О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Кърджали, 26.08.2022г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 366/ 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на С.Ф.Б. с адрес ***,
подадена чрез пълномощник. Оспорва се Разпореждане № 2113-08-697#8/ 11.08.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление, вх. № 2113-08-697/ 13.05.2022
г., подадено от С.Ф.Б. Изложени са съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като е посочено, че същият е в противоречие с
Определение № 9948/ 21.07.2020 г. по адм.д. № 6258/
2020 г. на ВАС, VI о. Искането е да
се отмени обжалваното разпореждане и преписката се върне на административния
орган за произнасяне по същество по заявление, вх. № 2113-08-697/ 13.05.2022
г., подадено от С.Ф.Б. Претендира се присъждане на деловодни разноски по
приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът –
Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Посочва съдебна практика на ВАС. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв.
Жалбата е
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.197, предл.последно от АПК и от лице, засегнато от оспорения
административен акт.
За да се произнесе
по жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление, вх.
№ Ц2113-08-1348/ 23.09.2020 г., С.Б. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени: УП-13, № **/** от
Осигурителен архив – Кърджали и УП-15 от Осигурителен архив към ТП на НОИ – ***,
описани в заявлението като АС.
Представени са
също така и и заверени копия от: военна книжка, № ***/ *** г.; трудова книжка №
***, издадена от ДСО „***“ – *** на *** г.
За установяване на
осигурителния стаж на С.Б. е служебно са изискани и представени: Удостоверение,
изх. № 5516-19-170#1/ 20.09.2018 г.
на ТП на НОИ – ***, касаещо осигурителен стаж за
периода 01.01.1990 г. – 31.07.1990 г. в АПК „ ***“
КС, ***, *** и Удостоверение, изх. № Ц5509-19-477/ 20.10.2020 г., издадено от
ТП на НОИ – ***, отнасящо се до осигурителен доход в АПК „ ***“ КС, ***, ***; Удостоверение, изх. № 1070/ 10.10.2005
г. от „ ***“ АД, ***, удостоверяващо осигурителен стаж за времето от 19.09.1986
г. до 11.07.1989 г.; Удостоверение № 5516-08-1343#1/ 28.09.2018 г. от ТП на НОИ – Кърджали, за осигурителен
стаж в Животновъдна земеделска кооперация в ***; Удостоверение, изх. № 149/
13.08.2004 г. от „***“ АД, ***; Удостоверение, изх. № 5506-09-3436#1/ 22.07.2019 г. от ТП на НОИ – Кюстендил, удостоверяващо
стаж в „***“ АД, ***; Удостоверение, изх. №Ц5506-08-2255#1/ 16.11.2020 г. на ТП на НОИ – Кърджали, отнасящо се до
осигурителен стаж в „***“, ***.
С Разпореждане №
Ц2113-08-1348#8/ 11.12.2020 г. на ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.68, ал.3 от КСО, е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Ф.Б. по чл.68, ал.3 от КСО. С
този административен акт е зачетен осигурителен стаж, както следва: I-ва категория – 00 год. 05 м. и
16 дни; II-ра категория
– 04 год. 09 м. и 11 дни и III-та категория – 10 год. 06 м. и 28 дни. Прието е, че С.Б. има общ
осигурителен стаж без превръщане – 15 год. 09 м. 25 дни. Действителен
осигурителен стаж – 13 г. 08 м. 02 дни. Навършена възраст към 23.09.2020 г. –
датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 67 г. 03 м. 22 дни.
Ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали е отказал отпускане на поисканата ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, защото не е зачел за действителен осигурител стаж периода на наборна
военна служба с продължителност 02 г. 01
м. и 23 дни. Приел е, че лицето отговаря на изискването за възраст, но
не съществува другата кумулативно предвидена предпоставка в разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО – най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Разпореждане №
Ц2113-08-1348#8/ 11.12.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е
получено на 21.12.2020 г. от упълномощено лице с нотариално заверено
пълномощно, съгласно отбелязването в справка за върнати документи.
Разпореждането не е обжалвано в едномесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО,
поради което съдът приема, че е влязло в сила на 22.01.2021 г.
Със Заявление, вх.
№ 2113-08-697/ 13.05.2022 г. С.Ф.Б. отново е поискал отпускане ЛПОСВ по чл.68,
ал.3 от КСО. Според отбелязаното в този документ, към него е приложил: трудова книжка
№ ***, издадена от „***“, ***; Удостоверение, УП-13, № Ц5506-082255#1, издадено от ТП на НОИ – Кърджали; Удостоверение, УП-3,
издадено от *** „***“ АД, ***; Удостоверение, обр.
УП-15, издадено от ТП на НОИ – ***; Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена. Посочил е, че желае да се ползват документите за осигурителен
стаж, намиращи се в пенсионната преписка, образувана по първото подадено
заявление с дата 23.09.2020 г.
С оспореното в
настоящото производство Разпореждане № 2113-08-697#8/ 11.08.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по
Заявление, вх. № 2113-08-697/ 13.05.2022 г. на С.Ф.Б., за отпускане ЛПОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО.
В обжалваното
разпореждане са изложени мотиви, че по повод на подадено от С.Б. заявление,вх.
№ Ц2113-08-1348/23.09.2020г., е издадено разпореждане К/Ц2113-08-1348#8/11.12.2020 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1
от КСО, с което, на основание чл.68, ал.З от КСО, на лицето е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това разпореждане е посочено,
че лицето няма изискуемия действителен стаж от 15 години, като е прието, че
същият има 13 год. 08 мес. и 02 дни действителен
осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст
е отказана. Разпореждане № Ц2113-08-1348#8/11.12.2020 г. на длъжностното лице
по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено лично на 21.12.2020 г., от Д. З. Х. -
упълномощено лице, видно от справка за върнати документи . Същото не е
обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което е
влязло в законна сила на 22.01.2022 г.
Посочено е, че към
последващото заявление, вх. № 2113-08-697/ 13.05.2022
г. не са приложени нови документи за положен осигурителен стаж. Направен е
извод, че не съществуват нови документи за придобит осигурителен стаж и не са
налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.
Прието е, че при
новото искане с вх. № 2113-08-697/13.05.2022 г. за повторна преценка относно
право на пенсия за осигурителен стаж съществува само промяна във възрастта,
която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, и не са
налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж. Ръководителят на „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали е достигнал до извод, че заявлението на С.Ф.Б. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет
между същите страни.
В административната
преписка по издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане се
съдържа опис на осигурителен стаж с посочване на документите, които го
установяват. Видно е, че те са същите, като приложените към първото заявление с
дата 23.09.2020 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, които са взети
предвид от пенсионните органи при преценка правото на ЛПОСВ.
При така
установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата срещу
Разпореждане № 2113-08-697#8/ 11.08.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали е неоснователна поради следните съображения:
В разпоредбата на
чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по
които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен
да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В
конкретната хипотеза процесното разпореждане не
попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва
да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния
контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това
положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на
чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с
него се прегражда развитието на административното производство по подаденото
второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният
отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол
по реда на чл. 197 от АПК.
След извършената,
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка, съдът намира, че
оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган. Издаването на
разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, съответно – на отказ по
същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, в случая ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали в обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл.
30, ал. 1, т. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, във връзка с чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в
правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на
административното производство на всички основания по последно посочената норма
и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице
някое от тези основания.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му. Не се
установяват твърдените от жалбоподателя основания за нищожност. По отношение на
оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:
В
административното производство, свързано с издаването на индивидуален
административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с
установените в специалния процесуален закон, т. е. в АПК, правила, включително
следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на
индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да
започне производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни.
В конкретния
случай, с влязлото в сила на 22.01.2021 г. Разпореждане № Ц2113-08-1348#8/
11.12.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, въпросът дали
жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи и служебно събрани
такива за придобит осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на лична
пенсия от 23.09.2020 г., е решен. С последващото
заявление от 13.05.2022 г. жалбоподателят отново е поискал отпускане на лична
пенсия за ОСВ, но към това заявление не са представени никакви нови
удостоверителни документи, касаещи придобития от него осигурителен стаж, т. е.
налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила
стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в
случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени
доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя С.Б., тъй
като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж,
представени от жалбоподателя с първото му заявление и служебно събрани,
пенсионният орган е направил преценка още при издаването на първото
Разпореждане № Ц2113-08-1348#8/ 11.12.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали. Подаденото второ заявление без наличието на нови писмени
доказателства, т. е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства,
касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, не може да новира
производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е
решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване
от органа, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е настоящия
случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия
случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на
административното производство, наличието на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни, като в случая, Разпореждане на Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Кърджали се ползва със
стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган
по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от
жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и
обстоятелства.
Неоснователно е
твърдението в жалбата, че в Разпореждане № Ц2113-08-1348#8/ 11.12.2020 г. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали не са изложени мотиви относно отказа да
се зачете за действителен стаж периода на наборната военна служба. В разпореждането от 2020 г. е посочено, че не следва да се зачита на
действителен осигурителен стаж, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО,
периода на наборна служба с продължителност 02 г. 01 м. и 23 д. 12. Съгласно
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, "Действителен стаж" е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Т.е. ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали не е зачел за действителен осигурителен стаж
периода на наборна военна служба, тъй като не е сред изброените хипотези в
нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Доколко това е законосъобразно е
предмет на преценка при разглеждане на спора по същество, което не може да се
осъществи в настоящия процес.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че доколкото не е осъществен
съдебен контрол върху Разпореждане №Ц2113-27-1227/19.02.2021 г. на Ръководителя
по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Кърджали, спорът не е бил
решен със сила на присъдено нещо и не е налице основанието по чл. 27, ал. 2, т.
1 от АПК. Следва да се посочи, че оспорването на един административен акт,
който засяга правата, задълженията и интересите на дадено лице, е право, а не
задължение, включително и по отношение на постановените актове от пенсионните
органи по реда на чл. 98 и чл. 117 от КСО. На второ място, независимо от
спецификата на настоящото производство, то приложима е разпоредбата на чл. 27,
ал. 2, т. 1 от АПК, в която законодателят не е въвел изискването по отношение
на административния акт задължително да е осъществен съдебен контрол. Въведена
е като предпоставка за допустимост на искането за издаването на съответния
индивидуален административен акт липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни, без задължението този акт да е бил контролиран от
съд.
Дори и да се
приеме, че разпореждането по чл. 98 от КСО не се ползва със стабилитет и че
същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на чл.
99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в
АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При това положение, следва да се има предвид нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 б.
"г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може
да се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че
отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето,
както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да
инициира административното производство по изменение или отмяна на
разпореждането е предоставено единствено и само на органа. Ако се възприеме
обратното становище, прилагането на същото в практиката би довело до
многократно и неограничено във времето произнасяне на административния орган по
едно и също искане на лицето, основано на вече установена в предходен
административен акт фактическа обстановка, което е в разрез с принципите на
бързина, процесуална икономия и предвидимост в
административното производство.
Следователно,
подаденото второ заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ
на 13.05.2022 г., към което не са представени нови доказателства и липсват нови
факти и обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение
на влязлото в сила разпореждане, е недопустимо и компетентният орган
законосъобразно е отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе
с ново разпореждане. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
делото и своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в писмено становище на пълномощника на ответника, съдът счита,
че на основание чл.143, ал.3, предл.1-во от АПК, на ТП
на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, определено съобразно чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24, предл.1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложените мотиви и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на С.Ф.Б. срещу Разпореждане № 2113-08-697#8/ 11.08.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по
заявление, вх. № 2113-08-697/ 13.05.2022 г., подадено от С.Ф.Б. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
Осъжда С.Ф.Б. с ЕГН ********** и адрес:
*** да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. ( сто лева).
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3
от АПК.
Съдия: