Решение по дело №3933/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2107
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20193110203933
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

                                                                  

  2107/20.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

     СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3933 по описа на съда за  2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

               

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е  по жалба от «МАРТИЛЕКС 2»ЕООД със седалище ***, представлявано от Пл.Т., чрез адв.В.Д. против НП № 444575-F487911/27.06.2019 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено адм. наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева  на осн. чл.185 ал.2 вр. ал.1  от ЗДДС. 

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт вкл. и за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането за отмяна на НП

Процесуалният представител на административно наказващия орган оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 07.05.2019 год. в 15:24 ч. служителите на НАП - свид. Д.К. и Цв.П., извършили проверка в супермаркет, находящ се в гр.Варна ул.“М.Колони“ № 17, стопанисван от  „М.2“ ЕООД. В обекта имало въведени в експлоатация два ЕКАФП, имащи функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Преди това в в 12:58:34 ч. чрез  функцията „служебно изведени“ на ЕКАФП с ФП № 02278285 били отразени 600 лева, а касовата наличност в устройството - 1 лев. Свидетелката Д.Вълчева, касиер в процесния магазин, извършила тази операция и заедно със служебния бон за това действие, отделила посочената сума от другите пари в  касата, за да ги предаде на свид. Сл.Пл.Т. – супервайзор в „М.2“ ЕООД, която имала  задължение да отчита касиерите. Последната при идването си в обекта този ден, временно нямала физическа възможност да вземе парите и отложила това за по-късно. 

Междувременно в обекта  започнала горепосочената проверка, при която бил изведен междинен финансов отчет първо от ЕКАФП с ФП № 02278285, който сочел регистриран оборот в размер на 562,69 лева, а  фактическата касова  наличност била 1162,59 лева. Междинният финансов отчет на другия ЕКАФП с ФП № 02278727, сочел регистриран оборот в размер на 674,26 лева, а  фактическата касова наличност била 674,67 лева. Въз основа на установената разлика между общата касова наличност по двата ЕКАФП – 1236,95 лева и  фактическата  наличност в касите им – 1837.26 лева проверяващите приели, че „М.2“ ЕООД не е изпълнило задължението  си извън  случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За това на  22.05.2019 г. бил съставен АУАН № F487911 в който нарушението било квалифицирано по чл.33  ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващия дружеството, който не вписал в него възражения, но депозирал писмено  такова в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

На 27.06.2019 г. въз основа на акта било издадено процесното НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното в АУАН по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/31.12.2006 г. и било констатирано, че е извършено за първи път. За това административно нарушение като отчел,че нарушението не води до неотразяване на приходи АНО санкционирал въззивното дружество с имуществена санкция над минималния размер предвиден в чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Видно от  приложеното към АНП копие на „ служебен бон“  от  ЕКАФП с ФП № 02278285  на 07.05.2019 г. в 12:58:34 ч. „служебно изведени“ са 600 лева, а касовата наличност в устройството е 1 лев.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Свидетелите Д.К. и Цв.П. последователно изложиха фактите по извършената проверка и установеното при нея. Свидетелите  Д.В.и  Сл.Пл.Т.,  добросъвестно разказаха за своите действия, което кореспондира с обективираното в  копие на „ служебен бон“  от  ЕКАФП с ФП № 02278285  на 07.05.2019 г. в 12:58:34 ч. Писмените доказателства по АНП от своя страна съответстват на установеното чрез гласни доказателствени средства.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

Компетентността на издателите на АУАН и НП  се извежда от чл.60 от Наредба  № Н-18/2006 на МФ и Заповед №  ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018 г.  на Изпълнителния директор на НАП. 

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са формално редовни актове,  преписи и от двата са връчени на представляващ дружеството нарушител, като  му е дадена възможност  да организира адекватна защита. Депозирано е писмено възражение срещу АУАН в  срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.  Издавайки наказателното постановление АНО явно е приел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.

В същото време съдът констатира  непълнота и противоречие във фактологията изложена в  АУАН респ. в НП. От една страна безспорно се установи, че в  търговския обект  са били въведени в експлоатация два  ЕКАФП, като за всеки един  при проверката е установен дневен оборот, съгласно изведените междинни отчети и  касова наличност, обективирана в описи на паричните средства. От  тях може да се направи извод, че несъответствие има само при единия ЕКАФП, поради което неясно защо изводът за  извършено нарушение е направен при съпоставка на  общата касова наличност с общата сума по междинните отчети. Освен това нито в АУАН, нито в НП  е индивидуализирана функцията на  фискалните устройства, чрез която е следвало да бъде отбелязана евентуалната промяна в касовата наличност.

На следващо място в хода на съдебното следствие и от приложените документи (дневен отчет и  служебен бон) безспорно се установи, че още преди проверката - в 12:58:34 ч.  чрез функцията „служебно изведени“ на  ЕКАФП с ФП № 02278285  е регистрирано извеждане на 600 лева, които физически са били отделени от свид.Д.В., но по обективни причини, не са предадени веднага на отчитащата касиерите свид. Пл.Т.. В АУАН и НП липсват  каквито и да са  факти, в посочения смисъл, както и че наличните в повече парични средства, не са били  маркирани в ЕКАФП чрез функцията „служебно  изведени“, при положение че за това има  надлежно документиране в “касов бон“, респ. отразяване в „междинния отчет“, изведен при проверката. За това съдът прие, че извършването на нарушение на разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. е недоказано и няма основание за ангажиране  на адм. наказателната отговорност на  жалбоподателя.

Предвид изложените мотиви съдът счита, че  обжалвания акт следва да бъде отменен и не намира за необходимо да  коментира приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 444575-F487911/27.06.2019 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на «МАРТИЛЕКС 2»ЕООД със седалище ***, представлявано от Пл.Т. е наложено адм. наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева  на осн. чл.185 ал.2 вр. ал.1  от ЗДДС. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

                                   

 

 

                  СЪДИЯ: