№………
гр. Варна, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13553 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба с вх.№18058/02.03.2020 г., с която е предявен установителен иск от Н.К.Д., ЕГН **********, адрес *** срещу „Ю." ЕООД, ***, с правно основание чл. 439 от ГПК с петитум да бъде прието за установено по отношение на „Ю." ЕООД, с ЕИК *********, адрес: ***, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение, тъй като то е погасено по давност по отношение на Н.К.Д., ЕГН **********, адрес ***, за вземане в общ размер на 589,94 лева (петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи сумата от 524,94 лева (петстотин двадесет и четири лева и 94 стотинки), дължима на основание сключен между длъжника и заявителя договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № Д 0382491 от 26.05.2004 год., за периода от 21.03.2008 год. до 21.05.2009 год. и данъчни фактури, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2010 год. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на 65,00 (шестдесет и пет), от които - 25.00 лева - заплатена държавна такса и 40.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден ИЛ от 24.06.2010 г. от Районен съд-Варна, Гражданска колегия, XXV състав, на основание чл. 404, т.1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК и Заповед за изпълнение № 3942/12.5.2010 г. по ЧГД № 6747/2010 г. по описа на Районен съд-Варна, Гражданска колегия, въз основа на който е образувано ИД № 20198930400908 по описа на ЧСИ Дарина Славова-Сербезова, peг. № 893 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Варна, тъй като всички искани и/или извършени действия по изпълнение след датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване на задължението - 16.06.2015 год., не са валидни, не биха довели до прекъсване на давността, същите са обезсилени по право и загубили с обратна сила своето процесуално и материално значение.
Ищецът твърди в исковата си молба, че в полза на „Мобилтел" ЕАД, ЕИК ********* (актуално наименование „А1 България" ЕАД), със седалище и адрес на управление:***, бил издаден изпълнителен лист от 24.06.2010 г. от Районен съд-Варна, Гражданска колегия, XXV състав, на основание чл. 404, т.1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК и Заповед за изпълнение № 3942/12.5.2010 г. по ЧГД № 6747/2010 г. по описа на Районен съд-Варна, Гражданска колегия, с който е осъдена Н.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Мобилтел" ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 524,94 лева (петстотин двадесет и четири лева и 94 стотинки), дължима на основание сключен между длъжника и заявителя договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № Д 0382491 от 26.05.2004 год., за периода от 21.03.2008 год. до 21.05.2009 год. и данъчни фактури, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2010 год. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на 65,00 лева (шестдесет и пет лв.), от които- 25.00 лева - заплатена държавна такса и 40.00 лева юрисконсултско възнаграждение- общо 589,94 лева (петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири ст.).
По силата на договор за цесия от 21.12.2017 год., между ЕАД „А1 България" (старо наименование „Мобилтел") с ЕИК *********, като цедент и „СГ ГРУП" ООД, ЕИК *********, като цесионер е прехвърлено процесното вземане, което е прехвърлено отново на ответника с договор за цесия от 30.05.2019 г., сключен между ООД „СГ ГРУП" с ЕИК *********, като цедент и „ЮБЦ", с ЕИК по БУЛСТАТ *********, в качеството си на цесионер. Последният с молба от 18.11.2019 год. до ЧСИ Дарина Славова-Сербезова (док. 1), рег № 893 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна е образувало ИД № 20198930400908 за събиране на посочените в ИЛ суми. В молбата било обективирано искане на взискателя за принудително събиране на дълга, както и да бъдат извършени действия по изпълнение срещу длъжника Н.К.Д. - запор на трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки и сейфове, възбрана на недвижими имоти. На 12.02.2020 год. със запорно съобщение по ИД с изх. № 2395/12.02.2020 год. бил наложен запор върху всички сметки на длъжника в ЕАД „Банка ДСК". На 12.02.2020 год. с изх. № 2396/12.02.2020 год. било изпратено Съобщение за образувано изпълнително дело до Н.К.Д., с приложения копие на ИЛ и Уведомление за цесия.
Ищецът твърди, че сумите по издадения изпълнителен лист са изискуеми от дата 16.06.2010 год., когато е влязло в законна сила Разпореждането от 12.05.2010 год., приключващо ЧГД 6747 от 2010 год. по описа на Районен съд-Варна, Гражданска колегия, XXV състав. От момента, в който е влязло в законна сила Разпореждането - 16.06.2010 год. до 18.11.2019 год., когато е постъпила при ЧСИ Сербезова молбата на ЕООД „Ю." с ЕИК ********* с вх. № 08599/18.11.2019 год. за образуване на изпълнително дело и събиране на сумите по ИЛ с посочени конкретни изпълнителни способи, е изтекъл период по-дълъг от пет години. През този период от време не са настъпвали предпоставките на чл.115 и/или чл.116 от ЗЗД са спиране и/или прекъсване на давността. От изложеното прави извод, че по смисъла на закона и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК давностният срок за погасяване на задължението започва да тече от 16.06.2010 год., когато сумите по ИЛ са станали изискуеми, и същият срок е изтекъл на 16.06.2015 год., като през този период от време кредиторът е бездействал. Като последица от изтеклата давност сочи, че кредиторът е загубил възможността принудително да събере вземането си по съдебен ред или чрез съдебен изпълнител.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като излага следното:
Признава фактическите твърдения, изложени в исковата молба, че по ч.гр.д. № 6747/2010г. на Районен съд Варна ищецът е осъден да заплати на „Мобилтел" ЕАД сумата от 524,94 лева - главница, дължима на основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението; 65.00 лева - деловодни разноски по заповедното делото, че за събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело № 20198930400908 по описа на кантората на ЧСИ Дарина Сербезова, рег. № 893.
Твърди, че след постановяването на TP №2/26 06 2015г с молба по изпълнително дело №20198930400908 по описа на кантората на ЧСИ, Дарина Сербезова, рег. № 893 е поискано извършване на изпълнителни действия, поради което и давността е прекъсната, а до постановяване на TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е текла. Това сочи, че е така, доколкото съгласно дадените задължителни разяснения с ППВС № 1/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следва да се считат за загубили сила, но съгласно постановеното Решение № 170 от 17.09.2018 г. по ГР. д. № 2382 / 2017 г. IV ГО: "извършената с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото c т. 10 от ТР №2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата". Така твърди, че съгласно цитираното решение погасителна давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство не е текла за периода до 26.06.2015 г. и такава би могла да започне да тече едва от момента на постановяване на TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК- 26.06.2015.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в полза на „Мобилтел" ЕАД, ЕИК
********* (актуално наименование „А1 България" ЕАД), със
седалище и
адрес на
управление:***, е
издаден ИЛ
от 24.06.2010 г.
от Районен съд-Варна, Гражданска колегия, XXV състав, на
основание чл.
404, т.1 и
чл. 405, ал.
1 от ГПК
и Заповед за изпълнение № 3942/12.5.2010 г. по ЧГД
№ 6747/2010 г.
по описа на Районен съд-Варна, Гражданска колегия, с който е осъдена Н.К.Д., ЕГН
**********, адрес ***,
да заплати на „Мобилтел" ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от
524,94 лева (петстотин двадесет и
четири лева и 94 стотинки), дължима на
основание сключен между длъжника и заявителя договор за
предоставяне на
далекосъобщителни услуги № Д
0382491 от 26.05.2004 год.,
за периода от 21.03.2008 год.
до 21.05.2009 год.
и данъчни фактури, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2010 год. до
окончателно изплащане на задължението, както и
направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на
65,00 лева (шестдесет и пет
лв.), от
които- 25.00 лева - заплатена държавна такса и
40.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 589,94 лева (петстотин осемдесет и девет лева и
деветдесет и
четири ст.);
че по
силата на
договор за
цесия от
21.12.2017 год., между ЕАД „А1
България" (старо наименование „Мобилтел") с ЕИК
*********, като цедент и ООД
„СГ ГРУП“ с ЕИК
*********, като цесионер се прехвърля процесното вземане, което е
прехвърлено отново на ответника с договор за цесия от 30.05.2019 г.,
сключен между ООД „СГ
ГРУП" с
ЕИК *********, като цедент и „Ю." ЕООД, с ЕИК
*********, в качеството си на
цесионер; че
„Ю." ЕООД, с ЕИК
********* с молба от 18.11.2019 год.
до ЧСИ
Дарина Славова-Сербезова, рег. № 893 от
КЧСИ, с
район на
действие Окръжен съд-Варна е образувало ИД №
20198930400908 за събиране на посочените в ИЛ
суми.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от ИД № 20198930400908 по описа на ЧСИ Дарина Славова-Сербезова, рег. № 893 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.
Видно
от представения по делото изпълнителен лист, същият е издаден на
24.06.2010 г.,
или давността за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист,
в случай, че не е спирана или прекъсвана, е изтекла в най-неблагоприятния за длъжника случай, пет години след
издаването на изпълнителния лист, или на
24.06.2015 г. Изпълнителното производство е било образувано на 18.11.2019 г., или
четири години след
изтичане на давността, съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Вярно е, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Същото обаче е относимо към висящ изпълнителен процес, какъвто не е бил налице до изтичане на давността, поради бездействие на кредитора, изразяващо се в непредприемане на каквито и да е действия по принудително събиране на вземането си, вкл. и необразуване на изпълнително производство. В тази връзка доводите на ответника, че давност не е текла до постановяване на въпросното тълкувателно решение са напълно неотносими, доколкото до постановяването му не е бил налице висящ изпълнителен процес между страните, по време на
който да не тече давност. За обратното не бяха представени доказателства от ответника, въпреки изричните указания на съда с доклада по чл. 146 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на ответника беше да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.
От ответника не бяха представени доказателства за наличие на предходно изпълнително производство, в хода
на което да е спирала давността, още по-малко да е прекъсвана, поради което съдът
намира, че ответникът не успя да докаже възраженията си.
Така
от изложеното следва да се приеме, че давността за процесното вземане е изтекла най-късно на
24.06.2015 г. до която
дата не е имало каквито и да било
предприети изпълнителни действия от кредитора, респ.
неговите праводатели. Извършените изпълнителни действия от кредитора след погасяване на правото му на принудително изпълнение по давност са ирелевантни за спирането и прекъсването на давността.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 450,00 лева, представляващи 400,00 лв. - адвокатски хонорар и 50,00 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предявените 60,00 лв. – парична гаранция по допуснатото обезпечение не представляват разноски по настоящото дело. Същите служат за обезпечение на евентуални вреди на ответника при евентуално отхвърляне на иска на ищеца и подлежат на връщане при условията на чл. 403 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Ю." ЕООД, ***, не разполага с право на принудително изпълнение срещу Н.К.Д., ЕГН **********, адрес ***, за вземане в общ размер на 589,94 лева (петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи сумата от 524,94 лева (петстотин двадесет и четири лева и 94 стотинки), дължима на основание сключен между длъжника и заявителя договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № Д 0382491 от 26.05.2004 год., за периода от 21.03.2008 год. до 21.05.2009 год. и данъчни фактури, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2010 год. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер общо на 65,00 (шестдесет и пет), от които - 25.00 лева - заплатена държавна такса и 40.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.06.2010 г. от Районен съд-Варна, Гражданска колегия, XXV състав, на основание чл. 404, т.1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК и Заповед за изпълнение № 3942/12.5.2010 г. по ЧГД № 6747/2010 г. по описа на Районен съд-Варна, Гражданска колегия, въз основа на който е образувано ИД № 20198930400908 по описа на ЧСИ Дарина Славова-Сербезова, peг. № 893 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Варна, поради погасяването му давност на 24.06.2015 г., на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
осъжда „Ю." ЕООД, ***,
да заплати на Н.К.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лв. разноски в производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: