Решение по дело №1176/2020 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2020 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Деница Кръстева

в присъствието на прокурор Стоян Загоров

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №1176/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 70, б.“в“ и б.“д“ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/: вр. чл.127 от АПК.

 

Производството е образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, наблюдаващ ДП № 17 по описа на НСлС София, на основание чл.72, ал.1, във връзка с чл.70, б. „в“ и б. “д“ от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателно производство образувано въз основа на АУАН № 11-01-43/02.02.2017 г., съставен от държавен финансов инспектор в АДФИ и да бъде отменено наказателно постановление №11-01-24/18.07.2017 г., издадено от Директора на АДФИ.

Предложението е мотивирано с обстоятелството, че в Окръжна прокуратура гр. Варна се наблюдава досъдебно производство № 17/2018 г. по описа на Националната следствена служба гр. София. Досъдебното производство се води срещу виновните длъжностни лица за това, че за времето от 01.07.2011 г. до 31.12.2014 г. в гр. Провадия, в качеството им на длъжностни лица са нарушили и не са изпълнили служебните си задължения, с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага, или да причинят другиму вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал.1 от НК.

Съгласно изложеното в предложението, извършените нарушения от кмета Ф.К.Ф. са свързани предимно с изготвени договори с автотранспортната фирма „Провадия Автотранспорт“ ЕООД. Посочено е, че Ф. в качеството си на длъжностно лице, кмет на Община Провадия, като пъвостепенен разпоредител с бюджетни средства, се разпореждал с целеви средства за компенсиране на различни групи лица визирани в Наредба №2/2006 г. и Наредба №3/2005 г., като сключените договори не отговаряли на изискванията отразени в съответните нормативни документи. В други случаи неправилно са били превеждани целеви средства на фирмите за поддържане на нерентабилни автобусни линии до населени места с малко население и с нисък пътнико поток, които следвало да се дотират от държавата или общината. При извършените проверки било установено, че липсвали документи за действително извършени такива курсове от превозвача, а средствата били отпускани. В тази връзка е посочено наказателно постановление №11-01-43/18.07.2017 г. на директора на АДФИ, с което на Ф.К.Ф. е наложена глоба в размер на 200 лева. Постановлението е издадено за това, че на 19.05.2014 г. в Община Провадия, Ф., в качеството си на кмет на Община Провадия се разпоредил с целеви средства от централния бюджет за компенсиране на безплатен превоз на лица по чл.10 от Наредба №2/2006 г., без за тях да са представени доказателства за извършени транспорти услуги, с което са нарушени разпоредбите на чл.32, ал.4 от Наредба №2/2006 г. С оглед на това е бил съставен посоченият АУАН и в последствие е било издадено и наказателно постановление под горния номер, което е било обжалвано и влязло в сила.

Вносителят на предложението е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.70, б. “в“ (в титулната част на предложението) и б. “д“ (в обстоятелствената част на предложението) от ЗАНН, като предлага съдът да постанови решение, с което да възобнови административнонаказателното производство.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Варна поддържа направеното предложение. Сочи, че са налице основанията на ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство.

          Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, не изразява становище.

          Ответникът – Ф.К.Ф. прави искане да бъде отхвърлено предложението за възобновяване на административнонаказателното производство. С представено писмено становище с.д. № 9001/28.07.2020 г. с подробно изложени възражения счита, че липсват материално правните предпоставки за възобновяване на административнонаказателното производство, по което е издадено наказателно постановление и същото е влязло в сила, поради това, че не е установена идентичност на деянията, както и на субекта.

Съдът, като съобрази изложените в предложението основания и приложените доказателства, прие за установено следното:

          Предложението за възобновяване на административнонаказателното производство е направено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗАНН.

          При съобразяване на двете основания, посочени в него - чл.70, б.“в“ от ЗАНН и чл.70, б.“д“ от ЗАНН, съдът намира, че следва да ги разгледа поотделно.

          Относно частта на производството образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, наблюдаващ ДП №17 по описа на НСлС София, на основание чл.72, ал.1, във връзка с чл.70, б.“д“ от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателно производство образувано въз основа на АУАН № 11-01-43/02.02.2017 г., съставен от държавен финансов инспектор в АДФИ и да бъде отменено наказателно постановление № 11-01-43/18.07.2017 г., издадено от Директора на АДФИ, настоящият съдебен състав приема следното:

          Производството е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.70, б. “д“ от ЗАНН административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление №11-01-43/02.02.2017 г., издадено от Директора на АДФИ и неговата отмяна, поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по ТД №3/2015 г. в т.1.2.2. в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа non bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл.4 от Протокол №7, отнасяща се до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние.

Принципът non bis in idem е въведен и в разпоредбата на чл.4 от Протокол №7 от ЕКПЧ и представлява забрана за наказателно преследване и съдене за „същото правонарушение“. ЕСПЧ в Sergey Zolotukhin v. Russia е посочил, че в миналото е приемал различни подходи, поставяйки акцента или върху идентичността на фактите, независимо от правната им характеристика („същото деяние“, idem factum,  Gradinger v. Austria, §55), или върху правната квалификация, приемайки, че същите факти могат да породят различни правонарушения („concours ideal d’infractions“, така Olivera v. Switzerland, §§ 25- 29), или върху съществуването или не на „съществени елементи“, общи за двете нарушения (Franz Fishcer v. Austria). След решението Zolotukhin на основа критериите Engel, ЕСПЧ възприема разбирането, че член 4 от Протокол № 7 следва да се разбира като забрана за наказателно преследване или съдене на дадено лице за второ „правонарушение“ при условие, че то е възникнало от идентични факти или факти, които „по същество“ са същите като тези, които са в основата на първото нарушение  (§§ 79-82; също А and v. Norway §108). От фактическите твърдения относно правонарушението, за което лицето е било вече осъдено, и престъплението, за което то е обект на повторно обвинение (§83) следва да се съобрази дали фактите в двете производства са идентични или по същество същите, както и дали въпросните двойни производства са „достатъчно свързани както по същество, така и във времето“, т.е. да е изпълнен тестът Nilsson за „достатъчно тясна връзка по същество и във времето“ (А and v. Norway §§114-132).

При проверката за наличието на основанията по чл.70, б. „д“ от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство, образувано въз основа на  АУАН №11-01-43/02.02.2017 г., съдът констатира, че от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в случая е налице приключило първо по ред административнонаказателно производство с влязло в сила наказателно постановление против Ф.К.Ф. и образувано, но не срещу същото лице досъдебно производство. Въпреки дадените възможности с държани определения в открити съдебни заседания проведени на 30.07.2020 г., 24.09.2020 г. и определен дълъг срок на вносителя на предложението за възобновяване да представи доказателства относно предмета на воденото наказателно производство, до приключване на съдебното производство, такива доказателства не са представени. Предвид това, не може да се установи наличието на идентичност между двете наказателни производства. При липсата на доказателства, от които да се изведе извод за идентичност на санкционираното с наказателното постановление лице и лицето, против което е образувано досъдебното производство, касационния състав счита, че не са налице всички признаци на установеното от чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ правило ne bis in idem, забраняващо повторно съдене и наказване на едно и също лице за едно и също деяние. Съобразно установените факти, не са налице предпоставките да се възобнови приключилото административно наказателно производство по реда на чл.70, б.“д“ от ЗАНН.

Предвид изложеното, предложението на прокурор в Окръжна прокуратура гр. Варна да бъде възобновено административнонаказателно производство образувано въз основа на АУАН №11-01-43/02.02.2017 г., съставен от държавен финансов инспектор в АДФИ и да бъде отменено влязлото в сила НП №11-01-43/18.07.2017 г., издадено от Директора на АДФИ се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Относно частта на производството образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, наблюдаващ ДП №17 по описа на НСлС София, на основание чл.72, ал.1, във връзка с чл.70, б.“в“ от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателно производство образувано въз основа на АУАН №11-01-43/02.02.2017 г., съставен от държавен финансов инспектор в АДФИ и да бъде отменено наказателно постановление №11-01-24/18.07.2017 г., издадено от Директора на АДФИ, настоящият съдебен състав приема следното:

Предложението се основава на разпоредбата чл. 70, б.“в“ от ЗАНН,  съгласно която административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато  се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда.

Съгласно  относимата за случая  разпоредба  на чл.71 , възобновяването на административнонаказателно производство  се допуска,  ако предложението по б. “в“   е направено в двугодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението.

По делото е приложено Решение №970/08.05.2018 г., постановено от състав на Административен съд Варна по к. адм. д. №121/2018 г., с което е оставено в сила решение №126/10.11.2017 г. на ПРС по НАХД №352/2017 г., с което НП №11-01-43/18.07.2017 г. е потвърдено, същото е влязло в законна сила на 08.05.2018 г.  Двугодишният срок, изчислен съобразно цитираната норма на ЗАНН е изтекъл на 08.05.2020 г.

Предложението на прокурора от ВОП е  заведено в деловодството на Административен съд Варна на 08.06.2020 г.,  т.е. един месец след изтичането му.

Констатираното води до извод за недопустимост на образуваното  по реда на 72, ал.1 от ЗАНН съдебно производство, поради просрочие на предложението,  с което е инициирано и налага прекратяването му.

Моивиран от гореизложеното и на основание чл.73, във връзка с чл.70, б. „в“ и б. „д“ от ЗАНН и  чл. 215, т.3 от АПК, Административен съд гр. Варна, четвърти касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предложението на прокурор в Окръжна прокуратура гр.Варна на основание чл.72, ал.1, във връзка с чл.70, б.“д“ от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателно производство образувано въз основа на АУАН №11-01-43/02.02.2017 г., съставен от държавен финансов инспектор в АДФИ и да бъде отменено НП №11-01-43/18.07.2017 г., издадено от Директора на АДФИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предложението на   прокурор при ВОП за възобновяване на административнонаказателното производство, образувано срещу  Ф.  К.Ф., завършило с издаване на НП №11-01-43/18.07.2017 г. г. на директора на АДФИ – София.

ПРЕКРАТЯВА производството по касационно административно дело №1176/2020 г., в частта в която е оставено без разглеждане предложението на прокурор при ВОП за възобновяване на административнонаказателното производство, образувано срещу  Ф.  К.Ф., завършило с издаване на НП №11-01-43/ 18.07.2017 г. г. на директора на АДФИ – София.

Решението, в частта с характер на определение   подлежи на обжалване в 7 дневен срок от датата на съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.

РЕШЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                      2.