№ 523
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500337 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 8/16.01.2025 г., постановено по гр.д. № 760/2023 г.
по описа на РС-Ихтиман е признато за установено по отношение на Г.
И. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ., ул. „Т.“ № ., че община Ихтиман,
Булстат: .............., адрес: гр. Ихтиман, ул. „Цар Освободител“ № 123,
представлявана от Кмета - К. А. И. не е собственик на следния
недвижим имот: част от недвижим имот – дворно място, находящо се
в град И., местността „И.“, цялото с площ 2589 кв.м, представляващо
парцел № 1091 в градски регулационен план на град Ихтиман към
1958г., при съседи: дере, наследници на К. Х., В. В. и Л. Х. В., същият
имот съставлява имот с пл. № .... в кв. .. по плана на град Ихтиман,
одобрен със заповед № О-621/1977г. на СОНС, със съседи: път,
общинска мера, имот пл. № .... и имот пл. № ...., отредена за улица с
о.т. 28-634 и за озеленяване с площ 320 кв.м. и част от недвижим имот
дворно място, находящо се в град И., местността „И.“, цялото с площ
2589 кв.м, представляващо парцел № 1091 в градски регулационен
план на град Ихтиман към 1958г., при съседи: дере, наследници на К.
Х., В. В. и Л. Х. В., същият имот съставлява имот с пл. № .... в кв. .. по
плана на град Ихтиман, одобрен със заповед № О-621/1977г. на
СОНС, със съседи: път, общинска мера, имот пл. № .... и имот пл. №
1
...., отредена за улица с о.т. 634-633а и обществено мероприятие с
площ от 472 кв.м. Община Ихтиман, представлявана от Кмета – К. А.
И., е осъдена да заплати на Г. И. Р., ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4080,24 /четири хиляди и осемдесет и
0,24/ лева, представляваща сторените в производството деловодни
разноски за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство Община Ихтиман с доводи за недопустимост на
производството, поради липса на правен интерес за ищеца от водене
на отрицателен установителен иск. Излага се, че имотът /улица и
зелена площ/ от 1991 г. е станал публична общинска собственост,
която не можело да бъде придобита от ищеца. На следващо място
излага, че решението е необосновано, поради неправилна преценка на
събраните писмени и гласни доказателства. Неправилно съдът
основал изводите си на застроителен и регулационен план от 1988 г. и
частично изменение на ЗРП от 1993 г. С приемането на плана от 1977
г., когато е приложена първата регулация за територията, имотът е
станал държавна собственост като отчуждаването било настъпило с
прилагане на плана. Излага се, че по делото липсват данни за
провеждане на отчуждително производство, при което имотът да е бил
отчужден от праводател на ищеца. Към датата на съставяне на АДС,
имотът не е бил собственост на праводателя на ищеца, съгласно
представения нотариален акт ат 1958 г., а вече е бил включен в
територия на АПК и неговото възстановяване било възможно само
чрез реституция. От събраните по делото доказателства се
установявало, че част от имота представлява улица, предназначена за
задоволяване на нуждите на обществото. По изложените съображения
моли да бъде прекратено производството като недопустимо,
евентуално отхвърлен предявения отрицателен установителен иск.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от Г. И. Р., чрез пълномощника му адв. И. С. от САК със
становище за неоснователност. Посочено е, че инкорпорираните в
жалбата възражения не са били направени в първоинстанционното
производство. Изложено е, че твърдения за недопустимост на
производството не са били заявени в хода на делото, а Община
Ихтиман е била длъжна да изложи всички свои твърдения, възражения
и искания и да ангажира доказателства за това, което не било сторено.
Излага, че процесният имот изобщо не попада в кръга на имотите
изрично посочени в пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, поради което тази
разпоредба е неприложима спрямо него. Посочва, че не било
2
установено нито влизане в сила на ПУП по смисъла на чл. 14 от ЗУТ,
с който да се предвиди изграждане на улица, нито провеждане на
отчуждително производство.Цитира се съдебна практика на ВКС в
подкрепа на изложените доводи. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
РС-Ихтиман е сезиран с предявен от Г. И. Р., иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, против Община Ихтиман, да бъде
признато за установено по отношение на него, че Община Ихтиман не
е собственик на следния недвижим имот: част от недвижим имот –
дворно място, находящо се в град И., местността „И.“, цялото с площ
2589 кв.м, представляващо парцел № 1091 в градски регулационен
план на град Ихтиман към 1958г., при съседи: дере, наследници на К.
Х., В. В. и Л. Х. В., същият имот съставлява имот с пл. № .... в кв. .. по
плана на град Ихтиман, одобрен със заповед № О-621/1977г. на
СОНС, със съседи: път, общинска мера, имот пл. № .... и имот пл. №
...., отредена за улица с о.т. 28-634 и за озеленяване с площ 320
кв.м. и част от недвижим имот дворно място, находящо се в град И.,
местността „И.“, цялото с площ 2589 кв.м, представляващо парцел №
1091 в градски регулационен план на град Ихтиман към 1958г., при
съседи: дере, наследници на К. Х., В. В. и Л. Х. В., същият имот
съставлява имот с пл. № .... в кв. .. по плана на град Ихтиман, одобрен
със заповед № О-621/1977г. на СОНС, със съседи: път, общинска
мера, имот пл. № .... и имот пл. № ...., отредена за улица с о.т. 634-
633а и обществено мероприятие с площ от 472 кв.м.
Ответникът Община Ихтиман е подал отговор на исковата молба,
с който излага становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Ответникът счита, че ищецът няма правен интерес да
предявява иска, тъй като не е собственик на процесния имот. Излагат
се съображения, че признаването на право на собственост на
ответника за частта за имота, предвидена за изграждане на улица,
озеленяване и обществени мероприятия, би лишило съседните имоти
от отстояние и би препятствало нормалното им ползване.
Въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
установителните искове /положителен или отрицателен/ е наличието
3
на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има
възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В този
смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на иска, чрез
твърдение, че е владял имота като свой от 1992 г., който му бил
предоставен от близък роднина –В. Б. А.. През 2022г. ищецът решил
да си извади констативен нотариален акт за собственост на имота въз
основа на обстоятелствена проверка. При процедурата за снабдяване с
необходимите документи установил, че съгласно действащия
регулационен план на община Ихтиман част от имота е отреден за
улица, озеленяване и обществено мероприятие, както следва: за улица
частта от имота с о.т. 28-634 и за озеленяване – 320 кв.м, както и за
улица – частта от имота с о.т. 634-633а и обществено мероприятие –
472 кв.м. Поради тази причина нотариусът отказал да състави
констативен нотариален акт за собственост на частта от имота,
отредена за улица, озеленяване и обществено мероприятие. С оглед
твърденията на ищеца, категорично се установява, че същият има
правен интерес от предявяване на иска, тъй като с отричане правата
на ответника, има възможност да добие той права върху спорната част
от имота. Т.е. неоснователни са възраженията на въззивника, че искът
е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от
предявения отрицателен установителен иск.
В съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
правопораждащите правото си на собственост факти. Формираната
сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали
една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно
върху това дали твърдяното или отричано право произтича от
твърдения или отричан правопораждащ факт.
Спорът между страните се свежда до това дали частта от имота
отредена за улица с о.т. 28-634 и за озеленяване с площ 320 кв.м . и
частта, отредена за улица с о.т. 634-633а и обществено мероприятие
с площ от 472 кв.м. са общинска собственост.
За да се отговори на този въпрос следва да се проследи
хронологията на собствеността за имота.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том
., дело № ... от...........г., издаден от съдия при Районен съд Ихтиман, се
4
установява, че С. С. Р. е дарила на В. Б. А. недвижим имот – дворно
място в гр. Ихтиман, местност „Иловци“ с площ 2589 кв.м,
представляващо парцел № 1091 в регулационния план на гр. Ихтиман
при съседи наследници на К. Х., Л. В. и В. В. и дере.
От акт № 2090 от 11.02.1988г. за държавна собственост на
недвижим имот, издаден от Председателя на Изпълнителния комитет
на Общински народен съвет в гр. Ихтиман се установява, че недвижим
имот, представляващ празно дворно място, с площ 2252 кв.м. и
съставляващ имот пл. № .... в кв... по плана на гр. Ихтиман, одобрен
със Заповед № О 621/1977г. на СОНС е обявен за държавна
собственост.
Съгласно заповед № И-08-00-0025 от 15.05.1992г. на
Министерство на финансите недвижим имот – представляващ
незастроено дворно място от 2252 кв.м., съставляващ имот пл. № .... в
кв. .. по плана на гр. Ихтиман, одържавен с акт № 2090 от 11.02.1988г.
на Общинския народен съвет е отписан като държавен и е
разпоредено да се предаде на правоимащите лица съгласно
нотариални актове № 196 от 1958г. и № 83 от 1958г. Същото се
потвърждава и от удостоверение № 94-Г-00-715 11/30.03.2023г. на
Областния управител на София област /л. 10 от делото/.
Както се посочи спорът касае само частта от имота отредена за
улица с о.т. 28-634 и за озеленяване с площ 320 кв.м. и частта,
отредена за улица с о.т. 634-633а и обществено мероприятие с
площ от 472 кв.м. дали са общинска собственост, поради което са
напълно ирелевантни възраженията на въззивника, касаещи
собствеността върху останалата част.
Според приетото заключение на СТЕ процесният имот
представлява незастроено дворно място с площ 2252 кв.м., имот пл.
№ 1091 съгласно кадастралния и регулационен план на гр. Ихтиман от
1958г., одобрен със Заповед № 1323 от 24.08.1959г., съгласно който
около 440 кв.м от имота са били отчуждени за околовръстен път, а
останалата част била предвидена за озеленяване. От документите в
община Ихтиман и от посещението на място на имота вещото лице не
е установило реализирано озеленяване, нито преди, нито сега, нито
пък е реализирано локално платно. На място частта от улица о.т. 633а-
634-117а, минаваща през процесния имот представлява черен път с
ширина 4м. В следващия кадастрален и регулационен план на гр.
Ихтиман от 1977г., одобрен със Заповед № О-621 от 1977г., имотът
има пл. № 1187 и попада в квартал 38 /отреден за жилищен комплекс/,
като съгласно плана около 360 кв.м. от имота са предвидени за
озеленяване, което не е било реализирано. Съгласно застроително
регулационния план от 1988г., одобрен със Заповед №
5
440/28.06.1988г., имотът пл. № 1187 попада в два квартала 38 и 175,
като в имота са включени следните парцели – IX, X, XI, XII от кв. 38 и
парцели I, II от кв.175. Като 126 кв.м. в североизточната част на имота
са били определени за озеленяване и 130 кв. м. за локално платно на
околовръстния път, както и 390 кв.м. за изграждане на улица. След
изменението на ЗРП от 1988г. през 1993 г., парцели от I до XII в кв. 38
са премахнати и върху парцели IX, X, XI, XII е образуван парцел №
VII-1187, който се намира в кв. 38, а в квартал 175 остават парцели I и
II, новообразуваният парцел VII-1187 попада в имот с пл. № 1187.
Съгласно действащите, към посочения момент, норми на
отменения Закон за териториално и селищно устройство, със
застроителен и регулационен план се регулират улици, пътища и
имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост,
урегулират се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани,
и се определя конкретното предназначение на всеки имот, както и се
предвиждат мероприятия на общините и държавата по архитектурно-
градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на
населеното място и свързаната с него зона на влияние - изграждане на
комуникационно-транспортни и съобщителни системи, селищни
центрове, сгради и комплекси на системите за обществено
обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за
благоустрояването, системи за отдих и спорт, производствени и
складови зони и др. – чл. 21-25 ЗТСУ (отм.). В тази връзка законът
предписва, че недвижими имоти на граждани, кооперации и
обществени организации могат да бъдат отчуждавани за
осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, предвидени по застроителния и
регулационен план. Подобно обществено мероприятие се явява и
създаването на зелени площи (чл. 63, ал. 1, т. 7 ЗТСУ отм., редакция
към 1973 г.), както и улици. Съдебната практика приема, че за
застроителния и регулационен план за обществени мероприятия (по
чл. 22 ЗТСУ отм.) е характерно, че няма непосредствено
отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено
мероприятие по този план, той не се счита отчужден от предишния
собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се
проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на
собствениците на засегнатите имоти. До приключване на
отчуждителното производство собствеността върху имотите, отредени
за обществено мероприятие, се запазва, което от своя страна означава,
че собствениците могат да се разпореждат с тях.
Ако съществуваща улица е изградена в съответствие с
предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от
6
уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил
отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби
на §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т.1 от Закона за общинската
собственост не може да се приеме, че общината е придобила правото
на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ –
така Решение № 18 от 08.02.2013 г., постановено по гр.д. № 583/2013
г. на ВКС на РБ.
Към заключението на експертизата е приложено писмо от
Община Ихтиман, от което се установява, че за имота не са
извършвани никакви отчуждителни процедури, тъй като имотът е бил
държавен. Това обстоятелство не се оспорва от ответника като се
поддържа, че няма нужда от извършване на отчуждителни процедури.
Отреждането на имот за определени нужди с подробен
устройствен план не представлява основание за придобиване право на
собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо
реализиране на мероприятието. Общината или държавата придобиват
правото на собственост върху определената част от съответния имот
след заплащане на обезщетение - чл. 21, ал. 1 ЗОС. Едва след
заплащане на обезщетение общината става собственик на
реализираната върху тази част от имота улица. Разпоредбата на сега
действащата разпоредба на чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че
частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане
на паричното обезщетение. Дори фактически улицата да е била
прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй
като предвиденият в закона придобивен способ не се е осъществил. В
случая не са представени доказателства, че въобще са извършвани
отчуждителни процедури. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е приел, че спорните части от имота -
частна собственост, отредени за изграждане на улица, озеленяване и
обществено мероприятие, не са били отчуждени по надлежния от
закона ред.
Неоснователни са възраженията на Община Ихтиман, че не е
било необходимо да се извършва отчуждителна процедура, тъй като
частта от процесния имот, представляваща улица и зелена площ за
обществено ползване, от 1991 г. е станала публична общинска
собственост, която не можела да бъде придобита от ищеца. В този
случай Общината отново следва да отчужди засегнатата част от имота
на по-късен етап и да изплати обезщетение на собственика, което не е
сторено. Според СТЕ, която съдът кредитира с доверие, локално
платно и озеленяване пък не са реализирани, според предвижданията,
а подробният устройствен план не поражда, не изменя и не
прекратява правото на собственост. Собствеността си остава частна,
7
докато общината не извърши отчуждаване по реда на чл. 205- чл.210
ЗУТ и чл. 22-25 от ЗОС - в този смисъл Решение № 12891 от
11.12.2017 г. по адм.д. № 11288/2016 г., ВАС, V отд. За да се приеме,че
дадена площ е общинска собственост, трябва да е налице влязъл в
сила акт за отчуждаване или акт за общинска собственост, съставен на
основание придобивен титул. Самият ПУП не създава право на
собственост.
По изложените съображения се налага категоричен извод, че
процесните части не представляват общинска собственост, тъй като
нито е налице акт за отчуждаване, нито придобивен титул на
ответника, нито пък мероприятията са реализирани.
Крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като въззивният съд препраща и към
мотивите на РС-Ихтиман, на основание чл.272 ГПК. РС е анализирал
в цялост събрания доказателствен материал, въз
основа на което е направил обосновани изводи, обусловили
постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на
останалите възражения е безпредметно, предвид
детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя
изцяло.
На ответника по въззивна жалба следва да се присъдят разноски
в размер на 3600.00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/16.01.2025 г., постановено по
гр.д. № 760/2023 г. по описа на РС-Ихтиман.
ОСЪЖДА Община Ихтиман, Булстат: .............., адрес: гр.
Ихтиман, ул. „Цар Освободител“ № 123, представлявана от Кмета – К.
А. И. да заплати на Г. И. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. ., ул. „Т.“ № .
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3600 /три хиляди и
шестстотин/ лева, представляваща сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9