Р Е Ш Е Н И Е
№ / 21.02.2020 година, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря
Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2367 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.405 от КТ и е
образувано по жалба от „Трансфер ТВ“ ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано
от управителя Л.К.Т. чрез пълномощника му адв. Н.Д. ***, против Протокол
изх.№ПР1916445/17.06.2019 година, с който на осн.чл.404 ал.1 т.1, т.10 и т.12
от КТ вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗНЗ на дружеството са дадени четири задължителни
предписания със срок на изпълнение до 15.07.2019г. Със жалбата дадените с Протокола
предписания са оспорени като незаконосъобразни поради противоречието им с
приложимия материален закон, с правото на ЕС, както и с целта на закона. Формулиран
е петитум за отмяна на оспорения Протокол изх.№ПР1916445/17.06.2019 г. и
дадените с него предписания. В съдебно заседание адв.Д. поддържа изцяло така
предявената жалба, като пледира съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания административен акт като незаконосъобразен; претендира и присъждане
на сторените в производството разноски. По съществото на повдигнатия правен
спор представя и писмени бележки.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
представлявани от ст.ю.к. Д. О. – К. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява съдът да я отхвърли; прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че жалбата бъде преценена като
основателна.
След преценка
на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство е започнало пред
ответника във връзка с изпълнение на плана за контролна дейност по Оперативна
цел №1 „Осъществяване на ефективен контрол относно спазване на
законодателството в областта на труда, държавната служба, трудовата мобилност и
трудовата миграция“, Мярка №7 „Осъществяване на контрол по спазване на
изискванията за законосъобразно възникване на правоотношения по предоставяне на
работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху
изплащане на възнаграждения и разпределението на работното време, както и по
спазване на режима за предоставяне на услуги, свързани с намиране и започване
на работа и на лицензионните и разрешителните режими, свързани с наемане на
работа“.
От събраните по делото доказателства, принципно
безспорни между страните в производството, се установява, че въз основа на
Удостоверение № 2057/ 03.06.1016 г. (л. 40 от адм. преписка), издадено от
Министъра на труда и социалната политика
оспорващото дружество „Трансфер ТВ“ ООД осъществява посредническа
дейност по информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на
работодателите, както и насочва и подпомага за започване на работа, включително
в друго населено място в страната или в други държави. Не се спори също, че
оспорващото дружество работи само с един работодател - „Транслогистик Барбютел
Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, Германия, като подбира, обучава в случай на
необходимост, и изпраща на същото работници с нужната техническа и езикова
подготовка, свързани с дейността на тази фирма. В тази връзка между оспорващото
дружество и немският работодател е сключен договор за посредническа дейност по
наемане на работа от 16.03.2017 г. (л. 55 до 57 от делото).
На 17.05.2019 г. на адреса на седалището на „Трансфер
ТВ“ ООД, находящо се в гр. Варна, ***, в присъствието на управителя на
дружеството Л.Т., е извършена проверка от инж. Д. И. и Д. И. – инспектори при
Дирекция „ИТ“ – Варна. В хода на проверката били констатирани няколко нарушения
на трудовото законодателство, обективирани от проверяващите в съставения
Протокол за извършена проверка изх. № ПР1916445/17.06.2019г., във връзка с които
с Протокола на осн.чл.404 ал.1 т.1, т.10 и т.12 от КТ и чл.78 ал.1 т.1 от
Закона за насърчаване на заетостта на „Трансфер ТВ“ ООД са дадени четири
предписания, както следва:
1.
Посредническият договор, сключен
между посредника „Трансфер ТВ“ ООД и „Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, Германия, да съдържа
данни за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата; срока на наемането;
работно време; почивките; отпуските; трудовото възнаграждение; битовите
условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и
трайно неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор; транспортните
разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигане,
ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, съгласно
чл.30 ал.3 т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа (ДВ, бр.49, 2003 г.).
2.
Посредническият договор, сключен
между търсещите работа лица /ТРЛ/ и „Трансфер ТВ“ ООД, да съдържа финансовите условия за
предоставяне на посредническа услуга съгласно изискванията на чл.4, а именно:
посредникът предоставя посреднически услуги безплатно – без събиране пряко или
косвено, изцяло или частично на такси и други плащания от търсещото работа или
наетото на работа лице, съгл.чл.23 ал.2 т.4 вр. чл.4 от Наредбата за условията
и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
3.
Индивидуалният договор за наемане на
работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и „Транслогистик
Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, Германия, да съдържа данни за срока на наемането; работно
време; почивките; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното
осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайно
неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор;
транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при
пристигане, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в
България, съгл.чл.32 ал.2 вр. чл.30 ал.3 т.3 от Наредбата за условията и реда
за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр.49, 2003 г.).
4.
Индивидуалният договор за наемане на
работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и „Транслогистик
Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, Германия, да съдържа данни за задължението на работодателя да
сключи за своя сметка застраховка, покриваща рискове заболяване, злополука, смърт,
хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността
на наетото на работа лице преди заминаването му от Република България,
действаща на територията на съответната чужда държава, за срока на сключения
индивидуален договор за наемане, както и за времето на пътуване, съгл.чл.32
ал.2 вр. чл. 30 ал.3 т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр.49, 2003 г.).
За изпълнение и на четирите предписания е определен
един и същи срок – 15.07.2019 г.
Екземпляр от Протокола е връчен на управителя на
дружеството Л.Т.. Предприетото от него оспорване на дадените със същия
предписания о административен ред на
осн.чл.81 и сл. от АПК пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“ – София, приключило с решение изх. № 19066043/17.07.2019г.,
с което горестоящият административен орган отхвърлил изцяло жалбата на
„Трансфер ТВ“ ООД срещу Протокола от 17.06.2019 г. и дадените с него
предписания. По повод последвалото съдебно оспорване е образувано и настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното дирене като доказателства по
делото е приобщена цялата административна преписка, включваща копия на договори
за посредничество по наемане на работа в чужбина, сключени между „Трансфер ТВ“
ООД от една страна и търсещи работа лица от друга, копия от трудови договори на
такива лица с немския работодател „Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ &
Ко.КГ“; на стр. 55–57 от делото е представено заверено за вярност копие в превод
на български език на договора за посредническа дейност по наемане на работа,
сключен между немския работодател и фирмата-посредник.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Спорът между страните в настоящото производство е
изцяло правен и е концентриран по въпроса за законосъобразността на Протокол за
извършена проверка /ПИП/ изх. № ПР1916445/17.06.2019 г. и дадените с него четири
задължителни предписания, а разрешаването му е предпоставено от отговора на
въпроса за приложимото материално право в отношенията между немския работодател
и дружеството - посредник, между посредника и търсещите работа лица – български
граждани, и между немския работодател и търсещите работа лица – български
граждани.
Съгл.чл.399 ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване
на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“ (ГИТ) към министъра на труда и социалната политика. Според
чл.404 ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по
своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно изброени в същата
законова новела в точки от 1 до 12. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от Закона
за насърчаване на заетостта, компетентността на органите на ИА „ГИТ“ да налагат
ПАМ като дават предписания се простира и върху лицата, осъществяващи
посредническа дейност по смисъла на чл.27 ал.2 т.2 от същия закон, каквото
качество притежава дружеството – жалбоподател „Трансфер ТВ“ ООД.
Оспореният в настоящия случай Протокол за извършена
проверка е съставен от инспектори при Дирекция „ИТ“ – Варна. В разпоредбата на
чл.20 ал.1 от Устройствения Правилник на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция
по труда“ (УПИА „ГИТ“) най-общо са разписани правомощията на лицата, назначени
на тази длъжност. Посочено е, че инспекторът осъществява своята дейност в
съответствие с Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове,
които възлагат контрол на Агенцията. В ал.4 на следващия член от УПИА „ГИТ“ са
разписани правомощията на инспекторите в случай на установяване на нарушения на
законодателството, а имено: лице, назначено на тази длъжност, може да: 1.
прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове,
по които Агенцията осъществява контролна дейност; 2. издава постановление по
чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3.
съставя акт за установяване на административно нарушение и образува
административнонаказателно производство; 4. дава устни разпореждания. От
изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт и дадените с
него предписания са издадени от компетентни органи в рамките на делегираните им
по закон правомощия.
Административният акт е издаден в предписаната от закона
писмена форма и съдържа минимално изискуемите реквизити за редовността му от
формална страна по чл.59 ал.2 от АПК, т.е. както правните, така и фактическите
основания за издаването му – така в случая не са налице основания за отмяна на
акта по см.чл.146 т.2 от АПК.
В хода на дължимата от съда на осн.чл.168 ал.1 от АПК служебна
проверка не се установиха допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила в хода на производството, проведено пред
ответника – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество. Страни в това производство са компетентният орган и адресатът на
оспорения административен акт. Последният се е възползвал от процесуално
предвидената възможност да оспори по административен ред протокола от 17.06.2019
г., ведно с обективираните в него предписания, пред непосредствено горестоящия
административен орган – Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“. От изложеното следва, че обжалваният Протокол и предписанията в него са
издадени при спазване на административнопроцесуалните правила.
Както вече беше посочено, спорът в настоящия казус е
за правилното приложение на материалния закон, и конкретно – дали при преценката
за законосъобразност на формулираните с
Протокола от 17.06.2019г задължителни предписания са приложими разпоредбите на
българското законодателство, или отношенията, възникнали между немския
работодател и посредника, между немския работодател и наетите от него на работа
лица, както и между оспорващото
дружество-посредник и търсещите работа лица, се регулират от немското трудово
законодателство, респективно – от разпоредбите на общностното право.
Относно предписанието по т.1 от ПИП изх. №
ПР1916445/17.06.2019 г.
С това
предписание на посредника е указано в посредническият договор, сключен между него
и „Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, Германия, да включи клаузи
относно длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата; срока на наемането;
работно време; почивките; отпуските; трудовото възнаграждение; битовите
условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и
трайно неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор;
транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при
пристигане, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в
България, съгл.чл.30 ал.3 т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр.49, 2003 г.). Твърденията на
оспорващото дружество са, че по отношение на съдържанието на индивидуалния
трудов договор, сключен между него и немския работодател, е приложимо немското
трудово законодателство, доколкото целта е търсещите работа лица да бъдат
насочени към работа на територията на Германия, респективно – трудовото
правоотношение между работника и работодателя ще се регулира от законодателството
на тази страна. Възражението им произтича от факта, че посредникът не може да
влияе на съдържанието на индивидуалните трудови договори, сключени между
немския работодател и неговия работник – български гражданин.
Досежно тези твърдения на оспорващите следва на първо
място да се съобрази, че с разпореждането по т.1 от ПИП изх. № ПР1916445/17.06.2019
г. им е дадено предписание не относно съдържанието на договора между немския
работодател и наетото на работа физическо лице – български гражданин, а относно
клаузите на договора за посредничество, сключен между „Трансфер ТВ“ ООД и
неговия немски контрагент. С чл.30 ал.1 от Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), приета с
ПМС № 107/17.05.2003г., е установено, че посредникът насочва и подпомага
търсещите работа лица за започване на работа в друга държава съгласно условията
на посреднически договор, сключен с чужд работодател. В ал.3 от същия член, в
точки от 1 до 5 е посочено задължителното съдържание на посредническия договор
между посредника и чуждия работодател. В т.3 се съдържат всички клаузи, които
ответникът чрез оспореното предписание е задължил оспорващото дружество да
включи в посредническия договор. Тъй като основната дейност на „Трансфер ТВ“
ООД в изпълнение на посредническия му договор (наемането на работници,
подготовка, обучение и пр.) се извършва на територията на Република България,
то приложими към същата са разпоредбите на българското законодателство, поради
което игнорирането на клаузите по чл.30 ал.3 от Наредбата от 17.05.2003г.
представлява нарушение на същото.
Следва да бъде съобразен и факта, че по силата на договора
за посредническа дейност по наемане на работа между страните по него възниква
облигационно правоотношение, при което клаузите му подлежат на уговаряне
съобразно изискванията на правото на държавата-членка на всяка от тях. В този
смисъл възражението на „Трансфер ТВ“ ООД, че съдържанието на този договор се
подчинява единствено на немското трудово законодателство, се преценява от
настоящия съдебен състав като неоснователно и предвид факта, че в Раздел VІІ
„Заключителни разпоредби“, чл.12 от Договора за посредническа дейност, сключен
на 16.03.2017 г., страните по него изрично са заявили съгласието си всички спорове,
възникнали във връзка с този договор или допълнителните споразумения към него,
да се решават по пътя на преговорите, а в следващото изречение от същия член
страните са се споразумели, че ако не може да бъде постигнато споразумение,
споровете ще се отнасят за разрешаване от съда в съответствие с разпоредбите на
българското законодателство. Тази клауза от договора според настоящия
съдебен състав е от решаващо значение по въпроса за приложимото в отношенията
между „Трансфер ТВ“ ООД и немският му контрагент материално право, и след като
са се съгласили, че приложими в отношенията им са разпоредбите на българското
законодателство, то самият договор следва да съдържа императивно изискуемите с НУРИПДНР
реквизити, в какъвто смисъл е даденото им с т.1 задължително предписание.
Относно предписанието по т.2 от ПИП изх. № ПР1916445/17.06.2019
г.
С тази точка на жалбоподателите е предписано
посредническият договор, сключен между търсещите работа лица /ТРЛ/ и „Трансфер
ТВ“ ООД, да съдържа финансовите условия за предоставяне на посредническа услуга
съгласно изискванията на чл.4 от НУРИПДНР/2003 г., а именно: че посредникът
предоставя посреднически услуги безплатно – без събиране пряко или косвено,
изцяло или частично на такси и други плащания от търсещото работа или наетото
на работа лице, съгласно чл.23, ал.2, т.4 от ЗНЗ вр. чл.4 от Наредбата.
Тук на първо място следва да бъде посочено, че
доколкото и ТРЛ и посредникът са български граждани, съотв. българско ЮЛ, и
дейността по наемане на работа, подготовка и обучение се извършва изцяло на
територията на РБ, то приложимо към отношенията между страните по тези договори
безусловно е българското законодателство, вкл. и разпоредбите на ЗНЗ и НУРИПДНР/2003.
От представеното заверено копие (в превод на български
език) на договора между „Трансфер ТВ“ ООД и немския работодател и
„Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“ е видно, че за търсещите
работа лица, които не притежават минимално изискуемата от работодателя езикова
подготовка по немски език – А-2, както и за тези, които не притежават
правоспособност за управление на МПС категория „С“ или „СЕ“, посредникът
предлага и организира обучение, разходите за което по-късно му се заплащат от
немското дружество въз основа на представени фактури. За сметка на
работодателя, след представяне на отчетен документ, са и направените от
посредника разходи за настаняване във Варна по време на обучителните курсове за
онези кандидати за работа, които са от други населени места. Уговорени са
хипотезите, при наличие на които посредникът следва да възстанови съответните
суми на своя немски контрагент, или няма право да иска заплащане от него – в
случай, че кандидатът за работа не започне или прекъсне обучението си или
когато работникът напусне работа по време на пробния период. В чл.8, ал.8 от
договора между немския работодател и „Трансфер ТВ“ ООД е уговорено, че самият
работник не плаща допълнителни суми за посредничеството на посредника.
От прегледа на съдържанието на представените с
административната преписка договори за посредническа дейност, сключени между
„Трансфер ТВ“ ООД и физически лица, търсещи работа, посочени в договорите като
възложители, се установява, че в Раздел ІІ, озаглавен „Права и задължения на
възложителя“ са включени клаузи с финансов характер. Така например в т.4.1 от тези
договори е включена клауза, съгласно която в случай, че възложителят не
отпътува за Германия в указания срок и неоснователно откаже да сключи договор,
за който посредникът е посредничил, възложителят дължи двойния размер на
платените за него суми по т.3.1 от договора. Според последната цитирана точка
от договора, разходите за всички курсове за придобиване на свидетелство за
управление на МПС категория С или СЕ, в случай, че възложителят не разполага с
такова, както и за обучение по немски език и настаняване в хотел по избор на
посредника в гр. Варна, в случай, че възложителят е от друго населено място, са
за сметка на посредника. В т.5 е включена клауза, съгласно която в случай, че
възложителят преустанови работата си в Германия преди изтичане на срока на
сключения с работодателя трудов договор, дължи на посредника платените за него
суми по т.3.1 от договора. Посочени са и хипотезите, в които такива неустойки
не се заплащат или се заплащат в редуциран размер.
От анализа на приложимите разпоредби се налага
еднозначен извод, че цитираните клаузи на договора са в противоречие с
изричното предвиждане на чл.23, ал.2, т.4 от ЗНЗ вр. чл.4 от Наредбата. Поради
това съдът не споделя становището на оспорващото дружество, че посочените
клаузи в договорите, сключени между посредника и търсещите работа лица, нямат
характер на възнаграждение за извършената посредническа услуга, а са с характер
на санкция спрямо неизправна страна в облигационна връзка. Клаузите на
посредническия договор между посредника и търсещото работа лице са изрично
регламентирани в чл.23, ал.2 от НУРИПДНР/ 2003 г. в точки от 1 до 7 включително,
както следва: 1. данни за посредника, включително за лицето, упълномощено да
подпише договора от името на посредника, и за търсещото работа лице; 2. права и
задължения на лицата по т. 1, включително задължението на посредника, извършващ
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина или на моряци, да
възстанови изцяло разходите за престой и транспорт на изпратените от него лица
в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 32 и 37; 3. срок на
договора; 4. финансовите условия за
предоставяне на посредническата услуга съгласно изискванията на чл. 4; 5.
условия за предсрочно прекратяване на договора; 6. отговорност на лицата по т.
1 при неизпълнение; 7. други условия.
Член 4 от Наредбата гласи, че посредникът предоставя: 1. посреднически
услуги по чл. 2, ал. 1 безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или
частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа
лице; 2. посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 срещу заплащане от работодателя,
което не може да бъде за сметка на възнаграждението на устроеното на работа
лице. От анализа на тази разпоредба се
налага изводът, че за своята посредническа дейност посредникът получава
възнаграждение единствено от работодателите, на които предоставя нужните кадри,
но не и от търсещите работа лица. Това е така предвид обстоятелството, че тази социална
група от обществото по презумпция е по-слаба икономически, поради което се нуждае от по-силна
законова протекция. В тази връзка следва да бъде посочено, че с чл.23, ал.2 от
Наредбата е предвидена отговорност при неизпълнение само за лицата по т.1, т.е.
само за посредника (виж т. 6), но не и за търсещото работа лице, което е още
един довод в подкрепа на предходния извод на съда.
Не на последно място – съдържанието на чл.8, ал.9 от
Договора за посредничество, сключен между „Трансфер ТВ“ ООД и немския
работодател „Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, която гласи, че
самият работник не плаща допълнителни суми за посредничеството на Посредника, също
е в унисон с приложимите норми на
българското законодателство.
Относно предписанието по т.3 и по т.4 от ПИП изх. №
ПР1916445/17.06.2019 г.
Аргументите на съда и по двете точки са идентични,
поради което ще ги изложи заедно. С посочените две предписания на оспорващото
дружество „Трансфер ТВ“ ООД е предписано индивидуалният договор за наемане на
работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и „Транслогистик
Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко.КГ“, Германия, да съдържа данни за: срока на
наемането; работно време; почивките; трудовото възнаграждение; битовите
условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и
трайно неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор;
транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при
пристигане, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в
България, съгласно чл.32, ал.2 във връзка с чл.30, ал.3, т.3 от Наредбата за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
/ДВ, бр.49, 2003 г./. Със следващата т.4 е предписано същият договор да съдържа
и данни за задължението на работодателя да сключи за своя сметка застраховка,
покриваща рискове заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински
разходи, загуба или намаляване на работоспособността на наетото на работа лице
преди заминаването му от Република България, действаща на територията на
съответната чужда държава, за срока на сключения индивидуален договор за
наемане, както и за времето на пътуване, съгласно чл.32, ал.2 във връзка с чл.
30, ал.3, т.4 от същата Наредба.
Настоящият състав на Административен съд – Варна не
споделя доводите на оспорващото дружество за незаконосъобразност на
предписанията по т.3 и т.4 от Протокол изх.№ПР1916445/17.06.2019 г. поради
това, че отношенията между немския работодател и наетото от него физически лице
– български гражданин се определят съобразно приложимото немско трудово
законодателство или това на ЕО и по-конкретно на Регламент (ЕО) № 593/2008 г.
на Европейския парламент и на Съвета (Рим І). Представеният от оспорващото
дружество текст на §2 от Закон за удостоверяване на наличието на валидните
основни условия за трудовоправните отношения (виж л.50 и 51 от делото) на Федерална
Република Германия не променят този извод на съда. В този нормативен текст в 10
точки е посочен изискуемият от закона минимум относно съдържание на трудовите договори,
регулиращи трудовоправните отношения на територията на Германия. Нормата,
обаче, не поставя ограничения в договора между работника и работодателя да
бъдат включени и други клаузи. Още повече, че в настоящия случай, видно от
съдържанието на чл.4, т.4 от Договора от 16.03.2017 г., немският работодател и
„Трансфер ТВ“ ООД са се споразумели относно съдържанието на индивидуалните
трудови договори, които ще бъдат предлагани за подпис в България на наетите
лица, като изрично е договорено те да съдържат данните съгласно чл.30, ал.3,
т.3 и т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа. Подписвайки договора за посредничество със своя
български контрагент, немският работодател се е съгласил индивидуалните трудови
договори с наетите лица да съдържат условията, предписани от ответника в т.3 и
т.4 от Протокол изх.№ПР1916445/17.06.2019 г.
Предвид изложеното не е налице нарушение на правото на ЕС и по-конкретно на
цитираната от оспорващото дружество разпоредба на чл.8, ал.2 от Регламент (ЕО)
№ 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета (Рим І). Този текст на Регламента
е приложим само в случаите, когато страните по трудовия договор не са избрали приложимото
право, какъвто настоящият случай очевидно не е. Той попада в приложното поле на ал.1 от същия член на
Регламента, предвиждащ, че всеки индивидуален трудов договор се урежда от
правото, избрано от страните в съответствие с член 3. Въпреки това този избор
не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от
разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение съгласно
правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 3 и 4
от настоящия член.
Оспорените Протокол изх.№ПР1916445/17.06.2019 г. и
предписанията, дадени с него, се явяват постановени и в съответствие с целта на
закона, свързана с предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство.
Ето защо, като издаден от компетентен орган, в
съответствие с целта на закона и изискванията за форма на акта, при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби, оспореният по делото акт - Протокол
изх.№ПР1916445/17.06.2019 г. е валиден и законосъобразен, а жалбата против него
е неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение.
При този изход на делото претенцията на ответната
администрация (юридическото лице на бюджетна издръжка, в чиято структура са
органите, издали оспорените предписания – ИА „ГИТ“) за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в
минималния размер от 100лв. по чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ; съответно –
претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трансфер ТВ“ ООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.К.Т., против Протокол
изх.№ПР1916445/17.06.2019 година, с който на осн.чл.404 ал.1 т.1, т.10 и т.12
от КТ вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗНЗ на дружеството са дадени четири задължителни
предписания със срок на изпълнение до 15.07.2019г.
ОСЪЖДА „Трансфер ТВ“ ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Л.К.Т., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на
РБ.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: