от значение единствено при
определяне размера на отговорността за претърпените от деянието вреди.
Ето защо въззивната
инстанция намира за доказан по основание искът заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното непозволено
увреждане.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.52 ЗЗД, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от извършеното
увреждане- нарушена полова неприкосновеност на малолетната ищца е 1000 лв.,
която сума е съответна на тежестта на деянието и липсата на сериозно и
продължително емоционално и/ или психическо увреждане на ищцата. В случая размерът
на обезщетението е по-нисък от претендирания, тъй
като са взети предвид особеностите на конкретния случай, а именно- видно от
показанията на св.А., както и от обстоятелствената част на исковата молба,
по-голямата тежест за претендирания размер на
обезщетението имат психическите и емоционални страдания на ищцата, свързани с
осъзнаването на последиците от загубата на девствеността й, която обаче не е
доказано да е настъпила при процесното съвкупление.
Ето защо искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 1000 лв. За горницата над тази сума искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3
от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцата и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането- 8.09.2019г.
Тъй като изводите на въззивния
съд по този иск съвпадат частично с тези на първоинстанционния,
решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 1000 лв., ведно с
претенцията за обезщетение за забавено плащане върху тази сума. За горницата
над този размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди.
Основателно е възражението на ответника, че на ищцата
вече са били присъдени разноски по наказателното дело /750 лв., вероятно
половината от платеното адвокатско възнаграждение от 1500 лв., тъй като
присъдата не е мотивирана в тази й част/, поради което в настоящото
производство не следва да се присъжда подобно обезщетение, представляващо
разноски за адвокатска защита по наказателното дело. Освен това, хонорарът от
1500 лв. е бил заплатен общо за участието на адвоката в защитата на ищцата по
наказателното дело в качеството й на частен обвинител и граждански ищец, като
същата не е била конституирана като граждански ищец, което е наложило
предявяването на иска за обезщетение за вреди по гражданско- правен ред, което
обстоятелство, видно от диспозитива на присъдата е
било отчетено от наказателния съд при определянето на разноските. Липсват
конкретни оплаквания във въззивната жалба, касаещи
отхвърлените искове за обезщетение за имуществени вреди. Понеже в настоящото
производство отново се претендират съдебно- деловодни разноски за предявения иск,
който е идентичен с този по наказателното дело, с оглед недопускане на
неоснователно обогатяване, искът за имуществени вреди за сумата от 750 лв.
следва да бъде отхвърлен.
Основателен е иска за обезщетение за имуществени вреди,
състоящи се в платените за освидетелстването на ищцата 60 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесния деликт.
Ето защо искът за обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде уважен до размер от 60 лв., а за горницата над този размер да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С тези мотиви решението на РС следва да бъде отменено
частично, като вместо него се постанови ново, с което на ищцата присъжда
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 60 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските следва да се
разпределят както следва:
Ищцата е извършила разноски в размер на 1050 лв.-
платени хонорари общо за двете инстанции. Ответникът е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 400 лв. за първата инстанция.
При това положение, с оглед размера на уважената част
от иска ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 191,57 лв. С оглед
отхвърлената част на иска тя дължи на ответника разноски в размер на 327,02 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №260511 от 27.10.2020г.
постановено по гр.д.№ 4066/2020г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди за сумата от
1000 лв., както и за сумата от 60 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, както и изцяло в частта за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.К.Л. ЕГН:********** *** да заплати
на Т.С.З. ЕГН: **********, действаща
със съгласието на майка си А.В.З.
ЕГН: **********,***, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/-
обезщетение за нанесени й неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, за което е постановена присъда № 77/10.06.2020 г. по НОХД № 636/2020 г. на
БРС, ведно със законната лихва от 8.09.2019г.
до окончателното изплащане на обезщетението, като ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която иска за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 1000 лв.
ОСЪЖДА
П.К.Л. ЕГН:********** *** да заплати на Т.С.З. ЕГН: **********, действаща със съгласието на майка си А.В.З. ЕГН: **********,***, сумата
от 60 лв. /шестдесет лева/- обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от престъпление по
чл. 151, ал. 1 НК, за което е постановена присъда № 77/10.06.2020 г. по НОХД №
636/2020 г. на БРС, ведно със законната лихва от 8.09.2019г. до окончателното изплащане
на обезщетението, като ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която иска за обезщетение за имуществени вреди е
отхвърлен за горницата над 60 лв.
ОСЪЖДА П.К.Л. ЕГН:********** *** да заплати на Т.С.З. ЕГН: **********, действаща със съгласието на майка си А.В.З. ЕГН: **********,*** сумата от 191,57
лв., представляваща разноски по делото съразмерно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Т.С.З. ЕГН: **********, действаща със съгласието на майка си
А.В.З. ЕГН: **********,*** да
заплати на П.К.Л. ЕГН:********** ***
сумата от 327,02 лв., представляваща разноски по делото съобразно отхвърления
размер на иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.