№ 37799
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110139283 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. А. Д.,
гражданин на Република Украйна, със съдебен адрес гр. София, б.. против
Министерството на правосъдието, представлявано от Министъра на
правосъдието г-н .., с адрес град София, .
Ищецът твърди, че е лице с български произход и национално
самосъзнание, поради което е инициирал административна процедура пред
Министерството на правосъдието на Република България за удостоверяване на
българския му произход и придобиване на българско гражданство по облекчен
ред съгласно разпоредбите на ЗБГ.
Твърди, че при подаване на молбата за придобиване на българско
гражданство през 2021 г., молителят е приложил всички необходими
документи, доказващи българския му произход, включително удостоверение,
издадено от Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБГ, сега ИАБЧ), от
което е видно, че същото лице е от български произход, свидетелство за
раждане на молителя, където е посочено, че народността на майка му и баща
му е българска, както и свидетелство за раждане на баща му – А. . Д., където е
посочено, че родителите му, т.е. бабата и дядото на молителя, също са от
български произход. Представени били и удостоверение за раждане и брачно
свидетелство на баба му, в които е посочено, че същата е българка. Твърди, че
това са официални удостоверителни документи, представени в оригинал,
които еднозначно установяват българския му произход и които са обвързващи
1
за държавните органи.
Посочва, че след продължително разглеждане на молбата от 3 години на
03.07.2024 г. в информационната система на Министерството на правосъдието
е обективиран акт /текст/ с информация, че Съветът по гражданство „не е
уважил молбата“ за придобиване на българско гражданство, с посочване в
текста, че „налице са противоречиви данни за българския произход на
лицето“. Твърди, че поради служебна ангажираност като професионален
моряк, той не е могъл да реагира навременно на отказа.
С оглед на горното се твърди, че за молителя съществува правен интерес
от предявяването на настоящия иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ищецът е от български произход по смисъла на Закона за българското
гражданство и Закона за българите, живеещи извън Република България.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, приемането на които като
доказателства се иска.
Налице е и искане от страна на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, чрез
които да се докаже произхода на молителя и че той е с българско
самосъзнание, както и искане да бъде приложена по делото цялата
административна преписка, водена от министерстовото на правосъдието.
С отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва основателността на исковата претенция.
Според ответника твърденията, че ищецът А. А. Д., както и неговите
възходящи, са българи по произход и притежават българско национално
самосъзнание по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън
Република България (ЗБЖИРБ), са недоказни.
Сочи се, че съгласно новата редакция на чл. 15, ал. 2 ЗБГ се предвижда
като задължително условие в производството по придобиване на българско
гражданство на основание български произход, лицата да представят
официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с
които удостоверяват, че имат родствена връзка с поне едно лице - възходящ до
трета степен включително, което е от български произход. Изискването, на
което трябва да отговарят тези документи, е да съдържат информация за
2
имената на възходящия и родствената му връзка с молителя.
Не се спори, че на 25.02.2022 г. в Дирекция Българско гражданство към
МП е постъпила молба от А. А. Д., гражданин на Република Украйна, за
придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15,
ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) - български произход.
Не се спори, че във връзка с молбата е образувана преписка с рег. № 2721/2022
г. и съответно е стартирано производството за придобиване на българско
гражданство.
Ответникът посочва, че в представените свидетелства за раждане лицата
са вписани с българска народност, но пред министъра на правосъдието не са
представени други доказателства за това, че те наистина са имали български
произход, самосъзнание и изградена връзка с българската държава. Счита, че
посочването в тези актове на българска националност не е задължително да
означава български произход, а че лицето в даден момент може да е
притежавало българско гражданство. Понятията „българско гражданство“ и
„български произход“ са различни едно от друго, като в настоящия случай
следва да се установи произход. Също така посочва, че в удостоверението за
раждане на молителя не фигурират дата, месец и година на раждане на
неговите родители, поради което не може да се установи със сигурност, че
лицето А. . Д., чийто акт за раждане е представен, в действителност е на
бащата на А. А. Д..
Преписката е била разгледана на заседание на Съвета по гражданство,
който е взел решение да бъде извършена допълнителна проверка от МВР на
истинността на представените официални документи. Извършена е
експертиза, според която в свидетелствата за раждане на кандидата и баща му
има следи от химическо третиране по периферията, разлепени в краищата
корици, избледнял печат, който не съответства на ярките ръкописни щрихи,
нарушения на защитната фонова мрежа и др. Бланките обаче са оригинални.
Поради това Съветът по гражданството към министъра на правосъдието
е направил предложение по чл. 34 ЗБГ до Президента на Република България
за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство от
ищеца, с което процедурата пред МП е приключила. Счита, че доколкото не се
установява по категоричен начин българския произход на поне един възходящ
на молителя, не може да се признае такъв и на последния.
3
С оглед на заявените възражения с отговора на исковата молба се иска от
съда да отхвърли заявената установителна претенция като неоснователна и да
присъди разноски в полза на ответника.
Към отговора на исковата молба са приложени документи от преписка
№ 2721/2022 г. в заверено от процесуалния представител на ответника копие,
приемането на които като доказателства се иска.
Прави се искане на основание чл. 183, ал. 1 ГПК за задължаване на
ищеца да представи посочените от него документи в исковата молба в
оригинал.
Прави се искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи
доказателства за родствената връзка на А. А. Д. с А. . Д., както и с родителите
на последния.
Прави се искане до съда за извършване на служебна проверка чрез
МВнР за истинността на удостоверенията за раждане на молителя и А. . Д.,
т.е. дали са издадени за посочените в тях лица, от посочения компетентен
орган и с какво съдържание.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че е
предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 4, изречение
второ от ГПК във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за българите, живеещи извън
Република България.
При очертания предмет на спора, ищецът носи доказателствената
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, че: той има поне
един възходящ – до трета степен включително, който е лице с български
произход (българин), както и следва да докаже твърденията си в исковата
молба, от които черпи права – че извършеното в акта за раждане посочване, че
баща му е „българин“, както и че баба му и дядо му са „българи“, са верни – с
оглед възраженията на ответника.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна
по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора са
необходими и относими към предмета на спора и следва да бъдат приети от
съда.
Ищецът е поискал допускането на двама свидетели, като с единия цели
да докаже произхода си, а с другия - че е с българско самосъзнание. В чл. 3, ал.
1 от Закона за българите, живеещи извън Република България, както и в чл. 15,
ал. 2 ЗБГ е посочено, че българският произход се доказва с официални
писмени документи. Съгласно чл. 164, ал. 1, т.3 ГПК свидетелските показания
не са допустими за установяване на обстоятелства, за доказването на които
4
закон изисква писмен акт, като не е налице изрично заявено съгласие на
ответника за събиране на гласни доказателства. С оглед на това следва да се
приеме, че свидетелските показания относно доказването на произхода на А.
А. Д. са недопустими. От друга страна свидетелските показания относно
българското самосъзнание са допустими, но доколкото предмет на настоящето
дело е доказването на обстоятелството, че ищецът е българин по произход, то
показанията относно самосъзнанието му са неотносими към спора и не следва
да се допускат.
Искането по чл. 183, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи
Удостоверенията за раждане на А. А. Д. и А. . Д. в оригинал е основателно
поради наличието на оспорване на истинността им и автентичността им.
Документите следва да бъдат представени в срок до първото по делото
заседание, включително, като в противен случай те ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
Следва да бъде задължен ищецът на основание чл. 190 ГПК да
представи доказателства за родствената връзка на А. А. Д., роден на . г. с А. .
Д., роден на . г. в с. К., Б. р-н, О., УССР.
Съдът намира искането на ответника за изискване на данни за
истинността на представените от ищеца документи за произход за
основателно, поради което на основание чл. 18 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА (Ратифициран със закон, приет от
ХХХIХ Народно събрание на 4 ноември 2004 г. - ДВ, бр. 102 от 2004 г. В сила
от 29 декември 2005 г.) следва да се замоли Министерството на правосъдието
на Украйна да потвърди верността и автентичността на Свидетелствата за
раждане на А. А. Д., роден на . г. и А. . Д., роден на . г., приложени по делото и
ако се установи различие на съдържанието или подписите на действителните
актове, да бъдат изпратени по настоящото дело заверени преписи от
автентичните актове за раждане на тези лица.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни
5
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, чрез
които да се докаже произхода му и че той е с българско самосъзнание, тъй като
те са недопустими и неотносими.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК ищеца да представи в срок до
първото по делото заседание, включително, Удостоверенията за раждане на .
А. Д. и . . Д. в оригинал, като му УКАЗВА, че в противен случай те ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца да представи по делото
намиращите се у него доказателства за родствената връзка на . А. Д., роден на .
г. в гр. .аст, БССР, с . . Д., роден на . г. в с. К., Б. р-н, О., УССР.
ДА СЕ ИЗИСКА чрез съдебна поръчка чрез Министерство на
правосъдието на основание чл. 18, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА от Министерството на правосъдието
на Украйна да потвърди верността и автентичността на Свидетелствата за
раждане на . А. Д., роден на . г. в гр. .., БССР с посочени родители . . Д. и . Д.а
и на . . Д., роден на . г., в с. К., Б. р-н, О., УССР с родители . Д. и . Д.а,
приложени по делото и ако се установи различие на съдържанието или
подписите на действителните актове, да бъдат изпратени по настоящото дело
заверени преписи от автентичните актове за раждане на тези лица.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.11.2025 г. от 09.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца - и препис от писмения отговор и доказателствата към него.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6