Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ………… 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публично съдебно
заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2701 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от С.П.М.
срещу П.на Р.Б.и Софийски окръжен съд с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищцата С.П.М. твърди, че
пострадала по смисъла на чл.74 от НПК от множество престъпления, извършени
срещу нея в периода от 05.10.1998г. до 09.10.1998г. при условията на съвкупна
престъпна дейност. С Постановление от 10.10.1998г. за образуване на предварително
производство било образувано сл. дело №108/1998г. по описа на ОСС София, пр.пр. 1313/1998г. по описа на СОП, а на 03.12.2001г. бил внесен
обвинителен акт. В образуваното НОХД №387/2001г. по описа на СОС ищцата била
конституирана като частен обвинител и граждански ищец. Поддържа твърдението, че
общата продължителност на разглеждане на делото възлизала на 13 години и се
провела в рамките на 70 съдебни заседания, като първоинстанционната присъда
била постановена на 03.02.2014г. Четирима от подсъдимите били осъдени, за осем
от подсъдимите производството било прекратено на основание изтичане на
абсолютна давност, а за един наказателното производство било прекратено на
друго основание. Към датата на предявяване на иска все още не бил постановен
окончателен съдебен акт, като делото било висящо пред ВКС под НД №1557/2015г. по описа на ВКС, III НО. В хода на назателното производство били допуснати
нарушения на правото на ищцата за решаване и разглеждане на делото в разумен
срок. Матириалната легитимация на ответника П.на Р.Б.се определяла от качеството
му на орган, който ръководи разследването, повдига и поддържа обвинението.
Посочва, че досъдебната фаза започнала на 10.10.1998г. с образуването на
досъдебното прозводство, от която дата следвало да се отчита извършването на
нарушението на чл.6, §1 от ЕКПЧ. Досъдебната фаза приключила след 3 години и 2
месеца. Твърди, че началният момент, от който следвало да се отчита допуснатото
от Софийски окръжен съд нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧ, била датата на внасяне
на обвинителния акт в съда – 03.12.2001г. Първоинстанционната присъда била
постановена на 03.02.2014г., 12 години и три месеца след внасянето на
обвинителния акт в съда. Вследствие на така нарушеното й право на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, притеснения, безпокойство, тревога, страх,
неудовлетвореност, разочарование, гняв, поради което предявява иск срещу П.на Р.Б.за
присъждане на обезщетение в размер на 7000 лева., ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2013г. до окончателното изплащане и иск срещу Софийски окръжен
съд за присъждане на обезщетение в размер на 33 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2013г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В едномесечния срок, предвиден
в чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците: П.на Р.Б.и Софийски
окръжен съд.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва
иска по основание, като прави следните възражения: продължителността на
досъдебното производство не била извън разумния срок, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, голямото количество доказателства и големият брой
обвиняеми лица. Оспорва началния момент, от който се претендира лихвата за
забава. Оспорва твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди и
размера на иска.
Ответникът Софийски окръжен
съд оспорва изцяло предявените искове, като прави следните възражения: излага
доводи за нередовност на исковата молба, изразяваща се в неяснота относно
началния момент, от който се претендира присъждането на законна лихва –
01.03.2013г. Налице били обективни причини за забавянето на процеса - фактическата и правна сложност на делото,
промяна на съдебния състав и поведението на страните в хода на производството.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Искът за обезщетение за вреди от
нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6, §1 от КЗПЧОС е с правна
квалификация чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
В процесния случай към датата на
подаване на исковата молба -
02.03.2016г. наказателното дело, по което ищцата е била конституирана
като граждански ищец, е било висящо пред ВКС, поради което съдът
приема, че исковете са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
От приложеното НОХД №387/2001г. по описа на Софийски окръжен
съд се установява, че:
С постановление от 10.10.1998 г. на следовател при Районна
следствена служба – гр. Елин Пелин е образувано предварително производство
срещу неизвестен извършител, който на 05.10.1998 г. в с. Григорево, Софийска
област, отвлякъл и противозаконно лишил от свобода С.М. - престъпление по чл. 142,
ал.1 от НК. Образувано е следствено дело № 108/1998 г. по описа на ОСС – София.
С Постановление от 03.06.1999г. и Постановление от
07.06.1999г. на следовател при ОСС –
София Х.В.В.и И.Н.Б.са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по
чл.143а, ал.2, пр.1, вр. с ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че в съучастие – като
съизвършители, са отвлекли и противозаконно лишили от свобода С.П.М. от гр.
Костинброд.
От представените описи на документите, находящи се в
сл. дело № 108/1998 на СОСлС, както и от представените протоколи за разпити и
постановления за привличане на обвиняеми се установява, че в хода на
предварителното производство същите лица многократно са привличани като обвиняеми
и са разпитвани.
Отново от представените и приети описи, протоколи
за разпити и постановления за привличане на обвиняеми се установява, че
останалите обвиняеми също са били многократно привличани в това им качество и
също така многократно са били разпитвани, а именно Б.И.М., М.Б., Н.Т.П., В.З.С.,
П.Т., Д.А.Н., Н.Д.К., О.А.С., Г.Д.Г., С.Т.Д., В.П.Г..
Отделно от това са извършени и множество разпити на
свидетели, включително и на ищцата – С.М. и на
другото пострадало лице - Симеон
Владов. С.М. е предявила граждански иск
в хода на предварителното производство, който е допуснат с постановление от 27.06.2001
г.
Представени и приети са и множество определения на
Софийски окръжен съд по жалби на подсъдимите по сл.д. 108/1998 г. по описа на
СОСлС. В периода 09.03.1999 – 28.12.1999 г.
Софийски окръжен съд се е произнасял поне по веднъж на месец, а понякога и
по няколко пъти, по жалби на обвиняеми срещу определените им мерки на принуда в
предварителното производство.
Отново от представените
описи на документите, находящи се в сл. делото № 108/1998 на СОСлС, се
установява, че са извършени множество други действия по разследването. Посетено
е местопроизшествието и е извършен оглед. Извършен е и оглед на л.а. „Опел –
Астра“. В хода на предварителното производство са били разпитани общо 51
свидетеля, проведени са множество очни ставки и разпознавания, събрани са
множество други доказателства и са назначени няколко експертизи. Общо
материалите по предварителното производство са събрани в седем тома.
По делото е представен и приет обвинителен акт по
предварително производство № 108/1998 г. Видно от поставения входящ номер,
обвинителният акт е внесен в съда на 03.12.2001 г. и по него е образувано НОХД
387/2001 г.
Съдебното
производство е образувано на 04.12.2001 г. С
разпореждане от 10.01.2002 г. на съдия –
докладчика по НОХД 387/2001 г. делото е насрочено за 19.2.2002 г.
На проведеното на 19.02.2002 г. открито съдебно заседание не е даден ход на делото поради неявяване на
подсъдимия В.Г.. Не са се явили и част от свидетелите. Поради това делото е отложено за 23.04.2002 г. (
протокол от съдебно заседание на л. 433-438, том II).
На следващото съдебно заседание от 23.04.2002 г. отново не е даден ход на делото поради неявяването на защитниците на подсъдимите С.Д.,
П.П.и Н.П., които са заявили, че искат да им бъдат назначени служебни защитници. Не са се явили и голяма част от свидетелите и вещите лица. Така делото е било насрочено за 27 и 28.06.2002 г. (протокол от съдебно заседание на л. 439-447, том II).
В проведеното на 27.06.2002 г. съдебно заседание е даден ход на делото. Съдът е конституирал С.В.като частен обвинител и граждански ищец, а С.М. - като граждански ищец. Ход на съдебното следствие не е даден, тъй като е
допусната съдебно психиатрична експертиза, а вещото
лице е следвало да присъства на разпита на пострадалия. Делото е отложено за 08.10.2002 г. (протокол от съдебно заседание на л. 448-475, том II).
В заседание от 08.10.2002 г. е даден ход на съдебното
следствие и са приети заключенията на 6 вещи лица (протокол от съдебно заседание на л. 475-491, том II).
В следващото проведено заседание от 27.11.2002 г. не е даден
ход на делото поради определената поредност на
процесуалните действия и тъй като страните не са дали съгласието си да се извършват
действия преди изслушването на съдебно психиатричната експертиза, както и поради неявяването на част от вещите
лица и голяма част от свидетелите. Делото е било отложено за 04.03.2003 г. (протокол
от съдебно заседание на л. 492-498, том II).
В съдебното заседание от 04.03.2003г. не е даден ход на делото по причина неявяването на трима от
защитниците на подсъдимите. Поради
това делото отново е било отложено, като са определени две дати 28.05. и 29.05.2003 г. (протокол от съдебно заседание на л. 499-504, том II).
За заседанието от 28.05.2003г. не е даден ход на делото, защото не
са се явили двама от подсъдимите. За подс. И.Б.са представени доказателства
за влошено здравословно състояние а за подс. С.Д. – че е задържан по друго дело. Също така не са се явявили и голяма част от свидетелите и част от вещите лица, които са били редовно приозовани. Съдът е отложил делото за 22 и 23.10.2003 г. (протокол
от съдебно заседание на л. 505-514, том II).
На 22.10.2003 г. е даден ход на делото. Прочетена е съдебно-присхиатрична експертиза и е проведен разпит на вещото лице. Проведен е разпит и на свидетелите С.В.и В.Н.В.. Делото е било отложено за 23.10.2003 г. (протокол
от съдебно заседание на л. 515-548, том II).
В следващото съдебно заседание от 23.10.2003 г. са били разпитани свидетелите С.М., Н.Д., Е.В.Б.. Друга част от редовно призованите свидетели не са
се явили, поради което съдът им е наложил глоба и е постановил принудителното
им довеждане. Следващото съдебно заседание по делото е било насрочено за 08.12.2003г. (протокол
от съдебно заседание на л. 549-586, том II).
За всяко от следващите съдебни заседания, проведени
на 08.12.2003 г.,
27.02.2004 г., 30.04.2004 г., 07.07.2004 г., 26.10.2004 г., 20.09.2005 г.,
10.11.2005 г. не са се явявали част от
защитниците. Поради това на тези заседания не е бил даван ход на делото. Съдът
е указвал на неявилите се защитници или да посочат причина за неявяването си,
или ги е задължавал да представят доказателства, установяващи тези причини като
ги е предупреждавал, че при неявяване за следващото заседание ще им наложи
глоба.
След проведеното на 10.11.2005 г. заседание е бил
заменен председателят на състава. Първото заседание с новия председател е
проведено на 11.04.2006. За него
отново не са се явили част от защитниците и предвид обстоятелството че не са посочили уважителни причини за неявяването си, съдът им е наложил глоба от по 300 лева. Глоби са
наложени и на трима свидетели, неявили се за съдебното заседание, като е постановено и принудителното им довеждане. Делото е било отложено за 13,14 и 15.06.2006 г. (протокол от съдебно заседание на л. 619-623, том II).
На следващото съдебно заседание на 13.06.2006 г. ход на делото не е даден, тъй като не се е явил защитникът на подсъдимия В.П.Г., на когото съдът е наложил глоба от 500 лева. Постановено е призоваване на св. К.И.чрез службите на МВР или МП. Делото е било отложено за 01,02 и 03.11.2006 г. (протокол от съдебно заседание на л. 624-628, том II).
Следващото заседание е било проведено на 06.02.2007 г. На него отново не е даден ход на делото поради неявяването на защитника на подсъдимия В.П.Г.. Следващото заседание по делото е било отложено за 17,18 и 19 април 2007 г.(вж. протокола на л. 629-634, том II)
На
съдебното заседание, насрочено за 17.04.2007 г., отново не е даден ход на делото. Причина този път е било неявяването на
подс. Х.В., за когото е представено медицинско
удостоверение от МБАЛСМ „М.И.Пирогов“. Не се е явил и още един подсъдим – И.Б.,
поради което и по искане на СОП е изменена мярката
му за неотклонение на като е
увеличен размера на паричната гаранция от 3 000 на 5 000 лева. Делото е отложено за 26,27 и 28.06.2007 г. (протокол
от съдебно заседание на л. 635-643, том II).
На проведеното съдебно
заседание на 26.06.2007 г. не е даден ход на делото поради неявяване на подс. Н.Т.П.,
за когото имало данни, че е задържан под стража. Освен това не са се явили и адв. Н., ад.в М.и
адв. Д.. Последните двама процесуални представители
не са се явили и за следващото заседание, насрочено 30.10.2007 г., поради което им е наложена
глоба от по 500 лв. Постановено е и принудително
довеждане на свидетелите Ц.К.и В.В.(протокол от съдебно заседание на л. 644-651, том II).
На проведеното заседание на 05.02.2008 г. отново не е даден ход на делото. Причината е била неявяването на защитниците на трима от подсъдимите. Съдът е отложил разглеждането на делото за 08 и 09 април 2008 г. (протокол от съдебно заседание на л. 652-654, том II)
На заседанието от 08.04.2008 г. не се е явил подс. С.Д., поради което е изменена мярката му за неотклонение като е увеличена определената гаранция от 1000 на 2000 лева. Не се е явил и защитникът на подс. Н.– адв. С.. Поради наличието на данни за
продължително заболяване на адв. С.на
нейно място е назначен служебен
защитник. Съдът също така е наложил глоба
от по 100 лева на редовно призованите свидетели (протокол от съдебно заседание на л. 657-659, том II).
На
съдебното заседание, насрочено за 25.06.2008 г. не са се явили двамата защитници на Х.В.. Само единият е посочил уважителни причини за
неявяването си, поради което на другия му е
наложена глоба от 200 лева. Отново
е постановено принудително довеждане на
свидетелите, които отново не са се явили. Делото е било отложено за 23.10.2008 г. (протокол на л. 660-661, том II)
На
следващото съдебно заседание на 23.10.2008 г. отново не се е явил един от защитниците, а
именно - адв. А.– защитник на В.С.. Той обаче е представил молба с приложен болничен лист. Съдът не е разпоредил замяната му, защото той е бил договорен защитник и делото било с правна и фактическа сложност. Служебният защитник на В.Г. е бил отстранен и заменен с друг, тъй като нямало да може да се яви на следващото съдебно заседание. Съдът също така е наложил глоба на 12 свидетели и е постановил принудителното им довеждане. Делото е било отложено за 18.12.2008 г. (протокол на л. 662-663, том II)
На заседанието от 18.12.2008 г. не се е явил подс. И.Б., за когото са били налице данни,
че е постъпил в неврологичната клиника на МБАЛ „Св.Анна – София“ АД и се намира в нея. Поради това ход на делото не е даден, но съдът е изискал справка от началника на клиниката, за да провери дали действително е налице посочената причина за
неявяването на подсъдимия. (протокол на л. 664-666, том II)
В следващото заседание на 12.03.2009 г. е даден ход на делото, но поради изтекла абсолютна давност е прекратено производството срещу О.С., Г.Г., С.Д., П.П., Н.П., М.П., Д.Н.и В.Г.за обвиненията в престъпление по чл. 274, ал.3, пр.1, т.5 от НК. В това заседание С.В.и С.М. са били конституирани като частни обвинители и като граждански ищци и е допуснат гражданският им иск. Събрани са доказателства. На неявилите се редовно призовани свидетели е наложена глоба и е постановено принудителното довеждане на С.М.. Съдът е изменил мярката за неотклонение на всички подсъдими от гаранция в подписка. ( протокол на л. 667-675, том II)
В заседанието от 14.05.2009 г. не е даден ход на делото, тъй
като преди заседанието на подс. И.Б.му
било прилошало, припаднал и бил откаран със спешна
медицинска помощ. Съдът отново е наложил глоба за неявяване на свидетели и е постановил принудителното им довеждане. Делото е било отложено за 16.07.2009 г. (протокол на л. 676 - 678, том II)
В
заседанието, проведено на 16.07.2009 г., е даден ход на
делото, събрани са доказтелства, че подс. Бенов не може да разбира свойството и значението
на действията си и да ръководи постъпките си, поради което производството по отношение
на него е прекратено. Поради предвидената обжалваемост на определението за прекратяване съдът не е извършил други действия и
е отложил делото за 22.10.2009 г. (протокол на л. 679-682, том II)
В следващото заседание от 22.10.2009 г. е даден ход на съдебното следствие и са разпитани С.В.и С.М.. Делото е отложено за 01.12.2009 г. (протокол на л. 683-673, том II)
В заседанието от 01.12.2009 г. не е даден ход на делото тъй
като не се е явил
подс. Х.В.. (протокол
на л. 674-675, том II)
В заседанието, проведено на 02.12.2009г., е даден ход
на делото и са събрани доказтелства чрез разпит на 13 свидетели.
Съдът е наложил глоба и е постановил принудителното довеждане на
редовно призованите, но неявили се свидетели. Делото е отложено и насрочено за 11.02.2010 г. (вж.
протокола на л. 676-689, том II)
В следващото заседание от 11.02.2010 г. не се е явил защитникът на подс. В.С., поради което делото е отложено за 25.03.2010 г. ( протокол на л. 690-691, том II).
В следващите две заседания, проведени на 25.03.2010 г. и на 13.05.2010 г. е даден ход на делото и са разпитани 10 свидетели. Съдът отново е наложил глоби и е
постановил принудително довеждане на редовно призованите, но
неявили се свидетели (протоколи на л. 692-701, том II).
На проведеното на 15.07.2010г. заседание не е даден ход на делото и същото е отложено за
21.10.2010 г. (протокол на л. 702, том II).
В
съдебно заседание на 21.10.2010 не е даден ход на делото тъй като не са се явили защитниците на подс. Х.В., на
единият от които (адв. Проданов) съдът е наложил глоба от
500 лв. Поради това делото е отложено за 09.12.2010 г. (
протокол на л. 703-704,
том II).
В насроченото за 09.12.2010 г. заседанието отново не е даден
ход на делото, поради неявяване на подс. Д.Н., на когото е наложена глоба, защото не е уведомил
съда за промяна в адреса си. Делото е отложено за
10.02.2011 г. ( протокола на л. 705, том II).
На проведеното на 10.02.2011 г. съдебно заседание не са се
явили защитниците на В.С. (адв. А.) и О.С. (адв. И.Н.). Поради това не е даден ход на делото и то е отложено за 25.03.2011 г. (след предложени дати през 10, 11, 18 и 24.03.2011). Съдът е наложил глоба и е постановил принудително
довеждане на двама от неявилите се свидетели (
протокол на л. 706, том II).
В насроченото за 25.03.2011 г. съдебно заседание не е даден ход на делото, поради неявяването на един
от подсъдимите и трима от защитниците. Подсъдимият В.П.Г. и единият от
защитниците - адв. С.не са посочили уважителни причини за неявяването си и по искане
на прокурора съдът е изменил мярката за неотклонение на подс. В.Г. от
„подписка” в „задържане под стража” и е наложил глоба в размер на 500лв. на адв. С.. Делото е
било отложено за 29.04.2011 г. По искане на прокурора са назначени резервни
защитници на част от подсъдимите – В.С., Н.К.и Д.Н.. ( протокол на л. 708-710, том II).
В заседанието, проведено на 29.04.2011г. ход на делото
отново не е даден, поради неявяването на подс. В.П.Г.. По делото е върната призовка за подс. Г., която не е
била оформена надлежно от връчителя: на мястото на получател е бил положен
подпис, без да е посочено името на автора му. На длъжностното лице от служба
„Призовки” при СГС, натоварено да връчи призовката на подс. В.Г. съдът наложил
глоба в размер на 150 лв. В това съдебно заседание са били назначени резервни защитници на
подсъдимите В.С., Н.К.и Д.Н.. Делото е било отложено за 26.05.2011г ( писмо за извършена проверка от ИВСС, л.181-184,
том I).
В насроченото за 26.05.2011г. заседание ход на делото не е даден, поради неявяването на трима
от подсъдимите. Подс. М.Б. П.е бил нередовно призован. Защитата на подс. Д.Н.е
представила за него заверено копие на болничен лист, както и оригинала за сверка с изрично отразяване, че
състоянието му не позволява явяване в съда. За подс. В.Г., обявен за общодържавно издирване, е постъпило писмо от ОДМВР - София, видно от което лицето не е било открито.
Наложена е глоба и е постановено принудително довеждане на свидетеля Н.Я..
Делото е било отложено за 23.06.2011 г. ( протокол на л. 711-712, том II).
На следващото съдебно заседание, проведено на
23.06.2011 г. ход на делото е бил даден като са били разпитани явилите се свидетели (Г.Г., Н.Я.,
свидетел с тайна самоличност). Делото е било отложено, тъй като, след разпита на свидетеля с тайна самоличност, е отсъствал резервният защитник на В.С., напуснал по здравословни причини. Делото е отложено за
14.07.2011 г. (протокол на л. 713-717, том II)
На проведеното съдебно заседание на 14.07.2011 г. съдът е дал ход делото и е продължил съдебното следствие. Разпитана е Д.Д.и са
прочетени показанията на четирима свидетели, дадени пред органа на досъдебното производство. Делото е било
отложено за 20.10.2011 г. за събиране на други доказателства.( протокол на л. 718-721, том II)
На съдебното заседание, насрочено за 20.10.2011 г., ход на делото не е бил даден поради неявяването на подсъдимия Д.Н.. Същият е бил редовно призован, но е представил доказателства
за наличието на уважителни причини за неявяването си. Делото е било отложено за 24.11.2011г.( вж. протокола на л. 722-723, том II).
На следващото съдебно заседание на 24.11.2011 г. ход на делото не е даден, поради неявяването на подс. Д.Н., за когото
призовката е била върната в цялост, с отбелязване, че на адреса, на който е бил
призоваван до момента, не е открит подсъдимият или друг член от семейството. Не са се явили и
защитниците на подс. Х.В.. От адв. Т.е постъпила молба, с която е уведомила
съда, че поради : служебна ангажираност по друго дело, не може да се яви. П.е
направила искане за изменение на мярката за неотклонение на подс. Н.в
„задържане под стража” и той да бъде обявен за общодържавно издирване. Съдът е
изменил мярката за неотклонение на подс. Н.от „подписка” в „задържане под
стража” и го е обявил за общодържавно издирване. Делото е било отложено за
09.02.2012г. .( вж. протокола на л. 724-725, том II).
В съдебното заседание на
09.02.2012 г. е даден ход на делото, като
производството е продължило в отсъствието на подс. Д.Н.на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК (Обн. ДВ. бр.86 от 28
Октомври 2005г.). Впоследствие определението за даване ход на делото е отменено
а делото отложено и насрочено за 08.03.2012 г., тъй като е назначена комплексна СППЕ по отношение на
вменяемостта на М.П.. Отново е наложена глоба и е постановено принудително довеждане на редовно призованите и
неявили се свидетели. (вж. протокола на л. 726-730, том II).
