Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 11.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен
състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело 12951 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение от 22.07.2019 г. по гр. д. № 66802/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
156 състав, съдът е отхвърлил предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК, че А.Г.Г.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, сумата от 228,85
лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия, която е
ползвана без валидно правно основание между страните за имот, находящ се в гр.
София, бул. „*******, магазин 87, аб. № 006401 за периода 01.01.2015 г. до
30.04.2017 г., както и сумата от 31,17
лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за стойността на топлинната енергия за периода 03.03.2015 г.
до 01.03.2018 г., както и сумата от
43,75 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение,
предоставена без валидно правно основание между страните за периода 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г., както и сумата от
8,27 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за
периода 03.03.2015 г. до 01.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.04.2018 г. по ч. гр. д. №
16805/2018 г. по описа на CPC, II Г.О., 156-ти състав.
Недоволен от решението в частта, с която са отхвърлени установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част
поради нарушение на материалния закон и необоснованост по подробно изложени в
жалбата съображения. Поддържа се, че между ищецът и ответникът не е подписан
договор за продажба на ТЕ, въпреки отправената покана, поради което длъжника се
е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил неоснователно. По-нататък твърди, че реален отчет
на уредите не е осъществяван само за част от периода, а не както неправилно
първоинстанционният съд е приел, че се касае за целия период. Независимо от
това заявява, че съгласно чл. 44 от действащата тогава Наредба № 16-334 при
отсъствие или повреда на СТИ количеството ТЕ се определя на база средни
стойности за клиента. Счита, че СТЕ установява, че процесния имот е
топлофициран, сградата също е топлофицирано, както и че до имотът е доставяна
ТЕ. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС и да уважи
предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна А.Г.Г. оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на
Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на
фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и
ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението
на императивна материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно според настоящият въззивен състав по следните
съображения:
Предявеният пред
първоинстанционния съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415,
вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като
стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за
търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно
основание чл.
124, ал. 1 във вр.чл.
415 ГПК и чл.
422 ГПК във вр.чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл.
124 във вр.чл.
415 ГПК и чл.
422 ГПК във вр.чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата А.Г.Г. дължи на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумите, както следва: сумата от 228,85 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия, която е ползвана без валидно правно основание между
страните за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, магазин 87, аб.
№ 006401 за периода 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 31,17
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на топлинната енергия за периода 03.03.2015 г. до
01.03.2018 г., сумата от 43,75 лева, представляваща цената на услугата дялово
разпределение, предоставена без валидно правно основание между страните за
периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 8,27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 03.03.2015
г. до 01.03.2018 г., за които суми е образувано заповедно производство и е
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16805/2018 г.
по описа на CPC, II Г.О., 156-ти състав, срещу която е постъпило възражение.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за небитови нужди като собственик на топлоснабден имот - магазин,
находящ се в гр.София, бул. „*******, аб.№ 006401. Навежда, че за посочения процесен период ищецът доставил ТЕ на
ответника, но последният не заплатил дължимата за това цена. Поддържа, че с
ответника не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за горепосочения
имот. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал ТЕ в
имота, поради което и се е обогатил неоснователно със стойността на доставената
ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Ето защо ответникът следва да
плати цената на доставеното количество ТЕ.
Съгласно разпоредбите на § 1,
т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012г.) и § 1., т.
33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя –
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор
между страните и наличието на неоснователно обогатяване.Не е
спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на
ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На
тази основа настоящият състав приема, че страните не са били обвързани от
облигационно правоотношение.
Не е спорно между
страните и по делото се установява, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж №
105, том II, peг. № 3291, нот. дело № 256/2008 г. от 26.03.2008 г., „Е.-****“
ЕООД е продало на И.М.Г.и А.Г.Г. имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, магазин 87. Представено е заявление от
м.09.2008 г. депозирано до ищцовото дружество от И.М.Г., с което е поискано
откриването на пратида за процесния имот – магазин № 87. Ето защо, както
правилно и първоинстанционният съд е приел, заявлението-декларация представлява
по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищецът е приел предложението от И.М.Г.за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че заявлението до
ищеца удовлетворява изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕ, като същото
има характер на писмен договор за доставка на топлинна енергия за „стопански
нужди“.
В случая, доколкото договорът е сключен след придобиването на процесния имот от И.М.Г.и А.Г.Г., като
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иска е този, с когото ищеца
е сключил процесния договор - в случая И.М.Г., който дължи сумите за
заплащане на топлинна енергия, но на договорно основание,
като в случая ответницата А.Г. не се явява страна по договора, но наличието на
договорно основание за процесния имот изключва претенцията срещу нея като
собственик на имота. На следващо място настоящият съдебен състав споделя извода
на пръвостепенния съд, че недоказано остава и твърдениято на ищцовото дружество
за наличие на предподставки да е налице солидарна отговорност по реда на чл. 32 СК, доколкото липсват доказателства, че ответницата и И.М.Г.да са в брак, но
дори да се приеме обратно, не се установява задълженията да са поети за
задоволяване на нужди на семейството, за да е налице солидарност.
Поради изложеното
настоящият съдебен състав намира, че когато е налице индивидуален договор с
потребител на топлинна енергия, респ. с потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, този договор изключва отговорността на собственика или вещния
ползвател за процесният имот. Тяхната отговорност може да бъде
ангажирана само при липсата на договор или след неговото прекратяване,
съответно на договорно или извъндоговорно основание в зависимост от хипотезата
дали се касае за възникване на договорно отношение по силата на чл. 153 ЗЕ или
липса на такова, ако не е сключен друг договор за доставка на топлинна енергия
за стопански нужди.
По делото остана
недоказано и реално доставеното количество ТЕ за процесния имот. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че претендираната цена на ТЕ за процесния имот е на база служебен отчет,
поради неосигурен достъп, но ищецът, чиято е доказателствената тежест не
ангажира доказателстваза наличието на предпоставките за извършване на служебен
отчет.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от ищеца иск за установяване съществуване на вземане за доставена за
имота ТЕ и осъществено ДР за периода 01.01.2015 г. - 30.04.2017 г. С оглед
установената неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв за обезщетение за забавено изпълнение.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.07.2019 г. по гр. д. № 66802/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
156 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.