Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ч.гр.дело № 582 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.435 ал.2,т.7 ГПК .
Образувано е по жалба на Б.Т.В.,
чрез пълномощника му адв. Г., против
постановление за приети по делото разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 23607 от 09.12.2019 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 850 на КЧСИ, с
район на действие СГС, по изп. дело №
20198400401262, с което Б.В. е осъден да заплати на взискателя посочените в
него суми. Моли се съдът да намали приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение до размера от 200.00 лева, както и да намали разноските по чл.
26 от ТТР към ЗЧСИ. В жалбата се излагат доводи, че
липсва фактическа и правна сложност по делото. Сочи се, че приетият хонорар
надвишава сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като включва
и сума, определена съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, а такива действия реално не са извършени от името и за сметка на
взискателя. Излагат се доводи, че са налице предпоставки за намаляване на
разноските по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят
по изпълнителното дело – Д.Г.Г. не представя становище по
жалбата в предвидения от закона срок.
ЧСИ М.Ц. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че
дължимото адвокатско възнаграждение, както и таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ
са определени съсобразно с изискванията на закона.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От приложеното копие на и.д.№ 20198400401262 по описа на
ЧСИ М.Ц.,се установява, че същото е образувано
по молба на взискателя Д.Г.Г.. чрез пълномощника му адвокат С.,въз основа на
издаден на 20.04.2015г.изпълнителен лист от Районен съд – гр. Пирдоп. Съгласно
изпълнителния лист Б.Т.В. е осъден да заплати на Д.Г.Г. сумата от 2 436.71
лв. – главница за неизплатени наеми и консумативи по Договор за наем от
29.10.2013 г. и законната лихва от 15.12.2014 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 548.74 лв. – разноски по делото.
Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 24.07.2019г.взискателят Д.Г.Г. е упълномощил адвокат Р.С.
за осъществяване на процесуално представителство
по изпълнителното дело,като е отразено,че клиентът е заплатил на адвоката
възнаграждение в размер на 450лв. при подписване на договора. ЧСИ е изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника Б.Т.В., в която е посочено, че задължението
му по изп.д.възлиза 548.74 лв. неолихвяема сума, 2 436.71 лв. главница,
1 233.27 лв. лихви и 114.00 лв. разноски по и. д., както и таксата по т.
26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 472.20
лв. в полза на ЧСИ, както и други суми, дължими до този момент, в общ размер на
450.00 лв. /в т. ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в. л., за пазач
и пр./
По допустимосттта на жалбата:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно и лимитативно са посочени действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.
Жалбата на Б.Т.В. - длъжник по изп.д., е
подадена на 17.12.2019г. и с оглед получената от длъжника призовка за
доброволно изпълнение на 13.12.2019г., е депозирана в срока по чл.436 ал.1 ГПК и от процесуално-легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело.
Същата е подадена срещу акт на съдебния изпълнител,в който са определени
разноските, дължими от длъжника по изпълнителното дело. Жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество относно нейната основателност, с изключение на частта,
с която се обжалва размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното производство в размер на 450 лв., като прекомерно и се иска
неговото намаляване на основание чл. 78, ал.5 ГПК, поради следното:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима
не само в исковото, но и в изпълнителното производство. С оглед на това, по
общите правила длъжникът в изпълнителния процес има право да направи искане за
изменение на възложените в негова тежест разноски и за намаляване на разноските
на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, тогава, когато то е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по
чл. 78, ал.5 ГПК. Компетентен да се произнесе по така направените искания обаче
е съдебният изпълнител, който е органът, разпределящ отговорността за
направените от страните разноски в хода на изпълнителното дело. Едва след
постановяването на изричен акт от него по искането за изменение на разноските и
по възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК -
да го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на
ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно
действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори
същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета
на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
По изложените съображения и доколкото искането за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е
направено за първи път с подадената жалба, съдът намира, че производството по
делото като преждевременно образувано следва да бъде прекратено, в тази му
част. Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по
искането на длъжника, обективирано в жалбата за намаляване на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК и едва след постановяване на изричен акт, в случай на
подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни
правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията
на ЧСИ по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК.
По отношение на жалбата срещу определените от ЧСИ
пропорционални такси по т. 26
от ТТРЗЧСИ в размер на 472.20 лв., съдът
намира, че е допустима и следва да се разгледа по същество.
Пропорционална такса се дължи от длъжника независимо
дали дългът е платен преди или в срока за доброволно изпълнение. Съгласно
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, таксата върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се изчислява на базата
на материалния интерес по делото, като под понятието „парично вземане“ се
включва само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по
изпълнението каквото представлява адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, заплатеното в изпълнителното дело.
Размерът на дълга е в размер на 4 218.72 лв., от които главница – 2436
лв., 1233.27 лв. – лихва, 548.74 лв. – разноски по гражданското дело, присъдени с изпълнителния лист, като към този размер
не се включва сумата за заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя в
изпълнителното производство.
Съобразно с т. 26 от Тарифа за таксите
по ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане
от 1000 до 10000 лв. се събира такса върху събраната сума в размер на 100 лв. +
8 % за горницата над 1000 лв. При съобразяване на цитираната разпоредба в
настоящия случай пропорционалната такса следва да се изчисли върху следните
суми: главница – 2436 лв., 1233.27 лв. – лихва, 548.74 лв. – разноски по
гражданското дело. Сборът на тези суми е 4 218.72 лв., поради което
дълимата пропорционална такса следва да бъде изчислена в размер на 100 лв. + 257,50
лв., представляващи 8% от горницата над 1000 лв., която в случая е 3 218.72
лв., при което се получава общ сбор от 357.50 лв., към която сума следва да се
добави 20% ДДС, поради което общият размер на пропорцоналната такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ възлиза на сумата от 429.00 лв. с вкл. ДДС.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски на
ЧСИ М.Ц., рег. № 850 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по изп. дело № 20198400401262 , обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. № с изх. № 23607 от 09.12.2019 г., в частта относно
определената такса в размер на сумата от 472.20 лв. по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
дължимата от жалбоподателя Б.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198400401262
по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 850
на КЧСИ, с район на действие СГС от 472.20 лв. /четиристотин седемдесет и два
лева и двадесет стотинки/ на 429.00 лв. /четиристотин двадесет и девет лева/ с
вкл. ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч гр.д.№582/2020г.
по описа на Софийски градски съд, Г.О., III-B с-в, в
частта, в която в жалбата е направено искане от длъжника Б.Т.В., ЕГН **********, с адрес: *** по изп.дело № 20198400401262 по описа
на ЧСИ М.Ц., рег. № 850 на КЧСИ, за намаляване на основание чл.78 ал.5 ГПК разноските на взискателя за заплатено
адвокатското възнаграждение в размер на 450лв. поради прекомерност.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Ц., рег. № 850 на КЧСИ, с район на действие СГС, за произнасяне по направеното в жалба с вх.№
15438/17.12.2019г. по описа на ЧСИ М.Ц. искане на длъжника Б.Т.В., ЕГН **********,
за намаляване на основание чл.78 ал.5 ГПК на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която
делото е прекратено, има характер на определение и в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от
съобщението до страните, а в останалата
част е окончателно по аргумент на чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.