№ 26520
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110144821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В молба с вх. № 132563/14.04.2025 г. е направено искане от В. И. за
изменение на Решение № 5623/31.03.2025 г. по описа на Софийски районен
съд, 83-ти състав, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото
адвокатско възнаграждение по настоящото гр. д. № 44821/24.
Насрещната страна в производството изразява становище по
направеното, искане, като излага съображения за неоснователност на
искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение №
627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; Определение
№ 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., II Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., I Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
53414/24 г. по описа на СРС, ГО, 83 с-в, настоящият съдебен състав намира, че
е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на Решение № 5623/31.03.2025 г. по описа на Софийски
районен съд, 83-ти състав, съдът е изложил съображения относно
1
разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно
изхода на спора, като е отчел, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. С оглед своевременно направеното в открито съдебно заседание /л.
97/ възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, съдът
намира следното:
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2
ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото
в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн.,
ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г.). Следователно законодателят
е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при
дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение - то трябва да
е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната
наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на
Европейския съюз (СЕС/Съдът) - Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23
ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е
приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз
(ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните
условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В
случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат
гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага
подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното
производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез приемане на
Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към
изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури
диференциран подход при определяне на минималното адвокатско
възнаграждение при отделните дейности, който да доведе до справедливи
житейски и правни резултати в съответствие с покупателната способност на
населението и актуалната икономическа обстановка в Република България,
както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на адвоката. В
Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на
които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и
обосновани, поради което според настоящата инстанция преследваната
2
легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е
справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички
обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ
като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на
спора може да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би
трябвало да се тълкува като единствен критерий за това. Съобразяването на
всички други обстоятелства, характеризиращи делото, категорично обслужва
по-добре интересите на страните, състоящи се в справедливо остойностяване
на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое последващо Решение
на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е
отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите
при прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-
ниски възнаграждения - Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил,
че тези обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение
на конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е
приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Следователно, дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и
количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на
делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е
висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден (така и
решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г. К., ІІІ Г, IIIГ. О. на
ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при
определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент
от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва
да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и
сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
ориентировъчния размер, определен като минимален с неприложимата вече
норма на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г., счита, че същото е правилно
определено и присъдено в размер на 700,00 лева. Процесуалният
представител на молителя е ангажиран едва в хода на делото (т.е. не е изготвял
сезиращата съда молба и последващите уточняващи молби), явил се е в
рамките на обичайния брой съдебни заседания при подобен тип дела, които не
са били с необичайна продължителност, и е изготвил писмена защита.
Обстоятелството, че във възнаграждението на адвоката са включени
консултации и събиране на доказателства (чрез изготвяне на 2 броя проекти на
съдебни удостоверения), макар да не представлява специфична дейност
спрямо всички останали юридически казуси и дела, е отчетено при формиране
на крайния извод на съда, поради което са присъдени разноски над
неприложимия вече минимум.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано в молба вх. №
132563/14.04.2025 г., за изменение на Решение № 5623/31.03.2025 г. по описа
3
на Софийски районен съд, 83-ти състав, в частта за разноските, като бъде
намалено присъденото адвокатско възнаграждение по настоящото гр. д. №
44821/24, се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
5623/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 44821/2024г. по описа на СРС, ГО,
83 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано в молба с вх. №
132563/14.04.2025 г., подадена от В. Н. И., ЕГН: **********.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
5623/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 44821/2024 г. по описа на СРС, ГО,
83 с-в.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4