О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____384________
гр.
Варна, _04.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
Х.
като
разгледа докладваното от съдията М.Х.
в.т.д.№333
по описа за 2019г. на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от Й.А.М., в качеството й
на родител и законен на И.Х.М., А.Х.М. и В.Х.М., чрез адв.М.Д., срещу решение
№13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която и
присъдена законна лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.07.2018г.
Твърди
се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Излага се, че съгласно чл. 496,
ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, когато за удостоверяване на ПТП е бил представен
констативен протокол. В настоящия случай такъв протокол е представен на
дружеството на 26.07.2017г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Задължението на застрахователя не е поставено в зависимост от наличието на
влязла в сила присъда или от висящността на наказателното производство, а
единствено от удостоверяване на произшествието с констативен протокол. Още
повече, че към момента на изтичане срока за произнасяне по претенцията от
ответника е била налице хипотезата на чл.106, ал.5 от КЗ.
Твърди
се още, че при постановяване на решението следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че на осн.чл.107 от КЗ застрахователят има право да се снабди
с необходимата информация от органите на МВР или други държавни органи, които
имат компетентност да удостоверяват съответните обстоятелства.
Ето
защо, в конкретната хипотеза на претендиращите обезщетение не може да се вмени
задължение за изпълнение на указания дадени от застрахователя, което да е
основание за приложение на чл.497, т.2 от КЗ и да освободи застрахователя от
задължението му за заплащане на законна лихва.
По
същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго такова, с което претенцията за присъждане на законна
лихва върху главниците да бъде уважена,
считано от 26.07.2017г. Претендира присъждане на направените по делото
разноски по чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата
страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.Софя с писмен отговор, чрез адв.Крумов, оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е
правилно, законосъобразно и в съответствие със събраните по делото
доказателства. От същите се установява, че ответникът не е дал повод за
завеждане на иска и не му е дадена възможност да определи и да изплати
застрахователно обезщетение. Не е налице спор, че ищците, в качеството им на
увредени лица са предявили претенции за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, но сред представените към заявленията документи няма
нито един, от който да е видно наличието на деяние, неговата противоправност,
виновност на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира
отговорността на застрахователя за покриване на същите. Към документите
приложени от ищците се съдържа единствено констативен протокол за настъпилото
ПТП, в който като виновно за инцидента лице е посочен Христо Цветанов М., а не
застрахования водач. Предвид посоченото, застрахователят се е възползвал от
разпоредбата на чл.496, ал.4 от КЗ. В случая са налице данни застрахователят да
е изискал документи, които не са му били предоставени и които са от съществено
значение за установяване основанието и размера на претенцията.
Твърди
се още, че поисканите от застрахователя документи са изброени алтернативно, а
самите заявители имат качеството на пострадали лица и съответно свободен достъп
до водените досъсдебни производства.
Предвид
изложеното и с оглед неизпълнение на задължението си за попълване на
застрахователната преписка с доказателства, е приложена разпоредбата на чл.106,
ал.3 от КЗ, като лихвата се дължи най-рано от предявяване на исковата молба.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част
и му присъди направените по делото разноски.
2/
въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.Софя, чрез адв.Крумов срещу постановеното
решение №№13/07.02.2019г. по т.д.№216/2018г. на ОС – Добрич, в частта, с която
са уважени предявените от Й.А.М., в качеството й на родител и законен на И.Х.М.,
А.Х.М. и В.Х.М., чрез адв.М.Д., искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86
от ЗЗД.
В
жалбата се твърди, че решението в уважителната му част е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Твърди
се, че размерът на определените в полза на ищците обезщетения не отговаря на
действително претърпените от същите вреди, прекомерен е и не съответства на
изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД. По делото не са събрани
доказателства, от които да се установява силна емоционална привързаност между ищците
и техния баща, нито за тях да са настъпили вредни последици във физически и
психически план след неговата смърт. Напротив, установява се, че в последните
месеци пострадалият е живеел далеч от дома си и по делото не се установи кога
се е прибирал и дали изобщо го е правил. Размерът на определените обезщетения
не отговаря и на икономическия стандарт на ищците.
Излага
се още, че при определяне на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
се постига ефект на повторно репариране на едни и същи вреди под формата на
пропуснати ползи до навършване на пълнолетие на децата. По делото липсват
официални данни, че пострадалия е реализирал доход, съответно е имал възможност
да осигурява издръжка на своите деца. Напротив, от приложеното удостоверение от
НОИ е видно, че на същите е отказана наследствена пенсия поради липса на
осигурителен стаж на техния родител. Твърди се неправилност на решението и в
частта, с която обезщетенията за пропуснати ползи са присъдени като глобална
сума, а не месечно, с оглед вида на претендираните вреди. Периодичното
присъждане на заплащането на обезщетението е и с оглед обстоятелството, че
могат да настъпят обстоятелства, които да доведат до изменение в размера или до
погасяване на задължението.
Не
на последно място се твърди, че при постановяване на решението съдът е направил
неправилна преценка на приноса на пострадалото лице за настъпване на
произшествието. От доказателствата по делото е видно, че е налице самоувреждане
на пострадалия, което изключва отговорността на застрахователя. В условие на
евентуалност се твърди, че съпричиняването е в много по-висок от определения от
първоинстанционния съд процент, като същото надхвърля многократно вината на
водача на автомобила.
Твърди
се, че съпричиняването следва да бъде взето предвид както при определяне
размера на неимуществените, така и при определяне размера на имуществените
вреди.
По
същество се претендира отмяна на решението в оспорените му части и отхвърляне
на предявените искове. В условие на евентуалност се намаляване размера на
присъдените обезщетения до справедлив размер. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемите
страни Й.А.М., в качеството й на родител и законен на И.Х.М., А.Х.М. и В.Х.М. с
писмен отговор, чрез адв.М.Д., оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че
решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства.
Твърдят,
че определеният от съда размер на присъдените обезщетения изцяло кореспондира с
принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. По делото са събрани
доказателства за установяване степента и интензитета на претърпените от ищците
болки и страдания от загубата на техния баща, като процесуалния закон не
поставя ограничения за вида на доказателствените средства. Установява се, че
пострадалият се е грижил за децата си, като е осигурявал издръжката им, а
децата му са били силно привързани към него. След смъртта му те са били много
разстроени, не са могли да повярват, че той няма да се върне и до настоящия
момент скърбят за него.
Излагат,
че характера на претендираните и присъдени обезщетения нямат за цел
обезщетяване на едни и същи вреди, поради което не са налице твърдените пороци
на решението в този смисъл. Определеният от съда размер е адекватен и
представлява еквивалент на претърпените болки и страдания от ищците.
Сочат
още, че обезщетението под формата на пропуснати ползи няма ежемесечен характер
и такъв на издръжка, поради което присъждането им се дължи общо. Тези вреди са
пряка и непосредствена последица от смъртта на родител на ищците, поради което
и подлежат на обезщетяване по този ред.
Неоснователни
са и твърденията за самоувреждане на пострадалото лице, което не се установява
от събраните по делото доказателства. Определеният от съда процент на
съпричиняване е съответен на приноса на всяко едно от лицата участвали в
произшествието, като не са налице основания за промяната му.
По
същество молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, потвърди
решението на ОС - Добрич и им присъди
направените по делото разноски.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото
производство отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Същевременно
съдът констатира, че към настоящия момент въззивникът В.Х.М. е навършил
непълнолетие, поради което на същия следва да бъде указано, че за датата на
съдебното заседание следва да представи доказателства за надлежното
упълномощаване на процесуален представител – лично и със съгласието на майка си
Й.А.М..
Съдът
констатира и обстоятелството, че при разглеждане на делото пред първата
инстанция не е конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Добрич, която
на основание чл.15, ал.6 от ЗЗД следва да участва в производството за защита
интересите на участващите в процеса деца.
Предвид
изложеното съдът счита, че същата следва да бъде конституирана като страна в
производството и призована за насроченото о.с.з. На ДСП - гр.Добрич следва да
бъдат връчени преписи от исковата и допълнителната искова молба, решението и
постъпилите въззивни жалби за изразяване становище, с оглед охраняване
интересите на децата.
Съдът
констатира, че децата А.Х.М. и В.Х.М. са навършили 10 години, но счита, че
същите не следва да бъдат изслушвани в настоящото производство, по реда на
чл.15, ал.1 от ЗЗД, тъй като не е в техен интерес. Претенциите са за заплащане
на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на
техния баща, поради което изслушването ще им донесе допълнителен стрес и активиране
на травматичните преживявания.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА
като страна в производството Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Добрич, на
основание чл.15, ал.6 от ЗЗД.
УКАЗВА
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Добрич, че за датата на съдебното заседание
следва да осигури представител, който да изрази становище по предявените
искове, а при невъзможност да депозира доклад.
НЕ
ДОПУСКА изслушване на децата А.Х.М. и В.Х.М. по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД, тъй
като не е в техен интерес.
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07..2019г. от 13,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните, като въззивникът В.Х.М.
се призове за съдебното заседание лично, със съгласието на майка си Й.А. ***
се връчат преписи от исковата и допълнителната искова молба, решението и
постъпилите въззивни жалби за изразяване становище, с оглед охраняване интересите
на децата.
УКАЗВА
НА въззивника В.Х.М., че за датата на съдебното заседание следва да представи
доказателства за надлежното упълномощаване на процесуален представител – лично
и със съгласието на майка си Й.А.М.. При неизпълнение, съдът ще приеме, че
същият не е упълномощил надлежно адв.Я. за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: