№ 4612
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110126943 по
описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м. 05. 2017 г. – м.04. 2019 г. на ответника топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което
изпаднал в забава. При тези твърдения иска ответникът да заплати сумата 711,54 лв. –
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05. 2017 г. –
м. 04. 2019 г. и сумата 13,09 лв. за дялово разпределение за периода м.06.2018 г.- м.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.05.2021 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 82,40 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г.- 11.03.2021 г. и сумата от 2,62 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. – 11.03.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Ю. А. Я., чрез назначения особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва исковете при твърдения за липса на
облигационни отношения с ищцовата страна. В евентуалност релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност.
1
Третото лице помагач „ТТ С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и
доказани. Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № ... в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение от качеството на ответника на
собственик на апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. .., бл. ..., ет.4, по силата на
настъпило наследствено правоприемство като низходящ на лицето Г. А. П., придобил имота
по силата на договор за продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската
собственост, което обстоятелство се установява от представения по делото договор за
покупко- продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от
25.03.1998 г. и удостоверение за наследници изх. № .../31.12.2021 г. на л.74 от делото.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания от него апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т С" ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за
одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради
липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил
писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ,
различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2017 г. – м. 04. 2019 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Последните са
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици с договор. Наследодателят на ответника е сред тези етажни собственици,
поради което няма основание да се приеме, че документите, въз основа на които е изготвена
техническата експертиза, не са с противопоставима по отношение на него доказателствена
сила. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че в имота не е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот, а единствено за сградна инсталация и
БГВ, чийто разход се изчислява на база 1 бр. потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69 от Наредбата за топлоснабдяването.
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена топлинна енергия е
доказан по основание за посочения по – горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и
2
съдебно – счетоводната експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на
ответника е за плащане на доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и
БГВ в посочения по – горе период е доказан до размера 711,54 лв. за топлинна енергия.
Вещото лице, изготвило ССчЕ е посочило, че месечните фактури за периода м.10.2017 г. –
м.04.2018 г. са заплатени, а сумата по изравнителната сметка представлява част от общата
фактура за периода. Съгласно експертизата мораторната лихва върху главницата от 711,54
лева е в размер на 150,67 лева, а върху главницата от 13,09 лева в размер на 2,92 лева.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение №
0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Исковата молба е подадена в съда на дата 17.05.2021г. Това означава, че претендираните от
ищеца вземания преди дата 17.05.2018 г. са погасени по давност. Установи от заключението
по ССчЕ, че в периода, покрит с давност ответникът е извършвал спорадични плащания, с
които е заплатил част от главниците, но давността е прекъсвана само за погасената сума, но
не и за остатъка от нея, а се установи от ССчЕ, че ищецът претендира суми, които не са
заплатени от ответника. Следователно искът за главница следва да бъде уважен до пълния
предявен размер.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът изходи от
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т. е. за реално потребеното количество
топлинна енергия след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния
3
период. Предвид горния извод на съда за основателност на претенцията за главница за
топлинна енергия, основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава върху
главницата от 711,54 лева, която съгласно заключението възлиза на 150,67 лева, като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес искът подлежи на уважаване в предявения
размер от 82,40 лева.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни протоколи и
заключението на ССчЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност за посочения по – горе период, за който не е изтекла
погасителната давност, възлиза на 13,09 лв., поради което ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения
размер.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, въпреки изричните
указания на съда в тази насока, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
4
неоснователна.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на исковата молба на 17.05.2021 г. до окончателното плащане.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в производството, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил
разноски в размер на 100 лв. държавна такса, 560 лв. депозит за вещи лица, 300 лева-
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 1111,39 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. А. Я.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ".." № .., ет.5, ап.18 да заплати
на „Т С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..“ № 23, на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 711,54 лв.
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното й
погасяване, сумата 82,40 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 11.03.2021 г. и сумата 13,09 лв., представляваща неплатена цена за
предоставена услуга "дялово разпределение" за периода от м.06.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 2,62 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.08.2018 г. до 11.03.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. А. Я.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ".." № .., ет.5, ап.18 ДА
ЗАПЛАТИ НА "Т С" ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ".."
№ .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1111,39 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „ТТ С” ЕООД, ЕИК ... - трето
лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5