Р Е Ш Е Н И Е
№ 741/4.12.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ – и състав,
в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия Хубчева административно
дело № 446 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощника му адв. К.У., със съдебен адрес:***, офис 13 против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-1006-000117 от
24.04.2023 год., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“ („ПП“) – Пазарджик. Излагат се оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт. Моли се за отмяната му.
В открито съдебно заседание жалбоподателя, чрез адв. У. поддържа жалбата и
наведените в нея доводи за отмяната й. Претендира присъждане на разноски,
съгласно представения на л. 65 от делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“ – Пазарджик не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, VІІ – и състав,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа следното:
Предмет на оспорване е ЗППАМ № 23-1006-000117 от 24.04.2023 год., издадена
от Ц. Г. П., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор
„Пътна полиция“ („ПП“) – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на П.Р.Н. е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
(осемнадесет) месеца. Изложени са следните факти, послужили за издаване на
акта, а именно, че на 22.04.2023 год., около 21:00 часа, в гр. Пазарджик, ул.
„Цар Освободител“, като водач на МПС „Мерцедес 650 СЕЛ“, с рег. № ***, пред
номер 9 управлява лекия автомобил, собственост на М. Д. Н. с ЕГН **********,
като е извършил следното нарушение: водачът е отказал да бъде изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер 0196, за наличие
на алкохол в издишания въздух; в 22:15 часа същото лице е отказал да му бъде
извършена проба с техническо средство „Дрегер Тест 5000“, с фаб. номер ARPK-0010 за употреба на наркотични вещества и;ли техни аналози. Издаден е Талон за
изследване № 10094, както и осем броя стикери с номер А070007. Посочено е, че
последните водачът е получил. Процесната ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН № GA928241 от 22.04.2023 год. от В.И.Р., на длъжност младши автоконтрольор към
ОД на МВР – Пазарджик, сектор „ПП“ – Пазарджик.
Като правно основание за издаване на АУАН е посочено, че лицето виновно е
нарушило: 1. чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП – отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техните
аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози. На датата, на която е издаден АУАН -22.04.2023 год., жалбоподателят го
е получил, лично, срещу подпис и без възражения.
След съставяне на АУАН на П.Р.Н. е издаден Талон за изследване №
10094, както и осем броя стикери с номер А070007, които са получени от лицето.
Въз основа на издадения АУАН е издадена и оспорената ЗППАМ, с която на осн.
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване
на въпроса отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца. ЗППАМ е
получена лично от жалбоподателя, срещу подпис, на 24.04.2023 год.
От приложената по делото справка за нарушител/водач се установяват
издадените на жалбоподателя наказателни постановления, фишове и ЗППАМ.
Във връзка с компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ са
представени: Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР –
Пазарджик, с която в т. 1.5. е оправомощен да издава заповеди за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР –
Пазарджик; същата е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
год. на заместник - министъра на вътрешните работи и в т. 3 е посочено, че
контрол по ЗДвП осъществяват Областните дирекции на МВР и Столичните дирекции
на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1496 от 06.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи, с която е възложил на Ф. Г. - заместник - министъра на
вътрешните работи да го замества и му са възложени функции по общото и
непосредствено ръководство на Министерство на вътрешните работи.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е разпитан
съставителят на АУАН № GA928241 от 22.04.2023 год. - В.И.Р., на длъжност младши
автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „ПП“ – Пазарджик. Същият
заяви, че на 22.04.2023 год. е съставил процесния АУАН, но той не е установил
факта на управление на МПС от нарушителя. Бил е извикан за съдействие.
Жалбоподателят е бил спрян от патрул към РУ – Пазарджик, а не от свидетеля. Бил
е уведомен, че следва да бъде изпробван за алкохол и за наркотици водач. Сочи,
че жалбоподателят е отказал да даде проба за алкохол и за наркотици, поради
което му е бил издаден талон за медицинско изследване. След връчването му, по
станцията свидетелят е чул, че дежурният изпраща патрул до болницата, защото е имало
проблем със същия човек, когато е отишъл да дава кръв. При посещение на място
от патрула, лицето вече е било излязло и е било отвън с един или двама приятели.
Полицейските служители са казали на Н. да влезе заедно с тях, за да даде кръв, т.е.
да му съдействат, но той е отказал.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Видно от Заповед № 8121з - 1524 от 09.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи, подписана от заместник – министъра на МВР, с оглед
функциите, които са му възложени със Заповед № 8121з-1496 от 06.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, служителите в ОД на МВР – Пазарджик притежават
компетентност да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата. Със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. Директорът на ОД на МВР – Пазарджик,
в т. 1.5. е оправомощил да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. Авторът
на оспорената заповед е Началник група в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, който попада в обхвата на
посочената заповед на директора на ОД на МВР - Пазарджик. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
правомощията му, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146,
т. 1 от АПК.
В конкретния случай в процесната заповед е посочено, че П.Р.Н. управлява
описаното в ЗППАМ и в АУАН моторно-превозно средство, но това обстоятелство не
се установява от разпитания по делото актосъставител В.И.Р. - младши
автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „ПП“ – Пазарджик. От
показанията му по категоричен начин се формира извода, че той не е установил
обстоятелството по управление на МПС. Същият заяви пред съда, че е бил извикан
за съдействие от негови колеги от РУ – Пазарджик. Изрично посочи, че той не е
установил акта на управление на лекия автомобил. Това обстоятелство обаче не е
упоменато в АУАН, както и в ЗППАМ и съдът не може да обоснове извод, че
жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на М. Д. Н..
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна,
тъй като не са налице фактическите и правни основания за нейното издаване,
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Доказването на наличието на тези
основания, е изцяло в тежест на административния орган, съгласно разпределената
от съда доказателствената тежест с определението за насрочване на делото. В
този смисъл административният орган не е обосновал изрично факта на управление
на МПС, което обосновава липсата на фактически и правни основания за издаването
на процесната заповед.
С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице отменителното основание по
чл. 146, т. 2 от АПК, поради което оспорената ЗППАМ следва да се отмени като
незаконосъобразна и не следва да се произнася досежно останалите отменителни
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК.
Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски, обективирани
в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 65 от делото). На
осн. чл. 143, ал. 1от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 530,00 (петстотин и тридесет) лева, от които 500,00 (петстотин) лева за
адвокатско възнаграждение, платени изцяло по договор за правна защита й
съдействие (л. 8 от делото), 10,00 (десет) лева за образуване на настоящото
съдебно оспорване и 20,00 (двадесет) лева депозит за свидетел. Посочената сума
следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд -Пазарджик, VІІ – и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на П.Р.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1006-000117 от 24.04.2023 год., издадена от Началник група към ОД на МВР –
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на П.Р.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 530,00 (петстотин и тридесет) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ: (П)