Решение по дело №223/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по жалба на защитника на подсъдимияР. Е. С. срещу осъдителната Присъда № 2737 от 21.05.2009 год. , постановена по НОХД № 134 по описа на БРС за 2009 година.

Оплакванията по жалбата са, че е направена грешна интерпретация на събрания доказателствен материал, в резултат на която са игнорирани обясненията на подсъдимият, че е бил предизвикан от св. В. да го нарани, тъй като последният е отправил по негов адрес нецензурни думи, както и при непълнота на доказателствата, поради отказа да се постанови изследването на степента на увреждане на здравето на св. В.. Възразено е и срещу правния извод на съда за квалификацията на деянието като престъпно хулиганство поради това, че е извършено само в присъствието на подсъдимия и св. В.. В хода на съдебните прения са изложени съображения и за намаляване на наказанието с оглед постоянната трудова ангажираност на С. и необходимостта да полага грижи за малкото си дете.

Представителят на О. П. - Б. не възприема изтъкнати аргументи за основателни, поради което изрязва становище за потвърждаване на присъдата. Според него фактите , който са приети за установени са именно достоверните, тъй като доказателственият материал не позволява друга преценка. Основано на задължителното тълкуване , дадено в Постановление № 2/19974 год., се възразява срещу довода за несъставомерност на защитника, тъй като непристойните действия са извършени на публично място, а и са станали достояние на много хора.

Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка , за да се произнесе съобрази следното:

С обжалваната присъда С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.4, вр. с ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК, за това, че на 18.10.2008г. около 12.00 часа в гр. Б. на ул. “С.” е извършил в условията на опасен рецидив непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото

При условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 47 ал.1 б.” б” е определено да се изтърпи при строг режим.

Тези проверявани правни изводи са изведени от следните факти, които и въззивната инстанция счита за достоверни:

На 18.09.2008 год. ,около обяд, св.В. управлявал лек автомобил “Форд Транзит” по ул. “Д.” в посока ул. “С.” в гр.Б., когато в неговата лента за движение навлязъл друг , управляван от подсъдимия. За да избегне удар с него св.В. дори качил на тротоара автомобила си, след което успешно се разминал и продължил движението си. Малко след това на ул. “С.” бил настигнат от същия автомобил, който го засякъл. Свидетелят В., след като спрял, отворил прозореца на вратата, за да разговаря с непознатият за него. Последният обаче се насочил директно към него и през отворения прозорец с малка метална лопатка му нанесъл силни удари в главата . Св. В. се заканил, че ще извика полиция, при което подсъдимият избягал. Тъй като от ударите В. бил наранен и му потекла кръв от устата и главата, той веднага отишъл в ЦСМП - Б., където му била оказана медицинска помощ. Уведомил и полицията, като по неговите данни и в резултат на действия на св. Д. била установена самоличността на Р. С., който не отрекъл, че именно той е наранил св. В..

Районният съд е декларирал, а не мотивирал изводите си за достоверност на гласните доказателства. Вместо аргументи в мотивите са преразказани твърденията на тримата свидетели и е заявено безпротиворечие в събрания доказателствен матирал, въпреки , че показанията на св. В. са различни от обясненията. Такъв повърхностен подход за оценка на доказателствения материал е крайно незадоволителен. Обсъденият недостатък, очевидно забелязан и от защитника, може да бъде отстранен от въззивната инстанция . Основната цел на въззивното производство е да се разкрие обективната истина и да се изключат съдебните грешки относно фактите. Макар и в конкретния случай първоинстанционният съд да не е извършил анализ на събраните доказателства въззивната инстанция като такава по установяване на правнорелевантните факти може и трябва съобразно изискванията на чл. 305 ал.3 НПК, приложим съгласно чл. 317 НПК, да допълни анализа, включително и да обсъди противоречията в доказателствения материал, събран лично пред нея и от първостепенния съд.

Фактическите изводи се извеждат от съпоставката на показанията на св. В. и обясненията, защо техните твърдения имат най-пряко доказателствено значение. Няма спор относно доказаността на факта, че св. В. при управлението на лек автомобил ” е бил засечен „ от друг, водач на който е бил подсъдимият , и че след това същият се е върнал и ударил с лопатка по главата свидетелят, поради съвпадението между изнесените твърдения на двамата. Между тях, съществува противоречие, определящо се от обясненията за това, дали св. В. е предизвикал с обида действията на подсъдимия, свидетелят посегнал ли е да нарани С. пръв, и че нараняваното му се дължи и на удрянето му във вратата на колата. Съобразявайки, че се все пак се съпоставят заинтересовани твърдения - на свидетел, който е бил наранен и тези на самия подсъдим - е наложително преценката за кредитиране да обхване и възможните други гласни доказателства. Информативност носят показанията на св. Д., който е извършил проверката по жалбата на св. В.. Именно въз основа на възпроизвеждането и на извънсъдебното признание на подсъдимия, достоверност получават показанията на свидетеля, тъй като С. тогава е признал, че е управлявал автомобила, че е набил шофьора на микробуса, и то защото го е засякъл. То обаче е източник на производно доказателство. Това е допустимо, защото “Извънпроцесуалните изявления на гражданите не са доказателствено средство, а доказателство. Ако са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по съответния ред, включително със свидетелски показания.”/ Решение № 1 от 20.II.1995 г. по н. д. № 554/94 г., I н. о., ВКС/ . В тази насока като достоверно доказано следва да се приеме именно извънпроцесуалното обяснение от подсъдимия, поради потвърждаването на този факт и чрез твърденията на св. В., а не обясненията му.

Установените в хода на въззивното съдебно следствие нови факти са:

Уврежданията на здравето на св. В. са били ; отток и петнисто охлузване на главата , разкъсноконтузна рана в дясната половина на горната устна, която поради нарушаване на целостта на кожата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При анализиране на фактите, изводите, че се касае до извършено от подс. С. престъпление по чл. 325 ал.4 НК са законосъобразни.

На първо място проверяваният съд, макар и да не е бил многословен , е обосновал, защо удрянето на св. В. на улицата се оценява като „ непристойни действия”, а това е от изключително значение за съставомерността на деянието - именно чрез такива действия се осъществява престъплението хулиганство . В случая обаче в съставомерните действия, освен това ,свързано с посегателството срещу личността, трябва да се включи и „буйството” / от Постановление № 2 /74 год./, изразяващо се в засичането с автомобила, принудата на св. В. да спре лекия автомобил, препречвайки се пред него , разправията преди нанасянето на ударите, тъй като и то е със същата правна характеристика / въпросните действия са част от фактите , изложени в обвинителния акт и поради това е допустимо те да бъдат преценявани от съда без да се излиза извън обвинителната теза/ . Обектът, по отношение на които са извършени тези непристойни действия, степента на засягане чрез тях на обществения ред, продължителността им, разширения кръг на лицата, които са ги възприели и тяхната оценка за антиобществения им характер изразяват брутална демонстрация против установения ред, поради което следва да се приеме, че с извършването им е осъществено престъпно хулиганство. Именно защото пък не са касае за „ непристойна проява”, с каквото понятие си служи текстът за дребното хулиганство, а за „непристойни действия „ с по-голяма обществена опасност не са касае до нарушение по УБДХ. На последно място касае са до престъпно хулиганство и защото демонстрираното от С. неуважение и пренебрежение към обществото е явно - засягането на обществения ред е извършено на обществено място, и това е достатъчно още повече, че както сочи прокурорът, съгласно задължителното тълкуване, дадено в Постановление № 2 /74 год. налице е хулиганство дори и когото хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са могли да станат достояние на много хора. Ето защо правното възражение на защитника за несъставомерност поради неприсъствието на множество хора е напълно неоснователно.

Недопустимо е мълчанието на районния съд относно искането на защитника, за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление – чрез квалификацията на деянието като лека телесна повреда по хулигански подбуди. Разбирането е погрешно, тъй като то държи сметка само за причиненото увреждане на здравето, а не е за „непристойните действия”. Деянието не е такова по чл. 131 т. 12 НК / възприемащ като изключение принципа на поглъщане / и защото, с него се осъществяват признаците на леката телесна повреда, но и сочи едновременно и на престъпление хулиганство.

Не са изложени и съображения за наличието на квалифициращият признак. Хулиганството е извършено при условията и на двете хипотези на чл. 29 НК, наличието на които се установява и след извършеното групиране на отделените негови предишни осъждания с определение, постановено по ЧНД №559/2005г. на РС-Б., в сила от 28.09.2006г. , с коте са определени две отделни общи ефективни наказания.

И решаващият съд също счита, че антиобществените прояви извършени на двете маста са пряко целени от С.. Изборът на мястото, времето и начина на извършването им не оставят съмнение в обратното. Характерът на проявите е осъзнат и от тези, на които са станали достояние.

Не може да бъде намелена продължителността на лашването от свобода за квалифицираното хулиганство , тъй като наложеното наказание е минималния му размер, а допълнително снизхождение може да се прояви единствено при приложението на чл. 55 НК. А според проверяващият съд отчетените и от районния съд смекчаващи отговорността обстоятелства / включващи и посочените от защитника като нови/ имат само значителен превес над отегчаващото – причиненото разстройство на здравето на св. В. , което макар и да е единствено има висока относителна тежест, поради която минимумът от 1 година не е несъразмерно тежък .

При определяне общ режим за изтърпяване определеното на подсъдимия наказание районният съд се е позовал на чл. 47, ал.1 , б. "б" ЗИН /отм./ , като и тук отново не е мотивирал преценката си за обществената опасност на рецидивиста. Първоначалният режим за изпълнение на наказанието е могъл да бъде строг или усилено строг по смисъла на чл. 47, ал.1 б. "б", и 48, б. "а" ЗИН / отм./ в зависимост от това, дали се касае до рецидивист с неголяма или голяма обществена опасност. Обсъждането на последното обаче е безпредметно, тъй като тази разлика е била значима само за отменения ЗИН. Според действащият обаче ЗИНЗС съдът съгласно чл. 57 ал.1 определя не само режима, но и типа на затворническото заведение, в което осъденият следва да се настани първоначално. Ето защо присъдата трябва да бъде изменена , като се опрели С. да изтърпи това наказанието си при строг режим, като се настани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, основано на чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС.

По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 и ал.3 НПК, БОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 2737 от 21.05.2009 год. , постановена по НОХД № 134 по описа на БРС за 2009 година, като постановява подс. С. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година да се настани в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: