ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. ХАСКОВО, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при РП Хасково - ТО Харманли, против
Определение № 99/11.11.2021г. постановено по ЧНД № 425 /2021г. на Районен съд –
Харманли, в частта с което е отменено постановление от 20.09.2021г. на същата
прокуратура, за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 171/2021г.
на РУ - Харманли и делото върнато на прокурора с указания за приложението на закона. В
протеста се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
определението.Твърди се, че от него не било ясно какъв акт проверил първоинстанционният
съд, а изводите му за неяснота на постановлението, относно основанието за прекратяване на
наказателното производство, били неправилни понеже в постановлението изрично се
сочело, че наказателното производство по обвинението на М. Ш. М. за престъплението по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, било прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК - поради
недоказаност на повдигнатото обвинение. Сочи се още, че съдът извършил едностранна
оценка на доказателствата установени чрез разпитите на пострадалите И., като игнорирал
останалите и така направил неправилен извод, че не субективните възприятия на адресата на
заканата, а естеството на последната били основни за обективната страна на
престъплението. В протеста се сочи, че от показанията на пострадалите не се установило
при преминаването покрай тях, обв.М. да им се заканвал, а за последващите му думи и
действия по заканата, не се установил конкретният им адресат, доколкото били извършени
от разстояние и за тях св. И. посочил, че не ги приел като реална закана, а св. И., че изпитала
страх само от думите на обвиняемия, не и от действията по размахването на брадвата. С тези
1
доводи се иска отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство.
Възражение против протеста не е подавано.
Хасковският Окръжен Съд, като провери изцяло правилността на обжалваното
определение, по посочените в протеста който е допустим оплаквания, изтъкнатите
доводи,събраните доказателства и служебно намира следното: Досъдебното производство №
171/2021г. на РУ - Харманли, е образувано с постановление на РП Хасково - ТО Харманли
от 08.04.2021г. и водено за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК – за това, че на
01.01.2021г. в с.Р. общ. М. е отправена закана към М. Р. И. от същото село, с убийство / с
думите да я накълцат и убият / и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
В хода на разследването, с постановления от 23.08.2021г. като обвиняеми са привлечени
лицата М. Ш. М. с ЕГН ********** и Е. М. Ш. с ЕГН ********** – двамата **** и ***** от
с. Р., общ. М., обл. Х. – първия за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК - за това, че на
01.01.2021г. в с. Р. общ. М., се заканил с убийство на М. Р. И. от същото село / словесно с
думи, че с брадва ще накълца и заколи нея и съпругът й/ и тази закана би могла да възбуди
основателен страх у нея за осъществяването й. Вторият е привлечен като обвиняем за две
престъпления по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, твърдени като извършени самостоятелно при
реална съвкупност, на същата дата и място - първото спрямо същата пострадала, чрез
думите, че ще убие нея и съпругът й, а второто осъществено спрямо съпругът й - И. Ю. И.,
със същите думи.
От събраните при проведеното разследване доказателства е установено, че свидетелите И.
имали стопанство в землището на с.Р. в което отглеждали добитък. На около 20 метра от
тяхното стопанство, се намирало стопанството на сина на обв.М. – лице на име А. /
неразпитан по делото/, както и това на зета на св.А. К. А. Отношенията между страните
били влошени, като според показанията на св.А. и тези на свидетелите И., обв. М. бил
конфликтен. На инкриминираната дата 01.01.2021г. следобед, свидетелите И. се намирали в
оборът си и се занимавали с животните, като според показанията им покрай тях минал обв.
М. казал, че не искал животните им да влизат в техните / на семейството му/ земи, говорел
си нещо и ги псувал. След това отишъл в обора на сина си, взел брадва започнал да я
размахва и гледайки към свидетелите И. казал, че ще ги заколи и накълца, продължавал и да
псува. След това се обадил по телефона на синът - си Е. Ш., казал му, че св.И. не го пускал
да мине и искал да го бие. След малко Е. Ш. пристигнал с брат си Н. Ш. и съпругите им –
св.М. Д. и св.С. Ш. и между двете семейства – това на св. И. и на обв. М., възникнал скандал
който бил чут от намиращия се наблизо св.А. Последния излязъл от оборът си и видял, че
обв.М. и двамата му сина държели тояги, като последните двама посягали да ударят св.И.,
но св. И. била между тях и не им позволявала да се сбият със съпругът й. По време на
скандала Е. Ш. заплашил свидетелите И., че ще ги убие и лежи в затвора. След скандала със
семейство И., обв.М. и близките му предизвикали скандал и със св.А. В обясненията си
обв.М. посочил, че нямал влошени отношения със св.И. но потвърдил, че отношенията му
2
със св.И. били влошени отпреди, поради поведение на последния, който преди години му
нанесъл побой, като заявил, че на инкриминираната дата животните им били в неговото
място и пасели от балите слама, а на забележката която отправил на св.И., последният го
заплашил с побой от което обвиняемия се изплашил и се обадил на синът си, като отрекъл да
са заплашвали пострадалите с убийство. В същата насока са и обясненията на обв.Ш., както
и показанията на разпитаните като свидетели техни близки роднини, посочени по- горе. В
хода на разследването били назначени комплексни съдебно психиатрични и психологични
експертизи на двамата пострадали – И. И. и М. И., от чието заключение е установено че са
вменяеми и годни да свидетелстват, а отправената им от обв.Ш. закана възбудила у тях
основателен страх за осъществяването й. Такъв бил възбуден у св.М. И. и от заканата на
обв.М. При така установените обстоятелства прокурорът намерил, че от събраните
доказателства е доказано единствено повдигнатото спрямо обв.Ш. обвинение, явно поради
показанията и на св.А. кореспондиращи с тези на пострадалите, за отправената им от този
обвиняем закана. За обвинението на обв.M., в постановлението е прието, че то е недоказано
и за него наказателното производство е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 и ал.2 от НПК,
като в мотивната част на постановлението е посочено, че действията му по размахването на
брадвата били хаотични, без конкретен адресат, неясно към кого от пострадалите насочени
и не могли да възбудят основателен страх у св.М. И. Последвал е извод, че в рамките на
установените факти деянието в чието извършване е обвинен обв.М., не е осъществено от
обективна и субективна страна - т.е, че е налице реабилитиращото прекратително основание
по чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, а след това, че то не е доказано по несъмнен и категоричен начин -
основание за прекратяване по чл. 243 ал.1 т.2 от НПК, различно от първото.
Постановлението в прекратителната част, е обжалвано от двамата пострадали чрез
повереникът им, пред РС – Харманли. Съдът в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК
правилно оставил без разглеждане жалбата в частта касаеща св.И. като недопустима,
доколкото за него липсва правен интерес от обжалване поради продължаване на
наказателното производство за обв. Ш., чиято деятелност касае този пострадал. По
отношение на жалбата в частта касаеща пострадалата И. и прекратяване на наказателното
производство по обвинението на обв.М. касащо тази пострадала, съдът приел, че в тази му
част постановлението е неясно досежно основанието за прекратяване. Този порок на
постановлението обаче, правилно е приет от първата инстанция за несъществен, поради
изводимост на волята на прокурора. Освен това е прието, още че постановлението е
необосновано и като такова е отменено в прекратителната му част, а делото върнато на
прокурора с указания за приложението на закона, чрез събиране на доказателства. Този
извод на първата инстанция е правилен, а дадените указания за приложението на закона чрез
събиране на доказателства, се споделят от настоящата инстанция в по- голямата им част. Не
се споделя единствено указаното, за изследване чрез съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на обстоятелството, дали заплахата на обв.М. е възбудила
основателен страх у св.И. Това въведено в протеста възражение е основателно, защото за
съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК от обективна страна, е
необходимо единствено отправената от дееца закана да е осъществена по такъв начин, че да
3
е в състояние да възбуди основателен страх у заплашения, което е юридически извод който
се извежда от събраните доказателства, а не по експертен път понеже е без значение дали
такъв страх е бил възбуден у заплашения. Ето защо поначало не е било необходимо и
назначаването на въпросните експертизи на досъдебното производство. В случая от
показанията на двамата пострадали е установено, че действията на обв.М. по размахването
на брадвата съпроводено с думите, че ще ги заколи и накълца, са били насочени
едновременно към двамата. При това положение правилно е прието от първата инстанция,
че е необснован изводът в постановлението на прокурора, че тези действия и думите на
обвиняемия обективиращи заканата, са хаотични и без конкретен адресат. Такъв са били и
двамата пострадали, като явно поради заявеното от св.И., че не приел заканата на
обвиняемия за сериозна, този пострадал не е включен в обвинението повдигнато на обв. М.
Обстоятелства за нереалност на заканата обаче, не се твърдят от пострадалата И. и е нясно
как и за нея априори е изведен същия извод, базиращ се на показанията на съпругът й който
излага собствените си впечатления. Безспорно е, че прокурора преценя дали да повдигне
обвинение срещу конкретно лице, за конкретно престъпление, но този извод не следва да е
произволен, а основан на събраните доказателства. За изчерпване на доказателствената
съвкупност, установяване на обективната истина и от там достигане до обоснован извод за
наличието или не, на съставомерност на поведението на обв.М., както е отбелязал и
първоинстанционният съд, е необходимо да се изследват твърденията на страните за
влошените им отношения, с оглед преценката за реалността на заканата от страна на обв.М.,
включително дали са подавани жалби от последния както твърди в обясненията си, за
навлизане на животните на пострадалите в неговите, или на близките му имоти. Необходимо
е също отстраняване чрез способите на НПК, на възникналите съществени противоречия
между показанията на двете групи свидетели, както и противоречията между показанията на
пострадалите и обясненията на обвиняемите, касаещи обективни съставомерни елементи на
престъплението по повдигнатото обвинение - наличието или липсата на заканите,
установяване и разпит на лицето Н. А. – дъщеря на св. А., която според показанията на св.
И. също присъствала и както и баща си е незаинтересован свидетел, а всички останалите са
близки роднини по между си и показанията им следва да се ценят с внимание и във връзка с
останалите събрани доказателства. По отношение указаното за разпит на лицето А. - син на
обв. М. и собственик на обора, то след събиране на останалите доказателства, следва да се
прецени дали разпитът му е необходим доколкото това лице не се установява да е
присъствал на инцидента, но се твърди от баща му, че причината за инцидента е
обстоятелството, че животните на пострадалите И. били в неговото място и пасели от балите
слама. Едва след събиране на всички относими доказателства следва да се прецени налице
ли са или не, основания за прекратяване на наказателното производство, като направения
към момента такъв извод в постановлението на прокурора за прекратяване на разследването
по отношение на обв. М., е преждевременен, необоснован и незаконосъобразен. Ето защо
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като се изпълнят и указанията дадени
в настоящото, с оглед правилното приложение на закона. Водим от горното и на осн. чл.243
ал. 8 от НПК, съдът,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 99 / 11.11.2021г., постановено по ЧНД № 425 /2021г. на
Районен съд – Харманли.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5