О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№I-261065 21.12.2020 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,
гражданско отделение, на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от
съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 2832 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба на В.А.П., чрез процесуалния му представител адвокат Илиана Мелконян от АК-Бургас, против
определение № 261810/22.10.2020г., постановено по гр.д.№ 6539/2020г. по описа на
РС-Бургас , с което първоинстанционният
съд е приел, че не е компетентен да
разгледа делото, образувано по иск за развод с правно основание в чл.49, ал.1 от СК ,
предявен от В.А.П.,гражданин на ******** и с обичайно местопребиваване във **************,
против съпругата му А.К. - гражданка на *******,
където било обичайното й
местопребиваване и на това основание е прекратил производството по делото.
В частната жалба се твърди,
че определението на районният съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
ищецът бил български гражданин и съгласно чл.7 от КМЧП следвало да се даде приоритет на отечественото
право.Изтъкнати са съображения относно служебното задължение на съда да следи
за компетентността си по смисъла на
чл.17 от Регламент ЕО/2201/2003г., като изпрати делото на компетентния съд или
посочи кой е компетентния съд при наличие
на възражение за това от ответната страна.Въведен е довода- че районният съд не
следвало да прекратява производството по делото преди да е изпратил препис от
исковата молба на ответната страна, която да изрази становище по
компетентността на съда. Отделно от това се сочи, че от БРС не било съобразено наличието на споразумение за оттегляне на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз,
подписано на 24.01.2020г.Моли се отмяна прекратителното определение на БРС и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за
процесуално допустима. Подадена е в законоустановен срок от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащо на
съдебен контрол определение и с внесена по сметка на БОС държавна такса.
Обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви,
без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 и чл. 278,ал.4
от ГПК.
С оглед доводите, наведени от
частния жалбоподател в жалбата му следва да се отбележи само следното:
От твърденията на ищеца и доказателствата по делото безспорно се установява,
че е налице международен елемент по гражданското дело, образувано по искова молба
на ищеца Панайот за прекратяване с развод на гражданския брак, сключен между
него и съпругата му А.К./ гражданин на *******/.
За международната си компетентност съдът следи
служебно, независимо от това дали тя се урежда от Регламент на Европейския
съюз/ЕО/, от двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или
от Кодекса на международното частно право.
Съгласно
чл. 1, б.
"а"
от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването
и изпълнението
на съдебни
решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност,същият се
прилага независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела,
отнасящи се до развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака.
В конкретният случай съдът намира, че предявеният иск за развод
попада в предметният обхват на цитираната по-горе
разпоредба от Регламент ЕО №221/2003.,тъй като от твърденията на ищеца се
установява, че от сключения граждански брак, чието прекратяване с развод се
претендира, страните нямат родени деца.
С оглед на изложеното
неоснователен се явява въведения от частния жалбоподател довод:че преди
служебно да се произнесе по въпроса за компетентността си по спора, с който е
сезиран, районният съд следвало да връчи препис от исковата молба на ответната
страна за писмен отговор и едва тогава съдът да вземел становище
по въпроса за компетентността си по спора.Служебното
начало в гражданския процес се изразява в законово вмененото задължение
на съда служебно, без да
е сезиран с искане, възражение или съгласие на страна по делото, да провери доколко е допустима подадена искова молба, както и нейната редовност.Не изборът на
страните, а характерът на спора обуславя международната компетентност на
българския съд. Преценката на съда в
този случай е самостоятелна и се
основава на императивни правни норми, но не и
на оспорване или
непротивопоставяне от насрещната
страна сезирания съд да разгледа делото.
Съгласно
Глава II „Компетентност“, Раздел 1 „Развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на
брака“, Член 3 „Обща
компетентност“ от Регламента, компетентен да разгледа делото, свързано с развода на съпрузите, е един измежду съдилищата, находящи се в държава-членка, на чиято територия: а) съпрузите имат обичайно местопребиваване; б) са имали последното обичайно местопребиваване, ако
един от тях все още живее там; в) ответникът има обичайно местопребиваване; г) ищецът има
обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено
преди предявяването на иска ; д) ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там
поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на
въпросната държава-членка, а ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там.
Видно от твърденията на частния
жалбоподател-ищец П., същият е гражданин на Република ******** и обичайното му местопребиваване е във **************;ответницата
е гражданин на Република ******* и там е
обичайното й местопребиваване. При тази фактическа обстановка и
цитираните по-горе разпоредби от Регламент ЕО №221/2003, българският съд не е компетентен да
разгледа така предявеният иск за развод,
тъй като съпрузите нямат обичайно
местопребиваване в ********,което представлява задължително обстоятелство за
обосноваване хипотезата на чл.3,буква
„а“ от Регламента.Останалите хипотези от чл.3 на Регламента- по букви „б“,
„в“,“г“ и „д“,цитирани по-горе, категорично не обосновават компетентност на
българския съд да разгледа спора, до какъвто правилен извод е стигнал и
районния съд.
Не е налице
твърдяната от частния жалбоподател
незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт , обоснована с
твърдението, че БРС следвало да изпрати делото на компетентния съд, което в случая
не било сторено.Такова задължение не е
вменено за съда,извършващ проверката за компетентността си по спора,с който е
сезиран.Този категоричен извод на настоящата инстанция следва както от разпоредбата на чл.17 от Регламент ЕО/2201/2003г., така и от анализ нормата на чл.15 от същия
регламент, в която са посочени условията и основанията за „ прехвърляне
в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“ .
С разпоредбата на
чл.15 от Регламента са уредени изключенията,
при които компетентни по съществото на делото съдилища на
държава-членка могат да прехвърлят
делото на съд на друга държава членка и
то в случай, че делото се отнася до определяне,
упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от
родителска отговорност . Както се
посочи по-горе,българският съд не е компетентния съд по спора, а и същият
спор не касае въпроси за родителска
отговорност на дете, за да се приложи
изключението по чл.15 от Регламента.
От частния жалбоподател не се
изтъкват конкретни доводи с оглед
оплакването му -че съдът не съобразил наличието на Споразумение за оттегляне
на Обединеното Кралство ************** и
Северна Ирландия от Европейския съюз. В тази връзка обаче настоящият съд следва да отбележи, че съгласно чл.126 от Споразумението се определя
преходен
период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в
сила на същото споразумение и приключва на 31 декември 2020
г. ,а съгласно чл.127 от Споразумението , по време на преходния период правото на съюза
е приложимо и по отношение на Обединеното кралство.Следователно, към датата на
предявяване на иска за развод, както и към настоящия момент не са налице
основания за изключване приложимостта правото на ЕС и по отношение на
Обединеното кралство.
Всички гореизложени съображения обосновават
крайния извод на настоящата инстанция за неоснователност на частната жалба, с оглед
на което същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната
жалба на В.А.П. с ЕГН **********,предявена чрез процесуален представител адвокат адвокат
Илиана Мелконян от АК-Бургас, против определение № 261810/22.10.2020г.,
постановено по гр.д.№ 6539/2020г. по описа на РС-Бургас .
Определението може да се
обжалва пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.