На следващото съдебно заседание на 08.03.2012 г. не се е явил
подс. Н.К., поради което ход на делото не е даден.
Съдът е изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под
стража“. Наложена е глоба на св. Н.Д. и е постановено принудителното му довеждане.
След като е предложена дата през м.април, делото е отложено
за 03.05.2012 г.( вж. протокола на л. 731-732, том II).
В следващите две съдебни заседания от 03.05.2012 г. и от 19.07.2012 г. не е даден ход на делото, тъй като подс. Х.В.не се е явил. Във второто заседание съдът е постановил
принудително довеждане на 4-ма свидетели. Делото е
отложено за 03.10.2012 г. (вж. протоколите на л. 733 и л. 764-765, том II ).
На следващото съдебно заседание на 03.10.2012 г. ход
на делото не е даден, тъй като не са се явили защитниците на подсъдимите Х.В.и П.П.и не е пристигнал
отговор от Република Бразилия дали подс. В.Г. изтърпява наказание лишаване от свобода. Делото е отложено за 15.11.2012 г. (вж. протокола на л. 734-735, том II).
В
заседанието, проведено на 15.11.2012 г. не е даден ход на делото и същото е отложено за 31.01.2013 г., защото единият
от съдебните заседатели се е оттеглил на съвещание по друго дело (протокол на л. 736, том II).
В
съдебното заседание на 31.01.2013 г. съдът е дал ход
на делото и то е продължило в отсъстието
на подс. В.Г.. Събрани са доказателства и са разпитани вещи лица и трима свидетели. Отново е разпитан като свидетел В.Н.В.. Допуснат е допълнитлен
разпит на двама свидетели – Д.Т.и С.В.. Съдът е наложил глоба и принудително довеждане на трима от свидетелите. Делото е отложено за 22.03.2013 г. след предложени две по –
ранни дати. Съдът
също е определил и резервна дата – 11.04.2013 г. (вж.
протокола на л. 737-745, том II).
На следващото съдебно заседание на 22.03.2013 г. е даден ход на делото и е извършен повторен
разпит на допуснатите двама свидетели. Разпитани са вещи лица и са приети допуснати
експертизи. Делото е отложено за 11.04 като е определена втора резервна дата – 30.04.2013 г. (вж. протокола на л. 746-750, том II).
За следващото заседание от 11.04.2013 г. не са се явили
защитниците на подс. В.С., поради което ход на делото не е даден. Наложена е
глоба от 1000 лева на адв.А., а на адв. Н.Г.– 500 лева. Делото е отложено за 30.04.2013 г. и е определена допълнителна резервна дата 17.05.2013 г. (протокол
на л. 751, том II)
В проведеното на 30.04.2013 г. заседание подс. С. се е отказал от защитата на адв. А., а резервният му защитник – адв. Г.,
поради влошено здравословно състояние, се е отказал от защитата на С.. Съдът е допуснал правна помощ чрез назначаване на служебен защитник на подс. С.. Поради това не е даден ход на делото, което е отложено за 17.05.2013 г. и е
определена резервна дата – 20.06 2013 г. (протокол на л. 752-753, том II)
На следващото съдебно заседание на 17.05.2013 г.
назначеният служебен защитник на
подс. С. - адв. Г.И., не се е яввила. Явила
се е преупълномощената от нея адв. Донева, която обаче не
била запозната с делото, поради което същото е отложено за резервната дата 20.06.2013 г. Съдът е определил следваща резервна 05.07.2013
г. (протокол
на л. 754-755, том II).
В проведеното на 20.06.2013 г. не е даден ход на делото, тъй
като новият служебен защитник на подс. С. – адв. Г., не се бил
запознал с материалите по делото. Поради това делото е отложено, а на адв. Г. е наложена глоба
от 1000 лева. Делото е отложено за 05.07.2013 г. и е определена резервна дата –
17.07.2013 г. (протокол на л. 756-757, том II).
В
съдебното заседание на 05.07.2013 г. е докладвано е
писмо от МВнР, с което съдът е
уведомен, че подс. В.П.Г. изтърпява наказание лишаване от
свобода в затвор в гр. Натал, Бразилия. Поради това делото е продължило в негово
отсъствие. Ход на делото не е даден, защото единият съдебен заседател е бил в болница. Поради това делото е отложено за 17.07. и е определена резервна дата – 24.07.2013 г. ( протокол на л. 758, том II).
На следващото съдебно заседание на 17.07.2013 г. е даден ход на
делото. Повторно е разпитан св. Г.И.. Разпитано е вещо лице и е прието заключението му. Делото е отложено за 24.03.2013 г. (вж.
протокола на л. 759-760, том II).
В заседанието на 24.07.2013 г. за пореден път не е даден ход на делото, тъй като единият от подсъдимите (Н.Т.П.) не се е явил. Съдът не е дал ход на делото в
негово отсъствие на осн. 269, ал. 3, т. 3 НПК (Обн. ДВ. бр.86
от 28 Октомври 2005г.), тъй като подсъдимият не е бил уведомен за възможността делото да бъде разглеждано в негово
отсъствие на осн. 254, ал. 4 НПК (Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г.). Поради това мярката му за неотклонение е
изменена от „подписка“ в „задържане под стража“. Съдът е
предложил дата за следващо заседание през
м.август, но поради невъзможност на защитниците да се явят делото е отложено за 10.10.2013 г. (вж. протокола на л. 761-763, том II).
В проведеното на 10.10.2013 г. заседание не е даден ход на делото, защото не са се явили защитниците на подс. Х.В.. В това заседание съдът е прекратил наказателното производство по обвинението в
престъпление по 142, ал. 2, т. 2 пр. 2 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК
вр. с чл. 2, ал. 2 НК срещу подсъдимите Х.В., В.З.С.; Б.И.М.; Н.Д.К.; О.А.С.; Г.Д.Г.;
С.Т.Д.; Н.Т.П.; М.Б. П.; Д.А.Н.; В.П.Г.. Подс. П.Т. П.не се е явил, поради което съдът е изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. Делото
е отложено за 07.11.2013 г. (вж.
протокола на л. 766-769, том II)
На следващото съдебно заседание на 07.11.2013 г. е даден ход на делото.
Поради изтекла давност съдът е прекратил наказателното производство по част от повдигнатите обвинения на подсъдимите.
Делото е отложено и насрочено за 12.12.2013 г.
(вж. протокола на л. 770-773, том II).
В заседанието на 12.12.2013 г.отново не са се явили защитниците на Х.В.В.. Адв. П.е
представил молба с която е уведомил съда, че здравословното му състояние е влошено и поради това не може да се
яви. Адв. Т.обаче не е представила уважителни причини за неявяването си, поради което съдът ѝ е наложил глоба от 800 лева. Допусната е правна помощ чрез
назначаване на служебен защитник на подс. Х.В.В.и делото е отложено за 16.01.2014 г. (протокол на л. 774, том II).
В проведеното заседание на 16.01.2014 г. адв.Ганчев е представил доказателства, че е бил определен за служебнен защитник на Х.В. на 14.01.2014 г., поради
което не е могъл да се запознае с делото. Затова не е даден ход на делото и то е било отложено за 30.01.2014 г. (протокола
на л. 775, том II).
В следващото заседание на 30.01.2014 г. е даден е ход на делото. Съдът е
събрал множество доказателства (разпитани са вещи лица, приети са експертизи, дадени са обяснения от подсъдимите), след което съдебното следствие
е обявено за приключило. Даден е ход на съдебните прения,
дадена е и последна дума на подсъдимите. (протокол на л. 776-790, том II).
Представена е присъда от 03.02.2014 г. по НОХД 387/2001 г. по описа на
СОС (л. 246-258,
том I).
Присъдата е била обжалвана, включително и от частните обвинители и граждански
ищци - С.В.и С.М.. Било образувано ВНОХД 815/2014 г. по описа на САС.
Апелативният съд се е произнесъл с решение от 27.07.2015 г., с което е изменил
присъдата на СОС като е преквалифицирал част от престъпленията, извършени от
подсъдимите. С решението си САС е отменил първоинстанционната присъда в
гражданско-осъдителната ѝ част и я е потвърдил в останалата ѝ част.
Срещу решението на САС били депозирани касационни жалби от част от защитниците
на подсъдимите, както и от частните обвинители и граждански ищци - С.В.и С.М..
С решение от 10.05.2016 г. ВКС е изменил решението на въззивната инстанция като
е уважил предявените граждански искове и е оставил в сила решението в
останалата му част (решение на ВКС на л. 286-318, том I).
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Ч.П.. Същият заявява, че в резултат на забавеното
разглеждане на наказателното производство у ищцата настъпили личностни промени,
била непрекъснато в стресово състояние и изпитвала страх от подсъдимите. В две
от провелите се заседания получила припадъци. След изтичането на давностните
срокове и прекратяването на наказателното преследване срещу част от посъдимите ищцата
започнала да изпитва чувство на неудовлетворение от факта, че извършителите няма
да бъдат наказани. Свиделят заявява, че проточилото се наказателно прозводство
оказало влияние върху здравословното състояние на М. – проявили се епилептични
пристъпи и шокови травми. Ищцата и съпругът й сезирали множество институции с
искания за по-бързо разглеждане на делото. След постановяване на присъдата двамата
изпитвали неудовлетворение и чувство на недоверие към правораздавателните
органи.
По иска
с правна квалификация чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ срещу П.на Р.Б.:
За да бъде уважен предявеният иск
по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, ищцата следва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството,
че притежава качеството на пострадала по смисъла на чл.74 от НПК в образуваното
наказателно производство; 2/за продължителността на проведеното наказателно
производство и за обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и
решаване на делого в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС; 3/ за
претърпените неимуществени вреди; 4/за наличието на причинно-следствена връзка между
допуснатото нарушение на
чл.6, §1 от КЗПЧОС и претърпените вреди; 5/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съдебен състав приема,
че ищцата има право да се ползва от закрилата по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като е
пострадала от престъпление от общ характер, предявила е граждански иск в
предварителното производство и е била конституирана, като частен обвинител и
граждански ищец в съдебна фаза на наказателното производство. Последователно
съдебната практика приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 6, §1 от КЗПЧОС
попадат както страните в едно наказателно производство, включително и
гражданският ищец, така и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат
пряко и решаващо от производството.(решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК; определение № 362 от 13.07.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 675/2015 г., I г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК ).
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от
Конвенцията. Разумността се преценява, с
оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на
лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката
си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност
на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи (така в
Решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Отговорността на П.на Р.Б.се основава на
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НПК, съгласно която прокурорът ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане. Същевременно, съгласно чл.22, ал.2 от НПК, прокурорът
и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в този кодекс срокове. В този смисъл П.на Р.Б.е
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като действията по разследване са извършени от лица под нейното ръководство. Част от правомощията на
наблюдаващите прокурори е и задължението да следят за спазването на принципа за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Разгледан по същество, искът е частично основателен,
поради следните съображения:
В настоящия случай предварителното производство е
образувано на 10.10.1998г., а обвинителният акт е внесен в съда на 03.12.2001 г.,
т.е. общата продължителност е 3 г., 1
месец и 23 дни. Съдът намира, че процесното производство се отличава с особена
фактическа и правна сложност. За да се прецени дали делото е сложно са
определящи няколко фактора: естеството на фактите, които следва да бъдат
установени, броя на обвиняемите и свидетелите, необходимостта да се получат
документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други
дела, встъпването на други лица в процеса. От приложеното наказателно дело е
видно, че през досъдебната фаза системно и при спазване на процесуалните
правила са били извършвани следствени действия от органите на досъдебното
производство. Предмет на разследване е било престъпление, извършено чрез множество
деяния и при условията на съвкупна престъпна дейност, поради което събирането
на доказателства е изисквало използване на множество доказателствени способи,
което от своя страна е забавило разследването. Първоначално досъдебното
производство е образувано срещу неизвестен извършител, а впоследствие са привлечени,
като обвиняеми, различни лица, които в обвинителния акт са общо 13. При всяко
изменение на обстоятелствата или включване на нови престъпления и/или нови лица,
при спазване на изискванията на процесуалния закон, следователят е предявявал
на обвиняемите ново обвинение и са извършвани нови разпити. Съдът отчита, че
обвиянемите също са забавили хода на делото чрез обжалването на наложените им мерки за процесуална принуда, като при всяка
постъпила жалба делото е било изпращано на Софийски окръжен съд и Софийски
апелативен съд. До произнасянето по постъпилите жалби делото не е било на
разположение на разследващите органи и това обективно ги е възпрепятствало да
извършват действия по разследването.
Ищцата е пострадала от престъплението, същата има
качеството на граждански ищец в наказателния
процес и е оказвала съдействие на органите на досъдебното производство,
участвала е в извършването на следствените действия, когато това е било
необходимо. С поведението си е способствала за по-бързото провеждане на
разследването.
Независимо от изложеното, настоящият състав счита,
че срокът на разследване е извън разумния, предвид изискването на чл. 222 НПК (отм. ДВ. бр.
86 от 28 Октомври 2005 г. ), предварителното производство да бъде завършено в
двумесечен срок от образуването му. При провеждането на предварителното
производство действията по разследването са извършвани системно, организационно
обусловени едно от друго и през непродължителни интервали от време.
Същевременно в периода от 12.08.1999 г. до 05.07.2000 г., по делото не са
извършени следствени действия, с изключение на два разпита на 01.12.1999 г.,
което от своя страна представлява необосновано забавяне на хода на производството,
допуснато от разследващите органи. До края на 1999 г., както и през м.февруари 2000
г. Софийски окръжен съд и Софийски
апелативен съд нееднократно са се произнасяли по жалби на обвиняемите по
взетите спрямо тях мерки за неотклонение. Това обстоятелство може да се приеме,
че до известна степен е препятствало разследващите органи до м.декемрви 1999 г.
Тези производства, обаче, не могат да обосноват липсата на извършени действия
по разследване за период от почти една година, предвид краткия срок, в който следва
да приключат. Предвид изложените доводи, настоящият състав приема, че продължителността
на предварителното производство от 3 г., 1 месец и 23 дни е в нарушение на
принципа на чл.6, §1 от КЗПЧОС за разглеждане и разрешаване на делото в разумен
срок.
От показанията на св. П.се установява, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди от забавеното провеждане на разследването, които
са се изразили в емоционален дискомфорт, психическо напрежение, притеснение и неудовлетворение.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата
към датата на увреждането - 44 г., характера на извършеното престъпление, от
което ищцата е пострадала – противозаконно лишаване от свобода, извършено в
съучастие;
продължителността на разследването – 3 г., 1 месец и 23 дни/от 10.10.1998 г.
година до 03.12.2001 година, когато е обвинителният акт е внесен в съда/; вида
на следствените действия, в които ищцата лично е взела участие – множество
разпити на свидетели, разпознавания; характера на претърпените увреждания – психическо
и емоционално напрежение, притеснение, чувство на неудовлетвореност и липса на
доверие в правораздавателните органи./св.П./.
Като отчете горепосочените обстоятелства, съдът
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, от 1 000лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 7 000 лева, следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва:
Законната лихва върху обезщетението по чл.2б, ал.1
от ЗОДОВ се дължи не от датата на поканата, а от датата на увреждането. Към
посочената от ищцата дата – 01.03.2013г. същата вече е била претърпяла
неимуществени вреди от забавеното разглеждане на досъдебното производство,
поради което законната лихва следва да бъде присъдена, считано от 01.03.2013г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
По иска
с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Софийски окръжен съд:
Софийски окръжен съд е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като съдопрозводствените
действия са извършвани от съдии от състава на този съд при упражняване на
правораздавателната им дейност. Съгласно чл. 27, ал. 1 от НПК, след като
прокурорът внесе обвинителния акт, съдът ръководи производството и решава
всички въпроси по делото. Същевременно, съгласно чл.7, ал.1 и чл.22, ал.1 от НПК, съдебното производство заема централно място в наказателния процес, като съдът
следва да разгледа и реши делото в разумен срок.
След внасянето на обвинителния акт през м. декември 2001 г. е
образувано съдебно производство по нохд № 387/2001 г. по описа на Софийски окръжен съд. До 17.10.2005 г. са били проведени общо 17 заседания, като от наказателното
дело се установява, че най-честа причина за отлагане на делото е неявяването на
част от подсъдимите или техните защитници. Отложените съдебни заседания са се
провеждали през непродължителни интервали от време не по-дълги от два месеца. Всички
отлагания са извършени от съда с цел осигуряване законността на процеса. Същевременно
съдът не е използвал възможността да приложи
дисциплиниращи мерки спрямо подсъдимите и техните защитници, чрез налагането
на глоби.
След проведеното на 17.10.2005г. съдебно заседание,
поради настъпила смърт на председателя на състава и при спазване на принципа за
неизменност на съдебния състав в наказателния процес, производството в
съдебната фаза е започнало отначало при друг председател на състава. Това
забавяне е обосновано, предвид заложения процесуален принцип в чл.18 от НПК и
не може да бъде отчетено, като резултат от бездействие на съда. Напротив,
спазването на процесуалните правила е обезпечило законосъобразността на
процесуалните действия.
В периода от
18.11.2006 г. до 30.01.2014 г. съдът е провел 50 заседания. Най-честата причина
за отлагане на делото е било неявяването на някои от подсъдимите или техните защитници.
Съдът е изисквал доказателства за
причините, наложили неявяването им в съдебно заседание и е налагал глоби .
Въпреки това, заседанията често са били отлагани. За провеждане на заседанията
са били определяни по няколко поредни дати, а считано от 31.01.2013 г. съдът е
започнал да определя и резервни дати за съдебните заседания. След влизане в
сила на промените в НПК, уреждащи възможността за назначаване на резервни
защитници, такива са били назначени на част
от подсъдимите. Съдът, с оглед осигуряване
явяването на подсъдимите, е изменял неколкократно мерките им за неотклонение, а
по отношение на подс. Д.Н.и В.Г. делото е продължило в тяхно отсъствие, на
основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК (Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г.).
Независимо от положените усилия, съобразени и с
промените в НПК, съдебната фаза в наказателното производство е продължила
повече от 12 години. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че причина за разглеждането на
делото в такъв продължителен срок са множество фактори: процесуалното поведение
на подсъдимите и техните защитници, липсата през целия период на производството
на механизми, предвидени с последващи изменения на процесуалния закон, които да
осигурят явяването на страните и техните представители, множеството подсъдими,
свидетели и вещи лица, замяната на председателя на състава и започването на
съдебното производство отначало.
От друга страна, обективната продължителност на
делото в съдебна фаза над 12 години налага извода, че същото е продължило над
разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
От събраните гласни доказателства се установява и
следващата предпоставка за уважаване на иска, а именно – претърпени
неимуществени вреди от продължилото извън разумния срок наказателно
производство. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и разочарование, тъй
като производството е прекратено за част от деянията, поради изтичане на
абослютната давност.
С оглед на изложеното, искът е частично
основателен. При определяне на конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, че
наказателното производство в съдебната фаза е продължило 12 години и 2 месеца (образувано е на 04.12.2001 г., а присъдата е
постановена на 03.02.2014 г.). През този период са проведени шестдесет и осем заседания
на първа инстанция, на които ищцата се е явявала лично. Тя е давала обяснения и
е била разпитвана в рамките на съдебното производство. Изпитвала е чувство на
притеснение, страх, неудовлетвореност и
липса на доверие в правораздавателните органи./св.П./.
Съдът не кредитира показанията на св.П.в частта, в
която заявява, че ищцата страда от
заболяване “епилепсия“, „шокови травми“ и други неконкретизирани заболявания,
причинени от забавеното разглеждане на съдебното производство. По делото не са
представени медицински документи за наличие на подобни заболявания, не са
ангажирани и доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между
евентуални заболявания на ищцата и забавеното разглеждане на делото от Софийския
окръжен съд.
Като отчете горепосочените обстоятелства, съдът
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, от 7 000лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 33 000 лева, следва да бъде
отхвърлен.
По искането за законна лихва:
Законната лихва върху обезщетението по чл.2б, ал.1
от ЗОДОВ се дължи не от датата на поканата, а от датата на увреждането. Към
посочената от ищцата дата – 01.03.2013г. същата вече е била претърпяла
неимуществени вреди от забавеното разглеждане на наказателното дело, поради
което законната лихва следва да бъде присъдена, считано от 01.03.2013г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
По отношение на разноските:
Ответникът П.на Р.Б.следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр .чл. 78, ал.1 от ГПК, разноски по делото, в размер на 98.57лв., съобразно уважената част
от иска.
При определяне размера на разноските, дължими от П.на Р.Б.съдът отчете
обстоятелството, че ищцата е направила разноски за ДТ от 10лв. по иска срещу П.и
разноски за адвокат в общ размер от 2600 лв. по двата иска, без да е посочено в
договора за правна помощ в какъв размер е адвокатското възнаграждение по
отделните искове. Ответникът направи
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от
5000 до 10 000 лв. минималният размер на адвокатско възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В конкретния случай, предявеният иск срещу П.на Р.Б.е с цена от 7000лв.,
поради което минималният размер на адвокатско възнаграждение е 680лв. Делото е
усложнено от фактическа страна, с оглед на големия обем от доказателствата,
които следва да бъдат обсъдени, но не е сложно от правна страна, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 680лв.
Така дължимите от ответника П.на Р.Б.разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, възлизат на 98.57лв.
Ответникът Софийски окръжен съд не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Тъй като общият размер на разноските за адвокатско
възнаграждение ищцата е определила на 2600лв. за двата иска, без да посочи
поотделно размер на разноските за адвокат по отделните искове, съдът приема, че
размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от нея по всеки от исковете
е 1300лв. Така размерът на разноските, направени от ищцата по иска срещу
Софийски окръжен съд е 1310лв.(1300лв. за адвокатско възнаграждение + 10лв. за
държавна такса). Тъй като искът е уважен частично, ответникът дължи разноски в
размер на 277,87 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът Софийски окръжен съд е поискал заплащане на разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение. Той не е представляван от служител, който
заема длъжността "юрисконсулт", а от председателя на съда, поради
което, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, няма основание да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „********
да заплати на С.П.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 1 000 лева/обезщетение за неимуществените вреди от нарушение
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС, на производството по пр.пр. №1313 по описа на СОП за 1998г., сл.дело
№108 по описа на ОСС - София за 1998г., по които е образувано НОХД №387/2001г.
по описа на СОС/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2013
г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 7000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Софийски окръжен съд, гр.
София, бул. „******** да заплати на С.П.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв./обезщетение
за неимуществените вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
нохд №387/2001г. по описа на СОС в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 33 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на С.П.М., на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, вр чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 98.57лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Софийски окръжен съд да заплати на С.П.М., на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, вр чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 277,87лв., съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: