Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2930 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.чл.9, ал.1 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
299,97 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК,вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 24,12 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
60,00 лв., чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 197,50 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г. А.-
***, срещу С.Г.С. с ЕГН ********** ***,
в която се твърди, че между „***“ ООД като кредитор и С.Г.С. като
кредитополучател е сключен Договор за
кредит „***“ с № ***от 09. 12. 2015 г. Твърди, че подписвайки договора за
кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително
с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5
от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от
ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Твърди, че с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11 11 2018 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11. 10, 2017 г. между „***" ООД, ЕИК ***и
„А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *** вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че с
подписването на процесния договор. „***" ООД, се задължава да предостави
на С.Г.С. револвиращ кредит в максимален размер на 300.00 (триста) лева -
главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Счита
за необходимо да се уточни, че с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност
на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на
кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца,
съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит. Твърди, че заедно с подписване на договора
за кредит, кредитодатепят е предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „***АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Твърди, че страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит
с Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa,
които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa. Твърди, че С.Г.С. е усвоил сума в общ размер на 300.00 лева
от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените
операции по картата, дължимата към настоящия момент главница е в рамер на
299.97 лева. Твърди, че съгласно чл. 4. ал. I, т. 2 от Договора върху усвоената
и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер
на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 12 януари 2016 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 май 2017 г - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост,
като предпоставките за настъпване на същата са визирани е чл. 22, ал. 1
от Договора. Твърди, че в настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер
на 24.12 лева. В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал.
2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави
на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число,,
обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5
предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до
5-то число), кредитопопучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница съгласно чл.3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора,
Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение Същата се начислява на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитопопучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 60.00 лева.
Твърди, че съгласно чл 12, ал 1 от Договора, в случай че кредитопопучателят не
погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в
3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез
поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му.
Съгласно чл, 22. ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение
от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от
максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се
начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12, ал. 1 В случай че кредитопопучателят не предостави обезпечението по чл. 16,
но заплати 16% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за
действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от
Договора. Страните са се споразумяли (чл. 22. ал 5), че при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева,
която включва дейността на служител/лице. което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора са начислени разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за същите към настоящия
момент С.Г.С. дължи сума в общ размер на 197.50 лева. Твърди, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране
са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка. Твърди, че
поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост е обявена на 6 май 2017 г. Считано от тази дата С.Г.С.
дължи заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер
на 17.25 лева за периода от 7 май 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване
и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 29 декември 2017 г. -
датата на Подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Твърди, че през целия срок на
валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист С.Г.С. продължава виновно да не изпълнява
задълженията си. Моли, да бъде признато за установено, че „А.з.к.н.п.з.“ ООД
има следните вземания срещу С.Г.С., произтичащи от Договор за кредит „***"
с № ***от 09. 12. 2015 г., сключен между С.Г.С. и „***" ООД, прехвърлен от
„***“ ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. и Приложение № 1 към него от 11.
10. 2017 г.: 299.97 (двеста деветдесет и девет и 0.97) лева главница; 24.12
(двадесет и четири и 0.12) лева договорна лихва за периода 12 януари 2016 г. -
датата на първата транзакция по картата до 6 май 2017 г. - датата на настъпване
на предсрочната изискуемост, 60.00 (шестдесет) лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 197.50 (сто деветдесет и седем и 0.50) лева разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените деловодни
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва
обстоятелството, че с ищцовото дружество се намира в облигационни отношения с
ответника. Оспорва обстоятелството, че е сключил процесния договор. Твърди, че
претендираните от ищеца суми, представляващи договорна лихва са погасени по
давност на основание чл. 111 ЗЗД. Счита, че
процесния договор за кредит за нищожен, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, т. 9 и т.
10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Счита, че поради накърняване на принципа на „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение. Счита, че
ищцовото дружество не се легитимира като кредитор, тъй като в Приложение № 1 не
се съдържа постигнатото съгласие по цената, дължима от цесионера за прехвърляне
на вземането. Счита, че договорът е нищожен и не е породил правни последици.
Счита, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и то преди подаване на заявлението, което волеизявление да е
достигнало до длъжника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за кредит „***“ с № ***от 09.12.2015
г., сключен между „***“ ООД като кредитор и С.Г.С. като кредитополучател, кредитополучателят
удостоверява, че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по
чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2
от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. По силата на договора „***"
ООД, се задължава да предостави на С.Г.С. револвиращ кредит в максимален размер
на 300.00 лева главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно чл. 3, ал. 1
от Договора е предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време да
усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „***АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Съгласно чл. 4. ал. I, т. 2 от Договора върху усвоената и непогасена
главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%. В
чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3,
т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на
сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в
3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство
при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число),
кредитопопучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница съгласно чл.3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора, Неустойката
се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то
число кредитопопучателят не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл 12,
ал 1 от Договора, в случай че кредитопопучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от
падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16),
както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл, 22. ал. 4 от
Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на
кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане
на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 В случай че
кредитопопучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 16% от
максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране
на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Съгласно чл. 22.
ал 5 при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в
размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
Видно от Приложение № 1 към договора за кредит,
страните по договора за кредит са подписали и Условия за ползване на
международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа
за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2018 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 11.10.2017 г. между „***" ООД, ЕИК ***и „А.з.к.н.п.з.“ ООД,
ЕИК *** вземането на ***ООД от ответника е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С пълномощно/л.24 от делото/ „***ООД е упълномощил
А.з.к.н.п.з. ООД да уведоми от името на ***ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия).
С Уведомление
/л.7 от делото/, А.з.к.н.п.з. ООД, уведомява С.Г. Стеанов, на основание на гореописаното
пълномощно от името на ***ООД, че вземането по Договор за кредит *** №***/09.12.2015г.
е прехвърлено на Агенция за контрол на просроени задължения ООД.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и
компетентно. От него се установява, че Договор
за кредит „***” с № ***/09.12.2015 г. е сключен между „***” ООД, ЕИК ***/Кредитодател/
и С.Г.С., ЕГН ********** /Кредитополучател/ за предоставяне на револвиращ
кредит в максимален размер на 300,00 лв. под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта *** /Access
Finanse/iCard/Visa. Заедно с подписването на Договора, Кредитодателят
предоставя на Кредитополучателя следният платежен инструмент - кредитна карта с
№***. Заедно с картата е предоставен отделен запечатан плик, който съдържа
ПИН-код за ползване на картата. Кредитополучателят се задължава да заплаща до
всяко 2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния
месец. Кредита е предоставен при следните условия: 1. Срок на кредита: 6
години; 2. Фиксиран годишен лихвен
процент на заема - 43,2%. Върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%. Лихвата се изчислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница,
3. Общата сума, дължима
от Кредитополучателя е сбор от следните суми: 1. усвоената и непогасена
главница; 2. договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за
ползване на картата, посочени в Тарифата, 4. ГПР на заема е 45,9%, 5. Вид на
предоставения заем - револвиращ потребителски кредит. В случай, че
Кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни след
падежа, при неплащане на текущо задължение, дължи неустойка в размер 10% от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението на 6-то число на месеца, в които не е погасено, /чл.21/. В случай
че Кредитополучателят изпадне в забава за плащане с повече от 10 дни или не е
заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, Кредитополучателят има право да обяви цялото му
задължение за предсрочно изискуемо, /чл.22, ал.1/. След настъпване на
предсрочна изискуемост, договорна лихва спира да се начислява. При забава за
плащане, на което и да е парично задължение, Кредитополучателят дължи законна
лихва за забава за всеки ден забава. При забава на плащане на текущото
задължение или на сумата по чл.12, ал. 1 /15% от максималния кредитен лимит/,
Кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2,50 лв. за всеки ден, до заплащането на съответното задължение,
/чл.22, ал.4/. Сред настъпване на предсрочна изискуемост, Кредитополучателят
дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120,00 лв., включваща
разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението, /чл.22, ал.5/.
Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
/02.01.2018 г./ дължимите суми по Договор за кредит „***” с № ***/09.12.2015
г., сключен между „***” ООД и С.Г.С. са в размер на 601,32 лв., в т.ч.: -
главница -299,97лв., - договорна лихва
по чл.4, ал.1, т.2 за периода от
06.04.2017 г. до 06.05.2017 г. -
24,12 лв., - неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.21- 60,00 лв., - разход за събиране на вземането по
чл.22, ал.5- 77,50лв., - законна лихва за забава
за периода от 07.05.2017 г. до 02.01.2018 г. - 19,73 лв., -
разход за събиране на вземането по чл.22, ал.6 -120,00 лв. След цесията, в „А.з.к.н.п.з.” ООД няма постъпили
плащания от лицето.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи
за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на
основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да
докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото
прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми..
Видно от Договор за кредит „***“ с № ***от
09.12.2015 г., сключен между „***“ ООД като кредитор и С.Г.С. като
кредитополучател, кредитополучателят удостоверява, че е получил от Кредитодателя
Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със
съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по
кредита. По силата на договора „***" ООД, се задължава да предостави на С.Г.С.
револвиращ кредит в максимален размер на 300.00 лева главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена
възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта издадена от „***АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои
изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Съгласно чл. 4. ал.
I, т. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%. В чл. 16 от Договора страните са
се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число
на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до
5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16,
ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21
от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитопопучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница
съгласно чл.3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора, Неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се
начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитопопучателят
не е погасил текущото си задължение. Съгласно чл 12, ал 1 от Договора, в случай
че кредитопопучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл, 22. ал. 4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за
всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение
или на сумата по чл. 12, ал. 1 В случай че кредитопопучателят не предостави
обезпечението по чл. 16, но заплати 16% от максималния кредитен лимит, същият
не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи
неустойката по чл. 21 от Договора. Съгласно чл. 22. ал 5 при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева,
която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Съдът намира, че от представения Договор за кредит
„***“ с № ***от 09.12.2015 г., сключен между „***“ ООД като кредитор и С.Г.С.
като кредитополучател се установява възникване между тях на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. От приетата по
делото експертиза се установи, че задължението за главница по кредита към
датата на изготвяне на експретизата е в размер на 299,97 лева. От представения
договор в заверен препис по делото, на който липсва страница 2, не се
установява дали между страните по договора е уговорен краен срок на договора.
Ищеца се позовава на упражняване на правото на кредитора по договора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането на основание чл.22 от Договора. Установи
се от приетата по делото експертиза, че последното усвояване на сума по кредита
е в размер на 300 лв. на дата 28.02.2017г., след което липсва погашение на суми
по кредита. Поради което, съдът приема за осъществили се предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.22 от Договора, а
именно –изпадане на кредитополучателя в забава за плащане на което и да е
задължение по кредита с повече от 10 дни. Липсват твърдения, че изявлението на
кредитора да обяви цялото вземане за предрочно изискуемо е съобщено на
длъжника, нито са ангажирани такива доказателства. От друга страна, с
получаването на екземпляр от исковата молба, в която се съдържа това изявление,
от ответника по делото чрез назначения особен представител, следва да бъде прието,
че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на ответника по делото. В
решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието,
че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. Фактът на съобщаване
на длъжника от страна на кредитора на изявление за предсрочна изискуемост
може да се обективира в самата искова молба
и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. Връчването
на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед гореизложеното съдът намира, че е настъпила
изискуемостта на вземането за сумата от 299,97 лв. главница по процесния
договор за кредит ***.
От представения препис на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11 11 2018 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11. 10, 2017 г. се
установи, че вземанията, произтичащи от процесния договор са били прехвърлени
от *** ООД в полза на ищеца Агенция за конпрол на просрочени задълженияООД. Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си,
няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този
смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, както се установи от
доказателствата по делото, А.з.к.н.п.з.
ООД е предприело
уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на
цедента *** ООД, съгласно изрично пълномощно за
това действие. Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо,
заедно с пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба.
Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките
на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да
бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. С оглед приетото за редовно връчване
на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията,
извършена посредством договора за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. е породила действие спрямо
ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения
в полза н.А.з.к.н.п.з. ООД. Отделно
от това, за несъобщаването на извъшената цесия, длъжника може да противопостави
възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на стария кредитор
преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след договора
за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
С оглед
гореизложеното, съдът намира за основателен и доказан предявения иск за
заплащане на главница, в предявения си размер от 299,97 лв., за която сума
следва да бъде уважен.
Съдът намира за основателен и предявения иск за
сумата от 24,12 лв. договорна лихва за периода от 12.01.2016г. до 06.05.2017г.
Видно е от процесния договор за кредит ***, че е уговорено между страните
заплащане на договорна лихва за ползваните заемни средства в посочения в
договора размер от 0,12 % дневен лихвен процент. Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, дължимата сума за договорна лихва е в размер на
24,12 лв. за посочения период, поради което следва искът да бъде уважен в целия
си предявен размер.
Предвид създадената между страните облигационна
обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на
параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на
физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешен и усвоен револвиращ
потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение
на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя
и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде
отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за
потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид
обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният
договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната
страна - кредитора клаузи на договора/.Процесният договор за кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в
сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието
спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В
конкретния казус, в клаузата на чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че при забава в плащането на текущото
задължение, заемополучателят дължи в определен срок заплащане на 15% от
максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение –
поръчител. В случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва
да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50
лева на ден/ чл.21, ал.5 и 6/ и неустойка за непредоставеното допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска / чл.20/. Съдът счита, че
отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и
неустойката по чл.20, по същество
представляват неустойка, дължима при
забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на
служител, респ.неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето
защо, съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника
забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения
настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава
претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност на служител, се явяват
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
С оглед гореизложеното съдът намира за
неоснователни предавените искове за сумата от 60 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, както и за сумата от 197,50 лв. разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, поради което следва да бъдат
отхъврлени в предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника
следва следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 40,59 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за
особен представител /175,00+100+150,00 лв./съразмерно с уважената част на
претенцията в размер на 230,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на С.Г.С. с ЕГН **********
***, че дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г. А.- *** сумата от 299,97
лева, представляваща главница по Договор за кредит *** № ***от 09.12.2015
г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и С.Г.С. (кредитополучател), вземането
по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за контрол на просрочени
задължение ООД с Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 17/03.01.2018г. по ч.гр.д.№ 22/2018 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на С.Г.С. с ЕГН **********
***, че дължи н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г. А.- *** сумата от 24,12
лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.01.2016г. до
06.05.2017г. по Договор за кредит *** № ***от 09.12.2015 г., сключен между „***“
ООД (кредитор) и С.Г.С. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от
кредитора на Агенция за контрол на просрочени задължение ООД с Рамков договор
за цесия от 11.11.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 17/03.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 22/2018 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г. А.- *** против С.Г.С. с ЕГН ********** *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 60,00 лева, представлаваща неустойка
за неизпълнение на задължение за периода от 06.02.2016г. до 06.05.2017г. по Договор
за кредит *** № ***от 09.12.2015 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и С.Г.С.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за
контрол на просрочени задължение ООД с Рамков договор за цесия от 11.11.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 17/03.01.2018г. по ч.гр.д.№
22/2018 по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г. А.- *** против С.Г.С. с ЕГН ********** *** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 197,50 лева, представлаваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране по Договор за кредит *** № ***от 09.12.2015
г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и С.Г.С. (кредитополучател), вземането
по който е прехвърлено от кредитора на Агенция за контрол на просрочени задължение
ООД с Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 17/03.01.2018г. по ч.гр.д.№ 22/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.С. с ЕГН ********** *** да плати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител
Р.Г. А.- *** сумата от 40,59 лв. направени деловодни разноски по ч.гр.д.№22/18
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.С. с ЕГН ********** *** да плати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен
представител Р.Г. А.- *** сумата от 230,00 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: