Решение по дело №645/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 724
Дата: 12 октомври 2021 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20217150700645
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 724/12.10.2021г.           

 

Гр.Пазарджик 12.10.2021 г.  

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХIІ състав в открито заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди двадесет и първата година в състав:                      

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА ЮРУКОВА

                                                                                                     НИКОЛИНА ПОПОВА 

при секретаря Т. Стойнова  и участието на прокурора Кузманова , като разгледа докладваното от съдия Попова к.н.а. дело № 645 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

                        Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН

                        Образувано е по касационна жалба на „В. И СИН „ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, *** срещу Решение №215/07.04.2021 г. , постановено по АНД №226 по описа на Районен съд Пазарджик  за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №530317-F541717 от 06.08.2020 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр. Пазарджик към Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което на „В. И СИН „ ЕИК *********, за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв.

Поддържа се в  касационната жалба , че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1   от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд, че процесния случай не може да квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според жалбоподателя, съдът  неправилно е приел за  утежняващо обстоятелство това, че дружеството  има множество данъчни задължени, които се събират по принудителен път, а не е взел предвид, че нарушението е констатирано за първи път и не са настъпили вреди за НАП, както и че през процесния период дружеството не е извършвало дейност. Моли се съда  обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като бъде отменено и процесното наказателно постановление.  

                  Ответната Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция – редовно призована – не изпраща представител и не взема становище по съществото на касационната жалба .

                  Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

                Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

                По същество. 

                Районния съд е бил сезиран с жалба от „В. И СИН „ ЕООД срещу  НП №530317-F541717/06.08.2020 г. на Директора на офис за обслужване гр. Пазарджик към ТД на НАП, Пловдив, с което нему, за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F541717 от 16.03.2020 г., съставен от Д.Й.Б.на длъжност  инспектор по приходите. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното : „В. И СИН „ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките „  и „Дневник за продажбите „ на магнитен / оптичен носител  и копия от тях в законоустановения срок до 17.12.2019 г. за данъчен период от 01.11.2019  г. до 30.11.2019 г. Информацията не е била подадена в офис – Пазарджик при ТД на НП – Пловдив до съставянето на АУАН. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на представляващия Р.С.В. на 31.07.2020 г. за което е съставена надлежна разписка. Не са вписани забележки или възражения от страна на адресата на акта. 

               Описаните в акта факти, обстоятелствата при които са проявени и правната квалификация на деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. 

              В хода на съдебното производство са представени писмени и гласни доказателства. В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетелят е заявил, че поддържа изцяло констатациите  в акта.

               За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение при осъществяване на дейността на  търговеца е несъмнено установено. Счетено е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

               Обсъдено е възражението на жалбоподателя - търговец за това, че формално извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е намерено, че същото е неоснователно. Посочено е, че  разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС изрично е предвидено, че  е налице задължение за подаване на справка декларация и информация от отчетните регистри по чл. 124 ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период до 14- то число включително на месеца , следващ данъчния период , за който се отнася. Според районния съд, при неподаването на справката декларация за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност. Посочено е още, че  към 31.07.2020 г.  търговецът има множество непогасени задължения към бюджета, както и че информацията от отчетните регистри  е подадена от търговеца едва след  съставяне на АУАН. Всичко това според съда, не дава основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

              При тези фактически данни съдът приема , че подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

              Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. Съответно, в чл. 125, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период,  а в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

             Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на информация от отчетните регистри  е въведено  като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която  лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500,00 до 10 000,00 лв. 

             В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

              Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Подробни съображения са изложени по отношение на възможността в случая да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

              По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

             Закона за данък върху добавената стойност не релевира в нито една хипотеза понятията „временно“ или „трайно“ преустановяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.   В случая  несъмнено, задължението за подаване на необходимата информация към НАП не е изпълнено  от дружеството- жалбоподател , като бездействието е продължило в  един продължителен период  от повече от седем месеца.

               Изложените от районния съд съображения относно липсата на предпоставки за квалифициране на процесното деяние, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, също се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което е излишно да се повтарят. За да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН, трябва да се установи, че по отношение на конкретно извършеното деяние са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения.

                  Отчетността относно задълженията за данък добавена стойност са от съществено значение за нормалното функциониране на бюджетната система на страната. Особената значимостта на охраняваните обществени отношения и констатираните данни относно фактите и обстоятелствата при които е извършено процесното нарушение, не дават основание, конкретния случай да се определи като маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съответно отговорността на жалбоподателя се изключи изцяло. Доказателства по делото не съдържат, каквито и да е данни, които могат обосновават еднозначно извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение спрямо други нарушения от същия вид, съответно обосноваващи квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

                Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо, Съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/ 07.04.2021 от  07.04.2021 г., постановено по а.н.дело № 226 по описа на Районен съд Пазарджик  за 2021 г.

 

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   /П/                   

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :              1. /П/

 

 

 

                                    

                                                                                                                       2. /П/