№ 41
гр. К., 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102663 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Г. Й. Й. с ЕГН ********** против С. К. Й. с ЕГН
********** с правно основание в чл. 49 и сл. СК.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански
брак на ****** г. в гр.З., обл. Р., който бил втори за нея и първи за него.
Твърди, че живеели на съпружески начала с ответника от 1999 г., синът
им В. бил роден на ******** г. В началото на отношенията им били
нормални, но след раждането на сина им, ответникът не показвал нужното
уважение към нея, липсвала грижа и подкрепа.
Сочи, че през 2002 г. поради финансови проблеми заминала за И..
Изпращала пари за семейния бюджет, но ответникът не полагал достатъчно
грижи за сина им.
Сочи, че дългото отсъствие от дома им и проблемите със съпруга й, се
отразили негативно на взаимоотношенията им. През 2020 г. ответникът имал
здравословен проблем – мозъчен инфаркт. Правила всичко възможно, задно
със сина им и дъщеря им да го мотивират да изпълнява назначената терапия,
но той н есе влияел от думите им. Употребявал алкохол, когато приемал
медикаменти, изпадал м безпаметност и в това съС.ие й нанасял побой, а
после нищо не помнел.
Сочи, че през м. юли, 2022 г. се върнала в България, но още същата
вечер се скарали, бил готов да й нанесе побой, но синът им В. успял да я
защити. В началото на м.август, 2022 г. ответникът се прибрал в неговото
село В., общ. З., а тя останала в семейното им жилище в с. О., общ. К..
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с
ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да
предостави на нея семейното жилище в с. О., общ. К., ул. „*********“ **.
1
Заявява, че е в готовност да обсъди с ответника споразумение за
прекратяване на брака им, без да се обсъжда въпроса за вината.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
Сочи, че искът е допустим и основателен, но не по изложените причини.
Твърди, че причината за разялата им била, че не били в добри
отношения с нейните деца от първия й брак. Жена му не го последвала,
когото напуснал семейното жилище, под влиянието на децата й.
Твърди, че живеели добре, от няколко години се преместили в с. О.,
преди това живеели в с. В.. Синът й бил на 2 години и половина, когато тя
заминала за И.. Той гледал детето, не било вярно, че се е дезинетересирал и
че не работил през това време. От 2002 г. до сега почти без прекъсване жена
му живеела и работела в чужбина. През 2020 г. получил мозъчен инсулт, не
било вярно, че злоупотребявал с алкохол.
Твърди, че не са имали сериозни проблеми в брака, не възнамерявал да
й пречи да се разведе. Но не бил съгласен с причините, изложени в исковата
молба. Относно семейното жилище в с. О., общ. К., ул. „*********“ **,
същото било придобито по време на брака през 2011 г. чрез дарение, но върху
това жилище имал учредено пожизнено право на ползване, това било изрично
записано в нотариалния акт. В този смисъл възлагането на имота било
неоснователно. Ако жена му прехвърлила имота на сина им В., би променил
позицията си относно претенцията й.
Моли съда да уважи искането за прекратяването на брака, като се
произнесе, че причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
по вина на двамата.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищцата за ползване на
семейното жилище, находящо се в с. О., общ. К., ул. „*********“ **, тъй като
върху това жилище имал учредено право на пожизнено ползване с
********** на нотариус *** с район действие РС-К..
В проведеното открито съдебно заседание по делото, ищцата се явява
лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Заявява, че не търсят вина за разтрогването на брака. Не претендира за
разноски по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
брак на ****** г. в гр. З., обл. Р. /удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 4 от ****** г., на
община К./.
Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруга и лица изх. №
1827/19.10.2022 г. на общ. К., синът на страните В. С.ов Й. е пълнолетен.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот ******** г. на
нотариус П.К., рег. *******, район на действие РС-К. е видно, че ищцата Г. Й.
е дарила на сина си В. С.ов Й. недвижим имот, находящ се в с. О., общ. К.,
ул. „*********“ **.
По делото се събраха гласни доказателства.
2
Свидетелят Ч.Й.В., желае да свидетелства, сочи, че Г. сега живеела в
село О.. Около 20 години тя живеела и работила в И., поради това били
разделени с мъжа си, рядко се връщала в България. Заявява, че Г. била
категорична, че иска да се разведе. Същата поискала да прехвърли имота на
сина си В. Й..
Свидетелят Н.С.Н., дъщеря на ищцата, желае да свидетелства, сочи, че
от 6-7 месеца страните не живеели заедно. Майка й работила в И. от 20
години, дълго отсъствала, прибирала се за около месец в годината,
отчуждили се с мъжа й, синът им В. пораснал, нищо не ги свързвало. Майка
й била категорична в решението си за развод. Жилището било прехвърлено
на брат й.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може
да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото
и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от над половин година не живеят заедно. Между съпрузите е
изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е
започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване
на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба
на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира,
че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира,
че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения
материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това съС.ие
на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат
целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и
настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради
което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
3
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата в
откритото съдебно заседание по делото заявява, че не желае съдът да се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат родено дете, което е навършило
пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Съдът следва да предостави ползването на семейното жилище,
находящо се в с. О., общ. К., ул. „*********“ ** на ищцата Г. Й.. Същото е
било нейна собственост, като на 17.01.2023 г. го е прехвърлила чрез дарение
на сина си В. Й..
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното
си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство ищцата не е взела становище по този
въпрос, поради което същата ще продължи да носи фамилното си име Й..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на
40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****** г. в град З., обл. Р. граждански
брак между С. К. Й., ЕГН ********** с адрес: с. В., общ. З., обл. Р. и Г. Й. Й.,
ЕГН ********** с адрес: с. О., общ. К., обл. С.З, ул. „*********“ ** като
дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име – Й..
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище на адрес: с. О., общ. К., ул.
„*********“ **, след прекратяването на брака да се ползва от съпругата Г. Й.
Й., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. К. Й., ЕГН ********** с адрес: с. В., общ. З., обл. Р. да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по
допускане на развода.
4
ОСЪЖДА Г. Й. Й. , ЕГН ********** с адрес: с. О., общ. К., обл. С.З,
ул. „*********“ ** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/
окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5