Решение по дело №1286/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 № 477

гр. С., 04 декември 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети ноември 2019 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1286 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът Г.И.И., действащ чрез своята майка и законен представител  Х.Х.Ш., твърди, че като негов баща ответникът следва да участва със средства за осигуряване на материалните му потребности, въпреки което след 30.04.2019 г. той се дезинтересирал от неговата издръжка с обяснението, че е материално затруднен. Моли съда да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., както и издръжка за периода от 01.05.2019 г. до  датата на завеждане на исковата молба в съда  (до 03.09.2019 г.) в същия месечен  размер заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът И.Д.И. оспорва предявения иск за сумата над 160 лв., която счита, че е достатъчна за покриване на ежедневните му нужди с оглед неговата възраст. Твърди, че е изпълнил задължението си за плащане на издръжка за периода от м. май до м. август 2019 г. включително, тъй като на 06.05.2019 г. превел на законния представител на детето сумата от 100 евро, а на 13.09.2019 г. – чрез два пощенски записа – сумата от 600 лв.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, 146, ал. 1 СК  и чл. 149 СК.

Ищецът Г.И.И. е роден на *** г., от връзката на своите родители Х.Х.Ш. и И.Д.И.. Не се спори, че към настоящия момент родителите  са  разделени и  грижите за детето са поети от неговата майка, при която е установено  местоживеенето му. Понастоящем ищецът е на 10-годишна възраст  и е несъмнено, че за задоволяване на своите материални нужди той се нуждае от средства за храна, облекло, отопление, консумативи, разходи за образование, лекарства. От представена по делото служебна бележка става ясно, че той посещава курсове по английски език на стойност 80 лв. на месец,  която сума допълнително увеличава разходите по неговата издръжка.  Паричното изражение на потребностите на ищеца не надвишава посочената в исковата молба сума, каквато всеки един от родителите следва да отдели, за да обезпечи нуждите на своето дете, поради което съдът приема, че размерът на предявената претенция е социално и икономически оправдан.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК  размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 560 лв.). По делото е представен трудовия договор на  ответника, от който е видно, че той изпълнява по безсрочно трудово правоотношение длъжността „монтажник дограма” срещу основно възнаграждение в размер на 610 лв. на месец. Същевременно от данните по делото става ясно, че неговото работно място е в гр. Б., където той пребивава през работните дни от седмицата, както и че през почивните дни се прибира в гр. С., където осъществява ежеседмично личните си контакти със своя син. Този факт дава основание на съда да приеме, че доходите на ответника надхвърлят сумата, посочена в трудовия му договор, тъй като ежеседмичното изминаване на разстоянието от гр. С. до гр. Б. и обратно коства разходи, които не могат да бъдат оправдани и дори обезпечени от доход, близък до минималния за страната. Ответникът се намира в трудоспособна възраст, която му позволява да се грижи за обезпечаване потребностите на  своето дете и да се ангажира в пълен обем с родителските си задължения, поради което съдът не намира причина да натоварва с приоритетната част от издръжката на детето неговата майка, чиято материална обезпеченост в никакъв случай не превъзхожда тази на другия родител. Поради изложените причини предявеният иск за определяне на месечна издръжка се явява основателен в пълния си размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най – много за една година преди предявяване на иска. Предпоставките, обуславящи размера на издръжката на ищеца за периода от  01.05.2019 г. до  датата на завеждане на исковата молба в съда  (до 03.09.2019 г.) не се различават от обсъдените по – горе обстоятелства, поради което същата следва да се фиксира на сумата от 200 лв. месечно съобразно претенцията по исковата молба. Същевременно от представените от ответника доказателства стана ясно, че на 06.05.2019 г. той е превел за издръжката на сина си сумата от 100 евро, а на 13.09.2019 г. (след предявяване на иска) – сумата от 300 евро, с което е погасил изцяло задължението си за периода от  01.05.2019 г. до  03.09.2019 г., който факт и законният представител на ищеца признава. Поради тези причини искът за присъждане на издръжка за минало време следва да се отхвърли като неоснователен, като в тази връзка се отбележи, че доброволното плащане на сума в размер на 200 лв. месечно индицира съгласието на  ответника с размера на исковата претенция, още повече че по делото са налице данни за плащане на суми от 100 евро ежемесечно още преди периода на претенцията, а именно през месеците април 2019 г. (100 евро), октомври (140 евро), ноември (381 евро), декември 2018 г. (180 евро).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка  в размер на 288 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си Г.И.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител  Х.Х.Ш. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200 лв. (двеста лв.), считано от м. септември 2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г.И.И. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител  Х.Х.Ш. с ЕГН ********** ***, против И.Д.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на издръжка за периода от м. май до м. август 2019 г. в общ размер от 800 лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на съда държавна такса върху определената издръжка  в размер на 288 лв. (двеста осемдесет и осем лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок, считано  от 04.12.2019 г.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/