МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия В.В.П. *** повдигнато обвинение за това, че:

На 20.07.2017г в гр.Плевен без надлежно разрешително съобразно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 0,240грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 11,8% на стойност 1,44лв – престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия П. обвинение. Навежда правни доводи, че от всички събрани по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели, протоколи за доброволно предаване, се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на престъплението, предмет на повдигнатото с обвинителния акт обвинение, и да му наложи наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият В.В.П. разбира обвинението, дава обяснения, като отрича изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.

Упълномощеният защитник адв.Д.П. *** навежда правни и фактически доводи, че доказателствата не са събрани по предвидения в НПК ред и същите са недостатъчни, за да бъде направен несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъпното деяние. В условията на алтернативност, навежда доводи, че извършеното от подсъдимия П. деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК и наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде ангажирана за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.05.2017г В.В.П. бил признат за виновен със сключено споразумение по НОХД №1254/2017г по описа на Районен съд-Плевен за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК му било определено наказание четири месеца лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание било отложено за срок от три години.

На 20.07.2017г в гр.Плевен свидетелят П.Л.Д. и свидетелят А.С.С., и двамата служители при Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ-Плевен, имали планирана операция по линия „Проституция“. По този повод около 15,00часа полицейските служители тръгнали със служебния автомобил в посока Главния път над с.Гривица. Излезли от гр.Плевен и се движили в посока с.Гривица. След като подминали и последната автокъща застигнали лек автомобил „Опел Астра“, черен на цвят с рег.№ ***, за който знаели, че се ползва от лица от криминалния контингент. Във връзка с това полицейските служители спрели за проверка автомобила. Свидетелят А.С. минал от ляво откъм водача на автомобила, а колегата му - от дясно. В лекия автомобил „Опел Астра“, с рег,№*** пътували три лица. Свидетелят А.С. се представил/легитимирал/ на водача и му разпоредил да излезе, като поискал неговите документи за проверка. В хода на извършваната полицейска проверка свидетелят С. установил, че водач е к.п.д., като до него на предна дясна седалка седял Л.Ц.Т., а отзад на задната седалка седял подсъдимият В.В.П.. Полицейските служители уведомили тримата, че ще им бъде извършена полицейска проверка на тях самите и на автомобила. Полицейските служители попитали лицата дали държат забранени от закона вещи и субстанции и ако имат такива, да ги предадат доброволно. д., Т. и подсъдимият П. заявили, че не държат забранени от закона вещи и субстанции. Полицейските служители пристъпили към извършване на личен обиск по реда на ЗМВР. Първо проверили водача к.д., като в него не открили забранени вещи и субстанции. После обискирали Л.Т. като в джоб на тениската му, разположен отпред на гърдите свидетелят Д. намерил черна полиетиленова опаковка, в която имало жълто прахообразно вещество. Попитали Т. какво е веществото и той отговорил, че е амфетамин, като подчертал, че е бил за лична употреба. В ръката си Л.Т. стискал нещо. Свидетелят Д. накарал Т. да покаже какво стиска в ръката си и той показал саморъчно свита цигара. За нея Т. заявил, че е марихуана. Полицейските служители преминали към обиск на подсъдимия В.П., като в чантичка на кръста му, намерили прозрачно полиетиленово пликче, самозалепващо, с размер 5 на 6 см, в което имало суха, зелена, тревиста маса. Видно от протокола за личен обиск на подсъдимия В.П., за произхода на намерените в него вещи обяснил, че това е марихуана, тя е негова и е за лична употреба, като подписал без възражение протокола. Подсъдимият П. държал в себе си марихуана, за която нямал издадено разрешително за държане на високорискови наркотични вещества съгласно „Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите“.

Полицейските служители освободили к.д., а Л.Т. и подсъдимия В.П. ***, където били задържани.

Било образувано бързо производство № ЗМ 660-661/2017г по описа на Първо РУ — гр.Плевен, Бързо производство № Б-362/2017г по описа на РП-Плевен. Впоследствие наказателното производство било преобразувано в такова по общия ред.

На 23.08.2017г Л.Ц.Т. бил признат за виновен със сключено споразумение по НОХД № 2335/2017г по описа на Районен съд-Плевен за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 НК му било определено наказание шест месеца лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание било отложено за срок от три години.

От назначената физико-химическа експертиза на обект №2 /иззет при извършен на 20.07.2017г личен обиск на В.П./ е установено тегло на тревистата маса, измерена с електронна везна - 0,240гр, съдържанието на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол е 11,8%. Остатък след анализ на веществото не е останал за връщане.

Тревистата маса от иззетия обект №2 по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп /марихуана/.

Конопът /марихуаната/, канабиса имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производството и са поставени под контрол /забрана/ съгласно Списък 1 на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г, ратифицирана от РБългария и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.68 от 02.08.2013г.

Тетрахидроканабинола е поставен под контрол в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от ЗКНВП.

Оценяването е извършено на основание Постановление №23 на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на наказателното производство,обнародван в ДВ бр.14 от 2000г по цени на наркотичните вещества пласирани на улицата, за нуждите наказателното производство.

Стойността на намерения и изследван обект с нетно тегло 0,240гр коноп /марихуана/ по цени за пласмент на улицата към датата на извършеното деяние е 1,44лева.

От справката за съдимост на обвиняемия В.В.П. се установява, че същият е осъждан за престъпление против Народното здраве и против околната среда, а именно за притежание на забранени вещества, като в конкретния случай деянието е осъществено в изпитателния срок на условното осъждане.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото доказателства – от показанията свидетелите П.Л.Д., А.С.С. и Л.Ц.Т., дадени в хода на съдебното следствие, от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в т.ч. протокол за личен обиск на лице от 20.07.2017г, протокол за оглед на предмет – веществено доказателство от 24.07.2017г, албум за посетено местопроизшествие: на 24.07.2017г в гр.Плевен ул.Гладстон №7а в сградата на 01 РУ на МВР-Плевен извършен оглед на ВД по БП 362/2017г, протокол за оценка на наркотични вещества от 01.08.2017г, свидетелство за съдимост на подсъдимия и други, от заключението на вещото лице Н.К. по назначената физико-химическа експертиза. От показанията на П.Д. и А.С. се установява, че същите са служители при Сектор „Криминална полиция” при 01 РУ на МВР-Плевен и на 20.07.2017 са имали планирана операция по линия „Проституция”. Според показанията на свидетелите Д. и С. *** със служебен автомобил, като по пътя застигнали л.а. „Опел Астра” червен на цвят, за който знаели, че се ползва от лица от криминалния контингент. От показанията на свидетелите Д. и С. се установява, че същите спрели за проверка автомобила. Според свидетелите Д. и С. същите извършили полицейска проверка на автомобила и на намиращите се в него лица – водача на автомобила к.п.д., стоящият на предна дясна седалка свидетел Л.Ц.Т. и стоящият на задната седалка подсъдимият П.. От показанията на свидетелите Д. и С. се установява, че същите уведомили трите лица за извършването на полицейска проверка и ги попитали дали държат забранени по закона вещи и субстанции и ако имат такива да ги предадат доброволно. Според показанията на свидетелите Д. и С. трите лица д., свидетелят Т. и подсъдимият П. заявили, че не държат забранени от закона вещи и субстанции. От показанията на полицейските служители Д. и С. се установява, че същите пристъпили към извършване на личен обиск по реда на чл.68 от ЗМВР. Според свидетелите Д. и С. при проверката на к.д. в него не били открити вещи и субстанции, при обиска на Л. т.открили черна полиетиленова опаковка, в която имало жълто прахообразно вещество и при обиска на подсъдимия П. в чантичка на кръста му намерили прозрачно полиетиленово пликче самозалепващо с размер 5 х 6 см, в което имало суха зелена тревиста маса. От приобщения като писмено доказателство по делото протокол за личен обиск на лице от 20.07.2017г, находящ се на стр.40 от досъдебното производство се установява, че за произхода на намерените в него вещи подсъдимият П. обяснил, че това е марихуана, тя е негова и е за лична употреба и е подписал без възражение протокола. От показанията на полицейските служители Д. и С. се установява, че същите освободили к.д., а свидетелят Т. и подсъдимия П. били отведени в 01 РУ на МВР-Плевен, където били задържани. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Д. и С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях държане на наркотичното вещество от подсъдимия П.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия П. в престъпление, което не е извършил. От приобщения като писмено доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 20.07.2017г се установява, че свидетелят П. л.Д. е предал на разследващия полицай намерените при извършения личен обиск на свидетеля Т. и подсъдимия П. вещи. От приобщения като писмено доказателство по делото протокол за оглед на предмет – веществено доказателство от 24.07.2017г, находящ се на стр.22 от делото се установява, че на основание чл.107 ал.5, чл.109 и чл.110 от НПК е извършен оглед в присъствието на поемни лица и специалист технически-помощник на намерените при извършените лични обиски на свидетеля Т. и подсъдимия П. вещи. За извършения оглед на веществените доказателства бил съставен и албум, находящ се на стр.23 до 25 от досъдебното производство. От заключението на вещото лице Н.К. по назначената физико-химическа експертиза се установява, че на обект №2 /иззет при извършен на 20.07.2017г личен обиск на В.П./ е установено тегло на тревистата маса, измерена с електронна везна - 0,240гр, съдържанието на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол е 11,8%. Остатък след анализ на веществото не е останал за връщане, като тревистата маса от иззетия обект №2 по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп /марихуана/. Според вещото лице конопът /марихуаната/, канабиса имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производството и са поставени под контрол /забрана/ съгласно Списък 1 на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г, ратифицирана от РБългария и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.68 от 02.08.2013г. Според вещото лице тетрахидроканабинола е поставен под контрол в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от ЗКНВП. От заключението на вещото лице се установява, че оценяването е извършено на основание Постановление №23 на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на наказателното производство,обнародван в ДВ бр.14 от 2000г по цени на наркотичните вещества пласирани на улицата, за нуждите наказателното производство, като стойността на намерения и изследван обект с нетно тегло 0,240гр коноп /марихуана/ по цени за пласмент на улицата към датата на извършеното деяние е 1,44лева. Обясненията на подсъдимия П., че е получил наркотичното вещество от свидетеля Т. непосредствено преди спирането на автомобила за проверка от полицейските служители според съда представлява една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се по категоричен начин от показанията на свидетеля Л.Т. и приобщения като писмено доказателство по делото протокол за личен обиск на лице от 20.07.2017г, в който подсъдимият П. собственоръчно е написал, че намерената в него марихуана е негова и е за лична употреба.

Основното възражение на защитата е насочено към процесуалната стойност на изготвения протокол за личен обиск на лице, съставен от инспектор П.Л.Д. на длъжност „разузнавач” при 01 РУ на МВР-Плевен в резултат на извършената проверка на подсъдимия П.. В тази връзка приобщаването на наркотичното вещество към доказателствата по делото се определя като извършено в нарушение на изискванията на процесуалния закон.

Възражението е неоснователно. Протоколът за личен обиск на подсъдимия П. е съставен от свидетеля П.Л.Д., на длъжност „разузнавач” при 01 РУ на МВР-Плевен, в качеството му на полицейски орган и в изпълнение на правомощията му по чл.68 ал.1 т.2 от ЗМВР /отм./ /чл.80 ал.1 т.2 от действащия Закон за МВР/ да извършва обиск на лице, за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети. Предприетото действие е осъществено по отношение на лице, което е осъждано за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Личният обиск е извършен от лице от същия пол, в присъствието на свидетеля А.С.С., като за удостоверяване на извършването му е съставен надлежен протокол за личен обиск на лице от 20.07.2017г, съдържащ подписа на подсъдимия и лицата участвали в провеждането му.

При тези данни съставеният протокол е напълно редовен откъм съдържание и форма документ, годен да удостовери извършеното от полицейския орган действие. Протоколът за личен обиск на лице не е съставен в рамките на образуваното наказателно производство и не отразява извършено следствено действие, за да бъде подлагана на преценка годността му на доказателствено средство по смисъла на НПК.

Съдържанието на протокола за личен обиск на лице е в съответствие с предназначението за съставянето му – да установи намират ли се в лицата опасни или забранени за притежание предмети.

Идентичността на намерените в подсъдимия П. и описаните в протокола за доброволно предаване /приемо-предавателен протокол от 20.07.2017г, находящ се на стр.35 от досъдебното производство/ вещи, се установява въз основа на показанията на свидетелите Д. и С. и от данните от протокола за личен обиск на лице, за вида и размера на вещта, кореспондиращи със съдържанието на примео-предавателния протокол.

В случая не е налице процесуална пречка или ограничени  показанията на двамата свидетели да бъдат ползвани за установяване на обстоятелствата относно намирането на наркотичното вещество в държане на подсъдимия, за неговия вид и размер, както и за последващото им предаване на разследващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да бъдат установявани всички факти от значение за обективната истина, които свидетелят е възприел. Изключенията от това правило са предвидени в разпоредбата на чл.118 от НПК, като забраната се извежда от качеството на лицето, като участник в наказателното производство, а не от вида на доказателственото средство. Свидетелят Д. е съставил протокола за личен обиск на лице на подсъдимия П. в качеството на полицейски орган в кръга на правомощията му по чл.68 ал.1 т.2 от ЗМВР /отм./. Тези негови действия нямат процесуална стойност на действия по разследването, поради което и за него не важи забраната по чл.118 ал.2 от НПК.

Наказателното производство по делото е започнало с разпита на свидетеля Д. при условията на чл.356 ал.1 т.4 и ал.3 от НПК, а веществените доказателства - прозрачно полиетиленово пликче самозалепващо с размер 5 х 6 см, в което имало суха зелена тревиста маса, са приобщени посредством доброволното им предаване на водещия разследването полицай от същия свидетел, който е извършил личния обиск на подсъдимия П. и е съставил протокола за този личен обиск.

ВКС на РБ се е занимал в практиката си с правната природа на протокола за доброволно предаване /приемо-предавателен протокол/ и еднозначно е приел в редица решения – Решение №204/2010г по н.д.№129/2010г на ІІн.о., Решение №202/2015г по н.д.№1224/2014г на ІІн.о., Решение №50/01.03.2016г на н.д.№117/2016г на ІІн.о., че се касае за вид доказателствено средство, нерегламентирано в НПК, което валидно закрепва /”дава процесуална легитимация”/ приобщаването към материалите по делото на доказателства, без значение писмени или веществени, по реда на доброволното им предаване от съответното лице, в чиято фактическа власт се намират те. За годността на протокола за доброволно предаване е без значение качеството на лицето, което извършва предаването и кръга от правомощията му, като е допустимо действието да бъде извършено от всяко лице, тъй като целта е веществените доказателства, които се предават да бъдат приложени по делото по начин, гарантиращ тяхната истинност и със запазен първоначален външен вид.

Съставеният приемо-предавателен протокол от 20.07.2017г съдържа пълен опис на предадените вещи като брой, вид и размер. След приобщаването им като веществени доказателства по делото на вещите е извършен оглед, закрепен в съответен протокол и същите са фотографирани, като към протокола е приложен и фотоалбум.

При тези данни следва да се приеме, че няма основание за съмнение в идентичността на веществените доказателства приложени към делото и тези, намерени от свидетеля Д. при извършването на личен обиск на подсъдимия П..

При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с действията си подсъдимият В.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият В.В.П. *** без надлежно разрешително съобразно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества – коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 0,240грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 11,8% на стойност 1,44лв. Неоснователни са наведените от защитника на подсъдимия П. адв.П. правни доводи, че извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл.93 т.9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства, в който смисъл е Тълкувателно решение №23/81г на ОСНК. Преценката дали едно деяния представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното /Решение №19/2008г на ІІн.о. Решение №69/2010г на ІІн.о., Решение №306/2009г на ІІІн.о./. В настоящия случай количеството марихуана е изключително малко и на ниска стойност /1,44лв/. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, но следва да бъдат преценени и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високо рискови наркотични вещества, което сочи на голяма степен на засягане на правно защитения обект – обществените отношения свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства свързани с личността на дееца, а именно, че подсъдимият П. е осъждан за същото по вид престъпление и е извършил конкретното деяние в изпитателния срок на условното осъждане, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят не показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Действително подсъдимият П. е млад човек, като възрастта му към момента на деянието е била близка до непълнолетието, сочеща и на липсата на житейски опит и на незрялост в емоционално-волевата сфера, последният пред полицейските служители спрели го за проверка не е признал за това, че държи високорисково наркотично вещество, а също така пред съда не е изразил искрено съжаление за извършеното, като се е опитал при упражняване на своята защитна позиция да уличи свидетеля Л.Т. в извършване на престъплението. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, не сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения престъплението не следва да се преквалифицира като маловажен случай по чл.354а ал.5 от НК, в каквато насока са доводите на защитника на подсъдимия П. адв.д.П.. Съдът не възприема доводите на защитника на подсъдимия П., свързани с приложението на чл.9 ал.2 от НК.  Деянието, извършено от подсъдимия П. не може да бъде преценено като „малозначително“. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателството. Количеството и стойността на високо рисковото наркотично вещество държано от подсъдимия П., и изложените по-горе съображения за висока степен на обществена опасност на дееца, сочат на извод за достатъчна степен на обществена опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият П. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия П., съдът взе предвид миналото му осъждане за същото по вид престъпление и обстоятелството, че е извършил конкретното деяние в изпитателния срок на условното осъждане. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия П., съдът взе предвид младежката му възраст, доброто му процесуално поведение в хода на провежданото досъдебно производство, и малкото количество и ниската стойност на държаното наркотично вещество. Последното посочено смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно - малкото количество и ниската стойност на държаното наркотично вещество, според съда представлява изключително по смисъла на чл.55 от НК и обуславя по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние от типичната за този вид престъпление, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Съдът осъди подсъдимия В.В.П. на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК на ШЕСТ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Според съда това по вид и размер наказание ще изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

На основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимия В.В.П. съдът не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно – Глоба.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1бр опаковка от обект №2, съгласно заключението на вещото лице Н.К. по назначената физико-химическа експертиза по протокол №Н-161/25.07.2017г след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено.

Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НПК влязлото в сила споразумение №287/29.05.2017г на РС-Плевен, влязло в сила на 29.05.2017г, постановено по НОХД №1254/2017г, с което подсъдимият В.В.П. е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като определя първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание.

Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия В.В.П. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 40,00лв.

Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия В.В.П. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 100,54лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: