РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Русе, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на 23
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 488 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от „ЗОНА СОД 2002“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
21-1085-000531 от 12.07.2021 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ (ПП)
към Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. С жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при
постановяването й процесуални нарушения и такива на материалния закон,
поради което се прави искане за нейната отмяна, а в условията на евентуалност – да се измени ЗППАМ като се намали срокът
на действие на мярката. Не се претендират
разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП към Областна дирекция на
МВР – Русе, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Й., оспорва
жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на
правомощията му, с всички необходими реквизити. Не са допуснати процесуални
нарушения, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания за
издаването й. Счита, че заповедта отговаря изцяло на целта на закона, като
определеният размер на наложената мярка е напълно обоснован и съответства
изцяло на установените по преписката факти и обстоятелства. Моли съда да
потвърди издадената ЗППАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 29 от делото).
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното:
Със ЗППАМ № 21-1085-000531 от 12.07.2021 г. на Началник група в сектор ПП към
Областна дирекция на МВР – Русе (л. 2 от преписката), спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на притежавано от него ППС – л. а. марка
„Хюндай И 20“ с рег. № Р3305АТ за срок от една година.
За да приложи мярката, административният орган е взел
предвид, че лек автомобил с рег. № Р3305АТ, собственост на жалбоподателя, е бил
управляван от лицето Е.О. Ю., което е неправоспособен водач.
В заповедта е направено позоваване на АУАН сер. АА №
986313 от 10.07.2021 г. (л. 3 от преписката), съставен срещу Е.О. Ю. за
извършено от него нарушение на чл. 150 от ЗДвП. От съдържанието на акта се
установява, че на 10.07.2021 г. соченото лице управлявало процесния лек
автомобил, собственост на жалбоподателя, в гр. Русе, по ул. „Св. Димитър
Басарбовски“ № 29 срещу „ПИК 2003“, посока бул. „3-ти март“, без да притежава
СУМПС - неправоспособен водач.
В преписката се съдържа още и докладна записка на полицейския служител,
извършил проверка на водача, в която е посочено, че на същата дата и място Е.О.
Ю. е управлявал процесното превозно средство и под въздействието на алкохол в
кръвта над 0,5 ‰, а именно 4,52 ‰, установено с техническо средство за измерване
- Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNА – 0195 (л. 4 от преписката). В
докладната записка се сочи още, че на водача Ю. е бил съставен и АУАН № 966587
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и му е бил издаден Талон за
мед. изследване № 0065479.
От Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от
20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г. (л. л. 21 – 23
от делото) се установява, че Директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил
длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП. Сред тях са и началниците на група в
сектор ПП в ОД на МВР - Русе (т. 2, предложение второ от заповедта).
Жалбоподателят не оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, включително че е собственик на процесния автомобил и че
лицето, което го е управлявало на 10.07.2021 г. не е правоспособен водач и не
притежава свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства се доказват и
от приложеното по преписката и прието по делото писмено доказателство – АУАН
сер. АА № 986313 от 10.07.2021 г. (л. 3 от преписката), съставен срещу Е.О. Ю.
за извършено от него нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Събраните доказателства по административната
преписка имат доказателствена сила в настоящия процес. Жалбоподателят
единствено твърди, че автомобилът не е бил предоставен на посоченото лице за
ползване по предназначението му - управление,
а единствено за заслон по време на нощно дежурство. Ю. към процесната дата бил
работник в дружеството, заемал длъжността „Пазач-портиер“, за което е представен
и Трудов договор № 252/09.07.2021 г. и справка за прието уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ (л. л. 26 и 27 от делото). Тъй като за тази длъжност не е било
необходимо СУМПС, то и не му е било изисквано такова. Именно поради посочената
причина – ползване на автомобила от пазача – нощна смяна като заслон по време
на дежурството му, управителят на дружеството издал и заповед, с която е
регламентирана функцията на автомобила – единствено като временен заслон за
използване при лоши метеорологични условия, до поставянето на подходяща кабинка
за работещите в обекта (л. 5 от делото).
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г., с която
той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед
рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи. С последната
заповед Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР
като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от
12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе
(т. 2, предл. второ от заповедта). Изводът е, че процесната заповед е издадена
в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното
правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство, без водачът да притежава свидетелство за управление – неправоспособен
водач.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно –
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая ЗППАМ № 21-1085-000531 от 12.07.2021 г. е
издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба в
действащата й към момента на постановяване на оспорения административен акт
редакция на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018
г., разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената
на „ЗОНА СОД
2002“ ЕООД ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 10.07.2021 г. лек автомобил с рег. № Р3305АТ,
собственост на жалбоподателя, е бил управляван от лицето Е.О. Ю., което е неправоспособен
водач. Описаните
обстоятелства категорично са установени от събраните по делото доказателства. Следователно налице са фактическите
основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на жалбоподателя. Следва
да се има предвид, че при наличието им административният орган е длъжен да
приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава
може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ.
Жалбата се явява основателна
единствено по отношение определения срок на действие на наложената с процесната
заповед ПАМ.
За да наложи ПАМ със срок на действие от 1 година,
който е максималният законоустановен размер, административният орган е посочил в мотивите си, че се е съобразил с
критериите, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно, че извършеното
нарушение е с висока степен на обществена опасност, създаваща предпоставки за
настъпване на ПТП. Управлението на МПС от водач, който е неправоспособен е
достатъчно укоримо от правния ред поведение, поради което законодателят освен
налагането на санкция за него, е предвидил и временно прекратяване на
регистрацията на МПС, за да се препятства занапред лицето да управлява този
автомобил. АО се е позовал още и на обстоятелството, че по време на управление
водачът управлявал под въздействието на алкохол, с което виновно е нарушил чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Това деяние било квалифицирано като престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
С оглед конкретиката на случая, налагането на ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б.„а“ от закона в предвидения максимален размер се явява в
нарушение на принципа на съразмерност по
чл. 6 от АПК.
Според цитираната разпоредба, административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. А когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които
са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне целта на закона.
Следователно търси се съответствие между преследваната законова цел и
средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения
и личния интерес.
В настоящата хипотеза на ЗДвП административният
орган действа в условията на обвързана компетентност при налагане на ПАМ, но
разполага с право на преценка за какъв срок следва да я наложи. Законовите
рамки са от 6 месеца до една година.
В оспорената заповед се съдържат конкретни
основания, които са мотивирали АО да наложи максималния срок на мярката по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - цитира се чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Тази разпоредба
обаче касае административните нарушения, а не принудителните административни
мерки, и мотивите на АО в тази насока не се споделят от съда. Същите касаят
изцяло водача, извършил нарушение по ЗДвП, не и собственика на МПС, с което е
било извършено административното нарушение.
С разпоредба на чл. 171, т. 2а (ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 22.01.2017 г.) е въведена защита на регулираните обществени
отношения със засилен интензитет, предвид високата обществена опасност на
подобно поведение – управление на МПС от неправоспособен водач. Тук обаче не са
посочени отегчаващи обстоятелства, които да обосноват много висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца, за да бъде определен и максимален
размер на мярката. Ако законодателят считаше, че управлението на МПС без СУМПС е
толкова тежко, нямаше да предвиди в приложената норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП граници на срока за налагане на ПАМ, а щеше да сложи конкретен срок.
Това важи и за управлението под въздействието на алкохол.
Няма спор, че целта на принудителна административна
мярка като процесната е предотвратяването и преустановяването на
административните нарушения, както и отстраняване на вредните последици от тях.
В случая преустановителният ефект е осъществен още в момента на издаване на
процесната заповед. Превантивното действие на ПАМ - прекратяване регистрацията
на МПС обаче, в рамките на една година, какъвто е максималният срок по закон,
не е обосновано. Последиците от така издадената заповед за ПАМ за прекратяване
регистрацията на МПС за една година са несъизмерими с преследваната от закона
цел. Последната може да бъде постигната и с по-кратък срок на мярката, предвид
конкретно установените обстоятелства в тази връзка – посоченото лице,
управлявало процесния автомобил, собственост на дружеството, без да е правоспособно,
вече не би могло да управлява автомобила, предвид прекратеното му със „ЗОНА СОД
2002“ ЕООД трудово правоотношение (л. 28 от делото). Освен това налице са
безспорни данни, че автомобилът не е бил предоставен на Ю. с цел да бъде
управляван от него, а за да бъде използван от него по време на нощните му
дежурства като заслон. Игнорирането и липсата на преценка относно тези
обстоятелства сочат, че АО е постановил оспорения акт в противоречие с чл. 6,
ал. 3 и ал. 5 от АПК. Доколкото обаче заповедта по основанието си е
законосъобразна, установеното нарушение не води до извод за отмяната й, а
налага изменението на същата в частта относно определения срок на ПАМ, като
същият бъде редуциран около средата на предвиденото от закона, а именно на 8 месеца, предвид факта, че
собственикът не е упражнил в достатъчна степен контрол върху служителите си по
отношение на предоставяне на служебните МПС-та и не са били взети необходимите
мерки, за да не се допусне извършване на съответното нарушение.
По
разноските
Жалбоподателят не претендира присъждането на
направените по делото разноски, следователно такива не следва да му бъдат
присъдени.
При този изход на спора, съобразно отхвърлената
част на жалбата, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
определено в размер на 80 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение
последно от АПК, Административен съд – Русе
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000531 от 12.07.2021 г. на Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, с която спрямо
„ЗОНА СОД 2002“ ЕООД, със седалище: гр. Русе е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от една година, като намалява срока на прилагане на посочената ПАМ от 12 (дванадесет) на
8 (осем) месеца.
ОСЪЖДА „ЗОНА СОД 2002“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Муткурова” № 36а, ет. 1,
представлявано от Л.С.П., да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, сумата
от 80 (осемдесет) лева разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: