О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2277
гр.Стара Загора, 22.12.2022г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и втори декември две
хиляди двадесет и втора година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. № 200 описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с
чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски основание чл.189 от НПК, чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр.
с чл.27а от Закона за правната помощ, представляващи заплатеното от НБПП
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 200/ 2022г.
по описа на Административен съд – Стара Загора.
Производството
по адм. дело № 200/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора е по реда
на чл.203, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.204, ал.4 от АПК във връзка с параграф 4б, ал.4 от Допълнителните
разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба искова молба от Г.Х.Г., с адрес *** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв., причинени от бездействия на
администрацията на Затвора Стара Загора в нарушение на чл.8, т.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека
С определение от 11.04.2022г на основание
чл.95 от ГПК във вр. чл.23, ал.2 и ал.4 и чл.25, ал.1 от Закона за правната
помощ, е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално
представителство по делото на ищеца Г.Г.. С Определение от 13.04.2022г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат С.С. е назначен за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ на Г.Г. по адм. дело № 200 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
С
Решение № 2821 от 30.06.2022г. по посоченото дело предявеният от Г.Г. иск е
отхвърлен като неоснователен. Решението е оставено в сила с Решение №
434/11.11.2022г. по кас.адм.д.№ 578/ 2022г по описа на Старозагорския
административен съд.
Видно
от представеното към искането Решение № СЗ-1769-19321/2022 от 15.09.2022г. на Председателя
на НБПП, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв. С.С.
*** е определено за изплащане и заплатено възнаграждение в размер на 360.00лв. за
предоставена правна помощ по адм. дело № 200/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема за установено следното:
Направеното от Председателя на НБПП искане за
присъждане на разноски за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ по делото, следва да бъде квалифицирано като искане по
чл.78, ал.7 от ГПК. Доколкото Националното бюро за правна помощ не е страна в
процеса, по който е предоставена правна помощ, предвидените в чл. 248 от ГПК
условия, ред и срокове за допълване /изменение/ на съдебното решение в частта
му за разноските, са неприложими. За производството по чл. 78, ал. 7 от ГПК не е предвиден срок, в
който НБПП следва да направи искането. Естеството и вида на разноските и
определения в закона ред за тяхното заплащане водят до извода, че произнасянето
на съда и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
предоставена правна помощ може да стане едва след постановяване на решението,
доколкото определянето на размера на разноските се извършва с последващо
съдебния акт решение на НБПП въз основа
на представен писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената
дейност, след приключването на делото.
Поради изложеното съдът приема, че
искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78,
ал. 7 от ГПК е материалноправна и урежда
две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално право
в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско възнаграждение
по оказана правна помощ, в случаите, когато претенцията на лицето, получило
правна помощ, е уважена. Втората хипотеза предвижда лицето, получило правна
помощ, да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в случаите
на осъдително решение.
В
настоящият случай претенцията на лицето, получило правна помощ /Г.Г. – ищец в
производството по делото/, не е уважена доколкото с влязло в сила решение предявеният
от него иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е отхвърлен като неоснователен. Следователно
не е налице първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. От друга страна, втората
хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид разноските, които е направила по
делото ответната страна, като участник в съдебното производство. Отношенията
между НБПП /което не е страна в производството по делото, а само осигурява
безплатна адвокатска защита/ и жалбоподателя /ищец ,на когото е предоставена
правна помощ/, стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тези
отношения общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими. В случая
не е налице хипотезата на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК, тъй като макар искът
на лицето, което е получило правната помощ да не е уважен, постановеното
съдебно решение не е осъдително. В тези случаи разходите за заплатеното от НБПП
възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2
от ЗПП, правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата,
а според чл.4 от същия закон средствата за правна помощ се осигуряват от
държавния бюджет.В същия смисъл е разпоредбата на чл. 94 от ГПК, субсидиарно приложим
на основание чл. 144 от АПК.
Освен това по аргумент от нормата на
чл.27а от Закона за правната помощ
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП
направените разноски, само в определените
със закон случаи. След като в случая не е налице нито хипотезата на чл.78,
ал.7, изр. първо от ГПК, нито законова регламентация, предвиждаща присъждане в
полза на НБПП на направените разноски за правна помощ чрез възстановяването им
от лицето, на което е предоставена правната помощ, липсва основание за
възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на НБПП и
съответно направените разходи за изплатено възнаграждение на адвоката,
осъществил процесуално представителство по предоставената правна помощ, следва
да останат за сметка на НБПП.
По тези съображения съдът намира, че
искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на
разноски, представляващи заплатеното възнаграждение на адвоката, за
предоставената по адм. дело № 200/ 2022г. по описа на Административен съд –
Стара Загора правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на
ищеца в производството Г.Х.Г., е неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение
на адвоката за предоставена по адм. дело № 200/ 2022г. по описа на
Старозагорския административен съд правна помощ за осъществяване на процесуално
представителство на Г.Х.Г. с адрес ***.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от неговото съобщаване.