Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. Варна, 22.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети декември през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8841 по
описа за 2007 год., за да се произнесе взе предвид следното:
На основание § 2,
ал. 1 ПЗР на ГПК /2007год./ производството подлежи на разглеждане по правилата
на отменения ГПК /1952г/ - в този смисъл разясненията дадени с постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 124/19.06.2012 год. на ВКС по гр.д. № 497/2011
год., ІV г.о., докладчик съдията Светла Цачева.
С определение № 2924/09.10.2014 год., постановено по
в.гр.д. № 2299/2014 год., по описа на ВОС, гр.д. № 8841/2007 год. е изпратено
на РС-Варна за преценка и произнасяне по съдържащи се във въззивна
жалба на В.С.В. искания за допълване на постановеното по делото решение и за
изменението му в частта за разноските.
В съдебно заседание молителят В.С.В., чрез
процесуалния си представител поддържа молбата. Моли за допълване на
постановеното по делото решение като съдът се произнесе по направеното
възражение за придобивна давност на част от процесния имот, както и за дължимостта
на адвокатското възнаграждение.
Насрещната страна по молбата М.А.Г., чрез
процесуалния си представител изразява становище, че съдът се е произнесъл по
направеното възражение в мотивите си.
За да се
произнесе по молбите съдът съобрази следното:
Както е посочено в
определение № 614/23.12.2011 год. на ВКС по ч.гр.д. № 540/2011 год., ІІ г.о.,
определение № 372/15.05.2014 год. на ВКС по ч.гр.д. № 1276/2014 год., І т.о., за
допустимостта на молбата за допълване на решение е необходимо и достатъчно
същата да е предявена в законоустановения за това
срок от страна по делото и да съдържа твърдение за непълнота на съдебни акт,
изразяваща се в непроизнасяне от съда по част от спорния предмет, с който е бил
сезиран /без искането за присъждане на разноски, с оглед специалния ред по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.)/. Дали е налице твърдяната непълнота
на решението, е въпрос относим към основателността на
молбата за допълване на решението, поради което по него съдът следва да се
произнесе с решението по чл. 193 ГПК /отм./.
В настоящия случай
молбата е подадена от страна по делото, при спазване на едномесечния срок, като
в същата са наведени твърдения за непълнота на постановения съдебен акт поради непроизснасяне на съда по предявения инцидентен установителен иск, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество съдът намира молбата за неоснователна по следните
съображения:
Допълване на
постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен
предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един
от съединените искове. Не е налице непълно съдебно решение, когато съдът не се
е произнесъл по някое от възраженията на ответника, в случая за придобиване на
част от имота по давност /именно такова е направил процесуалния представител на
молителя в съдебно заседание от 17.02.2014 год. и е поддържал същото в хода по
същество/. Съдът не е бил надлежно сезиран с инцидентен установителен
иск, а с възражение за придобиване на част от спорния имот по давност от страна
на молителя, по което съдът дължи произнасяне единствено в мотивите си, но се и
с диспозитив. Доводите на молителя, изложени във въззивната жалба, всъщност касаят преразглеждане на
формираната от съда воля по предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, което е
недопустимо предвид изричната забрана на чл. 192, ал. 1 ГПК /отм./ да се отменя
или изменя решението то съда, който го е постановил.
С оглед
изложеното, молбата на В.С.В. с правно основание чл. 193 ГПК /отм./ следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
По отношение на
искането за изменение на решението в частта за разноските:
Както съдът посочи
по-горе, доколкото производството по делото е висящо, приложимият съдопроизводствен ред е този по ГПК от 1952 ГПК. За разлика
от ГПК от 2007 год., отменения процесуален закон не предвижда възможност за
изменение на решението в частта за разноските от постановилия го съд, освен след
влизане в сила на решението – чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./. До влизане на
решението в сила, страната разполага с възможност да обжалва решението в частта
за разноските /арг. от разпоредбата на чл. 70 ГПК
/отм./, поради което и молбата В. следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на В.С.В., ЕГН **********,***,
за допълване на решение № 3598/09.07.2014 год. по гр.д. № 8841/2007 год., по
описа на ВРС, ХХХІV състав, чрез произнасяне по инцидентен установителен
иск за придобиване на част от спорния имот по давност от ответника В.С.В., на
основание чл. 193 ГПК /отм./.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В.С.В., ЕГН **********,***,
за изменение на решение № 3598/09.07.2014 год. по гр.д. № 8841/2007 год., по
описа на ВРС, ХХХІV състав, в частта за разноските, чрез присъждане на
ответника В.С.В. такива за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: