РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200511 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
306 от 11.12.2020 г., издадено от Изп.-директор на Областна дирекция по безопасност
на храните гр. Пловдив, с което на С. Ж. С. с ЕГН ********** и адрес ... на основание
чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 132, ал.
1, т. 6 от ЗВМД.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, доколкото
деня преди проверката е настъпил трагичен инцидент с установеното като липсващо
един брой говедо. В съдебно заседание представител на жалбоподателя изтъква
аргументи за съществено нарушаване на процесуалните правила, доколкото от
фактическа страна в НП не са посочени съществени елементи от изпълнителното
деяние на нарушението. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез
представителя си счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения за
законосъобразното съставяне на АУАН и НП. Посочва, че се е доказало извършването
на нарушението от събраните доказателства. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
1
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Във връзка с планова проверка д-р Я.Ж. на длъжност г. и. към „Здравеопазване
на животните“ при ОДБХ Пловдив на 22.10.2020 г. се обадил на жалбоподателя С.С. и
го информирал, че на 23.10.2020 г. ще бъде извършена проверка на животновъдния му
обект № ..., находящ се в .... По този повод му казал животните да не бъдат пускани от
обекта, за да може да се извърши проверка. На 23.10.2020 г. д-р Ж. посетил обекта на
жалбоподателя заедно с него колега. При проверката на място животно по животно и
след проверка на документацията се установило липсата на едно животно, а именно
говедо с ушна марка № .... Служителят на ОДБХ провел разговор по телефон с
ветеринарния лекар, който обслужвал обекта, от който разбрал, че последният не е бил
информиран за липсата му. Не било представено и ветеринарномедицинско
свидетелство за липсата на това животно. Във връзка с това бил съставен за наличие
или липса на животни № 11/23.10.2020 г., който бил подписан и от жалбоподателя. На
мястото на съставяне на протокола С.С. не дал обяснения за липсата на говедото.
За установената липса на говедо и неуведомяването в срок на регистрирания
ветеринарен лекар бил съставен АУАН № 0001768/26.10.2020 г., в който е отразено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Актът е
съставен в присъствието на един свидетел и нарушителя, като му в бил връчен за
запознаване. Не е постъпило възражение срещу акта.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
нарушителя била наложена на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВМД глоба в минимален
размер на 200 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел д-р Я. Ж. – актосъставител. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
констативен протокол № 11 от 23.10.2020 г., заповед № ОСПД-1694/30.06.2020 г. на
БАБХ, заповед № ОСПД-1 от 04.01.2021 г. на БАБХ, справка за наличните животни в
ОЕЗ към 23.10.2020 г.
Свидетелят в подробности описва констатираните на място обстоятелства.
Разказва за личните си впечатления, свързани с неустановеното на място говедо и
липсата на обяснения на жалбоподателя, като сочи, че за всичко е съставен и
констативен протокол.
Не се установиха вътрешни противоречия в показанията на свидетеля, както и
противоречия с другите доказателства по делото. Показанията са подробни и
последователни, логични и затова съдът ги намира за достоверни и им се довери.
Показанията му се подкрепят и от съставения констативен протокол № 11 от
23.10.2020 г. от проверката, в който са записани всички установени на място
обстоятелства, съставен е на мястото на проверката и в присъствието на
жалбоподателя.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното и след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя, чиито правомощия произтичат
пряко от закона – чл. 472 от ЗВМД, както и от представените заповеди на
изпълнителния директор на БАБХ.
Актът е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед, и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Актът е съставен в присъствието на един свидетел и
нарушителя.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, съгласно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП обаче не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени,
като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Съгласно чл. 42, т. 4 и 5, респективно чл. 57, ал. 1, 5 и 6 от ЗАНН актът и
постановлението следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Оттук и трайната съдебна практика е извела извода, че словесното описание на
нарушението следва да съответства на правната квалификация. В противен случай би
се допуснало съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
ограничаване правата на нарушителя, поради причината че последният не може да
упражни в пълнота правото си за защита, доколкото не ще може да разбере срещу
какво точно се защитава.
По настоящото дело е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за това, че са настъпили промени в числеността на отглежданите в
обекта животни, като липсва 1 бр. говедо, за която липса той не е уведомил в срок
регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта. Именно по този начин е
словесно изписано нарушението както в акта, така и в постановлението. Същевременно
вменената за нарушена норма на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД гласи, че собствениците
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок
не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична
консумация, писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна
система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект. Следователно фактическият състав на нарушението, а оттам и
фактическото описание на нарушението следва да включва транспортиране, промяна
на собствеността или клане на животни. Вместо това изписването на нарушението
съдържа единствено липсата на говедо, но не и предвидени в диспозицията на нормата
елементи. По този начин изписано деянието сочи на извършване на друго нарушение,
3
чийто фактически състав включва липсата на животни и неуведомяването за това на
ветеринарния лекар или фактическата обстановка не е била изяснена напълно. Именно
тази неяснота относно какво е било точното поведение на жалбоподателя и коя е
конкретната правна норма, която е нарушил, т.е. липсата на животно ли трябва да
санкционираното поведение или това, че е било транспортирано, променена
собствеността му или заклано, водят до невъзможност за осъзнаване на
противоправното поведение от фактическа страна и съответствието му с правната
страна на нарушението и пълните параметри на обвинението, така че да може да се
реализира в пълнота правото на защита, включително и чрез ангажиране на
доказателства и излагане на различна фактическа обстановка. В този смисъл Решение
№ 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на Административен съд – Пловдив и др.
По изложените аргументи съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което изисква постановлението да се приеме за
незаконосъобразно и което обуславя неговата отмяна като такова.
В останалата си част атакуваното НП съдържа останалите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН.
Същевременно от правна страна следва да се посочи, че не се установяват да са
изпълнени всички признаци на нарушението от обективна страна. АУАН е съставен за
нарушаването на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Следователно за неизпълнение на
задължението следва да е изпълнен целия му фактически състав, включващ
настъпилото транспортиране, промяна в собствеността или клане на животното и
неуведомяването в 24 часа на ветеринарния лекар. Не се установява по настоящото
дело, а и не е въведено такова обвинение в нарушаване на вменената норма да е
настъпило транспортиране, промяна в собствеността или клане на животното.
Последните обстоятелства са иманентна същност за законосъобразното поведение по
чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД и съответно отсъствието им за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Следователно от една страна непосочването
им в АУАН, респ. в НП води до засягане на правата на жалбоподателя да му бъдат
предявени всички факти от сложния фактически състав на нарушението и да не може
да се защити по всичките му белези. Липсата на тези елементи и факти всъщност имат
и значение за обективната страна на нарушението. След като не са установени на място
от актосъставителя, то и не се доказа да се е осъществил цели фактически състав на
вмененото нарушение. Затова и на това основание – за липсата на извършено
нарушение следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. По
изложените съображения за обективната страна на нарушението съдът не следва да се
произнася по вината.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, тъй като не са спазени задължителните формални
изискания при съставянето на АУАН и НП, както и не доказа извършването на
нарушението, което дава основание обжалвания акт да се прецени като
незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал 3 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени
разноските по реда на АПК. Такива се присъждат в полза на страна, в чиято полза е
изхода на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил
доказателства за сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за
4
правна защита и съдействие. В него е отбелязано, че възнаграждението е изплатено в
брой при подписването му, което е доказателства за плащането на сумата по него.
Доказа се от жалбоподателят, че е сторил разноски в размер на 300 лв., който е
минимално предвиденият по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и следва да му се
присъдят разноските в размер на 300 лв. за процесуално представителство.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 306 от 11.12.2020 г., издадено от Изп.-
директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на С.
Ж. С. с ЕГН ********** и адрес ... на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив да заплати на
С. Ж. С. с ЕГН ********** и адрес ... сума в размер на 300 лева, разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5