Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1509 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищците сочат в ИМ, че на 08.11.2017
г. тяхната майка е пътувала като пътник в л.а. марка „Рено“, модел „Лагуна“ с
рег. № *******по път Е-79.Автомобилът бил управляван от Ц.Ц.с
превишена скорост, несъобразена конкретните условия на пътя, като в района на км.107
автомобилът напуснал платното за движение в дясно и се преобърнал в отводинителен канал. От инцидента пострадала майката им, която
починала на 09.11.2017 г. Твърдят, че са поддържали с нея близки
взаимоотношения и неочакваната ѝ смърт им причинила болки и страдания.
Поради налична застраховка „ГО“ за водача на процесния
автомобил заявили претенция до
застрахователя за обезщетение на понесените вреди. В отговор на това им били
изплатени по 40 000 лв., ведно със законна лихва от по 1 203 лвно неудовлетворени от размера, претендират от ответника
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на майка
си от ПТП в размер над платените по 40 000 лева до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. (т.е. по
160 000 лева за всеки), ведно със законната лихва от 09.11.2017 г. до изплащането
им. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер над вече изплатената сума от по 40 000 лв. Прави
възражение за съпричиняване поради непоставянето на обезопасителен колан от пострадалата и възражение за
прекомерност на претендираните суми. Заявява, че
дължимата лихва следва да бъде от 11.12.2017 г. съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема следното за
установено от фактическа страна:
Не е спорно че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за
процесното ПТП.
От констативния протокол, Протокола
за оглед и заключението на САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: Р.И.Р.е
управлявал автомобил „Рено” непосредствено преди настъпилото произшествие по път
Е-79 в района на км 106+98° равномерно със скорост в порядъка на 116 км/час. В
следствие на отклонение от праволинейното движение той напуснал платното за
движение и започнал движение по крайпътните площи. При своето движение пресякъл косо лентата за движението му и
навлязъл под ъгъл около 17° в банкета, където изминал път от около 9,30 м след
което „излетял” поради наличието на денивелация. Във фазата на полета
автомобилът достигнал до стената на отводнителен канал. В следствие на удара
автомобилът „отскочил” и продължил да се плъзга в канала като така достигнал
отново до стената на канала. При контакта с нея автомобилът се деформирал в
посока „навътре” и „полегнал” на лявата си страна. Инерционните сили оказали въздействие и върху самия автомобил,
като под тяхно действие и под действието на ударния импулс автомобилът
продължил да се плъзга в канала до достигането на неговия край, който съвпада с
началото на предпазна еластична ограда. При удара в края на канала автомобилът
се завъртял около вертикалната си ос в посока по часовниковата стрелка и поради
наличието на скосяване на мантинелата се „изкачил” върху нея, след което „слязъл” и отново се изкачил поради наличието на ротационно движение. В резултат
на произшествието седналата на задната седалка Ц.П.получила
множествена (съчетана на глава, гръдно-коремна, и на долните крайници) травма,
довела до травматичен шок с остра вътрешна кръвозагуба и до смъртта ѝ. Тя е родена на *** г. и към
датата на ПТП е била на 80 години и 5 месеца. Нейни синове съгласно приложеното
удостоверение за наследници са ищците по делото.
Автомобилът „Рено” е бил оборудван с
триточкови, инерционни колани за всички места в него. Липсват данни за
възникнала неизправност в заключващия механизъм на коланите в момента преди и
при настъпване на произшествието. От приетата СМЕ на труп се установява, че
пострадалата е била без поставен обезопасителен
колан.
Предвид установения механизъм на ПТП с
ротационно движение на автомобила, дори и пострадалата да е била с поставен
колан, същия не би предпазил главата и крайниците ѝ от удари. Затова
съдът приема, че дори и с правилно поставен обезопасителен
колан пострадалата би получила същите травми и би починала.
От показанията на свидетеля Й.се установява,
че смъртта на Ц.П.се е отразила зле на ищците. Те поддържали много добри
взаимоотношения, грижели се за майка си и често прекарвали време с нея,като все
още не се възстановили от загубата на майка си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ :
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ. Съгласно ТР № 1/2016 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
децата на починал вследствие на ПТП са материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за търпените от тях болки и страдания от
смъртта на техния родител.
Следователно
за да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо да се установи: 1/ че в резултат
на виновно и противоправно поведение на лице,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, страна по
която е ответникът, е настъпила смъртта на Ц.П.; 2/ че ищците са синове на
починалата и са търпели вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната
майка.
По силата на чл. 20 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато, управляваните от тях
пътните превозни средства и при избиране скоростта на движението им за тях е забранено да превишават определената
скорост – 90 км/ч извън населените места за автомобил от категория „В“(чл. 21 ЗДвП).В
случая се установи че Р.И.Р.е управлявал Реното със скорост от 116 км/ч. по пътен участък извън
населено място, т.е. с превишена скорост. Той загубил контрол на превозното
средство, което излязло от пътя и катастрофирало в крайпътна канафка. Водачът на Реното е
нарушил правилата за движението по пътищата, и така е станал причина за
настъпилото произшествие, а в резултат на същото е настъпила смъртта на Ц.П..
На следващо място се
установи, че ищците са синове на починалата и са имали близка връзка с майка
си, били семейство за пример. В резултат
на смъртта й са претърпели неимуществени вреди и все още не могат да преживеят
внезапната й загуба. С оглед изложеното съдът намира исковете за доказани по
основание.
При
определяне размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на
починалия (80 г.), възрастта на ищците към момента на ПТП (Е.Д. на 55 г., а К.Д.
на 57 години), добрите отношения между ищците и починалата, както и негативните
промени до които е довело произшествието в семейството на Ц.П.. Отчитайки тези
обстоятелства, обуславящи размера на вредите и тяхното значение, вкл. времето
на настъпване на деликта, съответните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент, съдът намира, че обезщетението, което би могло да репарира
тези вреди е в размер на по 120 000 лева.
За да определи този размер на обезщетение съдът съобрази и съдебната
практика за сходни случаи, обективирана в Решение № 2938/13.12.2018
г. по в.гр. 1109/18 г. на САС.
Не е спорно,че в хода на процеса
ответникът е изплатил по 40 000 лева на всеки от ищците с лихвата за
периода от завеждане на претенцията до датата на плащането. Ето защо тези суми
следва да бъдат приспаднати от определения размер на обезщетение за
неимуществени вреди. Затова исковете за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени
вреди са основателни до размера от по
80 000 лева за всеки от ищците, а за
разликата до 120 000 лева следва да се отхвърлят поради плащане, а до
пълния претендиран размер от по 200 000 лева следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По претенцията за лихва за забава:
Според
чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2/ изтичането на
срока по чл. 496, ал.1 КЗ освен, когато увреденото лице не е представило доказателствата,поискани по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В чл.496,ал.1 КЗ законодателят изрично е определил, че
срокът за окончателно произнасяне по претенция по застраховка "ГО“ не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ.
На 11.12.2017 г. ищците са депозирали
претенция за изплащане обезщетението пред застрахователя. На 14.12.2017 г.ответника
е отказал да изплати обезщетение, поради липса на доказателства за категоричен
извод за причините за произшествието, посочвайки че представения КП не е
достатъчен за да се произнесе и е поискал и други документи. С оглед
настъпилата смърт вече е било образувано ДП и пр.пр.,
но към онзи момент влязла в сила присъда
или споразумение на каквито ответникът е мотивирал отказа обективно не са
съществували, след като не е имало образувано наказателно производство във
съдебна фаза. Същевременно на 13.04.2018 г. ответникът е изплатил по 40 000 лв. на всеки от ищците
ведно със законната лихва от 11.12.2017 г. като извършеното плащане е въз
основа претенцията от 11.12.2017 г.,която
отказал на 14.12.2017 г. След като претенцията е била придружена с един от
документите, задължаващи застрахователя да се произнесе в срока по чл. 496,
ал.1 КЗ, съдът счита че ответникът е изпаднал в забава от деня следващ отказа –
15.12.2017 г. Ето защо обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 08.11.2017 г. до 14.12.2017 г. следва да
се отхвърли
По възражението за съпричиняване:
Възражението на ответника, че починалата с поведението си е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат е било в тежест на ответника. Конкретно
от страна на ответника твърдението е, че пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство е довело до
нейната смърт.
По делото се установи, че действително
пострадалата е пътувала в автомобила без поставен колан. Установи се обаче, че дори и с правилно поставен такъв, тя би
получила травми, несъвместими с живота и би починала. Поради изложеното съдът
счита,че с непоставения предпазен колан не
е налице поведение, в причинна връзка с настъпилата смърт, затова
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
При този
изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищците са били освободени
от внасянето на ДТ,но са внесли 200 лв. за САТЕ, и съобразно уважената част от
иска имат право на разноски в размер на 80
лева
Ищците са
били представлявани безплатно от адвокат С.Ч., преупълномощил
по делото адв. К.Т., която е осъществила процесуалното
представителство по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адв. С.Ч. следва да
се присъди адв. възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ. Съразмерно на уважената част от исковете тя възлиза на сумата от по 2 212
лева (5 530 лева х 80 000/20 0000) за всеки от ищците или общо 4 424 лева.
Ответникът
„ЗАД Д.:Ж. И З.” АД е заплатил 200 лева за вещо лице от които съразмерно с
отхвърлената част следва да му се присъдят 120
лева.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС –
ДТ в размер на 6 400 лв. и 200 лв. за САТЕ или общо сумата 6 600 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по 80 000
лева на Е.Т.Д., ЕГН: ********** и на К.Т.Д., ЕГН **********, чрез адвокат С.Ч. - САК, съд. адрес:***, на осн. чл. 432,ал. КЗ
- застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на тяхната майка Ц. К. П. в резултат на ПТП, реализирано на 08.11.2017
г., ведно със законната лихва от
15.12.2017 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 80 лева, разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от по 80 000 до претендираните от по
200 000 лева за всеки и искането за законна лихва за периода от 08.11.2017 г.
до 15.12.2017 г.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.” АД , ЕИК ********* да заплати на адвокат С.Ч.
- САК, с адрес: гр.София, ул. „********* на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 4 424 лева
– адв. възнаграждение съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Е.Т.Д., ЕГН: ********** и на К.Т.Д., ЕГН **********, да
заплатят на „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 120 лева - разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК **********, да заплати по сметка на
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата 6 600 лева – ДТ и разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: