Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 03.12.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева
и в присъствието на прокурор от СОП Христина Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 531 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 65 от 10.05.2018
г., постановена по НОХД № 66/2018 г., състав на РС С. е признал подсъдимата В.И.Д.
за виновна в това, че за времето от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. в село А.,
общ. С., обл. Софийска, след като с определение (протокол-спогодба) от
22.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г. по гр. дело № 497/2016 г. по описа на РС
С., е осъдена да издържа своя низходяща – Р.Р.В. с ЕГН **********, като й
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., чрез нейния баща и законен
представител Р. В. С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно единадесет месечни вноски от по 115 лв., в общ
размер на 1265 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като я осъдил на
пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Срещу постановената присъда е депозирана
жалба от защитника на подсъдимата Д. – адв. Г.Г. от РАК, с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата. Сочи се, че присъдата не е съобразена със
събраните по делото доказателства и се иска постановяване на нова (въззивна)
присъда, с която подсъдимата бъде призната за невиновна по обвинението, тъй
като е налице обективна невъзможност да заплащане на издръжка от нейна страна.
Изтъква се, че присъдата е
постановена при несъобразяване със събрания по проведеното съдебно производство
доказателствен материал и по-конкретно с представените от подсъдимата
единадесет броя болнични листове, видно от които състоянието й е критично и
предполага значително по-малко средства и значително по-големи разходи за
лекарства, пътни разходи и прегледи. Сочи се, че съдът не е съобразил и
обстоятелството, че подсъдимата има още две непълнолетни деца, за които също
трябва да полага грижи.
В съдебно заседание пред СОС
депозираната въззивна жалба се поддържа от защитника адв. Г. с изложените в нея
доводи.
Подсъдимата В.Д. се
присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда
заявява, че е невинна.
От страна на РП С. не е
депозирано становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът от СОП Л. заема становище за неоснователност на
жалбата срещу присъдата и липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяването й.
За частната обвинителка Р.Р.В.,
действаща чрез своя баща Р. С., законният й представител не се явява и не взема
становище пред въззивната инстанция.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимата В.И.Д. е
повдигнато обвинение за това, че за времето от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. в
село А., общ. С., обл. Софийска, след като с определение (протокол-спогодба) от
22.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г. по гр. дело № 497/2016 г. по описа на РС
С., е осъдена да издържа своя низходяща – Р.Р.В. с ЕГН **********, като й
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., чрез нейния баща и законен
представител Р. В. С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно единадесет месечни вноски от по 115 лв.,
в общ размер на 1265 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата В.Д. била майка на
две деца – Б. Р. Д. (роден на *** г.) и Т. Р. Д. (роден на *** г.), с баща Р. Л.
Д..
С Р. С. подсъдимата живяла през
периода от месец май 2013 година до месец юли 2015 година, като от съвместното
съжителство на 17.05.2014 г. се родила дъщеря им Р.Р.В.. Пред този период грижи
за децата Б. и Т. от страна на подсъдимата не били полагани.
През месец юли на 2015 година
родителите на детето Р. се разделили, като то останало да живее при баща си в
село А.. С протоколно определение от 22.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 497/16 г. по описа на РС С., съдът одобрил
спогодба, по силата на която подсъдимата В.Д. се задължава да изплаща на
малолетната си дъщеря Р. чрез нейния баща и законен представител Р. С.
ежемесечна издръжка в размер на 115 лева, до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване. Със спогодбата подсъдимата поела и задължение да
заплати за минал период - от 12.08.2015 г. до 31.12.2016 г. месечна издръжка в
размер на 105 лева.
Подсъдимата Д. не изпълнила
нито едно месечно задължение за плащане на издръжка за времето от 01.01.2017 г.
до 30.11.2017 г. и не поддържала каквито и да било контакти с малолетната си
дъщеря Р., вкл. не установила такива и за рождения й ден. В същото време
подсъдимата получавала детските надбавки за детето и не ги предоставяла на
полагащия грижата родител – свидетеля С.. За този период неплатените от
подсъдимата алиментни задължения възлизат на 1265 лева.
За времето от 27.07.2015 г. до
31.01.2017 г. подсъдимата Д. работела на длъжност „общ работник“ в „Р.“ ЕООД, а
от 01.02.2017 г. излязла в отпуск поради временна нетрудоспособност (заболяване
от белодробна емболия), който продължил до 08.12.2017 г. и за него й били
издадени общо 11 броя болнични листове за домашен – амбулаторен режим на
лечение (първият болничен лист и за болничен режим на лечение). За времето до
месец септември 2017
г. подсъдимата получавала обезщетение за временна нетрудоспособност - общо
сума в размер на 4828.17 лева. През месец януари на 2018 г. трудовото правоотношение
на подсъдимата Д. с „Р.“ ЕООД било прекратено по нейно желание.
На 01.05.2017 г. подсъдимата се
запознала със свидетеля К. Н., с когото впоследствие заживели заедно. Двамата
синове на подсъдимата – Б. и Т. пребивавали в дома им през почивните дни и
прекарали по-голямата част от лятната ваканция с тях, но за съществуването на дъщерята
на подсъдимата – Р., свидетелят Н. разбрал едва през месец август на 2017 г.,
като не е виждал
изобщо детето. Поради здравословните проблеми на подсъдимата тя и свидетелят
Наков посещавали различни болнични заведения.
Въпреки влошеното си
здравословно състояние и медикаментозното лечение, което провеждала,
подсъдимата Д. продължила да употребява алкохол (макар и несистемно) и пушела
по около една кутия цигари на ден.
Предвид неплащането на издръжката
от подсъдимата свидетелят С. се снабдил с изпълнителен лист и по негово искане
било образувано изпълнително дело № 6/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Г. – Б., като
към 19.10.2017 г. по специалната сметка на ЧСИ по наложен запор на банковата
сметка на подсъдимата Д. била постъпила сумата от 145 лв., която сума
представлява вземане за детски надбавки, поради което се явява несеквестируема.
С оглед обсъдената по-горе
фактическа обстановка, установена от събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, се налага изводът, направен от
първоинстанционния съд и споделен от настоящата инстанция, че за времето от
01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. в село А., общ. С., обл. Софийска, след като с
определение (протокол-спогодба) от 22.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г. по
гр. дело № 497/2016 г. по описа на РС С., е осъдена да издържа своя низходяща –
Р.Р.В. с ЕГН **********, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115
лв., чрез нейния баща и законен представител Р. В. С., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно единадесет
месечни вноски от по 115 лв., в общ размер на 1265 лв.
През инкриминирания период
подсъдимата е знаела за необходимостта от заплащане на издръжка и макар пред
този период да получавала доходи за
престирания от нея труд, обезщетение за временна нетрудоспособност и дори
детските надбавки за детето Р., не изпълнявала задължението си за заплащане на
издръжка. Изводът за престъпното поведение на подсъдимата Д. се базира на
установената по делото доказателствена съвкупност, извършеното престъпление е
правилно квалифицирано, а първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни съображения
досежно приетото за установено от обективна
страна, споделяни и от настоящата инстанция. Законосъобразно
първостепенният съд се е позовал на показанията на свидетеля Н., за да обоснове
проявената от подсъдимата незаинтересованост от отглеждането на детето със
съобщеното от този свидетел, че част от получените от подсъдимата доходи са
били използвани за задоволяване на нездравословните й навици, вместо да бъде
заплатена дължимата от нея издръжка и че за съществуването на детето Р.
свидетелят разбрал не по проявена от подсъдимата инициатива.
Правилно е преценено от
районния съд, че наведените от защитата доводи за невъзможността подсъдимата да
заплаща присъдената издръжка поради влошеното й здравословно състояние и
необходимостта от заплащането на предписаното медикаментозно лечение,
представляват опит за изграждане на защитна позиция. Към напълно споделените от
въззивната инстанция изводи на първостепенния съд - че в периода на лечение подсъдимата
е била здравно и социално осигурена и получаваното от нея обезщетение е било
достатъчно, за да подсигури своите нужди и тези на малолетното си дете, следва
да се допълни и обстоятелството, че подсъдимата по собствено желание е
прекратила трудовото правоотношение с „Р.“ ЕООД и през целия инкриминиран
период е получавала и използвала за свои нужди детските надбавки за детето Р.
по времето, когато то е било отглеждано от свидетеля С. - което сочи, че
подсъдимата изобщо не е имала намерение да заплаща дължимата издръжка.
Правилно е преценено от
първоинстанционния съд и това, че престъплението е осъществено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подсъдимата Д. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и последиците от него и е искала
настъпването на последните, като този извод се потвърждава изцяло от
установеното по делото, касателно обективната страна на осъщественото от страна
на подсъдимата деяние.
Първоинстанционният
съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния
факт на доказване в процеса и е извършил коректна и подробна преценка на
събраните доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимовръзка.
При проверката на присъдата
въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната
репресия спрямо подсъдимата В.Д. районният съд, при приложение на материалния закон, е отчел превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, налагайки пробация при избора измежду
алтернативно предвидените в закона за това престъпление наказания лишаване от
свобода до една година и пробация. Първостепенният съд законосъобразно е отчел и
наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, каквито са липсата
на каквито и да било грижи за детето Р. и фактът, че подсъдимата е предпочела
задоволяването на своите лични, макар и не неотложни нужди, пред тези на
невръстното си дете. Наложеното от районния съд наказание пробация в минимално
допустимия от закона размер от шест месеца, а именно пробация, включваща
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца,
според настоящия въззивен състав би изпълнило целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК, доколкото се явява справедливо възмездие за стореното от
подсъдимата Д. деяние и същевременно й дава възможност да упражнява
общественополезен труд, за да изпълнява задълженията си към малолетната си
дъщеря.
С определеното по този начин
наказание подсъдимата Д. ще се поправи и превъзпита към спазване на закона и
добрите нрави, и същевременно ще се подейства предупредително и възпитателно
върху нея и останалите членове на обществото.
При извършената служебна
проверка на първоинстанционния акт съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира
наличие на основания за неговото отменяване или изменяне.
Воден от горното и на основание
чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 65 от 10.05.2018
г., постановена по НОХД № 66/2018 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)