Решение по дело №1066/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1143
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Райна Стефанова
Дело: 20211100901066
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1143
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20211100901066 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове на
основание чл.116, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО от „Б.Л.“, дружество, регистрирано
съобразно законодателството на Република Малта, с идентификационен
номер С 40842, със седалище и адрес на управление: град Та Шбиш,
пощенски код: ХВХ ****, ****, Т.М. А.М., представлявано от М.Т., ЕГН
****, чрез адв.Ю. Л. Д., САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу
„Е.П.“ ООД, ЕИК ****, за установяване на факта на нарушаването от страна
на ответника на правата върху марки с наименование комбинирана марка със
словестно наименование „efbet“ („Е.”), марка на Европейския съюз с рег.№
********* с наименование „efbet“ и марка на Европейския съюз с рег.№
********* и словестно наименование „Е. и за осъждането му да
преустанови нарушението, като прекрати ползването на словната част на
горепосочените марки в търговската си фирма „Е.П.“ и в търговската си
дейност.
Ищецът твърди, че е носител на изключително право върху:
комбинирана марка със словно наименование „efbet” („Е.“), за която е
подадена заявка за регистрация на 19.01.2011 г. в Патентното ведомство (ПВ)
на Република България и е регистрирана на 10.05.2012 г., с рег.номер
00080548 за класове 9,16, 28, 35, 38 и 41и срок на действие до 19.01.2031
година; марка на Европейския съюз с peг. номер ********* и словно
1
наименование „efbet”, регистрирана на 05.12.2012 г. за класове 9,16, 28, 35, 38
и 41, със срок на действие 18.04.2022 година; марка на ЕС с peг. номер
********* и словно наименование „Е.”, регистрирана на 18.04.2018 г. и със
срок на действие до 07.12.2027 г., която се ползва със закрила за класове 9, 16,
28, 35, 38 и 41. Над първата буква „е“ в наименованията на марките в
полудъга са разположени три петолъчни звезди.
Счита, че ответното дружество „Е.П.“ ООД осъществява всички
елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО
поради следните обстоятелства: 1. Наличие на сходство между
регистрираната търговска марка и знака, използван от ответника: а)
фонетична идентичност - идентично звучене на общия за всички елемент
„Е.“/„efbet”, което има определящ характер при цялостното възприемане на
марките и знака, тъй като словният елемент е доминиращ. б) визуално
сходство: - при марка с регистров номер 00080548 и марка на Европейския
съюз с peг. номер ********* се дължи на еднаквата дължина на думите
„efbet” и „Е.“, графичното съвпадение на изписване на буквата „е“ на
кирилица и на латиница, сходствата при изписването на буквите „б“ и „b”, „т“
и „t” на кирилица и на латиница; наличие на доминиращ и съществен словен
елемент „efbet”, като словната част от регистрираните марки на ищеца е
изцяло включена в състава на знаците на ответника; - при марка на ЕС с peг.
номер ********* със словно наименование „Е.“ има графично съвпадение
между изписването на марката и на доминиращия елемент от наименованието
на ответното дружество, като и двете са на кирилица; 2. Наличие на смислово
сходство, определящо се от доминиращия характер на думата „efbet”; 3.
Изписването на първата част от името на ответното дружество на латиница,
което е посочено по партидата му в ТРРЮЛНЦ - „EFBET PARTNERS“,
напълно съвпада със словната част от процесните марки.
Ищецът намира, че по описания начин ответното дружество използва
като търговска фирма наименование, сходно на регистрираните от него
марки, без да има права върху тези марки и без разрешение от ищеца. Счита,
че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО използването на
съответния знак като търговско или фирмено наименование представлява
използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, което е
забранено без съответното съгласие.
Излага, че в нарушение на чл. 7, ал. 5 от ТЗ ответникът използва
фирмено наименование, което е сходно с горепосочените защитени търговски
марки, без да има права върху тях.
Сочи, че търговските марки „efbet“ се ползват с известност на
територията на Република България и покриват всички критерии за степен на
известност по чл. 12, ал. 10 ЗМГО. Излага, че под търговските марки „efbet”
оперират над 50 игрални зали за игри с игрални автомати на територията на
България в гр.София, гр.Пловдив, гр.Плевен, гр.Варна, гр.Петрич,
гр.Пазарджик, гр.Хасково, гр.Русе, гр.Шумен и др. градове, което обуславя
2
разпознаваемостта на марката сред потребителите на хазартни услуги и сред
деловите кръгове, ангажирани с хазартните услуги (чл. 12, ал. 10, т. 1 ЗМГО).
Твърди, че марка с рег.№ 00080548 и марка на ЕС с рег.№ ********* се
използват повече от десет години и са добили широка разпознаваемост в
обществото, както и че под марките „efbet” се осъществяват хазартни услуги
и извън българския пазар-в Румъния, Сърбия, Испания и Италия.
Сочи, че марката е широко рекламирана на територията на Република
България върху билбордове, рекламни флагове и върху сградите на игралните
сгради, които оперират под марките и под това наименование се осъществява
спонсорство на множество спортни отбори-български национален отбор по
волейбол, българска волейболна лига, българска баскетболна лига,
баскетболните клубове Левски, Берое, Балкан Ботевград, както и че се
осъществява генерално спонсорство на описани в исковата молба футболни
отбори.
Счита, че са налице предпоставките по чл. 12, ал. 10 ЗМГО, за да се
считат марките „efbet” за известни по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО.
Излага подробни доводи, че използването без основание на знака от
ответника води до увреждане на известността на марката. Сочи, че
съдружници в ответното дружество са търговските дружества „Н.И.“ ЕООД,
ЕИК ****, „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, чиито еднолични
собственици на капитала са съответно В.К.Б., който е привлечен към
наказателна отговорност по редица обвинения, А.Й.Т. - обвинен за участие в
организирана престъпна група, и Б.Б. – също с повдигнато обвинение за
участие в организирана престъпна група. Излага, че на 02.06.2021 г. Службата
за контрол на чуждестранните активи (Office of Foreign Assets Control - OF
AC) към Министерството на финансите на САЩ (U.S. Department of the
Treasury) е наложила санкции на В.К.Б. и свързани с него дружества. Сочи, че
по силата на решение на Министерския съвет на РБ е създадена и
функционира работни група, която да предприема фактически действия -
съставяне и поддържане на списък в отговор на наложените санкции от
Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ. Излага, че НАП
публикува на интернет страница си въпросния списък на дружества, в който
под номер 13 е посочено ответното дружество „Е.П.“ ООД. Намира, че
поради това е вероятно ищецът и участващите в него физически лица да
бъдат погрешно асоциирани като ,,свързани лица“ с ответното дружество.
Счита, че изложените обстоятелства относно посочените физически и
юридически лица са публично известни и това води до увреждане на марките
на ищеца, като се създава асоциация, че тези лица са свързвани с ищцовото
дружество, респ. регистрираните от него марки, което представлява
последният елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 13, ал. 1, т.
3 ЗМГО. Намира, че ползването на фирменото наименование „Е.П.“ от
ответника е недобросъвестно, тъй като в противоречие с добросъвестната
практика ответникът употребява наименованието „Е.“ с добавката „партнерс“
3
(от английски - партньори), стремейки си да въведе в заблуждение
потребителите, че е свързан с марката на ищеца.
При тези твърдения моли на основание чл. 116, ал.1, т.1 ЗМГО да бъде
установен фактът на нарушението на марките на ищеца. Моли на основание
чл. 116, ал.1, т.2 ЗМГО ответникът да бъде осъден да преустанови
нарушението, като прекрати занапред ползването на словната част (думата
„Е.“) на процесните марки, в търговската си фирма „Е.П.“ и в търговската си
дейност. Представя писмени доказателства.
Ответникът, „Е.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. ****, представлявано от управителя
М.А.И., в законоустановения срок по чл.131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че видно от партидата на „Е.П.“ ООД в ТРРЮЛНЦ, предметът
на дейност на дружеството не включва извършване на услуги, свързани с
осигуряване на оборудване за хазартни игри в казина, осигуряване на услуги
в зали с игрални автомати и хазартни игри, а процесните марки са
регистрирани за различен вид и тип стоки и услуги, които не попадат в
обхвата на дейност на ответника.
Поддържа, че страните по делото оперират на различни пазари,
респективно тяхната дейност е насочена към различни потребители, поради
което следва да се изключи вероятността от объркване на потребителите и
увреждане на интересите им. Сочи, че за периода от учредяването на
ответното дружество през 2017 г. до 2020 г. включително дружеството не
извършва и не е извършвало търговска дейност, няма нает персонал.
Намира, че не е налице възможност за свързване на фирменото
наименование на ответника с марката, както и че не е налице вероятност от
объркване на потребителите и увреждане на интересите им. Твърди, че е
използвал знака EFBET като част от търговско име, като последното е
надлежно регистрирано в ТРРЮЛНЦ и не се касае за противоправно
използване в търговската дейност на знак, идентичен или сходен на
регистрираната марка и за идентични или сходни стоки и услуги (чл.13
ЗМГО).
Излага, че търговската марка и търговското име /фирмено
наименование/ са самостоятелни обекти на правото на индустриална
собственост, съгласно легалното определение, дадено в чл.1 от Парижката
конвенция за закрила на индустриалната собственост. Намира, че не би могло
да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име
на правото на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност
или сходство. Твърди, че с разпоредбата на чл.16, ал.1 т.1 от ЗМГО се
ограничава правото върху марката, като счита, че правото на марка не може
да се упражнява от ищеца по начин, създаващ пречки за ответника да ползва
търговското си наименование.
Оспорва като недоказано твърдението за общоизвестност на марката
4
(§1, т.3 от ДР на ЗМГО). Излага, че дори и да се счете, че процесната марка е
общоизвестна, задълженията на страните членки на Парижката конвенция са
свързани единствено с регистрацията и използването на търговски марки, а не
и с търговските имена като обекти на индустриална собственост. Счита, че не
може да се разширява правото на маркопритежателя до степен да има право
да забранява на трето лице да регистрира фирма, която ще осъществява
дейност в различна област от тази, за която са стоките и услугите, за които се
отнася регистрацията на марката му. Сочи практика на ВКС, в съответствие с
която наличието на нарушение на разпоредбата на чл.13, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
ЗМГО (отм.) чрез използване на регистрирано търговско наименование е
налице само ако ползването е извършено в противоречие с добросъвестната
търговска практика.
Обобщава, че от исковата молба и представените с нея доказателства не
може да се направи извод за сходство между марката и фирменото
наименование на ответника, което да доведе до възможност за въвеждане в
заблуждение на потребителя. Намира и че ищецът не е доказал
недобросъвестността му, тъй като не установява, че ответникът е желаел или
допускал настъпването на противоправни последици - объркване на
потребителя.
Не оспорва твърденията за образувани досъдебни производства срещу
едноличните собственици на капитала на юридическите лица - съдружници в
„Е.П.“ ООД, като навежда, че публично е известна информацията, че водещи
свидетели по тези производства са действителните собственици на ищеца -
Б.С.Н. и брат му Ц.С.Н.. Излага, че производството пред КПКОНПИ срещу г-
н В.Б. е образувано именно въз основа на досъдебното производство, което от
своя страна е образувано въз основа на свидетелските показания на
посочените лица. Твърди, в списъците към Решение № 441/04.06.2021 г. на
Министерския съвет доскоро са били включени също Б.С.Н. и Ц.С.Н., а баща
им - С.Н., продължава да е в този списък.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Представя доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи
процесните отношения, прие за установено следното и формира следните
правни изводи:

По делото е представена Справка за марка от портала за електронни
услуги на Патентно ведомство на Република България (л.54), от която се
установява, че по подадена на 19.01.2011 г. заявка е направена регистрирация
с № 00080548 на комбинирана търговска марка, състояща се от словния
елемент "efbet", в който буквите "e" и "f" са изписани с по-голям размер и са с
удебелен шрифт. Над първата буквата "e" в полукръг са изобразени три черни
5
звезди. Видно от представеното от ищеца удостоверение, издадено от
Патентното ведомство на РБ, на 18.04.2016г. в Държавния регистър на
марките е вписано прехвърлянето на правото върху марката от Е.Л., Малта, на
„Е.И.” ЕООД. Според вписванията в ТРРЮЛНЦ, на 28.04.2016г. последното е
променило наименованието си на „Е.” ЕООД. От приложените по делото
преписки на ПВ се установява, че на 21.11.2017г. в държавния регистър на
марките е вписано прехвърлянето на марката от „Е.” ООД в полза на „Е.Л.”,
Малта. Видно от приложените към исковата молба документи, издадени от
Бизнес регистъра на Малта, Е.Л. е променило наименованието си на Б.Л..
От представените по делото извлечения от база данни TMview на
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, както и от
направените от съда служебни справки в посочената база данни, е видно, че е
извършена регистрация на марка "efbet" с регистров № *********, по
подадена заявка от 18.04.2012 г., със срок на действие на регистрацията до
18.04.2032 г., както и на марка "Е.", с рег. № *********, по подадена заявка
от 07.12.2017 г., със срок на действие на регистрацията до 07/12/2027, като и
при тези две марки над първата буква "e" в полудъга са разположени три
звезди. Като притежател на марките е посочено дружеството „Б.Л.“, Малта.
С молба от 27.01.2022г. ищецът е представил доказателства, че
ответникът е направил искане пред Патентното ведомство (ПВ) да бъде
отменена регистрацията на марка „efbet” с рег. №80548, което е уважено
частично, но е отхвърлено относно дейностите по организиране на лотарии,
онлайн залагания, услуги в областта на хазартните игри и др. и марката
продължава да ползва защитата си относно същите.
По делото е приложена и преписка от ПВ, от която се установява, че
на 26.11.2019г. ответното дружество е подало заявка за регистрация на словна
марка „Е. EFBET”, като след подадена опозиция от страна на ищеца
регистрацията е отказана с Решение на ПВ от 16.06.2021г.
В чл. 111, ал. 2 от ЗМГО е предвидено, че марката на Европейския
съюз има действие на територията на Република България и притежателят й
се ползва с правата по ЗМГО.
Словните елементи по принцип са по-отличителни от фигуративните
(, които в случая са трите звезди над буквата „е”). Словната част и на трите
процесни марки се произнася по един и същи начин и са идентични във
фонетично отношение. Първата част от фирменото наименование на
ответника е идентична във фонетичено и семантично отношение със словните
елементи на търговските марки ("efbet" и „Е.”), поради което следва да се
направи извод за наличие на сходство между процесните търговски марки и
първата част от фирменото наименование на ответника.
Ответното дружество е регистрирано в ТР на 01.11.2017г., т.е.
правото върху двете търговските марки със словен елемент efbet, изписан на
латиница, съответно на Патентното ведомство на Република България и на
Европейския съюз, е възникнало преди правото на фирмата „Е.П.”. От
6
приложените към отговора на исковата молба годишни финансови отчети на
„Е.П.” ООД се установява, че последното не е извършвало търговска дейност
през периода 2017г.- 2020г.
Съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗМГО правото върху марка включва
правото на притежателя й да забрани на трети лица да използват в
търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен
или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги,
които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана ,
ако марката се ползва с известност на територията на Република България и
използването без основание на знака би довело до несправедливо
облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката
или би ги увредило.
Според чл.13, ал.2, т.4 от ЗМГО използването в търговската дейност на
знак е налице и в случаите, когато този знак представлява част от фирмено
наименование.
При съвкупно тълкуване на посочените разпоредби се формира извод,
че за установяване на нарушение на правото на търговска марка не е
достатъчно регистрирането на търговско наименование, съдържащо
идентичен или сходен с регистрираната по-рано търговска марка знак, а е
необходимо използването на фирменото наименование да може да засегне
основната функция на марките, която е да гарантира на потребителите
произхода на стоките или услугите (така реш. № 154 / 08.12.2009 год. по т.д.
№ 194 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.).
В хипотезата на недобросъвестно използване на регистрирано
фирмено наименование недобросъвестност би била налице, когато лицето
регистрирало фирмено наименование знае или е било длъжно да знае за
притежавано от друг правен субект право върху търговска марка, идентична
или сходна с регистрираното фирмено наименование, като знанието му е
съпътствано с намерение да увреди притежателя относно ползването на
притежаваната търговска марка или поне допуска в представите си подобно
увреждане с цел, извличане на собствена имуществена изгода или друг личен
интерес.
По делото са представени многобройни доказателства за известността
на марката (удостоверения за издадени лицензи за хазартна дейност, договори
за рекламно време с различни медии, договори за спонсорство със спортни
клубове и др.).
С цел установяване на широкото разпространение и известност на
марката е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, според
което марката е ясно видима в представения снимков материал и
видеоклипове, като същата е изписана като лого над входовете на игрални
зали и клубове, както и в различни интернет страници.
Относно твърдението на ищцовото дружество, че реномето
(известността) на марката се уврежда от публично достъпната информация
7
относно действителните собственици на дружествата-съдружници в “Е.П.”
ООД, съдът намира следното:
Увреждането на реномето на марката и облагодетелстването от
известността й, представляват определено негативно отражение върху
марката или позитивна промяна в правната сфера на нарушителя, от
неправомерни действия на последния.
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че съдружници в
„Е.П.” ООД са „Н.И.” ЕООД, „Г.Т.” ООД и „Е.” ЕООД, в които като
собственици на капитала фигурират съответно В.Б., А.Т. и Б.Б..
Съдът счита, че макар и публично достъпна не може да се очаква, че средният
потребител на услугите на притежателя на марките, би търсил информация в
Търговския регистър относно съдружниците в ответното дружество „Е.П.”
ООД и техните истински собственици, и изнесената информация в
публичното пространство за тях.
Нормата на чл. 13, ал. 1, т.3 от ЗМГО предполага знакът да се
използва за стоки или услуги, които могат да бъдат сходни или не на тези, за
които е регистрирана марката. Само чрез факта на използване на знака във
фирмено си наименование ответникът не черпи облаги от известността на
марката, нито я уврежда. В конкретния случай няма спор, че „Е.П.” ООД не е
правило разходи за дейността, няма приходи и не извършва търговска
дейност. В предмета на дейност, вписан в ТР, не са включени стоки и услуги,
идентични или сходни на тези предлагани под марката „efbet” („Е.”). По
подадената от ответното дружество за регистрация на марка „Е. EFBET” е
постановен отказ с Решение на ПВ от 16.06.2021г.
Също така, ответникът не упражнява дейност и следователно няма
потребители и не може да се стигне до противоправния резултат - объркване
на потребителя чрез допускане връзка между знака, регистриран като
търговско наименование (, който е сходен на марката) и предлаганите от
нарушителя услуги и услугите, предлагани от ищеца под процесните марки.
Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено
дружество и то не може да бъде прието за извършено за стоки и услуги.
Използването за стоки и услуги ще е налице когато нарушителя постави знак,
представляващ неговото дружествено наименование върху стоките, с които
търгува и при предлагане на услугите, каквото в случая не е налице. Поради
изложеното не е налице и не е възможно объркване по отношение на
търговския източник и недобросъвестност на ответника в този смисъл.
Доколкото реномето на една марка се формира и от известността й в
професионалните и делови кръгове, то не са ангажирани доказателства за
влошаване на репутацията на марката сред партньорите на ищеца.
Към исковата молба (л. 114) се твърди да е представен препис от
публикуван в НАП списък на лицата, които попадат или потенциално биха
попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на
чуждестранните активи (OFAC) на министерство на финансите на САЩ, в
8
който е посочено, че фигурират ответното дружество, „Н.И.” ЕООД и
едноличният собственик на „Н.И.” ЕООД – В.Б.. Публично известно е, че към
настоящия момент решение №441/04.06.2021г. на МС на РБ, в частта с която
се регламентира създаване на работна група, която да изготви и поддържа
списък на лицата, които попадат и потенциално биха попадали в обхвата на
санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на
МФ на САЩ, както и предприемане на незабавни мерки за прекратяване на
отношенията с лицата от списъка от страна на търговските дружества с
държавно и общинско участие, държавните и общинските предприятия и др.,
е обявено за нищожно с влязло в сила решение на ВАС през юни 2022 година.
Следователно към настоящия момент твърдението на ищеца, че включването
на ответника и свързаните с него лица в горепосочения списък води до
увреждане на реномето на марката, тъй като потребителите могат да се
заблудят че ответникът е свързан с марката на ищеца, се явява недоказано и
като такова неоснователно. По делото не бяха наведени конкретни твърдения
и не бяха ангажирани доказателства, че имиджът на марката е бил засегнат и
че са настъпили конкретни репутационни вреди във връзка с публикувания
списък, в който е бил включен ответникът, и преди обявяването на Решение
№441/04.06.2021г. на МС за нищожно в посочените части, а и след това.
Индиция за уронване на престижа на марката в посочената хипотеза би
имало при проява на тенденция за намаляване на приходите, ограничаване на
публичността, отлив на клиенти, дистанциране на бизнес партньори, отказ от
спонсорство и рекламиране на марката, каквито доказателства, а и твърдения
на ищеца няма. Ищецът се позовава на тежки репутационни вреди, за каквито
доказателства няма.Напротив – от ищеца са представени доказателства за
отличителността и широката известност и популярност на марката и
партньорство с много и различни контрагенти, респ. няма индиция и
проявление за увреждане по отношение отличителността и известността на
марките.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че в производството не се
доказа да е осъществен един от елементите на фактическия състав, при който
е налице нарушение на правото върху търговска марка- използването на знака
да е от такова естество, което би довело до увреждане на известността на
марката. Предявените искове с правна квалификация чл.116, ал.1, т.1 следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид неоснователността на исковете за установяване на
нарушенията на изключителните права на ищеца върху процесните три
регистрирани търговски марки, неоснователни са и исковете с правна
квалификация чл. 116, ал. 1, т. 2 за осъждане на ответника да преустанови
тези нарушения и те също трябва да бъдат отхвърлени.

По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ответника, но
9
искане за присъждане на такива не е направено, поради което съдът не дължи
произнасяне.

Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Л.“ - дружество, регистрирано съобразно
законодателството на Република Малта, с идентификационен номер С 40842,
със седалище и адрес на управление: град Та Шбиш, пощенски код: ХВХ
****, ****, Т.М. А.М., представлявано от М.Т., ЕГН ****, чрез адв. Ю. Л. Д.,
САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу „Е.П.“ ООД, ЕИК ****,
обективно съединени искове на основание чл.116, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
марките и географските означения за установяване на факта на нарушението
и осъждане на „Е.П.“ ООД да преустанови да извършва нарушение на
правата на регистрирани търговски марки, както следва: 1) комбинирана
търговска марка, със словен елемент "efbet", регистрирана с рег. № 00080548
в Патентно Ведомство на Република България, със срок на действие на
регистрацията до 19.01.2031г.; 2) комбинирана търговска марка, със словен
елемент "efbet", регистрирана с рег. № ********* в Службата на Европейския
съюз за интелектуална собственост, със срок на действие на регистрацията до
18.04.2032 г.; 3) комбинирана търговска марка, със словен елемент "Е.",
регистрирана с рег. № ********* в Службата на Европейския съюз за
интелектуална собственост, със срок на действие на регистрацията до
07.12.2027г., които права се притежават от „Б.Л.“, Република Малта, като
прекрати използването в търговската си дейност на словен знак "Е.", който
знак е сходен с процесните марки, което използване се изразява в действия по
използване на знака като част от фирменото наименование на ответника .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10