Определение по дело №118/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 105
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20213000500118
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. Варна , 28.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Радослав К. Славов

Петя И. Петрова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20213000500118 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 118/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано, след обезсилване от Върховния касационен съд с решение № 208 от 12.03.2021
г., постановено по гр.д. № 983/2020 г., на въззивно решение № 9/27.01.2020 г. на
Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. №536/2019 г. и след връщането на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за
предприемане на нужните действия по чл. 273, вр. чл.129, ал.2 ГПК.
Производството се развива по въззивната жалба на КПКОНПИ – София против
решение № 896/16.07.2019 г. по гр.д.№ 1270/16 г. на Окръжен съд – Варна, с което e
отхвърлено мотивираното искане от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество срещу: К. Ж. К., Т. Д. Д., С.Ж. К., „ВИП
БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* , „ДЖЪНГЪЛ” ООД, ЕИК *********, чрез
управителите Т. Д. Д. и Димитър Иванов Д. и „ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД, ЕИК *********,
чрез управителите К. Ж. К. и Т. Д. Д., за отнемане в полза на държавата на имущество в
размер на 2 847 416,58 лв., като неоснователно и комисията е осъдена да заплати на К. Ж.
К., С. Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, сумата от 1350 лв. представляваща
сторените по делото разноски.
КПКОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно, като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано.
Молила е за отмяната му и за уважаване на искането изцяло и съобразно допуснатото
изменение на иска, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Навела е
следните оплаквания: - съдът неправилно приел като доходи на проверяваната
недекларираните от нея средства; необосновано приел, че тези доходи са доказани с
представени разписки, договори, банкови извлечения и пълномощни, както и със
1
свидетелски показания, при положение, че свидетелите не установявали никакви точни
данни за тези суми – на коя дата, от кого, за каква извършена услуга и каква е сумата;
кредитирал изцяло вариант 3 от допълнителната СИЕ, в който обаче били включени и други
суми като доходи извън приетите от съда „доходи от административните дейности –
поръчка за промяна статут на земя“, за които изобщо липсвали мотиви в решението; съдът
не изложил мотиви и защо приема сумите, получени от трети лица извън договорите за
поръчка като законни, както и за законни сумите от продажба на имущество без извършен
анализ с какви средства е било придобито то; съдът кредитирал заключението по вариант 3
от ДСИЕ без да съобрази, че задачите, по които работил експерта не били съобразени с
методиката по ЗПКОНПИ /така в приходната част били включени всички приходи, а не само
тези от законен източник и били отразени всички суми от продажба на имущество, а не само
доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен
законен източник, а в разходната част били отразени освен всички разходи, така и
придобитото имущество; направен бил извод за наличност/разполагаемост на парични
средства за извършените разходи, а не за произхода на тези средства; не бил определен
нетния доход, без който анализът бил невъзможен; липсвал раздел „имущество“ и не било
разграничено кое е имущество и кое е разход;
Въззиваемите К. Ж. К., С.Ж. К. и „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, чрез адв. М.,
са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й и за правилността на обжалваното решение са молили за
потвърждаването му и за присъждане на разноски. Останалите ответници не са изразили
становище по делото.
Съдът, като извърши проверка, намира следното:
С решението, с което делото е върнато за ново разглеждане с указания, Върховният
касационен съд е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по неизяснен предмет на спора
поради нередовност на исковата молба, както и че при новото разглеждане на делото от
въззивния съд, на ищеца следва да бъде даден срок с указания за поправянето й. В мотивите
на решението, Върховният касационен съд е посочил следното: Исковата молба
представлява изброяване на недвижимо и движимо имущество с посочена пазарна стойност
на придобиване и каква част от него според Комисията подлежи на отнемане, включително
вписаните обезпечения; изброяване на номера на банкови сметки и постъпления по години,
след това по години какви суми са теглени, без какъвто и да е анализ; посочени са суми,
претендирани за отнемане и резултати от ревизионни производства. Следва данъчна и
банкова информация. Има множество информация, която не е систематизирана,
включително за факти, които са извън предмета на искането, като в същото време липсва
яснота по релевантните за спора обстоятелства и въз основа на какво от всичко изброено в
исковата молба ищецът прави съответните фактически твърдения и правни доводи; по
същество липсва правна аргументация как и въз основа на какво Комисията е посочила
определени цифри – напр. записани са суми като разход за строеж на недвижимите имоти,
2
но без никакви фактически твърдения /в какво се изразяват по вид и на каква стойност
съответните разходи и за какво строителство/; относно издръжката на семейството има
посочени години и суми, без каквито и да са фактически твърдения и обосновка как точно
са формирани по години сумите – каква е издръжката според НСИ, какво отпада или се
прибавя като перо или като размер конкретно за семейството на К. и Д. и как по години в
посочената от ищеца крайна сума се съотнася описаната "задгранична информация" и
посочени суми за платени публичноправни задължения. Не е изяснено твърдението на
ищеца – какво е било имуществото, вземанията и задълженията в началото и в края на
изследвания период /сумарно и по източници/, - поотделно от К.К. и от Т.Д. и от тях двамата
в условията на съпружеска имуществена общност; сумарно и по източници признатия от
Комисията доход на всеки от отчетниците по години. Не е ясно кое имущество съставлява
част от патримониума на ответниците към момента на приключване на проверката,
паричните суми, чието отнемане се иска, в чие държание са. На отнемане по ЗОПДНПИ
(отм.); подлежи 1. реално съществуващо, налично към момента на приключване на
проверката имущество, притежавано от проверяваното или свързаните с него лица – не е
отчуждено, не е изоставено, нито потребено, обезценено, в т. ч. повредено или изхабено,
унищожено или погинало; 2. имущество, отчуждено по непротивопоставим на държавата
начин, без цената да е трансформирана в друго имущество; 3. паричната равностойност,
следваща се при отчуждаването, което е противопоставимо на държавата. Паричните
средства, които са били в наличност у лицето или по негови сметки в определен момент, но
не се установява да са налице към края на периода, нямат смисъла на имущество по
ЗОПДНПИ. В качеството си на потребими вещи и като платежно средство, парите е
възможно да са изразходени за различни стои и услуги. Ако са вложени в придобиването на
реално съществуващо имущество, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), на отнемане
подлежи конкретното имущество, не и едновременно с това паричните средства, с които е
било закупено.
ВКС е посочил също така, че в исковата молба по чл. 77 ЗОПДНПИ (отм.) Комисията
– ищец, следва да посочи ясно и конкретно обстоятелствата във връзка с надлежното
сезиране на КПКОНПИ и актът на директора на съответната териториална дирекция за
образуване на производството за установяване на незаконно придобитото имущество; вида и
стойността на придобитото през изследвания период имущество, включително вземанията и
задълженията, които Комисията признава, че проверяваното лице е притежавало в началото
на изследвания период; придобитото през изследвания период имущество и неговата
стойност, в т. ч. задълженията, които всеки проверяваното лице е поело за придобиването
му; признатия доход на проверяваното лице през изследвания период сумарно и по години и
твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка сумарно и по години; вида и
стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които той притежава в края
на изследвания период; размера на претендираното несъответствие между имуществото, с
което всеки е разполагал в началото и в края на изследвания период; имуществото, което се
претендира да бъде отнето в полза на държавата; другите обстоятелства, които според
3
комисията имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на
придобиването му. Когато искът е предявен срещу наследници или заветници, в исковата
молба следва да бъде посочено качеството им, съответно какъв е размерът на дела им или
кое е конкретно полученото от тях имущество (чл. 71). Когато се претендира отнемане на
имущество, различно от незаконно придобитото, в исковата молба следва да бъде изяснено -
с излагане на конкретни фактически твърдения и правни съображения, дали става реч за
отнемане на преобразувано имущество – кога, как и до какъв размер (чл. 70), или за парична
равностойност на липсващо или отчуждено имущество (чл. 72). Когато се иска отнемане на
имущество, прехвърлено от проверяваното лице на субектите по чл. 65 ЗОПДНПИ (отм.),
трябва да се посочат поотделно сделките и какво е качеството на приобретателя по тях,
който трябва да бъде посочен като ответник, наред с проверяваното лице относно така
прехвърленото имущество. В случаите по чл. 66 ЗОПДНПИ (отм.) в исковата молба трябва
да бъде посочено конкретното имущество, което се отнема по този ред, дали се твърди, че е
прехвърлено, кога и как, или че е внесено като непарична или парична вноска в капитала на
юридическото лице – ответник. В исковата молба следва да се посочат поименно лицата,
които, според ищеца, управляват или контролират юридическото лице-приобретател и за
които твърди, че са знаели, че имущество е незаконно придобито или, за които се твърди, че
от конкретно изяснени от ищеца обстоятелства, са могли да предположат, че имуществото е
незаконно придобитото. При заявено искане по чл. 64 ЗОПДНПИ (отм.) следва да се посочат
конкретните сделки, чиято недействителност се твърди, кои са третите лица – приобретатели
или техни правоприемници, като се насочи иска и против тях и, когато сделките са
възмездни, да се изложат конкретните обстоятелства, поради които Комисията счита, че те
са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са
придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на
действителните права, свързани с него. В хипотезата на чл. 67 ЗОПДНПИ (отм.) трябва да
бъде посочена сделката, по която третото лице е придобило имущество, искът да бъде
насочен и срещу него за имуществото, за което се твърди, че е придобило с посочената
сделка, както и да се изложат обстоятелствата, поради като се поддържа, че по сделката
имуществото, предмет на иска е придобито за сметка на проверяваното лице, като се
изложат и фактически твърдения и съображения относно твърдението на Комисията за целта
– за да се избегне отнемането на прехвърленото имущество или да се прикрие произходът
му или действителните права върху него. В хипотезите на чл. 64, 65, 66, 67 ЗОПДНПИ (отм.)
физическите или юридически лица – приобретатели на имуществото, са ответници и
задължителни необходими другари на проверяваното лице. Когато се иска отнемане на
движими вещи и пари, като ищецът се ползва от оборимата презумпция на чл. 68
ЗОПДНПИ (отм.), в исковата молба следва конкретно да посочи всяка отделна вещ или
конкретна парична сума, кога и къде е намерена, съответно дали мястото е конкретно
жилище, други помещения, превозни средства, каси или сейфове, те собствени ли са на
проверяваното лице и при какви твърдения, или са наети от него – кога и как.
Предвид изложеното, исковата молба на комисията, следва да бъде оставена без
4
движение като нередовна и на ищеца да бъде даден едноседмичен срок за поправяне на
недостатъците й, съобразно указанията на ВКС, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ мотивираното искане /искова молба/ от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу:
К. Ж. К., Т. Д. Д., С.Ж. К., „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* ,
„ДЖЪНГЪЛ” ООД, ЕИК *********, чрез управителите Т. Д. Д. и Димитър Иванов Д. и
„ВАРНА ПАРАДАЙС” ООД, ЕИК *********, чрез управителите К. Ж. К. и Т. Д. Д., за
отнемане в полза на държавата на имущество в размер на 2 847 416,58 лв., като УКАЗВА
НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с
преписи за лицата на насрещната страна, да поправи нередовностите в същата, съобразно
посоченото:
-Да изложи ясно релевантните за спора обстоятелства и да посочи въз основа на какво
от всичко изброено в исковата молба ищецът прави съответните фактически твърдения и
правни доводи и да направи ясен анализ на изложеното (имайки предвид, че досега исковата
молба представлява само изброяване на недвижимо и движимо имущество с посочена
пазарна стойност на придобиване и каква част от него според Комисията подлежи на
отнемане; вписани обезпечения; изброяване на номера на банкови сметки и постъпления по
години, а след това по години какви суми са теглени, без какъвто и да е анализ; посочени са
суми, претендирани за отнемане и резултати от ревизионни производства, следва данъчна и
банкова информация и има множество информация, която не е систематизирана,
включително за факти, които са извън предмета на искането);
-Да изложи правна аргументация как и въз основа на какво Комисията е посочила
определени цифри – напр. записани са суми като разход за строеж на недвижимите имоти,
но без никакви фактически твърдения /в какво се изразяват по вид и на каква стойност
съответните разходи и за какво строителство/; относно издръжката на семейството
(доколкото има само посочени години и суми) да изложи фактически твърдения и обосновка
как точно са формирани по години сумите – каква е издръжката според НСИ, какво отпада
или се прибавя като перо или като размер конкретно за семейството на К. и Д. и как по
години в посочената от ищеца крайна сума се съотнася описаната "задгранична
информация" и посочени суми за платени публичноправни задължения.
-Комисията да изясни твърдението – какво е било имуществото, вземанията и
задълженията в началото и в края на изследвания период /сумарно и по източници/, -
поотделно от К.К. и от Тони Димитров и от тях двамата в условията на съпружеска
имуществена общност; сумарно и по източници признатия от Комисията доход на всеки от
отчетниците по години.
-Комисията да изясни кое имущество съставлява част от патримониума на
5
ответниците към момента на приключване на проверката, паричните суми, чието отнемане
се иска, в чие държание са (предвид, че на отнемане по ЗОПДНПИ (отм.); подлежи 1. реално
съществуващо, налично към момента на приключване на проверката имущество,
притежавано от проверяваното или свързаните с него лица – не е отчуждено, не е
изоставено, нито потребено, обезценено, в т. ч. повредено или изхабено, унищожено или
погинало; 2. имущество, отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената
да е трансформирана в друго имущество; 3. паричната равностойност, следваща се при
отчуждаването, което е противопоставимо на държавата. Паричните средства, които са били
в наличност у лицето или по негови сметки в определен момент, но не се установява да са
налице към края на периода, нямат смисъла на имущество по ЗОПДНПИ. В качеството си
на потребими вещи и като платежно средство, парите е възможно да са изразходени за
различни стои и услуги. Ако са вложени в придобиването на реално съществуващо
имущество, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), на отнемане подлежи конкретното
имущество, не и едновременно с това паричните средства, с които е било закупено.)
- Комисията следва да приведе исковата си молба в съответствие с посоченото в
решението на ВКС задължително съдържание: В исковата молба по чл. 77 ЗОПДНПИ (отм.)
Комисията – ищец, следва да посочи ясно и конкретно обстоятелствата във връзка с
надлежното сезиране на КПКОНПИ и актът на директора на съответната териториална
дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобитото
имущество; вида и стойността на придобитото през изследвания период имущество,
включително вземанията и задълженията, които Комисията признава, че проверяваното лице
е притежавало в началото на изследвания период; придобитото през изследвания период
имущество и неговата стойност, в т. ч. задълженията, които всеки проверяваното лице е
поело за придобиването му; признатия доход на проверяваното лице през изследвания
период сумарно и по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му
издръжка сумарно и по години; вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и
задълженията, които той притежава в края на изследвания период; размера на
претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки е разполагал в началото
и в края на изследвания период; имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза
на държавата; другите обстоятелства, които според комисията имат значение за изясняване
произхода на имуществото и начина на придобиването му. Когато искът е предявен срещу
наследници или заветници, в исковата молба следва да бъде посочено качеството им,
съответно какъв е размерът на дела им или кое е конкретно полученото от тях имущество
(чл. 71). Когато се претендира отнемане на имущество, различно от незаконно придобитото,
в исковата молба следва да бъде изяснено - с излагане на конкретни фактически твърдения и
правни съображения, дали става реч за отнемане на преобразувано имущество – кога, как и
до какъв размер (чл. 70), или за парична равностойност на липсващо или отчуждено
имущество (чл. 72). Когато се иска отнемане на имущество, прехвърлено от проверяваното
лице на субектите по чл. 65 ЗОПДНПИ (отм.), трябва да се посочат поотделно сделките и
какво е качеството на приобретателя по тях, който трябва да бъде посочен като ответник,
6
наред с проверяваното лице относно така прехвърленото имущество. В случаите по чл. 66
ЗОПДНПИ (отм.) в исковата молба трябва да бъде посочено конкретното имущество, което
се отнема по този ред, дали се твърди, че е прехвърлено, кога и как, или че е внесено като
непарична или парична вноска в капитала на юридическото лице – ответник. В исковата
молба следва да се посочат поименно лицата, които, според ищеца, управляват или
контролират юридическото лице-приобретател и за които твърди, че са знаели, че
имущество е незаконно придобито или, за които се твърди, че от конкретно изяснени от
ищеца обстоятелства, са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобитото.
При заявено искане по чл. 64 ЗОПДНПИ (отм.) следва да се посочат конкретните сделки,
чиято недействителност се твърди, кои са третите лица – приобретатели или техни
правоприемници, като се насочи иска и против тях и, когато сделките са възмездни, да се
изложат конкретните обстоятелства, поради които Комисията счита, че те са знаели или са
могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили
имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права,
свързани с него. В хипотезата на чл. 67 ЗОПДНПИ (отм.) трябва да бъде посочена сделката,
по която третото лице е придобило имущество, искът да бъде насочен и срещу него за
имуществото, за което се твърди, че е придобило с посочената сделка, както и да се изложат
обстоятелствата, поради като се поддържа, че по сделката имуществото, предмет на иска е
придобито за сметка на проверяваното лице, като се изложат и фактически твърдения и
съображения относно твърдението на Комисията за целта – за да се избегне отнемането на
прехвърленото имущество или да се прикрие произходът му или действителните права
върху него. В хипотезите на чл. 64, 65, 66, 67 ЗОПДНПИ (отм.) физическите или
юридически лица – приобретатели на имуществото, са ответници и задължителни
необходими другари на проверяваното лице. Когато се иска отнемане на движими вещи и
пари, като ищецът се ползва от оборимата презумпция на чл. 68 ЗОПДНПИ (отм.), в
исковата молба следва конкретно да посочи всяка отделна вещ или конкретна парична сума,
кога и къде е намерена, съответно дали мястото е конкретно жилище, други помещения,
превозни средства, каси или сейфове, те собствени ли са на проверяваното лице и при какви
твърдения, или са наети от него – кога и как.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца КПКОНПИ – София, че в случай на непоправяне
на нередовностите съобразно указанията и в срока, следва обезсилване на решението на
окръжния съд и прекратяване на производството по делото.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8