Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,
27.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
19-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2335 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П.Д.Д., ЕГН********** срещу „В. И К.” ООД,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми
както следва: сумата от 794,14лв.,
представляваща остатък от главница, дължима по партида с аб.номер 1152012 за
периода 10.12.2005г. до 23.10.2014г.; сумата от 601,60лева, представляваща остатък от лихва за забава върху
главницата за периода 19.02.2006г.- 23.10.2014г.; законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда 28.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението; 263,41лева, присъдени съдебно –
деловодни разноски, тъй като останалата част от вземането на взискателя е
платено преди образуване на изпълнителното дело поради погасено по давност
право на принудително изпълнение на вземането по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 13490 по описа за 2014г. на Варненски
районен съд, предмет на образувано изпълнително дело № 1651 по описа за 2019г. на ЧСИ И.-Л.
Е. , район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните
съдебни изпълнители в Република Б. с peг. № 894, кантора с адрес гр. В., ул. „Ф.
Ш. " № ************."
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. №
13490/2014г. на ВРС, в полза на В. И К.” ООД срещу П.Д.Д. и П. Д. М. бил
издаден изпълнителен лист за сумата 1289,49лв., представляваща ползвани, но
незаплатени ВиК услуги по партида
1152012 за периода от 25.11.2003г. до 23.10.2014г.; сумата от
1180,78лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.11.2003г. до
23.10.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението в съда 28.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 263,41лева, разноски по делото.
Въз основа на него на 14.09.2016г. било образувано изпълнително дело
№1083/2016г. по описа на ЧСИ З. Д..
Твърди се, че налице изоставяне на изпълнението от страна на взискателя,
поради което на 14.09.2018г. същото било прекратено по силата на закона.
На 01.02.2019г. делото е прехвърлено за продължаване на изп. действия при
ЧСИ И.-Л. Е. . На 26.06.2019г. е издадено постановление за прекратяване на изп.
дело №377/2019г. Въз основа на изп. лист
издаден по ч.гр.д. № 13490/2014г. на ВРС и по молба на взискателя с разпореждане
на ЧСИ от 24.09.2019г. е образувано ново изп.дело №1651/2019г. В депозираната
молба взискателят претендирал дължимост на процесните суми. Навежда доводи, че
възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по
давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително решение по
делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че на 13.04.2016г. Петя Д. е
подписала споразумителен протокол за разсрочено плащане №4409/13.04.2016г.
относно задълженията начислени по партида с аб.номер 1152012, за имот находящ
се в гр. В., ул.“Херцен“3. Предмет на споразумението били задължения , за които
бил издаден ИЛ по ч.гр.д. № 13490/2014г. на ВРС. Дългът бил разсрочен на 9бр.
вноски по 214лв. Изрично било посочено че вземането се признава по основание и
размер. С това действие давността по отношение на вземането била прекъсната и
започнала да тече нова давност за всяка
една вноска съобразно падежа й. Т.е. давност не е изтекла нито към
14.09.2016г., когато е образувано
ИД1083/2016г. по описа на ЧСИ З.Димитров, нито към 27.09.2019г., когато
е образувано ИД №1651/2019г. по описа на
ЧСИ И.-Л. Е. . Извършените действия по изпълнението са прекъснали давността за
вземанията. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите
насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че по заявление подадено "В. И К.” ООД, ЕИК* е инициирано ч.гр.д. №
13490/2014г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист в полза на молителя. На 28.11.2014г. е издаден изпълнителен
лист, който обективира задължението на Паршкева Д.Д. осъдена солидарно с П. Д.
М. да заплати на "В. И К.” ООД сумата 2470,27лв., представляваща ползвани,
но незаплатени ВиК услуги по партида с аб.номер 1152012 за периода 25.11.2003г.
до 23.10.2014г.; сумата от 1180,78лева, представляваща лихва за забава за същия
период, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението в съда – 28.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата и
263,41лева разноски по делото.
Посредством молба от
кредитора по описаното задължение на 14.09.2016г. било образувано изпълнително
дело №1083/2016г. по описа на ЧСИ З. Д.. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от постъпилия препис от изпълнителното дело по
описа на ЧСИ З. Д.:
На 18.10.2016г.
е присъединен нов кредитор по делото – Държавата /л.23/ .
С уведомление от 27.03.2019г. до ЧСИ З. Д. ЧСИ И.-Л. Е. е уведомил, че изпълнително дело №1083/2016г.
му е предадено за продължаване на
изпълнителното производство, като същото е заведено под номер 377/2019г.
На 26.06.2019г. е издадено постановление за прекратяване
на изп. дело №377/2019г.
Посредством нова молба от кредитора по описаното
задължение на 27.09.2019г. било образувано изпълнително дело №1651/2019г. по
описа на ЧСИ И.-Л. Е. . На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
На 16.10.2019г.
са изпратени последователно запорни съобщения: до ОД на МВР В., СПП /за запор
на МПС собственост на длъжника/, връчено на 25.20.2019г., до ТП НОИ – В. /върху
вземането на длъжника за пенсия/ - връчено на 24.10.19г., до Банка ДСК ЕАД,
връчено на 28.10.2019г. и ЦКБ АД, връчено на 28.10.19г.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Правният интерес от предявяване
на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с
оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка
валидността на последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният
отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция
срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се
реализира по исков ред. Предявен е иск срещу
взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е
установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен
лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя
неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови
изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт
има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В настоящия случай с присъединяването на Държавата, като
кредитор по изпълнително дело №1083/2016г. на 18.10.2016г. е прекъсната давността на вземането. От това валидно
изпълнително действие е започнала да тече нова давност. С последващото
образуване на второто по ред изпълнително дело №1651/2019г. по описа на ЧСИ И.-Л.
Е. и с изпратените запорни съобщения до
различни институции, респ. и чрез наложения запор на МПС, отново е прекъсната
давността на 16.10.2019г. Съгласно
разрешението дадено в т.5 на ТР №3 от 08.06.2017г. по т.дело 3/2015г., ОСГТК дори самото изпращане на запорно съобщение до
банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.
508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор. Т.е. последното валидно действие по
събиране на вземането е от 16.10.2019г.
и същото е породило предвидения в чл.116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на
давността. Затова и настоящият състав на ВРС приема, че давността за
принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист към
настоящия момент не е изтекла.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на
вземанията не се е осъществил фактическия състав на погасителната давност през
периода от последното валидно извършено от взискателя действие на 16.10.2019г. до настоящия момент.
Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответното дружество
следва да бъдат присъдени сторените разноски. Представен е списък съгласно,
който се претендира юк.възнаграждение в размер на 300лв. Направено е възражение
за прекомерност. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 150лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН**********, с адрес *** срещу „В. И К.” ООД ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи претендираните от ответника суми както следва: сумата от 794,14лв., представляваща остатък от
главница, дължима по партида с аб.номер 1152012 за периода 10.12.2005г. до
23.10.2014г.; сумата от 601,60лева,
представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода
19.02.2006г.- 23.10.2014г.; законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
28.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението; 263,41лева, присъдени съдебно – деловодни разноски, тъй като
останалата част от вземането на взискателя е платено преди образуване на
изпълнителното дело поради погасено по давност право на принудително изпълнение
на вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист издадени по ч.гр.д. № 13490 по описа за 2014г. на Варненски районен съд, предмет на
образувано изпълнително дело № 1651 по описа за 2019г. на ЧСИ И.-Л. Е. , район на действие Варненски
окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република Б. с peг. № 894, кантора с адрес гр. В.,
ул. „Ф. Ш. " № **********, на основание чл. 439 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - В.”
ООД, ЕИК * сумата в размер на 150лева,
юк. Възнаграждение, на осн. чл. чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: